№ 244
гр. К., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. В. Г.А
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от С. В. Г.А Гражданско дело № 20255510100094
по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира
правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като
производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл.
146, ал. 2 СК.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Т. Д. заявява, че с
ответника заживели на семейни начала през *** г. като от съвместното им
съжителство на *** г. се родило и тяхното първо дете - синът им В. Ц. Г., с
ЕГН **********. По-късно на *** г. се родило и второто им дете А. Ц. Г., с
ЕГН **********.
Сочи, че през м. *** г. с Ц. Г. се разделили, като при раздялата им децата
останали при нея и оттогава единствено тя се грижи за тяхното отглеждане и
възпитание. Вече повече от две години бащата не е изплащал нито лев за
издръжката им. Не ги е търсил и не се е интересувал от децата. Единствено на
Коледа им донесъл подаръци, но не пожелал да ги вземе и да прекара известно
време с тях.
Твърди, че въпреки, че работи и получава около 2500 лв. на месец,
предвид повишаващите се цени на най-необходимите стоки и услуги, все по-
трудно й става да посреща сама разходите на децата.
Заявява, че към момента А. е записан и посещава редовно ДДГ „Д." към
МО гр. К., а В. е ученик във *** клас в ОУ „Г." гр. К.. Двамата спортуват и
ходят на *** два пъти седмично, за което заплаща по 100 лв. на месец.
Сочи, че бащата работи във „В." *** - К. и получава високи доходи
1
около 3500-4000 лв. на месец. Същият няма задължения за издръжка на други
лица и счита, че може да отделя повече средства за издръжка на децата си.
Поради съмнения относно *** на детето В., ответникът депозирал
искова молба за *** му. По същата било образувано гр.д. № 474/ 2023 г. по
описа на ОС-С.. С Решение № 5/09.01.2025 г., постановено по делото, съдът
отхвърлил иска на ответника, но към момента съдебният акт не е влязъл в
законна сила. Поради висящото производство в ОС-С. ищец по настоящата
искова молба е единствено детето А..
Счита, че горното поражда правния й интерес от депозиране на
настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплаща на малолетния А. Ц. Г., с ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законна представителка С. А. М., с ЕГН
********** и двамата с адрес: гр. К., ул. ”***, обл. С. месечна издръжка в
размер на 500 лева, считано от 20.01.2024 г. /една година назад/ до настъпване
на законни основания за промяната или прекратяването й, до 5-то число на
текущия месец, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта до
изплащането на всяка закъсняла издръжка. Претендира присъждането на
разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Т. Д.,
която моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Г., в
качеството й на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита иска за
допустим, но по отношение претенцията за издръжка, не става ясно от
записаното на титулната страница на исковата молба „Правно основание - чл.
143, ал. 1 от СК“, дали ищцата претендира само текуща издръжка или и такава
за минало време, както се подразбира от петитума на исковата молба.
Не отрича, че през *** г. ищцата и доверителят й са заживели на
семейни начала, като от съжителството им са се родили две деца В. и А..
Сочи, че няколко години по-късно С. М. и Ц. Г. решили да живеят в
къщата на С., в с. Б., общ. К., но поради обстоятелството, че същата била на
груб строеж, Ц. сключил договор за банков кредит, в размер на 45 000 лева, с
който първоначално да оправи къщата и същата да стане годна за живеене.
Не отрича и, че през месец *** г. тя и ответникът са се разделили и
децата са останали да живеят при майката, но отрича казаното от ищцата, че:
„Вече повече от две години бащата не ми е изплащал нито лев за издръжката
им“.
Отбелязва, че причина за радялата между Ц. и С. е изготвянето на ДНК
експертиза, с която се е установило, че доверителят й не е биологичен баща на
детето В.. Обиден, огорчен, че години наред е лъган, доверителят и напуснал
жилището, с уговорката, че домът който е направил оставя на децата, а С.
няма да има претенции за тяхната издръжка, за да може той да погасява
кредитите, които е изтеглил за ремонтирането на нейното жилище.
Въпреки уговорката между двамата, доверителят й никога не е лишавал
А. от нищо, винаги е купувал всичко което е необходимо, дрехи, обувки, водил
го е по лекари и е закупувал лекарства.
