№ 380
гр. Пазарджик, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Венцислав Г. Петров
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора В. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225200600318 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-подсъдим Ю.А.А. се явява лично. За него се явяват
адв. Г. Стоименова-Царска от АК – Пазарджик - редовно упълномощена.
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
ПРОКУРОР: Няма пречка. Моля да дадете ход на делото.
АДВ. С.-Ц. Уважаеми Окръжни съдии, моля да дадете ход на делото.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ,
ПРОКУРОРА И СЕКРЕТАРЯ
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията докладчик ДЖУНЕВА.
АДВ. С.-Ц. Поддържам въззивната жалба – така, както е депозирана
пред Вас. Изложила съм във въззивната жалба подробни съображения. Няма
да соча други доказателства.
1
ПРОКУРОР: Жалбата е неоснователна. Нямам искания по
доказателствата.
Съдът счита делото за изяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОР: Уважаеми Окръжни съдии, ще Ви моля да потвърдите
присъдата на Районен съд – гр. Пещера, с която подс. Ю. А. е осъден на 1
година и 4 месеца „лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 339 от НК.
Основният довод, с който се иска оправдаване, това е единствено субективния
елемент. Обективната страна на деянието в настоящия случай е ясна. Да –
огнестрелно е оръжието, годно е да възпроизведе изстрел. За това говори и
самата експертиза. Тоест, оттук нататък ние трябва да разсъждаваме за
субективния елемент – знаел ли е, че това е огнестрелно оръжие и знаел ли е,
че се изисква разрешително за това оръжие?
Аз считам, че фактите и доказателствата са такива, че в неговото
съзнание е налице пряк умисъл. От къде се извежда това?
На първо място: на мястото на произшествието (сигналът е постъпил от
неговия съсед) след възпроизведен изстрел в къщата на съседа, е намерен
протектор на патрон 12 калибър, т.е. 12 калибър отговаря на пушката. Този
изстрел е възпроизведен след станал скандал.
На второ място – субективния елемент, че е знаел, че това е огнестрелно
оръжие. През цялото време той твърди, че това е реликва от дядо му и я е
взел. Тогава буди недоумение фактът, защо, когато полицаите са дошли, не са
намерили пушката на видно място – така, както се държи реликва - а е била
скрита под завивките на леглото, в което той почива.
На трето място – за знанието, че за едно огнестрелно оръжие трябва
разрешително, говорят и неговите действия.
За другото – пневматичното оръжие, което е под регистрационен режим
- той е извършил всички действия, за да бъде то узаконено. Тоест, той е знаел,
че всяко едно оръжие подлежи на контрол.
На следващо място - в къщата, в която той е живеел, неговият дядо е
2
ловец. Неговото лично огнестрелно оръжие, т.е. ловната пушка се съхранява
по съответния ред и той е знаел това.
На следващо място - за субективната страна – през цялото време, след
като е изнесъл ловната пушка, никой в къщата не е знаел, че той притежава
такова оръжие. Тоест, считам, че всички тези действия говорят за едно: той е
знаел, че това е оръжие – годно да възпроизведе изстрел; знаел е режима, под
който то съществува. А защо е била скрита пушката? Защото тази пушка
поначало е била незаконна и не може да бъде узаконена. Тя единствено може
да бъда узаконена, ако е купена от неговия дядо и той е бил законен ловец, и е
наследена от него със съответните документи. Освен това -той, за да държи
такова ловно оръжие, той трябва да изкара съответния курс, който той не е
изкарал. Тоест, считам, че субективната страна на престъплението е доказана.
Не може да се приложи и чл. 9, ал. 2 от НК. А защо не може да се
приложи? Вижте неговото свидетелство за съдимост. За един кратък период
от време е осъден по чл. 195; чл. 325; чл. 354 и чл. 142 от НК, а чл. 9 се
прилага и с оглед личността на дееца, а всички тези деяния, които той е
извършил, очертават една висока степен на обществена опасност.
Наказанието не следва и да се изменя – имам предвид да бъде намален
размера на наложеното наказание.
Предвидено е наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 6 години, т.е.
Съдът е приел, че спрямо него е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, макар че за мен такива не са много налице. Тоест, и в тази част
присъдата не следва да се изменя, т.е. следва да бъде потвърдена без
намаляване на наказанието.
АДВ. С.-Ц. Уважаеми Окръжни съдии, аз ще Ви моля с постановяване
на Вашия съдебен акт да отмените първоинстанционната присъда,
постановена от Районен съд – Пещера, като считам, че същата е явно
незаконосъобразна и несправедлива. След запознаване с мотивите на Районен
съд – Пещера и слушайки пледоарията, аз считам, че събраните в досъдебната
фаза доказателства, са тълкувани изключително превратно и с оглед само и
единствено за доказване на една обвинителна теза. Считам, че в настоящия
случай няма как да бъде съобразен от настоящия състав факта, че се е
случила някаква ситуация пред дома на свидетеля Томов и затова, видите ли,
следва да търсим причинно-следствена връзка, че извършител на това е
3
именно подзащитният ми А..
Още в досъдебната фаза на производството не са събрани никакви
доказателства, от които да е видно и да става ясно, че именно подзащитният
ми А. е възпроизвел някакъв изстрел пред вратата на свид. Томов. Това не е
доказано по абсолютно никакъв начин – че е налице причинно-следствена
връзка, и че именно А. е извършител на това деяние. Ако Районна
прокуратура смяташе, че има достатъчно данни и доказателства в тази насока,
то би била повдигнала обвинение именно и за това.
Събрани са данни и доказателства, от които се вижда, че свид. Томов е
дал някакъв сигнал на телефон 112, но не е ясно въобще за какво е даден този
сигнал, къде се е намирал този свидетел, поради което не може да бъде
направен извод в тази насока.
В досъдебното производство, също така, не е изследвано, дали
отпечатъкът на вратата на свид. Томов от даден изстрел е именно
възпроизведен и идентичен с този, който би могъл да възпроизведе изстрел от
намерената пушка в дома на подзащитния ми. Няма абсолютно никаква
причинно-следствена връзка. Това, че по някаква случайност има съвпадение
на калибъра и с част от патрон, които са намерени пред свид. Томов, е от 12-
ти калибър, и че процесната пушка е 12-ти калибър, абсолютно не би могло да
бъде в тежест на подзащитния ми и по никакъв начин не следва да се правят
изводи в тази насока, поради което аз смятам, че казаното от Окръжния
прокурор в пледоарията му не следва да бъде вземано предвид и няма
абсолютно никакво отношение.
Относно факта, дали подзащитният ми е знаел, че следва да притежава
разрешително за тази пушка, аз няма как да се съглася с доводите на
представителя на Окръжна прокуратура – Пазарджик. Смятам, че
субективният елемент тук е доказан по един безспорен начин, а именно:
липсата на умисъл. Още при огледа и при доброволното предаване от страна
на подзащитния ми на намерената в неговия дом пушка на 26.11.2020 г., той е
обяснил на разследващите органи, че това е пушка, която е наследство от дядо
му и че се предава като семейна реликва. Тоест, това е в самото начало
тогава, когато е намерена - съвсем добросъвестно, добросърдечно и честно
подзащитният ми е казал от къде е тази пушка и какво е значението й за
неговото семейство.
4
В досъдебното производство са разпитани свидетели, които също са
потвърдили по един категоричен начин, че тази пушка представлява семейна
реликва и тя е в семейството от неговия дядо, като се предава от поколение на
поколение на мъжката рожба в семейството, поради което аз смятам, че
липсата на умисъл е доказана по един безспорен начин. Липсата на умисъл се
установява и от още един факт – именно от страх от наказателна отговорност
и от страх да се спазват законите в тази държава, купувайки си въздушна
пушка „Хъдсън“ още през 2011 година, подзащитният ми веднага е отишъл и
е регистрирал същата в Районно управление на полицията – така, както са
законовите изисквания, т.е. не следва да се тълкува, че той, знаейки, не е
направил разрешителния режим за това оръжие, а напротив – той, знаейки, че
следва да спазва законите в тази държава и стремейки се към това именно, е
уведомил надлежните органи, че през 2011 г. е закупил въздушна пушка
„Хъдсън“, поради което аз смятам, че ако той би знаел, че върши нещо
нередно и именно поради страх от наказателна отговорност, би предал най-
малкото това оръжие или би потърсил някакво съдействие или съвет как да
постъпи.
Относно страха от наказателна отговорност, може да бъде извлечено
действително и от неговото съдебно минало, защото, за съжаление, в една
изключително млада, младежка, незряла възраст подзащитният ми се е
сблъсквал със законодателството на страната и именно от страх (видно от
неговото свидетелство за съдимост, същият е лежал преди години и е
изтърпявал наказание ефективно „лишаване от свобода“ да не попадне отново
под ударите на закона, ако той би знаел, че върши нещо нередно, считам, че
би уведомил надлежните органи за това, поради което аз смятам, че
субективният признак, а именно: незнанието за извършването на нещо
нередно е доказан по безспорен начин.
Няма как да се съглася с казаното от представителя на Окръжна
прокуратура – Пазарджик, че подзащитният ми е знаел, че неговият дядо (по
линия на жената, с която живее на съпружески начала), тъй като е ловец,
видите ли, този човек притежавал законно ловно оръжие и го съхранявал по
надлежния ред в каса. В досъдебното производство няма данни в тази насока
и не са събрани абсолютни никакви доказателства, откъдето може да се
направи този извод. Не са разпитвани свидетели в тази насока. Не са събрани
5
каквито и да е доказателства, от които да е ясно, че подзащитният ми е знаел,
че неговият дядо съхранява ловно оръжие по надлежния ред, поради което не
смятам, че следва да бъде взет предвид от Вас този довод.
Смятам, че в настоящото производство бяха събрани множество
доказателства именно в обратната насока - че е липсвал какъвто и да е бил
умисъл при деянието. Да, действително – деянието е извършено формално. В
дома на подзащитният ми е намерена стара ловна пушка, която не се знае през
коя година е произведена, какъв е произхода на тази пушка и какви са
нейните идентифициращи белези.
Смятам, че дори едно престъпление да е извършено формално – така,
както е и съдебната практика, която съм посочила в депозираната пред Вас
въззивна жалба, за всяко едно престъпление би могло да се приложи
института на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което считам, че и в случая е
приложим.
Алтернативно аз ще Ви моля, ако не възприемете доводите ми и не
възприемете тезата ми за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК, при постановяване
на Вашия съдебен акт да се съобразите с конкретните факти и обстоятелства
по настоящото дело и на подзащитния ми бъде определено едно наказание в
минимален размер, под този, който е определен с присъдата на Районен съд –
Пещера.
Считам, че в мотивите си Районният съдия превратно е тълкувал
събраните по делото доказателства и превратно е взел предвид и
многобройните смекчаващи обстоятелства. Ще Ви моля да приемете, че
подзащитният ми се намира в една (и към момента) млада възраст, в която
тепърва ще създава семейство и ще гради такова, поради което следва да бъде
даден шанс на този млад човек да продължи живота си напред. Считам, че не
следва да бъде вземано предвид неговото съдебно минало, макар същото да е
изключително негативно. Още повече – да бъде взето предвид, че първата
присъда, която е постановена по отношение на подзащитния ми, е през
далечната 2008 година, когато същият е бил изключително млад и незрял, и
не е осъзнавал последиците от извършеното от него. Не следва да бъде взето
предвид – така, както посочи представителя на Окръжна прокуратура –
Пазарджик - второ осъждане, тъй като, видно от свидетелството за съдимост
става ясно, че действително е имало второ производство, но то е било
6
административно-наказателно производство и подзащитният ми е освободен
от наказателна отговорност с наложено административно наказание „Глоба“.
Действително има през 2015 година едно осъждане, с което има
наложено ефективно наказание, но аз ще Ви моля да имате предвид именно
това, че той е понесъл отговорността си - влязъл е в място, където следва да
изтърпи това ефективно наказание, но същият е показал изключително добро
поведение и е бил предсрочно условно освободен от изтърпяване на
наложеното наказание. Именно тогава и още тогава е започнало неговото
преосмисляне на житейския му път.
Ще Ви моля да имате предвид, че същото наказание е изтърпяно до
23.10.2016 година, като след това е бил условно предсрочно освободен.
Относно последното осъждане – същото се е случило през 2018 година,
като е за нещо изключително дребно и подзащитният ми е бил осъден само и
единствено на „Глоба“, поради което аз ще Ви моля, да не бъде гледано
изключително критично към предишните му осъждания, а напротив - да бъде
даден шанс на подзащитния ми действително да тръгне по пътя си, по който е
поел към момента.
Следва да бъде взет предвид и факта, че оръжието е намерено на
26.11.2020 година. Сега сме почти края на 2022 година. Тоест, през този
период от 2 години по отношение на подзащитния ми не е била вземана мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, той е живеел в дома си, продължил
е живота си и няма такива наклонности, които да доведат до извод, че той е
изключително престъпна личност. Напротив! Ако той беше склонен към
извършване на множество и други престъпления, през този период от 2
години нищо не би го спряло, поради което ще Ви моля да бъде взет предвид
и този факт, както и факта, че по делото има данни за добри характеристични
данни в негова полза.
Ще Ви моля да вземете предвид и пълното съдействие, което е оказал от
самото начало, а именно: от 26.11.2020 г. за разкриване на обективната
истина, както и факта, че същият от самото начало е разказал подробно от
къде е оръжието, от къде го има, защо го има и т.н., като е оказал едно пълно
съдействие на разследващите органи, както в досъдебното производство, така
и в съдебната фаза пред първата инстанция.
Ще Ви моля да се съобразите и с факта, че подзащитният ми проявява
7
изключителна самокритичност към цялото производство.
И не на последно място, ще Ви моля, с особено внимание да съобразите
изготвените и приети пред първата инстанция 2 съдебно-медицински
експертизи, от които е видно, че подзащитният ми е с явно изразена
нестабилна личност. Същият е склонен към самонараняване, към социативни
прояви, поради което аз смятам, че влизайки в заведение за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ ефективно при един първоначален „строг“
режим, отговорността и риска да се случи нещо немислимо и нещо страшно е
много голям. Ще Ви моля да бъде съобразено именно това и при определяне
размера на наказанието същият да бъде намален от Вас.
Считам алтернативно, ако приемете, че следва, въпреки всичко,
подзащитният ми да понесе някаква отговорност, ще Ви моля да се
съобразите с чл. 57 от ЗИНЗС и да бъде изменен режима на подзащитния ми
от „строг“ в „общ“ такъв. Считам, че са налице основанията за това. Няма как
да се съглася с посоченото в мотивите на Районен съд – Пещера, че не било
налице основанието за прилагане на чл. 57, тъй като не били изтекли 5 години
от последното осъждане. В чл. 57 от ЗИНЗС, за да се приложи ал. 1, т. 1, б.
„Б“, трябва да са изминали повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание „лишаване от свобода“, т.е. в настоящия случай считам,
че са изминали тези 5 години от предходното наказание – ефективно лежане
„лишаване от свобода“, тъй като подзащитният ми е освободен от
изтърпяване на наказанието на 23.10.2016 г., поради което аз смятам, че е
налице презумпцията за прилагането на този състав. Смятам, че с оглед
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, смятам, че с оглед
доказаното негово нестабилно психическо и разклатено здраве, следва да бъде
приложена именно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, където се казва, че
съдът може да определи първоначален „общ“ режим и в случаите по ал. 1, т.
2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност и са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл е и Решение
№ 205/19.10.2018 г. по НД № 778/2018 г. на ВКС - Второ НО, където ВКС
приема, че приложението на правилата по чл. 57 от ЗИНЗС засягат само
материалния закон и не рефлектират върху справедливостта на наложеното
наказание, защото процесът по индивидуализация на наказанието е
самостоятелна процесуална дейност на съда, съобразена изцяло с тежестта на
престъплението и с обема на смекчаващите и отегчаващите наказателната
8
отговорност на дееца и деянието обстоятелства, докато определянето на
първоначалния режим е функция от наложеното наказание като преценката за
приложението на по-благоприятна разпоредба на чл. 57, ал. 3 от закона зависи
само и единствено от личността на дееца. Ще Ви моля да бъде съобразено,
при постановяване на Вашия съдебен акт, цитираното решение. Още повече,
че в конкретния случай се е касаело за извършване на тежко умишлено
престъпление по чл. 116 от НК и въпреки всичко, с оглед личността на дееца
и с оглед конкретните данни и доказателства, събрани в производството, ВКС
е приел, че режимът може да бъд изменен от „строг“ на „общ“, поради което
аз смятам, че в настоящия случай са налице предпоставките именно и за
изменението на режима по отношение на изтърпяване на наказанието на
подзащитния ми и ще Ви моля същият да бъде определен в „общ“ такъв, след
което да бъде приложена разпоредбата на чл. 58, т. 3 и така определен „общ“
режим и така определеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип.
В горния смисъл аз ще Ви моля, да бъде уважена депозираната пред Вас
въззивна жалба, като считам, че действително са налице съображенията,
които изложих пред Вас, а обжалваната присъда на Районен съд – Пещера е
явно неправилна и несправедлива.
ПРОКУРОР (реплика): Само не искам да кажа, че 5-те години не са
изтекли. Те са изтекли към настоящия момент, но към извършване на
деянието не са изтекли.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия А.: Съжалявам за
всичко сторено. Аз никога не съм осъзнавал, че тази пушка е годна за изстрел
и изобщо като оръжие не съм я гледал. Тази пушка не съм я виждал като
работещо оръжие, защото я знам от дете. Постоянно даже у нас преди дядо да
почине, стоеше закачена на стената на един пирон. Това е. съжалявам за
всичко. Ако осъзнавах, че това е истинска пушка, която може да стреля, бих я
предал веднага в полицията.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия А.: Желая справедливост – нищо
повече.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което обяви на страните, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
9
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:03 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10