Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр.Враца, 27.12.2016 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4458 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от Р.К.Г., действаща лично и със съгласието на своята майка Ц.М.М., както и от последната, като майка и законен представител на малолетното дете К. К. Г., чрез пълномощника им адв.С.Г. срещу К.П.Г. за увеличаване размера на присъдената издръжка от 80,00 лева на 200,00 лева месечно за всяко от тях, считано от подаване на исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се навеждат твърдения, че децата Р.К.Г. и К. К. Г. са родени по време на брака между втората ищца и ответника, като с решение № 649 от 08.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 1571/2013 г. по описа на ВрРС ответника е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лв. за всяко от децата. Сочи се, че с оглед възрастта на децата, са се увеличили и техните нужди. Поддържа се още, че ищцата има и още едно дете, за което също трябва да се грижи, като получава обезщетение в размер на 420,00 лева месечно, която сума е крайно недостатъчна, за да обслужва разходите на децата за храна, облекло, учебници и учебни помагала. Претендират се разноски.

В депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът изразява становище за допустимост на исковите претенции, но счита същите за неоснователни по отношение на исканото увеличение над законоустановения минимум от 105,00 лв. до претендирания размер от 200,00 лв. В тази връзка излага доводи, че е трайно безработен, няма трудови доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество. По изложените в отговора доводи и съображения иска отхвърляне на исковете за сумата над 105,00 лева. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител поддържат исковите претенции и молят за тяхното уважаване.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа изразеното с писмения отговор становище, като заявява възможност за заплащане на издръжка в размер на минимално установения в закона.

Врачанският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и това обстоятелство е отделено като безспорно с доклада на съда, обективиран в определение №2326/29.11.2016 г., че ответникът К.П. е баща на децата Р.К.Г. и К. К. Г..

Между страните не се спори, а и от приложеното към настоящото производство гр.д.№ 1571/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Враца се установява, че с решение № 649/08.07.2013 г. състав на съда се е произнесъл по иск с правно основание чл.150 СК, като е изменил размера на присъдената с решение по гр.д.№ 3199/2011 г. по описа на ВрРС месечна издръжка, поради което е осъдил К.П. – настоящ ответник да заплаща на децата Р.К.Г. и К. К. Г., месечна издръжка от по 80,00 лева на всяко от тях.

От представено по делото удостоверение изх.№ 006-00042882/19.10.2016 г., издадено от ТП на НОИ – гр.Враца се установява, че за периода от 01.10.2015 г. до 30.09.2016 г., втората ищца Ц.М.М. е получила обезщетение за временна неработоспособност и бременност и раждане по чл.50 и чл.51 КСО в общ размер на 4863,59 лева.

От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Враца въз основа на Акт за раждане № 0530/27.11.2015 г. се установява, че ищцата Ц.М.М. има и друго дете – Г.В. Г., роден на *** г.

По делото е представено и удостоверение изх.№ 44/14.10.2016 г., издадено от модна агенция „Мираж“ ООД, в което е отразено, че през периода от м.април 2016 г. до м.септември 2016 г. Ц.М. не е получавала доходи от трудово възнаграждение.

От представеното по делото удостоверение изх.№ 663/18.10.2016 г., издадено от СУ „Христо Ботев“ – гр.Враца е видно, че ищцата Р.Г. е записана като ученичка за учебната 2016/2017 г. в 10-ти клас.

По делото е представено и удостоверение изх.№ 271/18.10.2016 г., издадено от НУ „Свети Софроний Врачански“ – гр.Враца, от което е видно, че детето К.Г. е записан като ученик за учебната 2016/2017 г. в 3-ти клас.

От приложената по делото справка рег.№ 967000-17249/07.12.2016 г., издадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Враца се установява, че ответника има регистрирани общо 10 броя пътни превозни средства, от които 1 товарен автомобил и ремарке за товарен автомобил, 6 леки автомобила и 2 мотопеда.

По делото е изискано и представено становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Враца, в което е отразено, че при среща и разговор с детето Р., същата е заявила, че определения от съда режим на лични контакти с баща й не се спазва, тъй като той не я търси, дори не се обажда по телефона, за да разговярат. Споделила е, че за тях се грижи съжителстващото с майка й лице Венелин, с когото са в добри отношения. В становището е отразено още, че детето К. се вижда с баща си в определените от съда дни, но през последния един месец не са се виждали или разговаряли по телефона. Излага се, че социалните служители са отправили писмена покана и са правили опити да се свържат с ответника по телефона, за да проведат среща и разговор в Отдел „Закрила на детето“ във връзка с настоящото производство, но всички опити са били безуспешни. В заключение социалните служители са ангажирали становище, че размера на издръжките на децата следва да бъде увеличен, тъй като е под законоустановения минимален размер.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са при условията на субективно съединение искове за изменение на присъдена издръжка, поради настъпила промяна в обстоятелствата, с правна квалификация чл.150 СК.

За да бъде уважен иск за изменение на издръжка е необходимо да се установи трайно изменение в обстоятелствата, съществували при предишното определяне на издръжката, изразяващо се в трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на издържащото лице. Достатъчно е наличието на една от двете алтернативно дадени предпоставки. В процесния случай ищците твърдят наличие на първата алтернатива.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дава. Последните се определят от доходите и имуществото. Императивно тези изисквания са залегнали в чл.142, ал.1 СК: в зависимост от нуждите на децата, възможностите на родителите и да не е под законовия минимум предвиден в чл.142, ал.2 СК, т.е. да не е по-малко от една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на съдебното дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 420,00 лева съгласно Постановление № 375 от 28 декември 2015 г., т.е. нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 105,00 лева, като с приемането на бюджета за 2017 г. е прието от 01.01.2017 г. минималната работна заплата да бъде увеличена на 460,00 лева.

Нуждите на непълнолетното дете се преценяват, като се вземе предвид възрастта му, разходите за облекло и храна, както и останалите специфични потребности.

Безспорно в изменението на обстоятелствата по смисъла на закона се включва порастването на детето, на което е присъдена издръжка, водещо до съответното увеличаване на неговите текущи нужди.

От датата на предходното определяне издръжката за двете деца в размер на 80,00 лева месечно по гр.д. № 1571/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Враца до датата на приключване на устните състезания пред районния съд в настоящото съдебно производство - 20.12.2016 г., е изминал период от време от три години и два месеца. През този период са се променили социално-икономическите условия в страната поради протичането на инфлационни процеси, довели до увеличение на цените на повечето стоки и услуги от първа необходимост. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Р.Г. е пораснала, преминала е в друга възрастова група - навършила е 16 години, поради което безспорно нуждите й са нараснали и са се изменили. Р. е в 10 клас, поради което има нужда от закупуване на учебници и учебни помагала, като наред с общообразователните потребности, са нарастнали и нуждите и от дрехи, храна и такива, свързани със задоволяване на културните интереси.

По отношение на детето К., от събраните по делото доказателства се установява, че той е навършил 9 години, т.е. в подрастваща възраст и е ученик в 3 клас, при което несъмнено потребностите му са се увеличили, като за задоволяването им са необходими парични средства, които са несъпоставими с размера на присъдената по гр.д.№ 1571/2013 г. издръжка от 80,00 лева. Безспорно е, че с израстване на децата, те се нуждаят както от повече средства за храна, облекло и ежедневни нужди, така и за задоволяване на образователни потребности - учебници и помагала.

Съобразявайки възрастта на двете деца и етапите от развитието, в което се намират, съдът счита, че за отглеждането и възпитанието им е необходима сума в размер на 250,00 лева месечно за детето Р., което след две години навършва пълнолетие и 200,00 лева за по-малкото дете К..

Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.

В случая децата се отглеждат от майката, която е в трудоспособна възраст, но видно от доказателствата по делото е, че същата не реализира доходи от труд, а получава обезщетение за бременност и раждане в размер на 420,00 лева месечно, като освен Р. и К. има и още едно дете – Г., което е на 1 година. Ето защо, в нейна тежест следва да се възложи по-малък относителен дял от издръжката за децата.

По отношение възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер, по делото не се събраха никакви доказателства за реализирани от него трудови доходи, но видно от приложената по делото справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Враца е, че същия притежава внушителен брой пътни превозни средства - 1 товарен автомобил и ремарке за товарен автомобил, 6 леки автомобила и 2 мотопеда. Oтветникът е в трудоспособна възраст, като не са събрани доказателства за това да има особени нужди, свързани с личната му издръжка, както и задължение за плащане на издръжка на други лица, а освен това притежава товарен автомобил, с който би могъл да реализира доходи. Нещо повече, в хода на устните състезания процесуалния представител на ответника заяви, че последния живее в жилището на своите родители, които плащат и консумативите, поради което следва да се приеме, че жилищните нужди на ответника са обезпечени и той няма разходи в тази насока.

С оглед предходното, съдът приема, че при ограничаване на средствата за собствената му издръжка, ответникът ще има възможност да заплаща 150,00 лева от определената издръжка за детето Р. и 120,00 лева за детето К., като останалата част от издръжката и преките грижи за отглеждане на децата, се поемат от майка им.  

По гореизложените съображения, исковете за увеличение размера на присъдената издръжка се явяват частично основателни - в размер от 150,00 лв. за ищцата Р.К.Г. и в размер от 120,00 лева по иска за второто дете К., считано от датата на предявяване на иска – 07.11.2016 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. В останалата им част до пълния претендиран размер от 200,00 лева исковете следва да се отхвърлят.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата Ц.М. следва да бъдат присъдени направените по делото от нея /съгласно изявлението на процесуалния й представител в хода на устните състезания/ разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 202,50 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски. Тъй като в хода на устните състезания процесуалния представител на ищците е направил възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да изложи доводи първо в тази насока. Разпоредбата на чл.7, ал.1, т.6 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че на адвоката повереник на ответник по дело за издръжка възнаграждението е в размер на 300,00 лева. Ето защо и до този размер следва да бъде намалено възнаграждението на процесуалния представител на ответника по делото, като съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 97,50 лева.

На база сбора от тригодишните платежи върху присъдените суми за увеличение, съдът определя дължимата държавна такса в размер на 158,40 лева, която следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Враца от ответника.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ размера на постановената с решение № 649/08.07.2013 г. по гр.д.№ 1571/2013 г. по описа на Районен съд – гр.Враца издръжка за детето Р.К.Г., ЕГН **********, като я увеличава от 80,00 лв. на 150,00 лв. и на детето К. К. Г., ЕГН **********, като я увеличава от 80,00 лв. на 120,00 лв., поради което:

ОСЪЖДА К.П.Г., ЕГН ********** да заплаща на Р.К.Г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Ц.М.М., ЕГН **********, издръжка в размер на 150,00 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска - 07.11.2016 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа й до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 150,00 лв. до пълния претендиран размер от 200,00 лв.

ОСЪЖДА К.П.Г., ЕГН ********** да заплаща на К. К. Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц.М.М., ЕГН **********, издръжка в размер на 120,00 лв. месечно, считано от датата на завеждане на иска – 07.11.2016 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа й до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 120,00 лв. до пълния претендиран размер от 200,00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.П.Г., ЕГН ********** да заплати на Ц.М.М., ЕГН ********** сумата от 202,50 лева, представляваща разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц.М.М., ЕГН ********** да заплати на К.П.Г., ЕГН ********** сумата от 97,50 лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК К.П.Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Враца държавна такса в размер на 158,40 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Врачанския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: