Решение по дело №512/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 277
Дата: 14 декември 2017 г. (в сила от 29 октомври 2018 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20173001000512
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 28 септември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  277

 

Гр.Варна, 14.12.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

       

           При участието на секретаря Ели Тодорова   

             Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 512 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Ж.М.Ж. *** срещу решение № 265 от 12.04.2017г. по търг.дело № 906/16г. по описа на Варненски ОС, с което е отхвърлен предявения от него срещу „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София  иск за признаване за установено между страните, че не съществува ипотечното право по договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 127, том I, рег. № 2216, дело № 99 от 14.05.2007г. на нотариус № 484 по регистъра на НК от 14.05.2007г. в частта му касаеща недвижим имот, представляващ партерен етаж от двуфамилна жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище, находящо се в гр.Варна, м.“Траката“, ул.1-ва, № 43, поради погасяването му поради новиране на обезпеченото задължение по договор за банков кредит № 6691 от 14.05.2007г. с анекс № 5 от 20.04.2012г. и анекс № 6 от 17.05.2013г. без съгласието на ипотекарния гарант, както и е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните и материалните правила на закона.

Оспорва изводите на съда, че с анекси № 5 и № 6 е извършено преструктуриране /предоговаряне/ на съществуващия между банката и кредитополучателя дълг, че не е налице промяна в представения кредит, тъй като страните са декларирали, че кредита е предоставен в размера по договора за кредит, усвоен е и ще се ползва съгласно условията на договора, променени с тези анекси“, че не е налице промяна в крайния срок за погасяване на задължението, а констатираните промени в размера на лихвите, погасителните вноски и главници са би част от съществените елементи на договора за кредит.

Твърди че съдът е достигнал до тези изводи без отчете съдържанието на § 1 и §2, § 4 , § 8 на анекс № 5 и анекс № 6, както и че в двата анекса е налице договорка, съобразно която е прието, че отношенията между страните, възникнали и във връзка със сключването и изпълнението на договора за банков кредит и всички анекси към него да бъдат уреждани от настоящите анекси съдържанието на които заменя напълно и изцяло съдържанието на договора за кредит и анексите към него. Твърди, че страните изрично са приели да прекратят действието на всякакви други общи условия и да прилагат единствено Общите условия в сила към датата на подписване на анекси № 5 и № 6. Твърдят, че така посочените от тях договорки в двата анекса, разкриват несъмнено обща воля на договарящите се да заменят напълно изцяло стария дълг при общи условия с поемането на изцяло нов такъв при действието на изцяло нови общи условия. Твърди, че при тълкуването на цитираните клаузи от анексите и видно че старото задължение по договора за кредит и анексите към него се заменя напълно и изцяло с условията на анекси № 5 и № 6, поради което и съдържанието на анексите сочи само по себе си за наличието на обективна новация. Сочи че макар и договореното с анексите задължение да е също парично, не се отрича наличието на обективна новация в случаите, когато и старото и новото задължение имат един същи обект – в случая са парични. Твърди че от значение е действителната обща воля на страните, която трябва да се изследва във всеки конкретен случай, за да може да се направи извод за наличието на новация. Сочи че по волята на страните новият елемент, може да бъде лихва или модалитет.

Сочи че целта на разпоредбата на чл.107 ал.1 от ЗЗД е да не се влоши положението на третите лица, дали обезпечение за чужд дълг. Поради което и на преценката на това трето лице е оставена възможността за запазване на обезпечението. Позовава се и на заключението на приетата по делото експертиза, съобразно която е констатирана разлика в размера на дълга в размер на 2 561.28 евро между сумата, дължима съобразно анекс № 4 и сумата, дължима след подписване на анекс № 5. Твърди че промяната, извършена с анекси № 5 и № 6 по прилаганите размери на погасителните вноски, договорните и наказателните лихви и главница следва да се приеме за промяна на съществени елементи на договора за кредит. Сочи че заплащането на лихва, от страна на лицето, получател на уговорената парична сума е престация, която е съществен и характерен елемент на този договор и представлява дължимо към търговеца възнаграждение за предоставените от него услуги.

Оспорва извода на съда, че промяната на размера на дължимите месечни погасителни вноски се явява несъществен елемент от договора за кредит. Твърди че конкретният размер на погасителната вноска и падежа също се явяват съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка, тъй като кредитополучателят следва да е запознат с тях за да може да престира точно. Твърди че по-високият размер на дължимата месечна погасителна вноска създава по-голяма опасност от възникване на невъзможност за заплащане на същата, като по този начин предизвиква предсрочна изискуемост на цялото вземане и от своя страна може да доведе до стартиране на принудителни действия срещу дадените обезпечения.

Оспорва извода на съда, че констатираната промяната в размера на главницата, прилагана към анекс № 4, № 5 и № 6, е несъществен елемент от договора за кредит, тъй като е констатирана капитализация на изискуеми и неизискуеми лихви, за които явно страните по анексите са се задължили. Твърди че действително е налице съгласие за извършването на капитализиране и олихвяване с по-високи лихви, но то е постигнато между страните по договора, а той като ипотекарен гарант не се е съгласил с тях. Твърди че същественото съдържание на договора за кредит е за главница, срок за връщане, договорни и наказателни лихви.

Оспорва извода на съда че се касае за преструктуриране на дълга, което не води до новиране на задължението. Твърди че дори при преструктуриране на даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг е възможно да е налице обективна новация ако волята на съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 от ЗЗД е изрична и недвусмислена, а не се извежда по тълкувателен път. Твърди че с двата анекса се говори за промяна не само на конкретни параметри /срок на падеж, лихвен процент и др./ а за промяна на съдържанието на договора, и това сочи за наличието на изцяло нов договор с ново съдържание. Позовава се на изричното съдържание на § 4 от двата анекса.

Твърди че в случая не е налице т.нар. преструктуриране, уреден в чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. Твърди че от приетото по делото заключение е видно че с анексите банката не е предоставила по-благоприятни условия за обслужване на кредита, а напротив към редовната главница е начислена неизискуема лихва в размер на 1 027.35лв., и съответно 899.04 евро, както и са завишени нивата на договорните лихви.

Моли съда да отмени решението на първоинстнационния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстнационния съд, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от Ж М.Ж. срещу „Уникредит Булбанк“ АД, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че ипотечното право на банката по договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 127, том I, рег. № 2216, дело № 99 от 14.05.2007г. на нотариус № 484 в частта му касаеща недвижим имот, представляващ самостоятелно жилище, находящо се в гр.Варна, м.“Траката“, ул.1-ва, № 43, е погасено поради у поради новиране на обезпеченото задължение по договор за банков кредит № 6691 от 14.05.2007г. с анекс № 5 от 20.04.2012г. и анекс № 6 от 17.05.2013г. без съгласието на ипотекарния гарант.

Пред въззивна инстнация няма спор по фактите по делото:

Въззивникът Ж. е ипотекарен гарант, учредил в полза на банката договорна ипотека върху собствения си недвижим имот за обезпечение на вземането на „Уникредит Булбанк“ АД срещу Д Ж Мпо договор за банков кредит № 6 691 от 14.05.2007г. до размера на сумата 185 000 евро – главница, заедно с начислените върху тази сума лихви, евентуални наказателни лихви, комисионни, такси и разноски, както и на всички негови анекси или изменения, в случай на разсрочване на кредита или промяна на други условия по него. След сключване на договора за кредит № 6691 от 14.05.2007г. между кредитодателят и кредитополучателят са подписани шест анекса към договора, като не е спорно че последните два от тях № 5 от 20.04.2012г. и № 6 от 17.05.2013г. не са подписани от ипотекарния гарант Ж..  Не е спорно между страните съдържанието на договора за кредит и на анексите към него.

С договора за кредит от 14.05.2007г. „Уникредит Булбанк“ е предоставила на Д Мкредит в размер на 185 000 евро при годишен лихвен процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент на банката и допълнителна надбавка съответно в размер на сумата общо 6.55 % със срок на погасяване на кредита – 20.04.2026г. на 228 месечни погасителни вноски, от които 227 вноски в размер на 1 420 евро и една последна изравнителна вноска.

С анекс № 2 от 12.09.2008г. е изменен размера на погасителната вноска и същата е определена в размер на сумата 1 166.51 евро.

С анекс № 1 от 30.11.2009г. са констатирани неиздължени, просрочени и изискуеми главница и лихви, задължението е преструктурирано, като за редовен дълг, считано от датата на анекса се счита сумата 136 349.38 евро, формирана като сбор от редовна главница, неиздължена, просрочена и изискуема главница, договорна лихва и лихва за забава, променен е размера на дължимата лихва, като е уговорен гратисен период за главницата и намален лихвен процент за същия период и е уговорен нов лихвен процент след гратисния период в размер на 8.1 %.

Сходно е съдържанието и на анекс № 3 от 24.11.2010г., който е подписан месец преди изтичане на гратисния период, уговорен с анекс № 1 от 30.11.2009г.  Констатирана е неиздължена просрочена и изискуема лихва, която е добавена към редовната главница чрез преструктуриране на задължението. Уговорени са нов гратисен период за главница и намалени лихвен процент, нов лихвен процент в общ размер на 8.15 %. Запазен е срокът за погасяване като е намален броя на погасителните вноски.

С анекс № 4 от 13.01.2012г. страните са констатирали неиздължени, просрочени и изискуеми главница и лихви, задължението е преструктурирано, като за редовен дълг, считано от датата на анекса се счита сумата 136 548.18 евро, формирана като сбор от редовна главница, неиздължена, просрочена и изискуема главница, договорна лихва и лихва за забава, променен е размера на дължимата лихва, като е уговорен гратисен период за главницата и намален лихвен процент за същия период и е уговорен нов лихвен процент след гратисния период в размер на 9.12 %. Запазен е срокът за погасяване на задължението.

