Определение по дело №44/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 от ГПК във връзка с чл. 417 от същия закон.

Срещу Разпореждане № 2096/14.03.2011г. по частно гражданско дело № 724/2011г. по описа на РС Б., е депозирана частна жалба от адв. Д. М., пълномощник на А. Д. П., с адрес на призоваване: град С., Б.област, ул. “”Х. Б.” № 25, в частта му, в която е било отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, за сумата – 600.00лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и за сумата – 1 680лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010г. до 08.03.2011г.

Недоволен от разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната му част и мотивите към него, жалбоподателят моли съда да го отмени частично като неправилно и незаконосъобразно, да издаде заповед за незабавно изпълнение въз основа на представения договор за заем, като бъде осъден ответника по искането да заплати на заявителя сумите представляващи лихви върху главницата за посочените в заявлението периоди. Основното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт в частта му срещу която е подадената частна жалба, тъй като в сключения между страните договор за заем точно е посочен размера на дължимата лихва и изводите на първоинстанционния съд в тази насока са несъобразени с материалния закон. За да са произнесе по депозираната частна жалба, в рамките на своята компетентност, въззивният съд счете за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление по реда на чл. 417 от ГПК, депозирано пред РС Б.на 09.03.2011г., заявителят – А. Д. П., с ЕГН – *, от село К., ул. “В.” № 1, чрез пълномощника си адв. Д.Й. М., е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Н. М., с ЕГН – *, от село К., ул. “В. К.” № 62, за сумата от 3 000лв., съставляваща главница по договор за заем, с нотариална заверка на подписите, сключен между страните по делото на 01.06.2009г., както и за сумата – 600.00лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и за сумата – 1 680лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010г. до 08.03.2011г. Като допълнително основание във връзка с искането си, заявителят е посочил че на основание чл. 7 ал.1 т.1 от сключения Договор за заем от 01.06.2009г., същият е прекратен предсрочно, преди настъпване на падежната дата, без уведомление за длъжника и без предизвестие. Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно и Договор за заем от 01.06.2009г.

С обжалваното Разпореждане № 2096/14.03.2011г. по частно гражданско дело № 724/2011г. по описа на РС Б., първоинстанционният съд е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираната главница в размер на 3000лв. по представения договор за заем, като е издал заповед за изпълнение в тази част. Съдът е отхвърлил молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение в частта на заявлението с което е поискано да бъде осъден длъжника да заплати на заявителя сумата – 600.00лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и за сумата – 1 680лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010г. до 08.03.2011г., с мотива, че по отношение на претендираното акцесорно вземане за лихви не е обективирано в документа в точния си размер, като за тези си правни изводи съдът се е позовал на т. 4 от ТР № 1/28.12.2005г. на ОСГК на ВКС.

Окръжният съд, след като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него правни доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, навежда следните доводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418 ал.4 от ГПК, от надлежната страна в процеса, с право и интерес от обжалване, срещу валидно и допустимо разпореждане на първоинстнационния съд, което подлежи на въззивно обжалване по установения от закона ред и е процесуално допустима като следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение е формално и едностранно, като целта му е да се провери дали вземането е безспорно.

Съобразно разпоредбата на чл. 418 ал.2 от ГПК съдът в рамките на своята компетентност ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Така правилно първоинстанционния съд е счел, че представения пред него с писменото заявление договор за заем от 01.06.2009г. е редовен от външна страна и удостоверява наличието на изискуемото в полза на длъжника вземане като главница в размер на 3000лв., съставляващо парична сума дадена в заем, като е приел и твърдението на предсрочното прекратяване на договора, за което е намерил основание в чл. 7 ал.1 т.1 от сключения писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните.

За да откаже издаването на запис на заповед по заявлението в частта му в която се претедира парично вземане на кредитора от длъжника за сумата – 600.00лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и за сумата – 1 680лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010г. до 08.03.2011г., първостепенният съд е счел че това вземане не е определено точно по размер съобразно сключения писмен договор за заем между страните и в тази част заявлението е било оставено без уважение. Изводите на първоинстанционния съд в този смисъл, въззивната инстанция счита за неправилни поради противоречие с материалния закон и за необосновани от представените със заявлението за издаване на заповед за изпълнение писмени доказателства.

