РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Пловдив, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20245300101485 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, предявени от А. М. И. срещу Прокуратура на Република България.
Ищецът твърди, че в периода от 23.04.2014 г. до 16.08.2023 г. е имал
качеството обвиняем, а след това подсъдим по НОХД. Ищецът бил привлечен като
обвиняем по ДП за престъпление по чл. 354А, ал. 1, предл. Първо НК като помагач.
Бил задържан и му била поискана мярка „Задържане по стража“. С определение на
ПАС, мярката била изменена на домашен арест. Нейното изпълнение продължило до
07.04.2015 г., като му било разрешавано да напуска дома си 6 пъти за провеждане на
лечение. На 23.09.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354А,
ал. 2, предл. Второ НК в съучастие като извършител. ОП-Пловдив внесла обвинителен
акт в съда, но делото било върнато за отстраняване на процесуални нарушения. След
това ищецът бил привлечен отново като обвиняем за придобиване и държане с цел
разпространение на високорискови наркотични вещества в особено големи размери. На
ищеца била наложена забрана за напускане на пределите на Република България и бил
внесен обвинителен акт. В исковата молба се излагат подробни твърдения за
развитието на делото през различните инстанции, като наказателното производство
продължило повече от 9 години, а в съдебната фаза били проведени общо 35
заседания. С влязла в сила присъда ищецът бил оправдан по повдигнатото обвинение.
Твърди, че вследствие на горното са му причинени неимуещствени вреди породени от
1
ограничаването на придвижването му, неудобство и срам от контакт с познати хора.
Изпитвал чувство на безнадеждност поради невъзможността да води нормален начин
на живот, останал без работа и семейството му било лишено от неговата финансова
подкрепа.Чувствал се нещастен заради обвинението за нещо което не бил извършил и
обезкуражен, незнаейки кога ще приключи всичко. Месеци след отмяната на мярката
„домашен арест“ не смеел да излезе от дома си. След отмяна та на забраната за
напускане на страната с помощта на свои близки успял да намери работа в *******
през 2019г., но неприключилото производството му създавало затруднения. През
цялото време на производството изпитвал силен страх, че ще лежи в затвора за дълго
време. Счита, че предвид общата продължителност на наказателното производството е
нарушено и правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Предвид изложеното иска присъждането на обезщетение в размер на 60 000
лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът.
Възразява, че няма доказателства за влязъл в сила съдебен акт, като липсвали и
доказателства за претъпените от ищеца негативни емоции и дейността на
прокуратурата на Република България. Прави се и оспорване на размера на
претендираното обезщетение. Сита, че от значение за определянето му и конкретното
отражение на обвинението на здравето, личния живот, чувствата и достойнството на
ищеца, за които обстоятелствата нямало доказателства. Следвало да се вземе предвид
и обстоятелството, че от 2019 г. ищецът не бил на територията на България и е имал
възможност да е трудово ангажиран, като от 2017 г. не били прилагани никакви мерки
за процесуална принуда. По отношение на продължителността на наказателното
производството следвало да се отчете конкретната му фактическа сложност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Досъдебното производство е започнало на 09.04.2014 г. с първото действие по
разследването- претърсване и изземване. На същата дата с постановление е наредено
принудително довеждане при разследващ полицай на ищеца. На 23.04.2014 г. ищецът е
задържан за срок от 24 часа със заповед на полицейски инспектор и е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 354А, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. На
същата дата е задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор.
С определение на ОС-Пловдив по ч.н.д. № 617/2014 г. спрямо ищеца е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е изменена с определение от
2
30.04.2014 г. на Апелативен съд-Пловдив в „Домашен арест“. С постановление от
27.06.2014 г. на ищеца е разрешено напускането на жилището му на 6 дати за
провеждане на зъболечение. На 23.09.2014 г. А. М. И. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК. На
14.10.2014 г. и на 24.11.2014 г. е извършено предявяване на разследването.
На 12.12.2014 г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца и още 5 лица за
престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК, като е
образувано НОХД № 1852/2014 на ПОС. На 16.12.2014 г. делото е прекратено и
върнато за допълнително разследване.
Следва ново привличане като обвиняем от 21.01.2015 г. за престъпление по чл.
354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК. На 23.01.2015 г. с
постановление на прокурора е наложена забрана за напускане пределите на Република
България.
На 16.02.2015 г. е извършено ново предявяване на разследването и на 09.03.2015
г. е внесен обвинителен акт срещу същите лица, включително ищецът А. И., като е
обвинен за същото престъпление. Образувано е НОХД № 378/2015 г. на ПОС. С
определение от 01.04.2015 г. мярката за неотклонение на ищеца е изменена в
„Подписка“. Проведени са о.с.з. на 22.04.2015 г.; 29.04.2015 г. 25.05.2015 г. 19.06.2015
г., 30.06.2015 г. , 23.07.2015 г. На 24.07.2015 г. е постановена присъда, с която ищецът е
признат за виновен и осъден на 7 години лишаване от свобода и глоба от 40000 лева.
С решение от 20.01.2016 г. по ВНОХД № 446/2015 г. на Апелативен съд-
Пловдив присъдата е отменена и делото е върнато на Окръжна прокуратура-Пловдив
за отстраняване на съществено процесуално нарушение.
След връщането досъдебното производство е преобразувано в следствено дело и
на 27.09.2016 г. ищецът отново е привлечен като обвиняем вече по следствено дело №
213/2016 г. На 04.11.2016 г. е извършено ново предявяване на разследването.
Сред документите не се констатираха данни за точната дата на отмяна на
забраната за напускане на Република България, но същата е действала поне до края на
2016 г., съгласно заключителното мнение по следственото дело.
На 24.01.2017 г. е внесен нов обвинителен акт като е образувано НОХД 177/2017
г. по описа на ОС Пловдив, което с разпореждане от 07.02.2017 г. е прекратено и
върнато на прокуратурата за отстраняване на противоречия в мотивите на
обвинителния акт.
На 06.04.2017 г. е внесен поправен обвинителен акт срещу 5 лица, включително
ищеца за престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1
НК, като е образувано НОХД 677/2017 г. на ПОС. По него са проведени са о.с.з. на
3
04.05.2017 г.; 26.06.2017; 11.09.2017 г.; 23.10.2017 г.; 07.12.2017 г.; 23.01.2018 г.;
22.02.2018 г.; 21.03.2018 г. С присъда от 22.03.2018 г. ищецът е признат за невинен по
повдигнатото обвинение и е оправдан на основание чл. 304 НПК. Присъдата е
протестирана в оправдателната част и обжалвана в осъдителната. С решение от
10.01.2019 г. по ВНОХД № 397/2018 г. на Апелативен съд- Пловдив присъдата е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Образувано е НОХД № 66 от 2019 г. на ОС-Пловдив. По него са проведени
о.с.з. на 15.04.2019 г. 23.05.2019 г.; 28.06.2019 г.; 09.09.2019 г.; 21.10.2019 г.; 12.12.2019
г.; 27.01.2020 г.; 10.03.2020 г.; 04.06.2020 г. 11.08.2020 г. 15.10.2020 г.; 11.11.2020 г.;
01.02.2021 г. С присъда от 01.02.2021 г. ищецът е признат за виновен и е осъден на 3
години лишаване от свобода и 15000 лева глоба.
По жалби и протест е образувано ВНОХД № 313/2021 г. на АС-Пловдив, по
което с Решение от 25.07.2022 г. присъдата е потвърдена.
С решение от 30.01.2023 г. на ВКС въззивното решението е отменено в частта, с
която се потвърждава осъдителната присъда по отношение на А. И. и делото е върнато
на друг състав. В останалата част решението е оставено в сила.
При новото разглеждане на делото е отменена мярката за неотклонение
"подписка". С присъда от 26.07.2023 г. осъдителната присъда по отношение на А. И. е
отменена, признат за невинен и е оправдан на основание чл. 304 НПК по подигнатото
обвинение. Присъдата е влязла в сила на 11.08.2023 г.
От показанията на двамата свидетели се установяват негативните преживявания
на ищеца във връзка с наказателното производство, като бил много притеснен и
отпаднал, тревожил се как да изхранва децата си, като мислил само за делото.
Споделял, че иска да излиза в чужбина и че много го е срам от хората, защото
новините за обвинението му станали известни на живеещите в квартала. След това
заминал да работи в *******, но постоянно пътувал, защото го викали за делото.
Показанията на свидетелите, преценени съгласно чл. 172 ГПК предвид евентуалната
им заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото са достатъчно ясни и не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. В изложените от
свидетелите обстоятелства обаче не се съдържат някакви конкретни данни за
състоянието на ищеца по време на наказателното производство, извън обичайните
вреди от преживян стрес и ограничаване на правата.
