№ 195
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора КАЛИН СТОИЛОВ
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600484 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по въззивна жалба от адв.П. САК, служебен защитник на засегнатото
лице Б. П. Т. ЕГН **********, срещу Решение №819/06.12.2024г\ на СГС, с което съдът е
признал на основание чл. 32 вр. чл. 16. ал. 7. т. 1 Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решение за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС) решение, постановено от съдебен орган на Федерална Република
Германия по пр. № 9 Cs 13 Js 13690/23, влязло в сила на 14.02.2024 година, с което Б. П. Т.,
роден на ******* година, ЕГН **********, български гражданин, с постоянен адрес: гр.
София, е осъден за престъпление по чл. 242, ал. 1 ИК на ФРГ (StGB) да заплати финансова
санкция в размер общо на 527.50 евро е левова равностойност 10312 лв. (двеста и петнайсет
лева) по фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на решението в издаващата държава.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото Удостоверението
изпратено от издаващата държава по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции не
1
съдържало всички изискуеми реквизити, предвидени в Приложение № 2 към Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции. Според защитата, налице е засягане на основното право
на лицето на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС. доколкото липсва
съществена информация за редовното му призоваване и уведомяване за процеса, липсвала
информация и за това. дали е било осигурено правото на жалба и на правна защита от
съдебен орган на издаващата държава, в случая от ФРГ.
Пред въззивната инстанция санкционираното лице. нередовно призовано се явява
лично, представляван и защитаван от назначеният служебен защитник - адв. П. САК, който
оспорва жалбата, като доразвива изложените защитни доводи описани във въззивната жалба.
Твърди се. че липсва информация за спазването на основните права на санкционираното
лице. доколкото не е отбелязано нито едно от описаните в подточки 3.1а: 3.16: 3.2: 3.3 и 3.4
условия. Според защитника, първостепенният съд основателно се позовал на директивата и
рамковото решение, за достатъчност на декларативния характер на изявленията на органа,
но при липсата на информация не става ясно. за кои факти и фактически обстоятелства
следва да се изпълни принципа за доверие между правните системи на двете страни, особено
когато изобщо не са отбелязани всички условия, при които е осъществен наказателния
процес по налагане на административното наказание, които са от съществено значение за
правото на справедлив процес.
Засегнатото лице Т., в своя защита съобщава, че пазарувал в магазин, където
маркирането на покупките било на самообслужване. Твърди, че една от покупките не е бил
маркиран, което било отчетено на изхода. Охраната и управителя иззели покупката и
поискали заплащането и. Доколкото Т. нямал постоянна адресна регистрация в Германия,
извикали полицейски орган, които направил протокол та случая и го уведомил, че ще получи
известие та явяване пред съдебен орган, въпреки че нямал постоянен адрес та призоваване.
Т. заявява, че не е получил известие за наложената финансова санкция нито. чрез
търговското дружество, което му осигурило работа в Германия, нито на известните му
адреси в България. В този смисъл, Т. претендира за нарушено право на справедлив процес,
доколкото не е бил известен за съдебното решение, бил лишен от възможността да ползва
защита и да обжалва актове на съдебен орган, които засягат негови права и задължения.
Представителят на А. П. - София изразява становище за отмяна на
първоинстанционния акт, доколкото са налице данни за основателност на жалбата. Според
прокурора, налице е незаконосъобразност на акта на първоинстанционния съд, доколкото са
били нарушени основни права на засегнатото лице. доколкото липсват дори декларативни
отбелязвания в Удостоверението за това. дали е било намерено и търсено лицето, та да бъде
осигурена в минимална степен правото му на справедлив процес.
Настоящият състав на Апелативен съд - София, след като взе предвид доводите на
страните, материалите по делото, както и обжалваното Решение №819/06.12.2024г. н.ч.д №
6061/2024 г. по описа на СГС н.о. 29 с-в установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес, поради което е
2
допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
В материалите по делото е приложено превод и оригинал на Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз. относно прилагането на
принципа на взаимно признаване на финансови санкции. Решението за налагане на
финансова санкция - глоба и деловодни разноски в размер общо на 527.50 евро. от които 450
евро - имуществено наказание и 77.50 евро - разноски по делото, е било постановено на
26.09.2023 г.. от съдебен орган на Федерална Република Германия по пр. № 9 Cs 13 .Is
13690/23.. и е влязло в сила на 14.02.2024 г. С него Б. П. Т. е осъден за престъпление но чл.
242. ал. I НК на ФРГ (StGB) - кражба, извършена на 19.07.2022 г. на парфюм от търговски
обект в гр. Пфорцхайм. ФРГ'. С Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета на Европейския съюз е представен за признаване и изпълнение описаният влязъл
в сила съдебен акт. който е бил постановен от компетентен орган на съдебна власт на
държава - членка на ЕС по чл.3 ал.1. т.1 ЗПИИРКОРНФС - за плащане на имуществено
наказание г лоба и направени но делото разноски, след като българският гражданин е бил
осъден за извършено престъпление на територията на издаващата държава. Съгласно текста
на нормата. Удостоверението, за което се използва формулярът, който е даден в
приложението, се подписва от компетентния орган на решаващата държава, кой го
удостоверява верността на съдържанието на удостоверението.
Изпълнени са формалните предпоставки, предвидени в чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС -
удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по
приложенията към закона.
Засегнатото лице Б. П. Т. е роден на ******** година, с ЕГИ **********. български
гражданин, с постоянен адрес в гр. *** ул."***" №* ет.* ап.*. засегнатото лице е български
гражданин с местоживеене на територията на Република България по поради правилно е
било прието, че делото е с родова и териториална компетентност за решаване от СТС. (но
арг. на чл. 30. ал. 3 ЗПИИРКОРНФС)
Първостепенният съд правилно е отчел, че описанието на деянието съставлява състав
на престъпление, наказуемо административно, което очевидно попада в хипотезата на
посочените, за които не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30. ал. 2. т. 6
ЗГ1ИИРКОРНФС, но то има и аналог по българското право (чл. 194 НК).
