МОТИВИ към Присъда № 260082/02.06.2021 г. по НОХД 39/2021 г. по описа
на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу В.Г.Г. с ЕГН **********,
с който той е обвинен в това, че на 18.05.2019 г.
в игрална зала „***“, находяща се в гр.Бургас, ж.к***, противозаконно
повредил чужди движими вещи – счупил дисплеите /активните екрани/ на 5 /пет/
броя игрални автомати тип EGT, от които 2 /два/ броя “VS-15” и 3 /три/
броя “VS-9-1”, на обща стойност 6528,50
лева, собственост на „***“ ЕООД, гр.София, с управител Р.М.С., отдадени под
наем на „***“ ЕООД, гр.София с управител А.В.В.– престъпление по чл. 216, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство
подсъдимият и неговия защитник поискаха делото да се разгледа по
диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371,
т.2 от НПК подсъдимият Г. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че
обществената опасност на дееца не е висока, тъй като същият е реабилитиран, а
на деянието е средно висока, предвид размера на причинените вреди. С оглед на
това, предлага на съда да определени на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 6 /шест/ месеца, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Защитникът на подсъдимия - адв. Н. – БАК,
не оспорва фактическата обстановка, като се присъединява изцяло към становището
на държавното обвинение. Също моли съда да определени на подсъдимия наказание
„Лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца, изпълнението на което да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Подсъдимият се разкайва за извършеното от
него и моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Г.Г. е роден на ***г***, с
ЕГН **********. Той е българин, български гражданин, с адрес: гр.Бургас, ***.
Подсъдимият е реабилитиран по реда на чл.88а от НК към дата на извършване на
процесното деяние.
На 17.05.2019 г. вечерта подсъдимият В.Г.Г.
посетил играла зала „***“, находяща се в гр.Бургас***, която се стопанисвала от
„***“ ЕООД, а управител на залата бил св.М.Ж.Ж.. По това време на работа нощна
смяна в игралната зала като крупие били С.Р.и Н.В.. Подсъдимият останал да играе в залата цялата нощ
и загубил сумата от около 18 000 лева. Около 06.00 часа на 18.05.2019 г. Г.
поискал да се срещне и да разговаря с управителя на залата, поради което С.Р.позвънила на св.Ж.. Последният отговорил, че ще отиде
в залата и около 06.10 часа пристигнал на мястото. По това време в залата все
още се намирали служителите В. и Р., както и подс.Г., който стоял на една от
машините. След това подсъдимият и св.Ж. излезли пред залата, за да разговарят. Св.Ж.
забелязал, че подсъдимият бил прекалено възбуден, правел резки движения с ръце,
като заявил и че един от игралните автомати не работел както трябва и поискал
да му бъде върната част от загубената при играта сума. Св.Ж. му обяснил, че
това са хазартни игри, машините са проверени и не може да става дума за някаква
измама. Връщане на част от загубените пари също било невъзможно. Г. продължавал
да бъде превъзбуден. След като приключили разговора си, св.Ж. се върнал в
залата, а подс.Г. постоянно влизал и излизал, като заявил, че ще седи цял ден
докато не говори с регионалния мениджър. По това време дошли свидетелите Е.С.П.и
С.С.П., които също работели в игрална зала „***“ и били дневна смяна на работа.
Г. останал в залата до около 07.00 часа, след което излязъл от помещението за
продължително време.
Около 09.00 часа на 18.05.2019 г. в игралната
зала били свидетелите Ж., П., П., както и техният колега св.Д.М.Б., като всички
стоели на бара. През входната врата отново влязъл подс.Г. и се обърнал към св.Ж.
с думите: „Какво правим, ела да излезем да поговорим“. Ж. станал и тръгнал да
излиза, а в този момент подсъдимият взел стола, на който той допреди малко
стоял. След като направили няколко крачки подсъдимият се обърнал и ударил с
юмрук св.Ж. по брадата. От удара той паднал на земята, зашеметил се, но не
загубил съзнание. След това Г. започнал да удря със стола по игралните машини в
залата. Първо ударил дисплеите на три от тях, които се намирали вдясно от
залата. После със същия стол преминал от другата страна на залата и ударил
дисплеите на други две машини. Номерата на машините, които Г. ударил били № 6,
№ 7, № 26, № 27 и № 28. Игралните автомати били тип „EGT“, като два от тях били
„VS-15“, а три от тях били „VS-9-1“. От удара със стола върху машините се
счупили техните активни екрани /дисплеи/. Накрая Г. ударил с крак и урната,
която се намирала до бара и в която имало талони. От удара тя се счупила и
талоните се разпилели. Случилото се продължило не повече от 5 минути, след
което подсъдимият напуснал залата, а св.Бяндов се обадил на телефон 112. След
пристигането на полицейските служители подс.Г. бил задържан за срок от 24 часа
по ЗМВР.
Игралните автомати били собственост на „***“
ЕООД, гр.София с управител Р.М.С.. Те били отдадени под наем на „***“ ЕООД, с
управител А.В..
В хода на досъдебното производство била
назначена съдебно-оценителна експертиза, според заключението на която
стойността на дисплеите на игралните автомати възлизала на 6528.50 лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Г. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно: от гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите: М. Ж. (л. 12-14, л.50-51 от ДП), Д.Б.(л. 15-16 от
ДП), Е. П. (л 17-18 от ДП) и С. П. (л.19-20 от ДП); от писмените доказателства: справка за съдимост (л. 35-36 от съдебното
производство), Приложение към Удостоверение № 000030-1820/19.02.2019 г. (л.28
от ДП), проформа фактура (л.29 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.52
от ДП), фактури (л.55-56 ДП), Анекс към договор за наем на игрални съоръжения
от 01.05.2016 г. между „***” ООД и „**”ЕООД; от писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л.4-11 от ДП) и от заключението
съдебно-оценителна експертиза (л.
29-30 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия
се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на
чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, посредством
активни действия. Същият е ударил със стол дисплеите /активните екрани/ на 5 /пет/ броя
игрални автомати тип EGT, от които 2 /два/ броя “VS-15” и 3 /три/ броя “VS-9-1”, като вследствие на това въздействие
те са се счупили. Съдебната
практика и теория са категорични, че за да е налице „унищожаване” или „повреждане”,
деянието на извършителя трябва да е насочено към непосредствено физическо
въздействие върху материалната субстанция на обекта. „Повреждането” е налице,
когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на
обекта се засяга до такава степен, при която той става временно или частично
негоден за използването му съобразно неговото предназначение (Тълкувателно
решение № 50/28.12.1989 г. по н.д. № 18/89 г., ОСНК). Няма спор, че,
посредством ударите със стол по мониторите, игралните автомати са били засегнати
до такава степен, при която са станали частично негодни за използването им
съобразно тяхното предназначение, поради което и правилно РП-Бургас е
квалифицирала деянието като повреждане.
Няма спор, че процесните
игрални автомати са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към
датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимия, доколкото той
не е бил носител на правото на собственост върху тях.
Извършеното от подсъдимия
деяние не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от размера на причинената щета - 6528,50
лева, който е над два пъти минималната
работна заплата за страната към дата на деянието.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като Г. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че игралните
автомати са чужда движима вещ, както и че нанасяйки удар със стол по тях, ще
засегне материална им субстанция и това ще доведе до негодността им частично и временно да се използват по
предназначение. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните
последици изразяващи се в отнемане на възможността временно да се ползват
игралните автомати.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок до 5 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 от НК, тъй
като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 от НК.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия Г. обстоятелство, съдът отчете стойността на
повредените вещи.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете оказаното от него
съдействие, изразяване на съжаление и готовност за възстановяване на вредите,
както и обстоятелството, че е неосъждан предвид приложение на разпоредбата на
чл.88а от НК.
С оглед на така
изложеното, съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства под средния размер, а именно девет месеца „Лишаване от свобода” и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното наказание
с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на шест месеца
„Лишаване от свобода”.
Следва да намери
приложение и чл.66, ал. 1 от НК, с оглед реабилитацията на подсъдимия, както и
това, че по мнение на настоящия съдебен състав за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. С оглед на това, изпълнението
на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца
следва да бъде отложено с изпитателен срок за срок от 3 (три) години.
Съдът счита, че така
индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36,
ал.1 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на
Г. и наред с това ще въздейства върху същия предупредително. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По разноските:
По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 50,40 лева, направените в хода на досъдебното производство за изготвени
експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, когато съдът признае
подсъдимия за виновен, следва да му възложи и сторените в хода на
производството разноски, Ето защо съдът осъди Г. да заплати по сметка на
ОДМВР-Бургас сумата от 50,40 лева, представляваща сторените в досъдебното
производство разноски.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./
В.О.:В.Т.