№ 664
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500813 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 08.12.2020г по гр.д. № 6846/2018г СГС, ГО, І-6 състав е осъдил
”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на С. К. С. и А. П. Д. , на всеки от тях,
сумата от по 200 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на техния син Г. С. С., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 16.08.2017г от
водач , застрахован по договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432 от КЗ. Със
същото решение съдът е отхвърлил предявените искове за заплащане на обезщетение
за сумата над 200 000лв до 250 000лв , претендирани от всеки ищец. Съдът е приел, че
не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия . С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение за сумата от по 100 000лв за всеки ищец,
както и в отхвърлителната част.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя „ДЗИ-Общо
застраховане” АД в осъдителната част за сумата над 100 000лв, с твърдение за
1
неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния
закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 и
чл.51,ал.2 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с
установените , претърпени от ищците, вреди. Поддържа, че неправилно СГС е приел,
че по делото не установено съпричиняване на увреждането от страна на починалия.
Поддържа, че справедливото обезщетение за неимущствените вреди , претърпени от
ищците възлиза на сумата от 150 000лв и към него следва да се приложи 1/3
съпричиняване. Моли апелативния състав да отмени решението на СГС в
обжалваната част изцяло и да отхвърли предявените искове за сумата над 100 000лв за
всеки ищец. Претендира разноските , направени по делото.
Ищците, въззиваеми по делото, представлявани от адв. М. , са депозирали отговор
на въззивната жалба, с който поддържат, че жалбата е неоснователна.
В о.с.з. въззивникът-застраховател се представлява от юрк. К., който поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена изцяло. Претендира разноски по
делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемите – ищци С.С. и А.Д. , представлявани от адв. М., оспорват
въззивната жалба на застрахователя. Поддържат, че решението е правилно и
законосъобразно. Считат, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е в
справедлив размер , както и че правилно СГС е приел, че по делото не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на починалия. Претендират разноски,
съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба
на застрахователя и следва да бъде отменено в обжалваната част по следните
2
съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 100 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , дължими се на всеки
ищец от ответника на процесното основание/ по делото се установяват със сила на
пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено
по обвързващ начин, че „ДЗИ-Общо застраховане” АД е материалноправно
легитимирано да отговаря пред ищците за причинените им вреди от ПТП настъпило на
16.08.2017г, причинено от водач застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение на ищците за доказаните неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Спорен е и въпроса за
наличието и обема на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че починалият Г. С.- син на ищците, към момента на
смъртта си, настъпила вследствие на ПТП на 17.08.2017г е бил на 15 години. Към този
момент ищците са били на около 45години.
По делото от разпита на свид. Д. Г. се установява, че познава семейството на
ищците , че ищците имат собствена къща и пет деца, които гледат с любов. Свидетлят
установява, че починалият е бил най- малкото дете, че е ходил редовно и е завършил
училище. Според свидетелят Г. бил възпитаван да бъде честен, да не краде и да
подражава на родителите си, да работи. Установява още,че като на най- малкия му се
3
отделяло най-много внимание. Свидетелят установява,че е присъствал, когато
докарали от Пловдив починалия Г.. Ищците били съкрушени и отчаяни. Постоянно
плачели, припадали, имало линейки, доктори. След загубата на сина им животът им се
преобърнал. Преди това били щастливи и весели, а след това станали отчаяни и
постоянно плачели. Според свидетеля след инцидента ищците не са контактни,
отказали на свидетеля и работа, и седянка. Според свидетеля С. говорел, че ще сложи
край на живота си . Установява,че ищците не са се възстановили след смъртта на
техния син.
Свидетелят П. И. установява, че ищците сами си гледали децата , а починалият Г.
бил най-малкия и глезения. Свидетелят установява ,че след трагедията родителите на
Г. постоянно плачат, но се крият от другия си син Р., който е причинил
катастрофата.Според свидетеля когато разбрали за смъртта на сина си ищците паднали,
дошли линейки за тях, сложили им инжекции, дали им хапчета под езика. Свидетелят
установява,че ищците всяка събота и неделя ходят на гроба на Г., наливат му вода,
носят цветя и плачат. Установява още,че С. е искал да се убие, защото не можел да
понася тази болка. Според свидетеля здравословно ищците не са добре, странят от
контакт с другите хора, приказват за сина си и плачат.
Свидетелските показания са взаимно подкрепящи се. Свидетелите дават
информация за факти, които лично са възприели. Показанията им са житейски
логични, не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита,че същите могат
да съдат кредитирани.