 С анекс № 5 от 20.04.2012г., подписан на датата на която е изискуема първата погасителна вноска, след изтичане на гратисния период, страните са констатирали неиздължена, просрочена и изискуеми лихва, задължението е преструктурирано, като за редовен дълг, считано от датата на анекса се счита сумата 137 575.53 евро, формирана като сбор от редовна главница и неиздължена, просрочена и изискуема лихва, променен е размера на дължимата лихва, като е уговорен гратисен период за главницата и намален лихвен процент за същия период и е уговорен нов лихвен процент след гратисния период в размер на 9.34 %. Запазен е срокът за погасяване на задължението – 20.04.2026г.

С анекс № 6 от 17.05.2013г., страните са констатирали неиздължени, просрочени и изискуеми главница и лихви, задължението е преструктирирано, като за редовен дълг, считано от датата на анекса се счита сумата 138 147.47 евро, формирана като сбор от редовна главница, неиздължена, просрочена и изискуема главница, договорна лихва и лихва за забава, променен е размера на дължимата лихва, а именно 8.742 %. Запазен е срокът за погасяване на задължението.

С така подписаните споразумения с анекс № 5 от 20.04.2012г. и анекс № 6 от 17.05.2013г. между кредитодателя и кредитополучателя, въззивният съд намира, че не е налице подновяване на задължението и споразуменията в двата анекса не представляват обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Измененията касаят преструктуриране на размера на дълга, уговорки за гратисен период в анекс № 4 и промяна на лихвените проценти, съответно в посока увеличение с анекс № 4 и намаление с анекс № 5. В същите липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на ново задължение, тъй като размерът на отпуснатия кредит не е променян. Волята на страните е за преструктуриране на задължения по вече ползван кредит, като кредиторът се е съгласил да до добави признато просрочено задължение към редовно ползван кредит. С подписване на анексите към договора за кредит е преструктуриран дълга или експозицията, съгласно чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите операции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. С уговореното преструктуриране всъщност се формира едно ново по размер задължение, което е допълнително за кредитополучателя, но по необходимост е свързано с неизпълнение на първоначално договореното задължение.

Съдът намира, че договорът и анексите към него следва да бъдат тълкувани съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД, като се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Поради което и съдът намира, че уговорките в анекси № 5 и № 6, както и уговорките в предходните анекси, не променят вида на договора, сключен между страните, като поетото задължение от кредитополучателя продължава да бъде за връщане на получената в заем сума в размер на главницата от 185 000 евро, ведно с договорени лихви и лихвите за забава, като промяната в размера на дължимата за връщане към датата на подписване на анексите сума е само в резултат на неизпълнение на задължения на кредитополучателя по договора за плащане на дължимите погасителни вноски в уговорените срокове. В случая не е налице воля на страните за погасяване на поетите задължения по договора за кредит и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет. Доколкото договорът за кредит от 14.05.2007г. е сключен при общи условия при подписването на всеки от анексите, кредитополучателят писмено е изразявал съгласието си за приложението за напред в отношенията им на общи условия, в редакции, действащи към датите на анексите. Препращането към съдържанието на анексите, а не към съдържанието на първоначално подписания между страните договор не може да се приеме като съгласие за сключване на нов договор с нов предмет и съдържание, а на посочване на промените норми, които следва да се прилагат в съществуващото между страните правоотношение по договор за кредит от 14.05.2007г. Поради което и въззвният съд намира, че в двата анекса № 5 и № 6 страните по договора за кредит не са изявили воля за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов, различен дълг, поради което и не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. 

По въпроса за характера на споразумението,  с което страните изменят предшестващ дълг по размер, сроковете за плащане и размера на дължимата лихва, и съставлява ли то договор за новация и настъпват ли последиците на чл.107 от ЗЗД е налице последователна практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл.290 от ГПК /решение № 130 по търг.дело № 650/2008г. на ІІ т.о., решение № 138 по търг.дело № 27/2012г. на ІІ т.о., решение № 210 по търг.дело № 4090/2013г. на І т.о., решение № 110 по търг-дело № 1568/2014г. на І т.о., решение № 136 по търг.дело № 2483/2014г. на ІІ т.о., решение № 118 по търг.дело № 729/2015г. на І т.о., решение № 175 от 25.02.2016г. по т.д.№ 2602/2014г. на ІІ т.о./. Съобразно посочените разрешения способите за преструктуриране на даден кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл.107 от ЗДД, която за да е релевантна следва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. Прието е също така че измененията в договора по отношение на размера на вноските и сроковете за плащане, не погасяват задължението по първоначално сключения договор, нито го заменят с други, нови и различни правоотношения по съществуващия договор, поради което и нямат характера на обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД .

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че двата анекса от анекс № 5 от 20.04.2012г. и анекс № 6 от 17.05.2013г. към договор за ипотечен кредит № 6691 от 14.05.2007г. нее представляват обективна новация, поради което и поетото от въззивника задължение по договор за учредяване на договорна ипотека за обезпечение на задълженията на кредитолучателя по договора за кредит не е погасено на основание чл.171 от ЗЗД. Предвид на това и предявеният установителен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По искането на въззиваемото дружество на основание чл.78 ал.3 от ГПК за присъждане на направените пред въззивна инстанция разноски – няма представени доказателства за извършени разноски за въззивно производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 265 от 12.04.2017г. по търг.дело № 906/16г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: