O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……..02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Маркова
ч.т.д. № 103/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 130 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 88958/02.12.2019
г. От Д.С.Т., ЕГН **********,
с местожителство *** срещу Определение от съдебно заседание, проведено на 21.11.2019
г., постановено по гр.д. № 5681/2019 г. по описа на
ВРС, X с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 130,
ал. 1 ГПК.
В частната жалба се изразява становище
за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Излага коментар на
представените доказателства за удостоверяване връчването на издадената срещу
частния жалбоподател заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По същество отправя
искане за отмяна на атакувания съдебен акт, ведно със законните последици от
това.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След запознаване
с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред Варненски Районен Съд е било
образувано по искова молба вх. № 26723/11.04.2019 г. на Х.Д.А., уточнена с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. Чл. 535 ТЗ за приемане за установено, че Д.С.Т., дължи сумата 17000.00 лв.,
главница по запис на заповед от 21.10.2010 г., за която сума е издадена заповед
по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 5022/2011 г., на ВРС, XXXI
с. В исковата молба, ищецът наред с твърденията по съществуването на вземането
сочи, че за издадената срещу него заповед ответникът е бил уведомен още през
2011 г., чрез неговия баща, на регистрирания постоянен и настоящ адрес, който
не е бил променен от 2011 г. до края на 2018 г. Към исковата молба е приложена
ПДИ по изп.д. № 20118040400466, адресирана до
ответника, видно от която е, че е за връчване на издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист именно по ч.гр.д. № 5022/2011 г., на ВРС, XXXI
с. и касае вземане в размер на 17000.00 лв. Поканата е отправено до адрес в гр.
Бургас, съответстващ на посочения от
частния въззивник по делото.
Видно от поканата е, че адресът е посетен на
13.06.2011 г. като е налице отбелязване, че адресатът не е открит на адреса и
няма лице, което да желае да получи съобщението. Видно е и, че на 20.06.2011 г.
поканата е получена от С. Д.Т. (родител).
Установява се от материалите по приложените
към ч.гр.д. № 5022/2011 г., на ВРС, XXXI с., въззивни
търговски дела №№ 7/2019 г. и 846/2019 г., на ВОС, ТО, че при администриране на
частна жалба по реда на чл. 419 ГПК вх. № 55517/22.08.2018 г., инкорпорираща и
възражение по чл. 414 ГПК от страна на частния въззивник
е била представена ПДИ по изп.д. № 20188030401074, с
която е предприето повторно връчване на издадената заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5022/2011 г., на ВРС, XXXI с. Поканата е връчена
на частния въззивник, на 06.08.2018 г., лично.
След като е преценил фактите по делото,
първостепенния исков съд е постановил атакувания съдебен акт, с който е
прекратил като недопустимо производството по предявения иск, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ.
Така постановеното определение е правилно.
Съобразно хипотезата на чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба
съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Константната съдебна практика безпротиворечиво е
възприела, че проверката по реда на чл.
130 ГПК може да бъде извършена във всяко положение на делото. В границите на
тази проверка исковият съд извършва преценка, както за спазването на срока за
предявяване на специалния установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, така и за наличието на редовно депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед, в т.ч. и за спазването на срока за упражняване на
това право от страна на длъжника. Тази проверка исковият съд извършва
самостоятелно и не е обвързан от извършената проверка от страна на заповедния
съд.
Съставът на въззивния съд намира, че при
установените по делото факти се налага извод за недопустимост на предявения
иск.
Безспорно се установява, че по издадената заповед и изпълнителен лист са
образувани две изпълнителни производства № 20118040400466 и №
20188030401074, първото от които е прекратено, поради перемирането му. Последното обаче не означава, че
извършеното редовно връчване на издадената заповед и изпълнителен лист, на
длъжника, чрез пълнолетно лице от домашните му, на 20.06.2011 г. губи силата и
значението си. В представеното съобщение не се съдържат никакви събрани от
родителя на частния въззивник данни, последния да
отсъства от страната, не е налице и отказ да бъде получено съобщението. При
това положение, от тази дата е започнал да тече и срокът по чл. 414 ГПК и се е
породило правото на частния въззивник да депозира на
възражение срещу издадената заповед, който е изтекъл още в началото на м. юли
2011 г. Срокът е преклузивен и с изтичането му
неупражнените права се погасяват. Последващото
връчване на нова ПДИ съвсем не означава, че за длъжника започва да тече нов
срок по чл. 414 ГПК, това връчване по-скоро би могло да бъде зачетено като
момент на узнаване за издадената заповед, който момент е релевантен към
упражняването на друг вид права на длъжника, тези по реда на чл. 423 ГПК, но не
и към възникване отново на правата по чл. 414 ГПК.
Изложеното води до извода, че ч.гр.д. № 5022/2011 г., на ВРС, XXXI с., не е налице редовно депозирано възражение по чл. 414 ГПК, и дадените
указания от страна на заповедния съд за предявяване на иск по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК са неправилни, а в резултат от това предявения иск се явява
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
С оглед на изложеното, въззивния
състав намира, че
обжалваното Определение като правилно и законосъобразно,
следва бъде потвърдено, макар и по други мотиви.
По изложените съображения, съставът на ВОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от съдебно заседание, проведено на 21.11.2019 г., постановено по гр.д. №
5681/2019 г. по описа на ВРС, X с.
Определението подлежи
на касационно обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред
ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.