Предвид изложеното – настъпилата внезапна смърт на дете, младеж здрав,
обичан от родителите си, най- малко дете отглеждано, както се установява, с много
любов и грижи, като съобрази обстоятелството , че детехо е живяло със своите
родители в тяхната къща, че са споделяли общо ежедневие , създадени са навици в
ежедневието и в бита, които внезапно са прекъснати , като съобрази необратимостта на
загубатаза родитеите, шока от смъртта на най-малкото им дете, непреодоляната още
мъка, променения живот на ищците- свидетели установяват , че от весели хора са се
затворили в себе си и не излизат от мъката си съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищците за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от по 150 000лв за всеки ищец. При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази периода на настъпване на вредата, така и
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните
икономически условия в страната, доколкото обезщетението не следва да служат за
неоснователно обогатяване.
4
По отношение на съпричиняването на увреждането
С отговора на исковата молба ответникът – застраховател своевременно е
направил възражение за съпричиняване на увреждането, поради това,че починалият не
е ползвал обезопасителен колан , пътувайки в автомобил при настъпването на ПТП.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
В о.с.з. на 24.09.2019г е изслушана свид. М. С. , сестра на водача на процесното
МПС и на починалия Г., установява, че е пътувала в лекия автомобил заедно с братята
си, когато е станало произшествието. Свидетелката установява, че седяла по средата на
задната седалка, брат й Г. седял до нея в дясно, а вляво и зад водача седяла А. Г..
Свидетелката установява,че при ПТП автомобилът започнал да се обръща надясно, при
което А. паднала върху нея, а двете върху Г.. Свидетелката заявява, че не помни добре,
но мисли, че Г. бил с колан.Установява,че когато излязла от колата Г. бил на земята,
като мисли,че друг го е изкарал от колата, но не е сигурна.
По делото е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. Д., който установява, че ПТП е
настъпило катол.а. рено, в който е пътувал починалият Г. се е движил със скорост от
около 74 км/ч, когато водачът отклонява вниманието си , губи контрол над
управлението на автомобила и автомобилът напуска платното за движение, преобръща
се, удря се в дясната си част и се преустановява по таван.
Изслушана е СМЕ, изготвена от в.л.д-р М., който установява, че Г. е получил при
ПТП съчетана травма , като причината за смъртта на Г. е открита черепно-мозъчна
травма .
В о.с.з. вещото лице сочи още, че черепно-мозъчната гравма на починалия Г. е
била в ляво, тежка и довела до смъртта му.
От приетата по делото КСМАТЕ се установява, че процесният автомобил е
оборудван с триточкови инерционни колани за предните седалки, за задните седалки-
триточкови са коланите за местата зад водача и пасажера до него, а за мястото в
средата-коланът е двуточков. Вещите лица сочат, че само по уврежданията не може да
се определи дали по време на ПТП, пострадалият е бил или не с правилно поставен
предпазен колан. Според вещите лица няма данни дали пострадалият е получил травми
вътре в колата или при изпадането си навън. По-вероятно е да са от изпадането навън,
5
като съображението е,че останалите в колата пътници не са имали тежки увреждания.
Според вещите лица, ако е бил с правилно поставен колан пострадалият е щял да бъде
фиксиран за седалката , нямало е да изпадне , както и да се уради в тавана на
автомобила, тъй като се установява,че няма тежки хлътвания и деформации на тавана
на автомобила. Според вещите лица пострадалият щеше да има наранявания, но по-
леки.
В о.с.з. вещите лица допълват, че категорично черепно-мозъчната травма не е
получена от удар вдясно на главата, а е получена от удар вляво. Установяват още, че
травмата на белия дроб е получена с направление на удара от главата към краката-
такива се получават при падане от високо или излитане на тялото и падане на терена.
Установяват, че уврежданията на пострадалият Г. са отляво. Според вещите лица най-
вероятно изпадането на тялото е настъпило при въртенето на автомобила около
надлъжната му ос с лявата част нагоре. Вещите лица установяват още, че не са
констатирани сериозни деформации по тавана на автомобила, както и че телата на
останалите пътници са задържани в автомобила.
Поради оспорване на тази ЕСМАТЕ е изслушана втора, изготвена от вещите лица
д-р В. и инж. Г. , които установяват , че наличните увреждания по тялото и главата на
пострадалия свидетелстват за свободно движение на тялото в купето. Травмите на
пострадалия са в лявата част на тялото. С оглед механизма на ПТП според вещите лица
тялото на пострадалия е напуснало автомобила през счупения прозорец на задна дясна
врата. Според вещите лица от травмите на пострадалия най-вредоносни са получените
при напускане на автомобила и при падането на терена. Според вещите лица при
правилно поставен колан движението на тялото на пострадалия би било ограничено и
при липса на деформации върту в купето на автомобила би предпазило пътника от
наранявания. Уврежданията биха били по-леки.
В о.с.з.вещите лица допълват, че падането на двамата пътници върху пострадалия
Г. не може да доведе по травмата на главата. Според вещите лица при поставен колан
главата на Г. би могла да достигне рамката на дясната задна врата , но с дясната си
част. При поставен колан тялото на пострадалия не би изпаднало от автомобила.
С оглед изложеното съдебният състав приема за установено , че пострадалият Г.
е пътувал в движещия се лек автомобил Рено на задна дясна седалка без правилно
поставен обезопасителен колан. В този смисъл са заключенията на двете КСМАТЕ
приети по делото и този извод не се опровергава от доказателства по делото.
Единствено свид. С. говори за колан, ползван от пострадалия Г., но самата свидетелка
заявява,че не е сигурна в своите спомени.И двете комплексни експертизи дават
заключение, че след като тялото на Г. е изпаднало от автомобила, то той е пътувал без
правилно поставен обезопасителен колан. Също така еднозначно е заключението на
6
вещите лице , че ако пострадалият е бил с колан, то като пътуващ на задна дясна
седалка не би получил травмата в ляво на главата си, която е основната причина за
настъпването на смъртта му. Според вещите лица пострадалият би получил травми, но
по-леки и съизмерими с тези на останалите пътници в автомобила, всички оцелели.
От изложеното следва,че поведението на пострадалия е било противоправно - в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП , като неползването на обезопасителен
колан се явява в причинна връзка с настъпилите увреждания на пострадалия и неговата
смърт. Обемът на съпричиняване съдебният състав определя на 1/3, като за
възприемане на този извод съобразява допуснатите нарушения от всеки от участниците
в ПТП и тяхната тежест и връзка с настъпилото ПТП.
С оглед изложеното съдът намира, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди на ищците, което следва да се възложи върху застрахователя,
следва да се определи на сумата от 100 000лв. До посочената сума предявените искове
следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер.
По отношение на началната дата на дължимост на лихва за забава няма развити
въззивни оплаквания.
С оглед изложеното изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковите
претенции са уважена за сумата над 100 000лв до 200 000лв и в тази част предявените
искове следва да бъдат отхвърлени. В останалата си част решението на СГС е влязло в
сила.
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищците се дължи възнаграждение в
размер на 3134.40лв с ДДС за защита пред първата инстанция, на осн. чл.38 от ЗА, за
всеки от представляваните ищци. Общият размер на възнаграждението по чл.38 от ЗА,
дължимо се на адв. М. възлиза на 6268.80лв, над която сума решението на СГС следва
да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски от още 340лв или общо разноски пред СГС в
размер на 510лв
7
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 8000лв, над
която сума решението следва да бъде отменено, както и следва да бъде отменено в
частта, с която ответникът е осъден да заплати съдебно –деловодни разноски за сумата
нод 320лв.
Пред настоящата инстанция на ищците не се дължат разноски.
Ответникът-въззивник е доказал разноски от 4100лв, която сума с оглед изхода от
обжалването следва да бъде възложена върху ищците- въззиваеми.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261656 от 08.12. 2020г по гр.д. № 6846/2018г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 6-ти състав, в частта, с която е осъдено „ДЗИ-Общо
застраховане”АД да заплати на С. К. С. и на А. П. Д., на всеки от тях, сумата над
100 000лв до 200 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 16.08.2017г, вследствие на което е починал техният син Г. С. , както и в
частта, с която е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане”АД да заплати възнаграждение на
адв. М. за сумата над 6268.80лв с ДДС по реда на чл.38 от ЗА и държавна такса по
сметка на СГС за сумата над 8000лв, както и съдебно-деловодни разноски за сумата
над 320лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове С. К. С. с ЕГН ********** и А. П. Д. с ЕГН
********** против „ДЗИ-Общо застраховане”АД с ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 16.08.2017г,
вследствие на което е починал техният син Г. С. , на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над
100 000лв до 200 000лв, за всеки ищец, като неоснователни.
В останалата част решението на СГС е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН ********** и А. П. Д. с ЕГН ********** да заплатят
на „ДЗИ-Общо застраховане”АД с ЕИК ********* сумата от 4440лв- разноски по
делото, на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9