Не отрича, че бащата не е заплащал парична издръжка, но винаги е
2
давал такава в натура. Освен това, през изминалата 2024 г., когато на ищцата
се наложило да замине на границата, в качеството й на военна, той е гледал и
издържал А..
Отбелязва, че А. посещава държавна детска градина, за която такса не се
дължи и винаги когато е имало нужда да се закупи нещо за детската градина
той го е правил.
По отношение на представената единствена квитанция и фискален бон
от Плувен басейн, счита, че това доказателство не означава, че децата редовно
спортуват и посещават плувния басейн, с което значително да са се увеличили
нуждите им от издръжка в искания размер.
Счита, че ищцата не представя доказателства, видно от които да се
установи, че има нужда от търсената издръжка в такъв размер, още повече,
предвид възрастта, а именно ***. Счита, че същата е прекомерно завишена,
предвид възрастта и нуждите на детето.
Заявява, че доверителят й винаги е помагал в издръжката на А., полагал
е необходимите грижи, които се изискват от един отговорен баща.
Сочи, че ищцата има добър доход, получава детски надбавки, а също
така и данъчно облекчение, с разрешение на доверителя й, което възлиза на
1200 лева годишно. Освен къщата, в която живее, тя притежава и етаж от
къща в гр. К., който отдава под наем, а единственото което доверителят й има,
като последица от раздялата им с ищцата са банковите задължения, възлизащи
на 1200 лева месечно, които средства той е вложил в имота на С. М..
Твърди, че от м. *** доверителят й има сключен граждански брак и към
настоящият момент той и съпругата му са в процедура по инвитро, за която,
само до настоящият момент са заплатили над 3000 лева и предстоят нови
плащания, които варират между 7000 - 8000 лева.
Не отрича, че издръжката за малолетно дете е безусловна, но в
претендирания от ищцата размер е многократно завишена, несъобразена с
финансовото и материално състояние на ответника и възрастта на детето.
Заявява, че доверителят й е съгласен да дава издръжка на своя син в
размер на 300 лева месечно, като е съгласен да заплаща и спорта на А..
Отправя предложение към ищцата за постигане на споразумение
относно претендираната издръжка.
Предвид гореизложеното счита, че не следва съдът да уважи предявения
от ищеца иск в пълен размер, поради обстоятелството, че доверителя й е в
невъзможност да заплаща претендираната издръжка в размер на 500 лева, но
може да дава такава в размер на 300 лева месечно, като е съгласен да заплаща
и спорта на детето.
В случай, че не постигнат споразумение, претендира присъждането на
разноски.В съдебно заседание адвокат С. Г. заявява, че претендираните
размери на издръжките за минало и бъдещо време са прекалено завишени и
моли съда да не ги уважава в пълен размер. Представя писмени бележки по
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
3
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
акт за раждане № *** г. на община К. ответникът е баща на детето А. Ц. Г. и
следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка /лист 3 от делото/.
Представено е и удостоверение за раждане, издадено, въз основа на акт
за раждане № *** г. От същото се установява, че детето В. Ц. Г. е с родители:
майка С.А.М. /С. А. М./ и баща Ц. В. Г. /лист 4 от делото/.
По делото е представена служебна бележка, издадена от директора на
Държавна детска градина „Д.“ към МО град К.. От същата се установява, че
А. Ц. Г. е записан и посещава ДДГ „Д.“ към МО град К. през учебната
2024/2025г. /лист 5 от делото/.
Представена е и служебна бележка *** от *** г., издадена от В. ***. От
същото се установява, че С. А. М. е получила за периода 01.2024 до 12.2024 г.
сума за получаване в размер на 30 073.45 лева или средно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2 506.12 лева /лист 6 от делото/.
Представена е и квитанция № *** г. и фискален бон на стойност 150
лева. От същите се установява, че децата В. и А. посещават плувен басейн
/лист 7 от делото/.
От представената по делото служебна бележка изх. *** г., издадена от
В. *** се установява, че Ц. В. Г. за периода 01.2024 г. до 12.2024 г. е получил
обща сума за получавани в размер на 42 721.33 лева или средно месечно
трудово възнаграждение в размер на 3 560.11 лева /лист 14 от делото/.
Представено е и извлечение от договор за заем на името на Ц. В. Г...
