Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260830 / 8.7.2021г. 08.07.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд 6
състав
На 08 06 2021година
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Д МАТЕЕВА
Секретар: К Станчева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. 00648 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.2, ал.1, т.3 Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
С искова молба при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове от
И.Б.К. ЕГН ********** ***
И чрез адв.И.Н. САК
срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:гр.София, бул. Витоша 2,
с правно основание чл.2, ал.1, т.3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:
-сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 НК, наказателното производство по което е приключило с Присъда № 25 от 16.11.2020 по НОХД № 00810/2019г. по описа на ПРС, обжалвана, и потвърдена с Решение № 46 от 16.11.2020г. по ВНОХД № 00194 / 2020г. на ПОС в сила от 16.11.2020г.
-имуществени вреди в размер 10 100лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2020г. до окончателното й изплащане
-разноските по делото
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор, с който са оспорени така предявените искове по основание и по размер, като считат, че не са приложени доказателства за претърпените вреди.
Възразяват, че обвинението не е накърнило доброто име на ищцата, тъй като липсват конкретни доказателства за това, както и че здравословни проблеми не са възникнали именно от това при липса на доказателства, както и, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени , и имуществени вреди са прекомерно завишени.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
От фактическа страна:
Исковата претенция е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – за претърпени неимуществени вреди в размер 15 000лв. и имуществени вреди в размер 10 100лв. ведно със законната лихва считано от 16.11.2020 до окончателното изплащане на сумите – срещу Прокуратурата на Р България.
Тези претенции са предявени по повод водено срещу И.Б.К. НОХД № 810/2019г. на ПРС с което дело с Присъда № 25 от 27.05.2020г. същата е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 НК
Присъдата е била обжалвана, като е потвърдена с Решение № 46 от 16.11.2020г. по ВНОХД № 00194 / 2020г. на ПОС в сила от 16.11.2020г.
В хода на производството по настоящето дело ищцата имаше доказателствената тежест да докаже елементите на фактическия състав на отговорността по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ:
По изслушаните свидетелски показания :
По данни на свидетеля – бивш работодател на ищцата – Яков Джераси , същият, освен работодател, се оказва и близък семеен приятел на ищцата.Твърди, че в резултат на водените процеси срещу ищцата, същата е сменила рязко своето емоционално състояние, страдала е, изпитвала е неудобства от различен характер.
По принцип всяко съдебно дирене предизвиква у личността дискомфорт, притеснения безсъние и размисли около изхода на подобни процеси, като за различните типове и характери на хората те се отразяват в различна степен. В този смисъл пред съда следва да се представят, освен свидетелски показания като доказателства – и писмени такива, от съответни медицински и др.органи – за да се онагледи една подобна негативна психическа и физическа промяна у личността.
Данните, че е претърпяла спонтанен аборт / в частна клиника без издадени документи / не се подкрепиха с никакви писмени доказателства , медицински или др.документи, болнични листове или каквито и да било удостоверения, така че тези данни остават единствено като свидетелски твърдения.
Що се касае до твърденията за влошено общо здравословно състояние – не се представиха писмени доказателства за изследвания от какъвто и да е характер, доказващи здравословно състояние „преди „ и „след „ приключване на съдебното дирене – които да докажат степента, вида и характера на влошаването.
Данните на свидетеля – близък на ищцата – че същата е прекратила отношения със сериозния си партньор при възникналата ситуация около процесите – също остават като твърдения, без допълнително доказателства.Липсват доказателства за насрочена дата за годеж/ сватба, ангажиране на място и т.н. съпътствуващи събития, за да може съдът да анализира сериозността на подобна провалена инициатива .
Данните, че ищцата е загубила престижно работно място по повод водените наказателни дела срещу нея, също не се обосновават с никакви писмени доказателства. В този смисъл, имайки предвид образованието на ищцата / в сферата на изкуствата и балета / и владеенето на чужди езици – в случая английски език – не може да се обоснове тезата, че именно в резултат на повдигнатото й обвинение е загубила престижна позиция в международна фирма.
Имайки предвид приятелските отношения на семейството й с работодателя й –свидетелят Джераси / вече бивш работодател /, може да се обоснове възможността същият да я наеме отново на престижна позиция, щом оценява качествата й на авторитет в сферата на технологиите, макар ищцата да е със съвсем друг вид образование.
Що се касае до уменията й на преводач от англ.език – присъдата, която е оправдателна, макар и след продължителен период на съдебни перипетии – е била някакъв вид временна пречка, но като оправдателна такава – би трябвало да я реабилитира в съзнанието на същия работодател.
Данните, че при служебни пътувания била тенденциозно щателно проверявана и претърсвана на летище София и др. – тук данните отново не са подкрепени с писмени доказателства.
Няма конкретни доказателства ищцата да е фигурирала в някакъв вид списъци на лица издирвани, или с червена бюлетина, или по линия на Европол и Интерпол, така че тези твърдения остават именно като твърдения, без конкретни доказателства на кои дати и в колко часа преди съответен конкретен полет ищцата да е била затваряна в обособени за това помещения на летище София и щателно претърсвана или проверявана.
Следва да се отбележи, че подобни данни, ако ги има – се съхраняват в ел.регистри на граничните и митнически служби и би следвало да бъдат изискани, като това е било от интерес на ищцата, с оглед доказване на твърденията й за тормоз от страна на граничните власти. В случая липсват представени подобни писмени доказателства, поради което съдът приема, че проверките са били в рамките на рутинните процедури, по вътрешните правила на летищните власти.
По отношение продължителността на съдебното производство – видно от същото – приложено към настоящето дело – е продължило и приключено в рамките на 3 години, което е „разумен срок“ по смисъла на закона.
Наказателното производство на досъдебна фаза е приключило в разумен срок, като общата продължителност е обвързана от фактическата и правна сложност на обвинението по чл.202 ал.2 т.1 вр.чл.201 НК – като са били извършени редица процесуално-следствени действия, като разпити на свидетели, няколко експертизи и др.
Следва да се отбележи, че продължителността на едно съдебно производство е обусловено от поведението на няколко субекти : както на прокуратурата и органите на досъдебното производство, така и на съда – в съдебна фаза, а също така и от процесуалното поведение на лицето което е обвиняемо. Също така всяко едно отлагане на делото за последващо заседание може да се случи по различни причини – допълнителни искания както на прокурор, така и на защитата на обвиняемия, с различни цели.Независимо от това, съдът счита, че съдебната фаза е приключила сравнително бързо, в рамките на разумния срок – което , разбира се, е изцяло положително за ищцата, прекратявайки емоционалното й притеснение с влизане в сила на оправдателната й присъда.
Поради всичко това, съдът счита, че следва да присъди размер на нанесени неимуществени вреди за сумата 5000лв., която е един справедлив размер с оглед претърпените от ищцата емоционални неудобства, дискомфорт, притеснения и безсънни нощи по обвинението, което е трябвало да оборва в един съдебен процес.
За разликата до пълния предявен размер съдът счита, че следва да отхвърли, като неоснователен и недоказан с никакви конкретни писмени доказателства.
От правна страна:
Съгласно чл. чл.2, ал.1, т.3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е престъпление.
Съгласно ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Следователно от правна страна ищецът е длъжен да докаже наличието на три предпоставки: незаконно обвинение в извършване на престъпление, наказателното производство, по което е прекратено, претърпени вреди и приченна връзка между незаконното обвинение и вредите.
Съгласно константната съдебна практика обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия.
Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай.
Въведеният с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай.
Точното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело.
Поради всичко това, съдът счита, че следва да присъди размер на нанесени неимуществени вреди за сумата 5000лв., която е един справедлив размер с оглед претърпените от ищцата емоционални неудобства, дискомфорт, притеснения и безсънни нощи по обвинението, което е трябвало да оборва в един съдебен процес.
За разликата до пълния предявен размер съдът счита, че следва да отхвърли, като неоснователен и недоказан с никакви конкретни писмени доказателства.
На основание чл.86 ЗЗД върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи и законната лихва, считано от 16.11.2020г. до окончателонто изплащане на сумата
Относно
претърпените имуществени вреди:
Първоначално е предявен иск на стойност 10 100лв., като в хода на делото се твърди, че ищцата е платила сумата 5000лв. на адв.Марсел Божидаров Методиев на дата 10.11.2017г. като преводът е бил с основание – правни услуги за досъдебно и съдебно производство. Впоследствие адвокатът връща на ищцата 2500лв., като остатъкът 2500лв. реално е усвоил.
По делото се установи, че сумата е била платена на адвоката не от ищцата , а от фирмата, в която тя е работила, като основание е посочено „ правни услуги“.
