№ 950
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20241100901508 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на трети
юни две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1508 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гp. София, ул.
„*********, срещу АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В.", БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, п.к. 1618, бул. „********* обективно, кумулативно съединени искове за
заплащане на сумата 58979,12 лева, представляваща ликвидационен дял, съответен на дела
1
от дружественото имущество и на наследствения дял на ищеца, заедно със сумата 8939,68
лева, представляваща обезщетение за забава върху ликвидационния дял, дължимо за периода
01.06.2023 г. - 19.07.2024 г., сумата 43508,86 лева, представляваща част от печалбата на
Адвокатско дружество „Д., Г.,К. и В.“ за 2023 г., заедно с обезщетение за забава в размер на
2199,31 лева за периода 01.01.2024 г. - 19.07.2024 г. (след допуснато изменение на
петитумите на исковете).
Ищецът твърди, че била преживяла съпруга на А. Д., починал на 27.05.2023 г..
Наследодателят бил съдружник в ответното адвокатско дружество с дялово участие от
3,57 %. Смъртта прекратила участието му в дружеството и в полза на ищцата А. С. Д. като
наследник с наследствен дял от 1/3, се породило правото да получи 1/3 част от
ликвидационния дял и от печалбата на адвокатското дружество за годината, през която
членството на А. Д. било прекратено. С изпратена покана за престиране на тези суми
ответното адвокатско дружество било поставено в забава и в негова тежест възникнало
задължение за заплащане и на обезщетение за забава.
С отговора на исковата молба ответникът АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В."
релевира възражение за нередовност на исковата молба, което е напълно неоснователно –
изложени са всички факти, породили правата, чиято защита търси ищецът, формулираните
петитуми са ясни и по никакъв начин не биха могли да затруднят упражняването на правото
му на защита в производството.
По същество оспорва исковете, но признава, че към прекратяване членството на
наследодателя на ищеца А. Д. в адвокатското дружество ликвидационният му дял, заедно с
припадащата му се част от печалбата на дружеството за 2023 г. възлиза на сумата 176937,37
лева, от която наследственият дял на ищеца А. С. Д. бил в размер на 58979,12 лева. Твърди
обаче, че като наследник на А. Д., Д. дължала на дружеството сумата 44465,87 лева,
представляваща припадащата се по наследство част от задължението на наследодателя
в общ размер на 133397,61 лева, за връщане на непогА.и парични заеми, предоставени му от
адвокатското дружество в периода 2021 г. - 2022 г., като при условията на евентуалност се
претендира връщане на сумите като кондикция и като изравняване на неоснователно
обогатяване; както и А. С. Д., дължала и сумата 32446,57 лева, представляваща
наследствена част от задължението на А. А. Д. в общ размер на 97339,71 лева, за
възстановяване на служебни аванси, усвоени в периода 2018 г. - май 2023 г., включително
при условията на евентуалност сумата се претендира като изравняване на неоснователно
обогатяване. По отношение на тези насрещни вземания ответникът предявява насрещни
осъдителни искове, които са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.
В отговор на насрещната искова молба А. С. Д. оспорва исковете. Твърди, че не били
налице доказателства, че претендираните от ответника суми са били предоставени в заем на
А. Д., съответно като аванси, евентуално твърди задълженията да са погА.и чрез плащане,
евентуално по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 22.01.2025 г. за безспорни и поради това
ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че
наследодател на ищеца А. С. Д. - А. Д. бил съдружник в АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д.,
Г.,К. и В." с дялово участие от 3,57 %, като участието му било прекратено на 27.05.2023 г.
поради настъпилата му смърт.
2
В производството като доказателства са ангажирани основно платежни нареждания,
месечни извлечения за извършени платежни операции и такива по кредитни карти, годишни
данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, които са взети предвид от вещото лице, изготвило
заключенията на ССчЕ, поради което самостоятелното им обсъждане не се налага.
В производството са приети основно и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, които съдът цени като компетентно дадени и съответни на
събраните доказателства, поради което и основава изводите си на тях.
Изготвеният от ответникът междинен финансов отчет към 31.05.2023 год. посочва
вярно стойностите на активите, пасивите и капитала на дружеството, поради което тези
стойности, проверени независимо и от вещото лице, следва да бъдат използвани за
изчисляване на ликвидационния дял на прекратилия участието си в дружеството адвокат.
Общият размер на капитала на Адвокатско дружество „Д., Г.,К. и В.“ към 31.05.2023
год. е в размер на 4954245,79 лева, изчислен като разлика между активите и пасивите по
междинен финансов отчет към 31.12.2023 г., записванията в който вещото лице е проверило,
чрез сравнение със записванията в дневниците за продажби по ЗДДС.
Не е спорно, че А. А. Д. е притежавал 1 дял или 3,5714 % от капитала на
дружеството, който дял към 31.05.2023 г. е на стойност 176937,35 лева (3.5714 % от
4954245,79 лева), съответно наследственият дял на А. С. Д. е 1/3 от 176937,35 лева или
58979,12 лева, който размер ответникът изрично признава в отговора на исковата молба.
Счетоводните записвания сочат, че за периода 2021 г. - 2022 г. на наследодателя на
ищеца са предоставени заеми в общ размер от 288611,66 лева, при невърнати към началото
на периода такива в размер на 271337,09 лева и погА.и чрез прихващане с дължими
дивиденти задължения в размер на 426551,14 лева. Така дължимите предоставени в заем
суми са в размер на 133397,61 лева ((271337,09 + 288611,66) - 426551,14). Погасяването на
заемите е извършвано само и единствено чрез прихващане с дължими дивиденти и
доказателства за извършени връщания на заемите чрез банкови преводи не са събрани,
включително за липсата на такива преводи са изпратени съответни писма от обслужващите
сметките на адвокатското дружество банки. Този размер на задълженията по отпуснатите
заеми - 133397,61 лева, е посочен и в данъчната декларация на А. А. Д..
За периода 2018 - 2023 г. на А. А. Д. са предоставени служебни аванси в размер на
общо 1111823,87 лева, от които са възстановени 1042867,43 лева или невъзстановените
аванси са в размер на 97339,71 лева.
Печалбата, която подлежи на разпределение между съдружниците в адвокатското
дружество е онази печалба, която е останала след облагане с данъци. Затова облагаемата
печалба е 3656206,45 лева, като от нея следва да се приспаднат данъци в размер на
368559,80 лева или печалбата за разпределение е в размер на 3287646,55 лева. От тази
печалба следва да се приспадне и сумата 48794,49 лева, в резултат на операции с
начисляване на провизии за неизползвани отпуски (тази операция според вещото лице не
оказва влияние при изчисляване на данъка) и от това следва, че печалбата за разпределение
е в размер на 3238852,06 лева, колкото е посочена и в официалния годишен финансов отчет
на адвокатското дружество за 2023 година.
В тази печалба 3238852,06 лева, обаче е включена и печалба в размер на
775581,70 лева, представляваща текущ финансов резултат към 31.05.2023 г., която е
участвала при определяне на ликвидационния дял на наследодателя на ищеца. Делът на
3
ищеца А. Д. в годишната печалба за разпределение за 2023 година възлиза на сумата
29324,41 лева, което е нетен дял след определяне на ликвидационния дял към 31.05.2023
год., в който е включена печалба до този момент в размер на сумата 9223,14 лева или частта
на ищеца от печалбата за цялата 2023 г. би била общо 38557,45 лева.
Обезщетението за забава върху ликвидационния дял от 58979,12 лева възлиза на сумата
8939,68 лева за претендирания с исковата молба период 01.06.2023 г. – 19.07.2024 г.,
съответно върху претендираната печалба за 2023 г. за периода 01.01.2024 г. – 19.07.2024 г.
