Решение по гр. дело №4417/2025 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4026
Дата: 12 ноември 2025 г. (в сила от 12 ноември 2025 г.)
Съдия: Кристиана Кръстева
Дело: 20253110104417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4026
гр. В., 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Т. К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20253110104417 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по повод предявен от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. С.
**** с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу „Е. М.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. П. ***** за осъждане ответникът да заплати на
ищеца сумата от общо 1120лева, представляваща сбор от получени без основание на
16.01.2025г. и на 17.01.2025г. суми платени за направа на резервации за почивки, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
04.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 16.01.2025г. и на 17.01.2025г. извършила банков превод в размер на сумите от
700лева и впоследствие от 800лева по банкова сметка, чийто титуляр бил ответникът.
Твърди, че сумата от общо 1500лева била преведена, тъй като Т. М., представила се за
туристически агент, посочила че превода следва да е в полза на ответното дружество, като в
замяна следвало да бъде направена резервация за почивка в с. Марково, РБ и Тунис. Твърди,
че нито една от тези резервации не била осъществена. След проверка установила, че М. и
ответникът не били регистрирани като туристически агенти.Това наложило отправяне на
покани за възстановяване на паричните суми. Твърди, че ответникът възстановил част от
тях, както следва: 200лева на 25.02., 100лв. – на 11.03., 40лева – на 24.03. и 40лева на 01.04.
Твърди, че плащанията са лишени изначално от основание, поради което и подлежат на
връщане, като претендира дължимия остатък в размер на заявената сума. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 22.10.2025г., като редовно призованият
ответник по седалище и адрес на управление не е изпратил представител и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
1
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието
на претенцията по 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване на
извършеното плащане от ищеца и получаването на процесната сума от ответника.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната
основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 50лева държавна такса и 400лева платено адв.възнаграждение. Искането за
присъждането на разноски е основателно. В заключение следва да се присъдят разноски в
размер на 450лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
П. ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. С. **** сумата от
общо 1120лева, представляваща сбор от получени без основание на 16.01.2025г. и на
17.01.2025г. суми платени за направа на резервации за почивки, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.04.2025г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е. М.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
П. ***** ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. С. **** сумата от
450лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2