За волята на страните във връзка с възникналите между тях облигационни отношения и за поетите от тях конкретни задължения, следва да се съди от анализа на разпоредбите на сключения между тях договор за заем, който иначе е редовен от външна страна и сключен в изискуемата от закона породи което е породил целения от страните правен резултат. Наред с уговорките за предоставен в заем парична сума, очевидно е от чл. 2 на сключения договор,че страните са уговорили помежду си и месечна лихва в размер на 4 % върху заемната сума, съставляваща сума от 120.00лв. месечно, считано от 01.07.2009г. до изтичане на срока на сключения договор.

Правният анализ на постигнатите договорености сочи ясно на извода, че страните са постигнали съгласие за заплащане на договорна лихва, основана на конкретна правна сделка, която в случая съставлява и възнаградителна лихва за ползването на предоставената в заем парична сума. Страните са уговорили същата в параметрите и съобразно изискванията на закона, като са определили размера на дължимата възнаградителна договорна лихва както в процент, така и като определена сума, дължима за всеки месец от сключения договор. Ето защо настоящият състав на ОС Б. не споделя изводите на първоинстанционния съд, че размера на договорената лихва не е определен, поради което заявлението в тази му част е било оставено без уважение. Касае се за парично задължения което е точно и ясно определено в сключения договор както в процент, така и като месечно дължима сума, поради което същото е определено и за посочения в заявлението период. Не може да се счете че паричното вземане не е доказано по основание и размер, само поради това че след като е определено помесечно, същото следва да бъде изчислено за претендирания от заявителя период, за което на съда не са необходими специални знания или специални средства за изчисление на дължимата сума. Съдът без основание е съотнесъл казуса към указанията дадени в ТР № 1/28.12.2005г. на ОСГК на ВКС, тъй като от една страна претендираното вземане е определено по основание и размер въз основа на представения писмен договор, а от друга страна договора за заем по своята правна същност съществено се отличава от лихвата по менителницата и записа на заповед, която следва да бъде поета с издаването на ефекта съобразно нормата на чл. 459 от ТЗ, поради което винаги следва да е посочена в точния си размер.Евентуалните възражения за това дали сключения между страните договор е надлежно прекратен и дали чл. 7 ал.1 т.1 от сключения договор съответства на нормите на закона, не са противопоставими на заявителя в рамките на заповедното производство, които ми за цел единствено и само да провери дали вземането е безспорно и същите биха могли да бъдат противопоставяни от длъжника на кредитора в рамките на едно двустранно исково производство между същите страни, което може започне ако длъжника възрази на издадената заповед за изпълнение.

Поради изложените съображения, следва разпореждането на първоинстанционния съд, в обжалваната му част да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение за претендираните лихви от заявителят.

Водим от горното и на основание чл. 418 ал.4 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2096/14.03.2011г. по частно гражданско дело № 724/2011г. по описа на РС Благоевград, в частта му, в която в която е било отхвърлено искането на заявителят – А. Д. П., с ЕГН – *, от село К., ул. “В.” № 1, чрез пълномощника си адв. Д. Й. М., за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Н. М., с ЕГН – *, от село К., ул. “В. К.” № 62, по реда на чл. 417 от ГПК, за сумата – 600.00лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и за сумата – 1 680лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010г. до 08.03.2011г. като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на РС Б., за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу А. Н. М., с ЕГН – *, от село К., ул. “В. К.” № 62, в частта на заявлението от заявителят – А. Д. П., с ЕГН – *, от село К., ул. “В.” № 1, чрез пълномощника си адв. Д. Й. М., за претендираните договорни лихви, за сумата – 600.00лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.07.2009г. до 31.12.2009г. и за сумата – 1 680лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 01.01.2010г. до 08.03.2011г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: