РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Белоградчик, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200143 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 598/10.09.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.12 „б“ ал.1 т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
КОГТ във вр. с чл.108 ал. 3 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – неяснота на описаното
нарушение по ЗГ, така както е посочено то, както и че фактическата
обстановка , сочена в АУАН не е установена правилно. Търсят се и разноски
по делото. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен
представител - адвокат, който поддържа жалбата , със същите доводи и
твърдения, като претендира и разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
с.з., но в писмена защита по същество на казуса, изразява мнение, че НП е
правилно, законосъобразно и следва да се потвърди, нарушението било
доказано. Наказанието било в минимален размер, поради което – и правилно
определено.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на
ЮЛ, на 25.05.2021 г., получил позволително за сеч № 0613563, с очакван
добив на 67.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида цер и благун от
отдел 301 ”в”, имот - ДГТ, в землището на с. Б., общ. Б., като собственикът /
държавата/ бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта. Съгласно даденото
позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 28.05.2021 г. до
30.09.2021 г., като добитите материали следвало да се извозят от сечището в
същия период.
На 04.01.2022 г. на осн. чл.109 от ЗГ, е издаден Протокол № 0627231 –
за освидетелстване на сечището по позволително за сеч № 0613563/25.05.21
г., като в него е отразено действително отсечената дървесина /70 пл.куб.м./,
липсата на не отсечени маркирани дървета, отразено е „задоволително“
провеждане на сечта. /този Протокол не е представен по делото, но е достъпен
за трети лица, вкл. съда и той се запозна с него, от публичния регистър на
ИАГ, намирайки го за относим към спора по делото/.
На 27.07.2021 г. свидетелят Д. М. В. – горски инспектор при РДГ-
Берковица, инж. Г. К. – ст. горски инспектор при РДГ-Берковица, И. Бл. И.–
ст. експерт при РДГ-Берковица, и Ем. Д. – ст. лесничей при ТП ДГС-
Белоградчик, извършили проверка на място, на терен – в отдел 301 „в“,
землището на с. Б., общ. Б., свързана с издаденото позволително за сеч №
0613563/25.05.21г. и констатирали, че по превозни билети от сечището вече
са добити и извозени 70,95 куб.м. дървесина, но на терена има сеч и на не
маркирани за отсичане дървета – общо 71 пл. куб.м. / 69 благун и 2 цер/.
Освен това имало и направени просеки, които били ползвани за извозване на
2
отрязаните дървета, без тези просеки да са отразени в технол. план и без да са
маркирани с траен знак дърветата, оформящи просеките. След проверка в
РДГ-Берковица / откъдето достъпили ел. система на ИАГ/, В. и колегите му
установили, че позволителното за сеч било получено от Т. Т.. Поради
допуснатото отсичане на немаркираните дървета и ненадлежно направените
просеки, В. и другите проверяващи приели, че на Т. следва да се състави
АУАН за „не упражнен контрол по извеждане на сечта и допускане сеч на
немаркирани дървета и просеки не отразени на терен и в технол. план“ - по
чл.12 „б“ т.2 от Наредба №1/2012 г. КОГТ във вр. чл.108 ал.3. Своите
констатации Д.В. отразил в Констативен протокол - № 144692/27.07.2021 г.,
ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т..
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол, на
06.08.2021 г., Д. В. съставил АУАН № 598 от същата дата на Т. Т., в неговото
присъствие : за това, че “ в периода 28.05.- 27.07.2021 г. , в землището на с. Б.,
отдел 301 „в“, м.“К.“ ДГФ, ТП ДГС Белоградчик, като лицензиран лесовъд,
получил Позволително за сеч № 613563/25.05.2021 г., при извеждане на сечта
е допуснал сеч на немаркирани с КГМ дървета и направа на просеки, не
отразени на терена и в технологичния план“. В реквизита “законови
разпоредби, които са нарушени от извършителя”, В. посочил чл.12 б т.2 от
Наредба № 1 вр.чл.108 ал.3 от ЗГ. Като свидетел, отбелязан като такъв на
констатиране на нарушението и същевременно и съставяне на акта, са
вписани Е. Д. и И. Бл. И., посочени и в констативния протокол от проверката.
Нарушителят отказал да подпише акта и да получи копие от него, в уверение
на което се е подписал като свидетел – посочен с три имена и длъжност –
отново И. Бл. И..
На 10.09.2021 г. въз основа на акт № 598/06.08.2021 г. на св. Д. В., е
издадено обжалваното НП № 598/2021 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това
3
обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от
страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по
позволително за сеч № 0613563/25.05.21г. документът – позволително, е
получено именно от Т. Т., като имотът се намира в землището на с. Б., общ.