Представена е и декларация за семейно положение и имотно състояние
на С. А. М.. От същата се установява, че освен получаваните от нея трудови
доходи същата не получава доходи от свободни професии, от наеми и
хонорари и други. Притежава 1 /6 идеална част от къща в град К., 1 /2 идеална
част от къща в село Б. и МПС лек, модел „К.“ /лист 29 от делото/.
Представена е и квитанция и фискален бон от *** г., от които се
установява, че за посещение на плувен басейн е заплатена такса в размер на
150 лева за децата В. и А..
От представената декларация за материално, имотно и семейно
положение на Ц. В. Г. се установява, че освен получаваното от него трудово
възнаграждение същият не получава доходи от свободни професии, наеми и
хонорари и други. Посочено, е че притежава недвижими имоти.
Представена е и фактура за закупуване на торта от „Н.“ ООД на
стойност 85 лева както и фискален бон за закупуване на дрехи втора употреба
на стойност 23 лева.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А.М.М. и А.И. Г.а.
От показанията на свидетелката М. /майка на ищцата/ се установява, че
Алекс, братчето му и майка им живеят при нея в село Б.. Твърди, че бащата ги
търси много рядко. „Май месец ги беше взел и двамата, за 5-6 дни единия и В.
за 2-3 дни“. Твърди, че Ц. не е помагал финансово за отглеждане на детето.
Последно взел А. преди рождения му ден. Взел А. в петък и в неделя го
върнал. Един път търсили Ц., когато А. бил болен и той се отзовал. Взел го и
го завел на лекар, купил му лекарства. „Това беше за цяла година“. С. и А.
4
били разделени от „2 г. и нещо“. За този период го е вземал 2-3 пъти. Казали
им, че тази година не трябвало да пращат А. на училище в първи клас, тъй
като се установило от логопед, че не може да изговаря 8 букви, имал и трета
сливица, и на ортодонт ходел, тъй като зъбите му били много зле. За рождения
му ден баща му и за лятото купил на А. 3- 4 блузи. Тази година в градината
установили проблема на А. от логопеда. Когато дъщеря й била на границата
бащата на А. го взел за пет дена. Твърди, че те се грижат за децата „ние всичко
купуваме, всичко“. Децата ходили на футбол, таекуондо, ***. Ц. не бил водил
децата миналата година на море.
Свидетелката Г.а /съпруга на ответника/ твърди, че през януари месец
2024г. Ц. вземал няколко пъти А., когато бил болен. Твърди, че го е водил на
лекар и закупувал лекарства. Твърди, че Ц. поемал разходите за рождените
дни, подаръци. „Почти на всяко идване купува по 2-3 чифта дрехи“. Сочи, че
Ц. вземал А. веднъж или два пъти месечно. Имало период от време, когато
били в ремонт и условията не позволявали да го взема. От октомври *** г. Ц. и
Светла били разделени „Споделял е, ясно причината за раздялата, че В. не му е
биологичен син“. Всичко бил оставил на С. и още заплащал ремонтите, които
бил направил в нейната къща.
От обяснeнията на страната С. А. М., дадени по реда на чл.176 от ГПК се
установява, че миналата година Ц. е взел А. за 5 дни, тъй като тя била
служебно ангажирана. Миналата година за именния ден на А. баща му му
занесъл подарък „и го видя за пет минути“ За Коледа също донесъл подарък за
него и за малкия. Вярно било,че в началото на миналата година детето се
разболяло. Баща му го взел и го завел на лекар. Не било вярно, че имала
уговорка с него да не претендира и издръжка за двете деца, тъй като Ц. бил
вложил 100 000 лева за ремонтни дейности на нейното лично жилище.
От представения по делото социален доклад се установява, че основни
грижи за детето А. са поети от неговата майка С. М.. Всичките потребности на
момчето като подслон, подходяща храна, облекло, обувки, лични
принадлежности, достъп до здравни грижи и закупуване на лекарства и други
се покриват от нея. Децата се отглеждат в къща в село Б.. Майката заедно с
децата съжителстват с баба им по майчина линия. Жилището представлява
двуетажна къща, на първия етаж са разположени спалня, хол с трапезария и
кухня и баня и тоалетна, а на втория етаж има две детски стаи, спалня, която
се ползва от баба им. Жилището се отоплява с климатик и отделно пелети. С.