От съдържанието на информацията посочена в удостоверението по чл.4 от Рамковото
решение става ясно. че в раздел ..Вид на решението за плащане на глобата или паричната
санкция“ на л.14 от делото и л.9 от превода на удостоверението, в б.“А“ е отбелязано, че
решението за налагането на санкцията е влязло в сила. в б.“Б“ е отбелязано, че няма друго
наказание за същото деяние и срещу същото лице (ne bis in idem).
Засегнатото лице е било уведомено за правото си за обжалване, т.е. осигурена му е
била възможността да участва в производството по процесуалните правила на издаващата
държава. Органът на издаващата държава е удостоверил, че засегнатото лице е било
уведомено за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, което
3
според националния закон на решаващата държава, може да бъде извършено лично или чрез
упълномощен представител, като е достатъчно да бъде отбелязано в удостоверението (л.14
от първоинстанционното производство т.2 б.“Б“).
Доводите на защитата, че липсва отбелязване в подточки 3.1а: 3.1 б: 3.2: 3.3 и 3.4.. с
което по същество се възразява за липсата на подробно изясняване на удостовереното в т.2
б.“А“ от Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР. по подвъпроси с
допълваща информация, за това как конкретно са били обезпечени обстоятелствата по т.2
б.“А“ от Удостоверението, т.е за това, как санкцията е наложена при спазване на основни
принципи на информираност и обезпечаване на правото на справедлив процес, за спазването
на основните права на санкционираното лице.
Липсата на отбелязване с допълнителен характер, не е от съществените дефицити в
информационния характер на удостоверението, доколкото е изпълнено формалното
деклариране по т.2 б.“А“, относно съществените условия за осигуряването на справедлив
процес.
Съгласно изискванията на чл.7 т.3 от Рамковото решение 2005/214/ПВР и чл.32 ал.3
вр. чл.35 т. 10-11 от 3ПИИРКОРНФС, в случай, че съдът на изпълняващата държава, вземе
решение да не признае изцяло и допусне или частично изпълнението на решение на
решаващата държава (в случая ФРГ), следва да се извърши допълнителна и допълваща
консултация със съдебния орган на решаващата държава, за допълване с информация на
претендирайте дефицити в Удостоверението в подточки 3.1а: 3.16: 3.2: 3.3 и 3.4.
Настоящият състав, като съобрази, че липсващото отбелязване в подточки 3.1а: 3.16:
3.2: 3.3 и 3.4. претендирано неоснователно от защитата като съществено, се отнася
единствено за допълваща и несъществена информация, внасяща допълнителни пояснения
към т.2 б.“А“ от Удостоверението, доколкото в т.2 б.“А“ уведомява, че изпълняващата
държава е изпълнила задълженията си обезпечаване на правото на справедлив процес, като е
уведомила засегнатото лице за правото му да обжалва решението, както и за сроковете за
обжалване. Това уведомяване на засегнатото лице според националния закон на решаващата
държава може да бъде извършено лично или чрез упълномощен или посочен от държавата
(служебен) представител (по арг. на чл.7 б.“й“ пр.2 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета и чл.35 г. 10 б.“Б“ от ЗПИИРКОРНФС). Предвид изложеното, защитните твърдения
на засегнатото лице, че не е било уведомено лично, не съдържат достатъчно основания да се
приеме, че не е бил спазен закона на решаващата държава, чрез назначен от държавата
представител.
Претендираните от защитата дефицити на допълнителни уведомителни данни в
подточки 3.1а: 3.16: 3.2; 3.3 и 3.4. съдържат искане за допълване на информацията с
вторичен, пояснителен характер (за разлика от отбелязването в г.2 б."Б”, с което решаваща
държава гарантира, че са били обезпечени основните нрава на засегнатото лице. вкл.
уведомяване чрез посочен от държавата представител). С отбелязването на т.2 б”Б" в
Удостоверението са удостоверени декларативно и достатъчно (л.14 от материалите по
първоинстанционното производство) съществени те условия, при които е била наложена от
4
съдебен орган съответната имуществена санкция, респективно, че са изпълнени
изискванията за прилагане и гарантиране правото на справедлив процес. В този смисъл
защитните възражения за нарушение на правото на справедлив пропее са неоснователни.
Първостепенният съд. правилно е изтъкнал, че с приетия ЗПИИРКОРНФС обн. в ДВ бр. 15
от 23.02.2010г. са били възприети за изпълнение от Р.България разпоредбите в Рамковото
решение 2005/214/ПBP на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции между държавите членки на Европейския съюз. които се основават на
особено взаимно доверие в правните системи на другите държави членки.
Предвид посоченото 10-ти наказателен състав при Апелативен съд - София реши, че
атакуваното Решение №819/06.12.2024г. постановено по н.ч.д № 6061/2024 г. по описа на
СГС н.о. 29 с-в е изцяло правилно и законосъобразно, че липсват съществени дефицити от
информация в Удостоверението по чл.4 Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между
държавите членки на Европейския съюз. включително такива, за които следва да бъде
изисквана допълнителна информация, чрез допълнителни консултации с решаващата
държава, поради което атакуваното Решение на СГС, следва да бъде потвърдено, а
възраженията на защитата и засегнатото лице. следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни.
Предвид посоченото и на основание чл. 20 ЗПИИАКОРНФС, 10 -ти наказателен
състав при Апелативен съд - София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №819/06.12.2024г. н.ч.д № 6061/2024 г. по описа на
СГС н.о. 29 с-в по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5