Съдът не може категорично да установи, тези правни услуги на кого са оказвани – на фирмата, един вид като правно обслужване – от този адвокат, или по конкретното досъдебно / съдебно производство за конкретното лице.
Така наличната формулировка е толкова обща и неконкретна, че би следвало да се приеме, че няма много общо с конкретното дело – ноторно известно е, че когато клиент упълномощава адвокат да го представлява в някоя от фазите на съдебното производство , между тях се подписва освен пълномощно, и договор за правна помощ за конкретни действия конкретно дело и конкретна сума, като се изписва как е платена тя – в брой, на части, по банков път и т.н. В случая липсват подобни писмени данни.
Не се представят писмени доказателства и за твърдението, че ищцата впоследствие била възстановила сумата – не е представен платежен документ.
Поради това и съдът не следва да присъжда сума в какъвто и да е размер по тази претенция, тъй като се явява изцяло недоказан.
На второ място- пътни разхода на адвокат от Благоевград – не са документирани с писмени доказателства за разходи / за бензин или др.вид транспорт и др./за явяване в хода на съдебните производства.
Вещото лице по приетата СИЕ по това перо дава меродавна стойност 3377.15лв.Съдът приема, че тя е реална като стойност, тъй като е изчислена при взети средни стойности / в табличен вид по СИЕ / и съпоставена към продължителността на производството , на 2 инстанции и преди това – по досъдебното производство – тези разходи са били направени от ищцата, тъй като са касаели както развоя на самото дело, така и нейното бъдеще – като осъдено или оправдано лице.Съдът приема, че тези разходи са направени реално, и подлежат на възстановяване.
На трето място – претендират се пропуснати ползи за времето 10.08.2018-09.11.2018г. когато не е получавала заплата от фирмата в размер 3900лв.
Вещото лице по приетата експертиза оценява това перо на стойност 3814.37лв.
Изтеклата лихва за периода – възлиза на сумата 181.79лв.
Съгласно константната съдебно практика по приложението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ на обезвреда подлежат всички вреди- имуществени и неимуществени, пряка последица от незаконното обвинение.
Безспорно,
претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от обвиняемия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство представляват
за него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу
държавата се реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от
същия. Тези имуществени вреди са пряка последица от незаконното обвинение срещу
ищеца и подлежат на обезщетяване – но само
тези, които са реално извършени.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответната страна да заплати на ищеца обща сума 7377.31лв. представляваща сбор от следните суми – сумата 3377.15лв. разноски за пътуване и разходи на адвокат през времетраенето на процеса, сумата 3814.37лв. пропуснати ползи и изтекла лихва 181.79лв.
Съдът намира, че следва да отхвърли иска като неоснователен за разликата до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
При завеждне на делото ищцата не е заплатила държавна такса, поради което и ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държ.такса в размер 200лв. по присъдения размер неимуществени вреди и 295.09лв.д.такса върху присъдения размер имуществени вреди – по сметка на ПРС
Видно от договора за правна защита и съдействие между ищеца и адв.пълн страните са уговорили заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв., което е заплатено в брой от ищцата. В съответствие с уважената част от исковете обаче съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 400лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес:гр.София, бул. Витоша 2, да заплати на
И.Б.К. ЕГН ********** ***
И чрез адв.И.Н. САК-
По предявения от същата иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както следва:
-сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на повдигнато обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 НК, наказателното производство по което е приключило с Присъда № 25 от 16.11.2020 по НОХД № 00810/2019г. по описа на ПРС, обжалвана, и потвърдена с Решение № 46 от 16.11.2020г. по ВНОХД № 00194 / 2020г. на ПОС в сила от 16.11.2020г.
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР -15 000лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
-имуществени вреди в размер 7377.31лв. обща сума като сбор от следните суми : сумата 3377.15лв. разноски за пътуване и разходи на адвокат през времетраенето на процеса, сумата 3814.37лв. пропуснати ползи и изтекла лихва 181.79лв.
КАТО ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИЯ ПРЕДЯВЕН РАЗМЕР -10 100лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан,
ведно със законната лихва върху
главниците 5000лв. и 7377.31лв. , считано от 16.11.2020г. до окончателното й
изплащане
-разноските по делото
– в размер 400лв.адв.възнаграждение
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес:гр.София, бул. Витоша 2, да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер: 200лв. по присъдения размер неимуществени вреди и 295.09лв.д.такса върху присъдения размер имуществени вреди-
в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: