Решение по дело №3008/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 682

31.10.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд               Трети граждански състав

на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                           Съдия : Нели Иванова                         

секретар Ваня Кирева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №3008 по описа за 2018г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6, представляван от А. В. Г., чрез юрисконсулт К. Н. П., против Д.Н.К. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 29.06.2014г. ответникът сключил договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който му бил отпуснат заем със задължение да го върне в определен срок със съответните лихви. Ответникът преустановил плащанията по договора от 05.08.2014г., като падежът на цялото задължение настъпил на 05.06.2015г., като станал изискуем непогасения остатък от кредита. На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцовото дружество се сключил договор за прехвърляне на вземания, по силата на който последният станал титуляр на вземанията по договора за стоков кредит. В изпълнение на задълженията си по чл.99 ал.3 от ЗЗД кредитодателят упълномощил ищеца да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията, поради което му било изпратено писмено уведомление чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката се върнала в цялост. С оглед горното предстояло в настоящото производство да бъде връчено уведомлението, приложено към исковата молба. Поради неизпълнение на договорните задължения ищецът в качеството на цесионер предявил претенциите си по съдебен ред и подал заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д.№2054/2018г. по описа на РС-Хасково имало издадена заповед за изпълнение, препис от която била връчена на длъжника и последният подал възражение. Ето защо, се предявява настоящия установителен иск. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 862,64лв., от която 616,05лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 246,59лв. – лихва за забава за периода 06.08.2014г. – 07.08.2018г. Претендира за присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Назначеният на ответника особен представител адв.А.Т. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Прави възражения за нищожност на договора за заем и за наличие на неравноправни клаузи. Твърди, че цесията не е породила действие спрямо ответника, тъй като не е уведомен за нея, което било достатъчно основание за отхвърляне на иска.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№2054/2018г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите 616,05лв. – главница по цедиран договор №10815272 от 29.06.2014г.; 41,59лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2014г. до 05.06.2015г.; 246,59лв. – лихва за забава от 06.08.2014г. до 07.08.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от 23.08.2018г. до изплащане на вземането и разноски. За тези суми е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2054/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с исковата молба договор за кредит за покупка на стоки или услуги е, че същият е сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 29.06.2014г., в който е отразено размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на същите. На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и съответните приложения към този договор и потвърждение за извършената цесия. По делото е приложено и пълномощно, с което ищецът е упълномощен да представлява „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД включително и за уведомяване на длъжниците. Представено е и изпратеното до длъжника – ответник в настоящото производство уведомление за извършеното прехвърляне на вземания.    

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че размера на неизплатените суми възлиза на 615,78лв. – главница; 29,86лв. – договорна лихва за периода 05.08.2014г. – 05.06.2015г.; 223,01лв. – лихва за забава за периода 06.08.2014г. – 23.08.2018г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за кредит.

Разгледан по същество иска се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника на 29.06.2014г., последният е получил в заем определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така сключения договор за заем, което се установява и от депозираното от вещото лице експертно заключение. От представения договор за цесия от 10.01.2017г. и приложението към същия, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца, се установява, че вземането на кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на последния. До ответника е изпратено уведомление /без дата/ на адреса, посочен в договора за заем, за извършеното прехвърляне на задължението на ответника към кредитодателя на ищцовото дружество. В тази връзка съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за липсата на връчено уведомление на длъжника, тъй като за същото няма данни да е било надлежно връчено на длъжника. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно  връчване на това уведомително писмо, тъй като те няма данни да е достигнало до своя адресат. Следва да се има предвид, че уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и с получаване от ответника в исковото производство на преписа от исковата молба, по която е образувано делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта за изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез залепване. Не може да се приеме, че на страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото производство на ответника особен представител.   Изцяло в тази насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр. решение №148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва да се посочи, че процесният договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът следва да изпълнява задълженията си по договора за заем спрямо цесионера, а не спрямо цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за сключения между последните двама договор за цесия.

Мотивиран така, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6, представляван от А. В. Г., чрез юрисконсулт К. Н. П., против Д.Н.К. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумата от 862,64лв., от която 616,05лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 246,59лв. – лихва за забава за периода 06.08.2014г. – 07.08.2018г., за които суми е издадена заповед №885/24.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2054/2018г. по описа на РС-Хасково, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ :/п/ не се чете

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В. К.