Б., собственост на държавата е, и е имало разрешен добив на общо 67.00
плътни куб. м. дървесина. Установи се /от констативния протокол за
проверката/, и при провежданата сеч в имота към момента на проверката –
27.07.2021 г. са сечени и немаркирани дървета – а след сортиментиране,
количеството им е определено на общо 71 пл. куб.м., имало е и направени
просеки на терена, без дърветата, които са ги оформили да са били маркирани
и без тези просеки да фигурират в технол. план. Сечището е освидетелствано
впоследствие и с Протокол за освидетелстването му№ 0627231/04.01.22 г. –
без в него да са отразени налични нарушения при провеждане на сечта.
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на св. В. и И., а също така писмените
доказателства - представени с админ. наказателната преписка и депозирани
по-късно – в с.з. От тези доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството
си на лицензиран лесовъд, като получател на позволително за сеч, и
следвайки да упражнява контрол по провеждането й, съгл. чл.108 ал.3 от ЗГ,
не е упражнил такъв, тъй като се е стигнало до отсичане на немаркирани
дървета и направа на просеки в сечището, без те да отговарят на изискванията
за това – да са маркирани и дърветата, оформящи просеката, както и същите –
просеките – да са показани като разположение в технол. план.
При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснато съществено
процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната на
постановлението - придадена е неправилна квалификация на вмененото
деяние на Т..
От една страна съдът не намира за нередно коригирана в НП цифрова
такава - актосъставителят сочи в АУАН за нарушена разпоредбата на “чл.12 Б
т.2“ от Наредба № 1/2012 г. за КОГТ, а в НП, след мотивировка, АНО я
определена като „чл.12 Б ал.1 т.2“ от същата Наредба. Съдът приема тази
мотиви на АНО, тъй като самата разпоредба на чл.12 Б има само две алинеи, а
само първата от тях – и буквени разделения. Пропускът от актосъставителя да
посочи „ал.1“, не може да обърка нарушителя да разбере по коя алинея е
4
подведен под отговорност, тъй като ал.2 няма никакви букви.
Но от друга страна, чл.12 Б ал.1 т.2 от Наредба № 1/12 г. за КОГТ
предвижда задължение на лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, да не допускат
започването на сеч при „неспазени изисквания за отбелязване на дърветата
за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища“. Т.е.
тук тяхната контролна дейност следва да е упражнена още преди да започне
добива на дървесина, респ. получилия позволителното за сеч – да се е убедил,
че има извършено маркиране, че то е правилното, според вида предвидена
сеч, че са указани в технол. план възможните просеки и извозни пътища,
както и че са маркирани на терен те. Никъде обаче в писмените доказателства
– АУАН и НП, нито то гласните – свидетелски показания, не се установи това
обвинение, напротив, става дума за бездействие, оказвано от Т. по време на
сечта, тя дори е продължавала към момента на проверката. Т.е. в хода на
започналия дърводобив, след издадени надлежни документи за това,
направена маркировка на подлежащите на сеч дървета и изготвен иначе
технол. план, са извършени действия от изпълнителя му / на добива / – сеч на
немаркирани дървета и извеждане на отсечените такива не по предвидени
пътища – извозни или просеки. Т.е. няма доказателства , че Т., като лице по
чл.108 ал.2 от ЗГ, е допуснал да започне не регламентираната сеч, а има
данни, че в хода на провеждането й, не е извършен контрол над тази дейност
– задължение, вменено най-общо чрез чл.108 ал.3 от ЗГ - на лицата по чл.108
ал.2 ЗГ.
В чл.12 Б ал.1 т.5 и 7 от Наредба № 1/12 г. за КОГТ вече са предвидени
и конкретните контролни задължения на лицата по чл.108 ал.2 от ЗГ, при
започнала вече сеч – „ т.5 следят за правилата за сеч, в т. ч. да се извършва
сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета…“, и „7. следят за
спазването на одобрения технологичен план“.
Освен това санкционната норма на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ разпорежда, че
има наказание за лице , упражняващо лесовъдска практика, което „ не
изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. Това е
бланкетна правна норма, която изисква препращане към друга норма – в
случая на чл.180 ал.3 вр. ал.2 от ЗГ и чл.12 Б ал.1 т. … от Наредба № 1/2012 г.
5
за КОГТ, според съда, тъй като там е предвидено кой упражнява контрол при
провеждане на сечта и какъв точно. Съдът отбелязва същевременно, че
именно нормата на чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е тази, която съдържа и
изпълнителното деяние / с бланкет към друга, допълваща я правна норма/, и
санкцията за това деяние. Т.е. при установено нарушение при провеждането
на позволена иначе сеч по ЗГ и/или подзаконовите му нормативни актове, то
деянието следва да се квалифицира именно като такова по „чл.257 ал.1 т.1 от
ЗГ във вр. с чл. …./ съответната друга норма/“.
Предвид сочените по-горе в цялост мотиви, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и не правилно,
и като такова - следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат и
пълномощно, удостоверяващ, и че възнаграждението е платено, поради което
и има доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 598/10.09.2021 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“
№ ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.12 „б“ ал.1 т.2 от Наредба
№ 1/30.01.2012 г. за КОГТ във вр. с чл.108 ал. 3 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ..., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“ № ., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
6
300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7