М. работи като *** на длъжност оператор. Работното й време е от 08.00 до
17.00 часа от понеделник до петък. През месеца се налага един, два пъти да
дава 24 наряди. Получава месечно възнаграждение в размер на 3100 лева. А.
познава близкия си роднински кръг. Бабата и дядото по бащина линея живеят
в К., като продължават да поддържат редовна връзка с А. и брат му В..
Същите не са променили отношението си към децата след раздялата на
родителите. Посочено е, че към момента няма постъпила информация за
сериозни трудности при отглеждането и възпитанието на А. в семейна среда.
Детето е обхванато от образователната система, посещава редовно детска
градина и има достъп до социални контакти с връстници. В заключителната
част на социалния доклад е посочено, че през ***г. родителите се разделят, а
двете деца остават на грижата на майката, а бащата периодично ги вижда При
направеното проучване е констатирано, че майката има възможността да
5
продължи да се грижи за децата, осигурила е необходимите здравни грижи и
достъп до личен лекар, достъп до образование и посещение на детска градина,
осигурен е подслон, нужното облекло, обувки и лични принадлежности.
Посочено е, че в интерес на малолетния А. е да бъде определена месечна
издръжка, която да покрива основните му нужди и индивидуални
потребности.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Към момента на приключване на съдебното дирене детето А. Ц. Г. е на
***, т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му е
сред кръга на лицата дължащи издръжка.
По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). По отношение на
ненавършилите пълнолетие лица задължението за издръжка е безусловно.
Децата с оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на
издръжка от родителите си. Нуждите на децата са обичайни за лице на тяхната
възраст - за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и др., както
и общите разходи за издръжката на домакинството на майката в което се
отглежда се установява от самия факт на биологичното съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват
специални здравословни и образователни потребности на децата,
претендиращи издръжка.
Размерът на издръжката, се определя от нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. По делото се
установи, че родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от
заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват трудови дейности.
Не се твърди, а и няма данни за други задължения на някой от родителите, т. е.
задължения за издръжка в полза на друго лице. Относно размера на
издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и
издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява от
единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с
увеличен размер на издръжката. С оглед гореизложеното, ответникът следва
да поеме по-голям дял от паричната издръжка на ищеца. В разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от СК законодателят е предвидил, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С
Постановление № 359 от 23.10. 2024 г. Министерският съвет е определил
минималната работна заплата за страната да бъде в размер на 1077 лева т.е.
размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 269.25 лева. Този
минимален размер касае издръжката, дължима само от единия родител.
Съгласно т. 5 от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
6
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага родителят
във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС. По делото се установи, че бащата на детето не е задължен
да плаща издръжка на други лица. Видно от социалния доклад, майката и
децата живеят в къща,от която тя притежава 1 /2 идеална част. По делото не се
събраха доказателства бащата да е неработоспособен или с намалена
работоспособност по здравословни причини, призната от компетентни
органи. От събраните по делото доказателства се установява размерът на
получаваните от ответника доходи, е над средния размер за страната.
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1
от СК, а именно техните възможности и материално състояние. С оглед
събраните по делото доказателства безспорно се установи,че ответника,
получава трудови доходи в размер над средната работна заплата за страната.
Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по
възпитанието и отглеждането на детето А. се полагат единствено и само от
неговата майка С. А. М..
Нуждите на детето, обичайни за деца на неговата възраст, се установяват
от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се
обосновава специално.
Детето А. Ц. Г. е на *** към момента, което налага отделянето на
средства за задоволяване на ежедневните му нужди от храна, облекло, обувки,
здравни грижи и други, свързани с неговото съществуване. С факта на самото
израстване се увеличават неговите потребности и се разширява кръгозора на
неговите интереси.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържали до момента или който искат да поддържат.
Претендираната издръжка от 500 лева месечно за детето А. надхвърля
средствата, които са необходими за съществуването му и нормалното му
развитие. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид
установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да
се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват
за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.
При анализ на събраните по делото доказателства и установените
възможности на родителите и нуждите на детето, като се отчете, че майката е
полагала и ще полага непосредствените грижи за детето, съдът намира, че
бащата Ц. В. Г. следва да поеме заплащането на месечна издръжка за детето А.
Ц. Г. в размер на 410 лева до настъпването на обстоятелства, налагащи
нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата
майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание.
7
Тази сума е необходима за издръжката на детето, която е безусловно дължима,
а интересът на детето е водещ съгласно Конвенцията за защита на детето,
законодателството на ЕС и българския Семеен кодекс. Съдът счита, че този
размер на издръжката от една страна няма да затрудни бащата, от друга страна
майката пък не е поставена в положение на финансова невъзможност да
осигури към момента текущата издръжка на детето с оглед нейните доходи и
помощ от майка й. Приоритетно паричното участие на бащата е обусловено от
факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на
грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на
елементарните му жилищнобитови потребности.
Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се
вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите
на лицето, което има право на издръжка. Съдът взе предвид и факта, че
майката полага преки и непосредствени грижи за възпитанието и
отглеждането на още едно малолетно дете.
В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето,
разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би
могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния
случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни
нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка определена от
съда извън определения размер на издръжката. По делото не се установяват
специални здравословни и образователни потребности на децата,
претендиращи издръжка. В този смисъл съдът не кредитира показанията на
свидетелката М., че А. има установен говорен проблем установен от логопед ,
тъй като показанията й в тази част остават изолирани, неподкрепини от други
писмени и гласни доказателства. Началният момент на дължимост на
издръжката е датата на подаване на исковата молба - 15.01.2025г., но с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес и искането на ищцата същата
следва да бъде присъдена считано от 20.01.2025г.
По иска с правно основание чл. 149 СК.
В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се
претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при
първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била
престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси
издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е
определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди
предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото
доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето
А. през процесния минал период от датата на фактическа раздяла през ***г.
до 15.01.2025 г. - датата на подаване на исковата молба. За установяване на
това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което
същият не е провел в настоящото производство. В хода на производството се
установи, че ответникът в този период не е живял с детето си и не е полагал
грижи за него. Закупуването на торта за рождения ден на детето, еднократно
закупуване на дрехи, нито пъквземнето на детето няколко пъти в годената за
по два дни и веднъж 5 дни и подаръци за именния ден на детето и Коледа не
може да се приеме за даване на необходимата издръжка в натура. По делото не
бяха оспорени и твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на
8
детето са били поети от нея. При тези доказателства съдът приема за
установено липса на престирани издръжка и грижи от страна на ответника за
целия период – от 20.01.2024. до 20.01.2025г., поради което счита, че искът за
издръжка за минало време се явява основателен до размера на 340 лева, над
този размер до претендираните 500 лева иска се явява недоказан и като такъв
следва да бъдат отхвърлен. Съдът отчете обстоятелството, че ответникът няма
алиментни задължения към други лица, както и, че за процесния период
социално-икономическите условия в страната са се променили, но не особено,
поради което детето е имало необходимост от издръжка.
Следва на основание 78, ал. 1 ГПК ответника да бъде осъден да заплати
на законната представителка на ищеца сумата от 50 лева., представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
Следва на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - К. върху присъдения размер на издръжките в размер общо на
183.60 лева.
В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви
решението си на 17.04.2025 г., от която дата тече и срокът за обжалването му
/чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК,
следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес град С., улица „*** да
заплати на малолетното си дете А. Ц. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител С. А. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица ***
издръжка за минало време в размер на 340 лева, считано от 20.01.2024 г. до
20.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 15.01.2025 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 149
СК, като отхвърля предявения иск за присъждане на издръжка в останалата
част, над сумата от 340 лева месечно до претендираните 500 лева месечно,
като неоснователен. Издръжката ще бъде заплатена по банкова сметка ***.
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес град С., улица „*** да
заплаща на малолетното си дете А. Ц. Г., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител С. А. М., ЕГН **********, с адрес град К.,
улица *** ежемесечна издръжка в размер на 410 лева, платима до 5-то число
на текущия месец, считано от 20.01.2025 г., до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Издръжката
ще бъде заплатена по банкова сметка ***.
9
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес град С., улица „*** да
заплати на С. А. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** сумата от
410 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА С. А. М., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес град С., улица „***, сумата от 90
лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Ц. В. Г., ЕГН **********, с адрес град С., улица „*** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 590.40 лева, представляваща държавна такса върху присъдения
размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъждане на издръжка.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – С.
в двуседмичен срок, считано от 17.04.2025 г.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10