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
4
деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай, съгласно изложеното по-горе се установява, че срещу
ищеца действително е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпления
по чл. 93, т. 7 НК, като страната е била оправдана на основание чл. 304 НПК. При това
положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за
дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България.
По делото не се установя да е налице хипотеза на чл. 5 ЗОДОВ, която да
изключва или ограничава отговорността на ответната страна.
В исковата молба ищецът се позовава и на нарушаване на правото му за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно дадените в т. 1, от
Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д № 1/2022 г ОСГК разяснения,
нормата на чл. 2б ЗОДОВ не ограничава приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Двете норми са позволяващи-създават субективни права. Липсва пълно съвпадение във
фактическите им състави, за да е налице законова дерогация. Затова право на избор на
увреденото лице е по кой път да търси защита на нарушеното право по чл. 6, § 1
ЕКЗПЧ, когато едновременно твърди да е реализиран правопораждащият фактически
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и на чл. 2б ЗОДОВ. В първия случай твърдението за
„неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Това е обстоятелство, което утежнява отговорността и води до по- голям
размер на глобалното обезщетение. За да се приеме обаче, че с иска по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е дадена защита и на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, съдът е длъжен в мотивите
си да обсъди критериите за бавно правосъдие по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (фактическа и
правна сложност на делото, поведение на жалбоподателя и действия на властите,
довели до забавено правосъдие). Освен това с оглед осъществяването на контрол върху
съдебния акт за спазване на критериите при определяне на размера на обезщетението
за вредите от бавно правосъдие, съдът следва да посочи и каква част от глобалното
обезщетение се отнася за вредите от неразумния срок на производството.
Както е разяснено в Решение № 527 от 14.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 880/2023
г., IV г. о., понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства –
критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, са:
тежестта на повдигнато обвинение, дали то е за едно или за повече престъпления,
5
какъв е техния вид – от значение е и дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за
почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден;
дали е взета мярка за неотклонение – нейния вид и продължителност, както и другите
наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на
наказателното производство; продължителността на наказателното преследване срещу
ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за
провеждането му; начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца,
приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните
инстанции, разгледали делото; дали през времетраенето на процесното наказателно
преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви
обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца
мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали
ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значение са и всички останали
конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин
незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на
здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните
преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо –
цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота
му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук,
степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното
му минало и пр. В този смисъл са и Решение № 57 от 9.02.2016 год. на ВКС по гр.
дело № 4641/2015 год., IV г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 год. на ВКС по гр.
дело № 284/2017 год., ІV г. о., ГК, Решение № 281 от 30.11.2018 год. на ВКС по гр.
дело № 582/2018 год., IV г. о., ГК, Решение № 388 от 21.06.2024 год. на ВКС по гр.
дело № 1960/2023 год.., III г. о.
За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно
преследване съдът съобрази следното: на ищеца е повдигнато едно обвинение за
извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; бил е
задържан са срок от общо 7 дни, с постановление на прокурор и при разглеждането на
искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“; наложена е
мярка за неотклонение „Домашен арест“ за периода от 30.04.2014 г. до 01.04.2015 г. (11
месеца), която е с висок интензитет на засягане на личната и имуществена сфера, като
препятства свободното придвижване и общуване, възможността за полагане на труд и
6
осигуряване на личната и семейната издръжка; наказателното производство е
продължило 9 години, 3 месеца и 19 дни. Наред с това за период от почти 2 години на
ищеца е била наложена ПАМ „забрана за напускане пределите на Република
България“, която макар и с нисък интензитет ограничава свободното придвижване.
Съдът отчита и проведените процесуални действия с участието на ищеца- 4 пъти е
привличан като обвиняем в досъдебното производство, 4 пъти е предявявано
разследването, 4 пъти срещу него е внасян обвинителен акт и че се е явявал на всички
проведени о.с.з. без едно. Наред с това се взе предвид възрастта му към момента на
започване и приключване на производството– ** годишен, съответно ** годишен;
преживените негативни емоции- стрес, страх от осъждане, които вреди са в рамките на
обичайните, срам от разпространението на информацията сред познати в квартала,
където живее. Съдът взе предвид и обстоятелството, че след вземането на мярка за
неотклонение „Подписка“ и отмяната на забраната за напускане на пределите на
Република България, липсват данни за ограничаване на свободното придвижване в
резултат на незаконното обвинение, като ищецът е започнал работа в чужбина, но е
бил възпрепятстван от необходимостта да се явява на провежданите о.с.з. Отчете се и
липсата на данни за увреждане на здравословното състояние, както и обществено-
икономическите условия на живот в страната към времето на увреждането.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че след замяната на мярката за
неотклонение, по делото няма други данни за това как незаконното обвинение се е
отразило на ищеца, извън обичайните вреди- стрес и страх от осъждане.
Свидетелските показания са общи и не правят разграничение за състоянието на
страната в различните периоди, като единият от разпитаните не е наясно и с момента
на окончателното оправдаване, като заявява, че това е станало преди 4 години. Не се
установява и обвинението да се е отразило на взаимоотношенията му със семейството
и приятелите, евентуално те да са загубили доверие в него и да са се отдръпнали.
Мярката „Подписка“ не се установява да е била реално изпълнявана, защото ищецът
признава, че през 2019 г. се е установил да живее и работи в *******. Следва да се
съобрази и че няма данни за нанесени от обвинението трайни увреждания на
физическото и психическото му здраве, както и на личния му живот.
Незаконното наказателно преследване продължава общо 9 години, 3 месеца и 19
дни. Начална е датата 23.04.2014 г., на която ищецът е привлечен като обвиняем за
престъплението по по чл. 354А, ал. 2, пр. 2, а крайна е датата 11.08.2023 г., когато
влиза в сила оправдателната присъда. Досъдебната фаза приключва в рамките на
процесуалните срокове, включително продължения, т. е. в "разумен срок" в смисъла по
чл. 6, § 1 КЗПЧОС. След това обаче заради допуснато отстранимо нарушение делото е
върнато на прокуратурата, която внася нов обвинителен акт. Следва да се отбележи, че
7
заедно с решението на ПАС по ВНОХД № 446/2015 г., делото е връщано на
прокуратурата общо три пъти, а при последното разглеждане е установена очевидна
фактическа грешка и е дадена възможност за нейното отстраняване. Само едно от
проведените съдебни заседания, при последното разглеждане на делото от ПАС е
отложено поради неявяване на ищеца, т. е. дългата продължителност не е поради
неговото или на адвоката му поведение. Подсъдимите първоначално са шестима, а
след това петима. Разпитани са свидетели, проведени са очни ставки, допуснати са
експертизи, т. е. наказателното делото е разкрило фактическа сложност. В съдебната
фаза обаче са постановени две осъдителни и две оправдателни присъди, веднъж с
решене на ПАС делото е било върнато на ПОС и веднъж с решение на ВКС е върнато
на за ново разглеждане от втората инстанция. В този период различните съдебни
инстанции постановяват общо осем акта, за да установят по надлежния ред, че ищецът
не е извършил престъплението по чл. 354А, ал. 2, пр. 2 НК. В действителност делото
разкрива фактическа сложност предвид множеството обвиняеми, но периодът е твърде
дълъг с оглед правната сложност на делото, поради което е било нарушено и правото
на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Създадената ситуация, в която той прекалено дълго се
е намирал в неизвестност за съдбата си, съдът намира за доказана от посочените по-
горе обстоятелства. Не се установява тези факти да са довели до това ищецът да е
изгубил доверие в правораздавателните органи.
При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства, съдът намира, че
сумата 25 000 лева, от които 20000 за незаконното обвинение и 5000 за нарушаване на
правото за разглеждане на делото в разумен срок, е справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде
уважен.
Лихва се дължи от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. В
настоящия случай следва да се присъди от 16.08.2023 г., съгласно искането на ищеца в
исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 10 лева за д.т. и разноските за адв. възнаграждение
в размер на 2270.83 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша № 2
да заплати на А. М. И., ЕГН **********, адрес: гр. ****************, сумата от
8
25 000.00 лева- обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване с обвинение в извършване на престъпление по чл. 354А, ал. 2, пр. 2, вр.
ал. 1 пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, пр. 1 НК по НОХД 66/2019 г. на ОС-Пловдив, за което А.
М. И. е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 16.08.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за неимуществени вреди за разликата НАД 25 000.00 лева ДО 60 000.00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София бул. Витоша № 2
да заплати на А. М. И., ЕГН **********, сумата от 2280.83 лева- разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9