обезщетението за забава е в размер на 2199,31 лева.
С нотариална покана А. С. Д. поканила ответното адвокатско дружество да заплати
полагащата се по наследство част от ликвидационния дял от дружественото имущество и
съответната част от печалбата на дружеството за годината, през която е прекратено
членството на наследодателя , като поканата е получена от адресата на 31.05.2024 г., видно
от отбелязването.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на осъдителните искове, с правна квалификация чл. 68, ал. 3 ЗАдв.
Законът за адвокатурата предвижда адвокатската професия да бъде упражнявана и
съвместно, включително и чрез учредяване на адвокатски дружества от един или повече
адвокати, които представляват самостоятелни юридически лица. Ответникът
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В." е такова дружество, в което съдружник е бил
А. А. Д. и съответно с настъпване на смъртта му всички съществуващи правоотношения, в
които е участвал са прекратени, тъй като е престанал да бъде правен субект. Прекратено е и
членството му в адвокатското дружество на 27.05.2023 г..
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗА при прекратяване на участието в адвокатско
дружество съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял,
съответен на дела от дружественото имущество, и на част от печалбата на дружеството за
годината, в която е настъпила причината за прекратяване на членството. Законовата
разпоредба регламентира правото на съдружника, съответно неговите наследници, при
прекратяване на членственото му правоотношение, което в случая е осъществено при
настъпилата му на 27.05.2023 г. смърт, да получи дял от имуществото на дружеството, който
е пропорционален на дяловото му участие, както и на част от печалбата за годината на
прекратяването, но не съдържа конкретен ред, условия, срокове или механизъм за
изчисляване на тези вземания. Тълкуването на законодателната уредба обосновава извод за
пълна свобода на дружеството при регламентиране начина на формиране на
ликвидационния дял на напуснал/починал съдружник, която е ограничена единствено от
императивната законова регламентация за безусловната дължимост на дела и неговата
пропорционалност на направената от съдружника вноска. Дружественият договор не е
представен в производството, съответно не се твърди той да съдържа правила, допълващи
и/или конкретизиращи законовата уредба.
От друга страна, с оглед липсата на детайлни правила за определяне на
ликвидационния дял в специалния ЗАдв., съдебната практика приема, че по аналогия следва
да се прилага правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, предвиждащо, че при прекратяването на
участие на съдружник в дружество с ограничена отговорност, имуществените последици се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членството.
4
Съгласно уеднаквената практика на ВКС, изразена в решение № 224/10.09.2010 г. на
ТК, ІІ Т. О. по т. д. № 765/2008 г. и решение № 120 от 10.07.2012 г. по т. д. № 781/2011 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС, с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е определил
конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството,
служещ за база на уреждане на имуществените отношения на съдружник при прекратяване
на членството му в дружеството. Законът не допуска изчисляването на размера на
дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, което е допустимо само в
случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по
тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се
ликвидационен дял, за което обаче е необходимо прекратяване на дружеството (чл. 266, ал. 1
ТЗ). При работещо предприятие, каквото е това на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и
В." към прекратяване на членството на наследодателя на ищеца, е недопустимо
извършването на осребряване на имуществото на дружеството по пазарни цени за
удовлетворяване на наследниците на адвокат-съдружник с прекратени членствени права,
като дружественият дял е различен от ликвидационния такъв. За да се определи стойността
на дяловете на прекратилия участието си съдружник, следва от активите по съответния
счетоводен баланс да се вземе стойността на дълготрайните материални активи на
дружеството, на нематериалните активи и на краткосрочните материални активи, а от
пасива - задълженията на дружество, т. е. без да се включват собствения капитал,
резервите и финансовите резултати и при съпоставяне на тези две величини, в случай че
сумата на активите е по-висока от сумата на задълженията, се получава условно наречен
чист актив, стойността на който следва да се раздели на броя на дяловете, формиращи
капитала на дружеството, като паричната равностойност на дяловете на прекратилия
участието си съдружник, се равнява на произведението от броя на притежаваните от него
дялове и опредЕ.та стойност на един дружествен дял.
По същество сумата на актива и сумата на пасива като част от счетоводния баланс са
по дефиниция равни величини, като собственият капитал, резервите и финансовите
резултати съставляват част от пасива, съответно визираната в решението на ВКС разлика
между стойността на активите и пасивите, когато е положителна величина, математически
представлява именно собственият капитал на търговеца (сбор от основния капитал,
резервите и финансовите резултати), това е и базата, въз основа на която се изчислява
стойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членство. В този смисъл, под
"имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се разбира възможността
съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към
момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на
дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 ТЗ, независимо от вида на вноската
- парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото
правоотношение на този съдружник. Изплащане на равностойност на дружествения дял се
извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се
включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието – така
решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗАдв. не използва термина „имуществени последици“, а
квалифицира вземането като „ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото
имущество“, което обаче е терминологично неточно, тъй като след като адвокатското
дружество продължава дейността си, неговото имущество не се осребрява по пазарна
стойност и не се касае по същество за ликвидационен дял, а за дял от капитала, формиран от
5
собствения капитал, резервите и финансовите резултати.
Така се поставя въпросът кое е наложило в допълнение на този дял от капитала в чл.
68, ал. 3 ЗАдв да бъде предвидено изрично отделно престиране на част от печалбата, за
разлика от уредбата в ТЗ и след като финансовият резултат, като счетоводно понятие, ако е
положителен представлява печалба, а когато е отрицателен - загуба, сам по себе си е част от
дела от дружественото имущество. Според настоящия състав самостоятелното посочване на
печалбата не представлява разширяване обема на вземането на прекратилия участие в
адвокатско дружество съдружник, респ. на неговите наследници от дружественото
имущество, а цели да изясни, че такава част от печалбата следва да бъде изплатена. Няма
съмнение обаче, че законовата разпоредба има предвид тази част от печалбата да се
ограничава само за периода до края на месеца, в който прекратяването е настъпило и няма
основание наследниците на починалия съдружник да получат част от финансовия резултат
на дружеството за период след прекратяване на членственото правоотношение на
наследодателя им. За този период е ясно, че съдружникът няма как да е допринесъл и
съответно усилията му да подлежат на възмездяване. Да се приеме обратното – че
принципно се дължи печалбата за цялата година, през която прекратяването е настъпило, би
означавало да се постигне като резултат неоснователно обогатяване на този
съдружник/неговите наследници за сметка на реално допринеслите съдружници за
реализираната печалба.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че в решение № 226 от 19.02.2014 г. по т. д. №
727/2012 г., І Т. О. на ВКС, се приема, че облигационното право на съдружника да получи
дял от печалбата от обективна страна се реализира само ако след изтичането на финансовата
година и приемането на годишния отчет и баланс, се установи, че дружеството е формирало
печалба от дейността си и част от нея подлежи на разпределяне (т. нар. "чиста печалба"). В
този случай, органът, който е оправомощен да вземе решение за разпределянето между
съдружниците и способа, по който да стане това, е общото събрание - чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Принципно право да получат част от печалбата имат съдружниците, имали качеството на
такива към периода на формиране на печалбата и момента на решението по чл. 137, ал. 1, т.
3 ТЗ. По волята на съдружниците, от този принцип е възможно да бъдат предвидени
изключения – и в двете възможни посоки: за получаване на дивидент от съдружник, който не
е бил такъв в периода на генериране на печалбата или от бивш съдружник, който макар и
прекратил участието си в дружеството да е спомогнал за формиране на печалбата през
периода на членството си.
Прилагането на това разрешение сочи, че по волята на съдружниците в
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В." е възможно да се предвиди в дружествения
договор или в нарочно решение на общото събрание отклонение от установеното правило и
да се приеме, че в полза на прекратилия участието си съдружник/неговите наследници би
била дължима част от печалбата за цялата финансова година, през която прекратяването е
настъпило. Такава воля обаче не е доказано да е изразена и затова приложима е законовата
норма, а тълкуването налага извод, че печалбата е дължима само за част от финансовата
година, отграничена от началото (01.01.2023 г.) до края на месеца, в който прекратяването
е настъпило (31.05.2023 г.).
Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът прие, че
стойността на притежавания от наследодателя на ищеца дружествен дял към 31.05.2023 г.
възлиза на сума в размер на 176937,35 лева, от която делът на А. С. Д. (1/3) е в размер на
6
58979,12 лева, но този размер включва и печалбата до 31.05.2023 г. в размер на 9223,14 лева,
затова тъй като същата се претендира отделно, следва да бъде извадена от дела от капитала,
което означава, че искът за имуществен дял следва да бъде уважен за сумата 49755,98 лева
(58979,12 лева - 9223,14 лева) и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
58979,12 лева. Аналогично, искът за част от печалбата е основателен за сумата 9223,14 лева
– припадаща се на ищеца по наследство част от положителния финансов резултат на
адвокатското дружество за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 43508,86 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорните осъдителни искове, с правна квалификация чл. 86, ал. 1
ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и
посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение №
29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за
съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане
на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, съдът прие частична дължимост на главното вземане за, по терминологията
на закона – ликвидационен дял, и частична дължимост на вземането за част от печалбата за
2023 г., които вземания възникват без срок и за да изпадне длъжникът в забава е необходима
покана от носителя на вземанията. Такава покана е връчена на 31.05.2024 г. чрез нотариус И.
Н., съответно считано от 01.06.2024 г. АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В." е
изпаднало в забава по отношение на всяко от главниците и от този момент се е породило
задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху главницата в размер на 49755,98 лева, за периода 01.06.2024 г. – 18.07.2024 г. (датата,
предхождаща предявяването на исковата молба) възлиза на сумата 910,87 лева, съответно
този акцесорен иск следва да бъде уважен за този размер и отхвърлен за разликата до
претендирания размер от 8939,68 лева.
По отношение на главницата от 9223,14 лева – представляваща част от печалбата за
2023 г. обезщетението за забава за периода 01.06.2024 г. – 18.07.2024 г. (датата, предхождаща
предявяването на исковата молба) възлиза на сумата 168,85 лева, което налага искът да бъде
уважен за този размер и отхвърлен за разликата до предявения размер от 2199,31 лева.
По отношение на предявените насрещни осъдителни искове.
7
За съвместно разглеждане в производството са приети и насрещни искове на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В.", с правна квалификация чл. 240 ЗЗД за
заплащане на сумата 44465,87 лева, представляваща припадащата се по наследство на А. С.
Д. 1/3 част от задължението на А. А. Д. за връщане на предоставени му в периода 2021 г. -
2022 г. заеми в общ размер на 133397,61 лева и за сумата 32446,57 лева, представляваща
наследената част от задължението на А. А. Д. в общ размер на 97339,71 лева за
възстановяване на служебни аванси, усвоени в периода 2018 г. - май 2023 г..
Основателността на предявения осъдителен иск за връщане на предоставена в заем
сума, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което да е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано от длъжника неизпълнение.
Договорът за заем е неформален – обективирането на волеизявленията на страните по
същия не е необходимо да е облечено в писмена форма, достатъчно е суми да са получени от
заемателя (преминали в негова фактическа и/или разпоредителна) власт, при поето
задължение за тяхното връщане.
Кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза установява, че в
счетоводните книги на ответника са налице записвания, съгласно които към 31.05.2023 г.
задълженията по отпуснати на наследодателя на ищеца заеми възлизат на сумата 133397,61
лева, която именно сума А. Д. е декларирал в подписаната от него на 02.05.2023 г. данъчна
декларация по чл. 50 ЗДДФЛ като признато свое задължение по получени през 2022 г. от
адвокатското дружество заеми. Подадените в данъчната декларация данни съдът разглежда
като извънсъдебно признание на факта, че правната сфера на Д. е била обременена със
задължение за връщане на получени заеми в размер на 133397,61 лева, което задължение не
се установява да е било погА.о (липсват счетоводни записвания за погасителни плащания,
съответно справки от обслужващите платежните сметки на дружеството банки категорично
сочат на липсата на преводи на суми от задълженото по заемите лице). Задълженията по
отпуснатите заеми са с настъпила изискуемост, с оглед връчена на 23.07.2024 г. нотариална
покана до наследника А. С. Д., с която е предоставен 1-месечен срок за плащане на 1/3 от
дължимата сума 133397,61 лева или 44465,87 лева. Изложеното обуславя основателност на
насрещния иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за пълния предявен размер, който
извод е основание да не бъдат разглеждани предявените при условията на евентуалност
искове за връщане на дадено без основание (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) и за изравняване на
неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД), тъй като не е настъпило вътрешно-процесуалното
условие за това.
При този извод съдът дължи разглеждане на предявеното от ответника по насрещните
искове - А. С. Д. при условията на евентуалност възражение за изтекла спрямо вземането
погасителна давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който
носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото
на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В случая, задължението за връщане на предоставените
заеми, е станало изискуемо след покана на кредитора, което означава, че съгласно чл. 114,
ал. 2 ЗЗД, давността е започнала да тече от възникването на вземанията за връщане на
8
предоставени през 2021 г. – 2022 г. в заем суми, поради което към предявяването на
насрещната искова молба - 07.10.2024 г. давността обективно не е изтекла.
Предявеният иск за връщане на усвоени в периода 2018 г. – 2023 г. служебни аванси
също е основателен. Няма съмнение, че наследодателят на А. С. Д. е бил представляващ
адвокатското дружество и в това свое качество, за да има възможност да изпълнява точно и с
дължимата за това грижа задължението си да организира и ръководи дейността на
дружеството, е необходимо същият да разполага с парични средства, които да са
предоставени на негово разпореждане. Ето защо авансовото получаване от управляващия
дружеството съдружник на определени парични суми в брой (на каса) или чрез съответните
банкови карти, чрез които да бъдат извършвани плащания от платежните сметки на
дружеството, е наложила се обичайна практика, която е напълно правомерна.
Видно от приложение № 4 към допълнителното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, към 02.10.2021 г. салдото по служебни аванси е отрицателно (-28663,50 лева),
т.е. възстановената сума надхвърля получената като аванс, съответно задълженията са
натрупани след 02.10.2021 г., като само за две от операциите, първоначално не са
представени съответните счетоводни документи, обосноваващи счетоводното отразяване на
задълженията: за извършено на 12.01.2022 г. банково плащане в евро, с левова
равностойност 181,89 лева и за извършено на 06.04.2023 г. плащане с банкова карта на сума
в щатски долари с левова равностойност 1487,23 лева. В допълнителен доклад към
заключението, вещото лице сочи, че такива документи са представени непосредстево преди
изготвяне на допълнителното заключение – за плащане на сумата 93 евро, представляваща
такса за предоставени услуги във връзка с яхта (в производството са налице множество
документи за такива плащания, извършени от сметки на адвокатското дружество) и за
покупка на валута от 06.04.2023 г..
Независимо, че документите са представени на вещото лице в по-късен етап от
развитието на производството, същите не са преклудирани (представят се с оглед установена
тяхна липса от вещото лице) и следва да бъдат отчетени като документално обосноваващи
взетите счетоводни записвания. Така за всички усвоени след 02.10.2021 г. суми, третирани
като служебни аванси, макар същите да са служели за погасяване и на лични задължения на
А. Д., а не такива на дружеството, са налице документи, установяващи ползване на
финансов ресурс на дружеството, който съдружникът е дължал да възстанови. Обемът на
това задължение е представен като положително салдо в размер на 97339,71 лева към
15.05.2023 г., като задължението за възстановяване на тези усвоени средства е преминало по
наследство в патримониума на наследниците на А. Д.. Затова искът за връщане на
ползваните служебни средства в размер на 1/3 от общото положително салдо 97339,71 лева
или 32446,57 лева е основателен и се налага да бъде уважен.
Не се налага разглеждането на претенцията като изравняване на неоснователно
обогатяване, предявена при условието неоснователност на главния поддържан иск.
Евентуалното възражение на А. С. Д. за погасяване на вземането по давност, е
неоснователно, тъй като задълженията са натрупани след 02.10.2021 г., от който момент до
предявяването на насрещния иск на 07.10.2024 г. не е изтекла приложимата обща
погасителна давност.
Въпреки извод за основателност на предявените насрещни искове, съдът не следва да
постанови прихващане с вземанията на ищеца А. С. Д. за ликвидационен дял и част от
печалбата, тъй като насрещните вземания на страните ще станат ликвидни при евентуално
9
влизане в сила на съдебното решение. До стабилизирането му вземанията са спорни и
компенсацията е препятствана.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, съответно
отвърлена част от исковете.
Ищецът А. С. Д. претендира разноски в размер на общо 7148,04 лева, които са
формирани само от внесена държавна такса и депозит за вещо лице, без да включват
заплатено адвокатско възнаграждение. От тези разноски ищецът има право на присъждане
на сумата 2253,09 лева, при отчитане на уважените срещу нея насрещни искове.
Ответното АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В." претендира разноски в размер
на 4144 лева, които също не включват адвокатско възнаграждение, от които има право на
2837,79 лева, пропорционално на уважените насрещни искове и отхвърлената част на
първоначалните такива.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В.", БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. София, п.к. 1618, бул. „********* да заплати на А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гp.
София, ул. „*********, на основание чл. 68, ал. 3 ЗАдв., сумата 49755,98 лева,
представляваща ликвидационен дял, съответен на дела от дружественото имущество на
наследодателя А. А. Д., починал на 27.05.2023 г., изчислен към 31.05.2023 г., заедно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на 910,87 лева за периода 01.06.2024 г. -
18.07.2024 г., сумата 9223,14 лева, представляваща 1/3 част от полагащата се на
наследодателя част от печалбата на адвокатското дружество за периода 01.01.2023 г. –
31.05.2023 г., заедно с обезщетение за забава върху тази главница в размер на 168,85 лева за
периода 01.06.2024 г. - 18.07.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, сумата
2253,09 лева – разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ главните искове, съответно за
ликвидационен дял за разликата над сумата 49755,98 лева до предявения размер от 58979,12
лева и за част от печалбата за сумата над 9223,14 лева до предявения размер от 43508,86
лева и акцесорните искове за обезщетение за забава върху ликвидационния дял над сумата
910,87 лева до предявения размер от 8939,68 лева и за периода 01.06.2023 г. – 31.05.2024 г. и
върху печалбата за разликата над сумата 168,85 лева до предявения размер от 2199,31 лева и
за периода 01.01.2024 г. – 31.05.2024 г..
ОСЪЖДА А. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гp. София, ул. „*********, да заплати на
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д., Г.,К. и В.", БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, п.к.
1618, бул. „********* на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 44465,87 лева - наследствен
дял от задължения на наследодателя А. А. Д. по получени в периода 2021 г. – 2022 г.
парични заеми, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на
насрещната искова молба – 07.10.2024 г. до окончателното погасяване и сумата 32446,57
лева, представляваща наследствен дял от задължения на наследодателя А. А. Д. за
връщане на служебни аванси, усвоени в периода 02.10.2021 г. – 15.05.2023 г., заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на насрещната искова молба –
07.10.2024 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
сумата 2837,79 лева – разноски за производството.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11