О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7761
гр.Пловдив,12.06.2013г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІХ гр.с-в, в открито съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав
Председател: Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №14482 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът СД „Мечо-54 Назърови”, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, кв. „Христо Ботев” №79, бл.3, вх.Б, ет.4, ап.12, ЕИК *********, представлявано от П. Д. Н., чрез п. си по делото а. С. Г., твърди, че е собственик на товарен автомобил „Шкода” с рег. № *** и товарно бордово ремарке с рег. № ***. Твърди, че с изпълнителен лист от 13.02.2001г., издаден по гр.д.№*** на РС- Пловдив, VІІІ гр.с., П. Д. Н., ЕГН **********, и П. Д. П., ЕГН **********, били осъдени да заплатят на ответника А. Л. Г., ЕГН **********, сумата от 4800 лв. по запис на заповед, издадена на 30.10.2000г., и деловодни разноски в размер на 100 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално било образувано изпълнително дело №*** на СИС при РС- Добрич, което впоследствие било преобразувано в изпълнително дело №*** на ЧСИ С. С. По посоченото изпълнително дело ЧСИ С. С. насочил изпълнителните действия срещу товарния автомобил и товарното бордово ремарке, собственост на ищцовото дружество, като на 30.08.2007г. същите били отнети от владението му и предадени на взискателя А. Г.. На 16.10.2009г. ищцовото дружество изпратило покана до ответника, с която изявило претенция последният да му заплаща обезщетение за ползването на посочените движими вещи. Поканата била получена от ответника на 16.10.2009г. За защита на правото на собственост на ищцовото дружество върху движимите вещи бил предявен и ревандикационен иск по гр.д.№*** по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., който бил уважен. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 01.03.2011г. товарният автомобил и ремаркето били върнати от ответника на ищцовото дружество. Ищецът твърди, че за периода от датата на получаване на поканата- 21.10.2009г. до 28.02.2011г. собствените му движими вещи са били ползвани неоснователно от ответника, поради което иска постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20580 лв., съставляващи стойността на това, с което се е обогатил за негова сметка без правно основание, ползвайки движимите вещи, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска- 10.08.2011г. до окончателното й заплащане и направените по делото разноски.
От фактическа страна по делото се установява, че ищцовото дружество е собственик на товарен автомобил „Шкода” с рег. № *** и товарно бордово ремарке с рег. № ***. С изпълнителен лист от 13.02.2001г., издаден по гр.д.№***, на РС- Пловдив, VІІІ гр.с., П. Д. Н., ЕГН **********, и П. Д. П., ЕГН **********, са били осъдени да заплатят на ответника А. Л. Г., ЕГН **********, сумата от 4800 лв. по запис на заповед, издадена на 30.10.2000г., и деловодни разноски в размер на 100 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело №*** на СИС при РС- Добрич, което впоследствие е било преобразувано в изпълнително дело №*** на ЧСИ С. С.. С постановление на ДСИ от 05.04.2005г. на основание чл.382, ал.1 от ГПК /отм./ на взискателя А. Г. са били възложени вместо плащане собствените на СД „Мечо-54 Назърови” товарен автомобил „Шкода” с рег. № *** и товарно бордово ремарке с рег. № ***. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на 30.08.2007г. ЧСИ С. С. отнел владението на ищцовото дружество върху посочените движими вещи и предал същите на взискателя А. Г.. За защита на правото си на собственост ищцовото дружество е предявило срещу ответника А. Г. ревандикационен иск по гр.д.№*** по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., който е бил уважен, като въз основа на издадения изпълнителен лист на 01.03.2011г. товарният автомобил и ремаркето са били върнати от ответника на ищцовото дружество.
С оглед изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че е сезиран с искова претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. В този смисъл е и правната квалификация на претенцията, дадена от съда в доклада по делото, изнесен в съдебното заседание на 04.04.2012г., срещу което не са постъпили възражения от ищцовата страна. С определение от 22.05.2013г. съдът остави без движение исковата молба, като даде възможност на ищцовата страна да изложи евентуално допълнителни фактически обстоятелства извън тези, посочени в исковата молба, които биха позволили да се даде друга правна квалификация на претенцията й. С молба от 04.06.2012г. пълномощникът на ищеца е отказал да посочи такива и е заявил, че претенцията му е именно за неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне това, с което се е обогатил до размера на обедняването, а съгласно ал.2 това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Съгласно разпоредбата на чл.336, ал.3 от ГПК /отм./, респ. на чл.440, ал.3 от действащия ГПК, взискателят отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи. От цитираната разпоредба следва, че в случаите, когато в рамките на изпълнително производство принудителното изпълнение бъде насочено върху вещи, собственост на трети лица, взискателят отговора пред последните за причинените им вреди, като отговорността му е при условията на чл.45 от ЗЗД, т.е. същата е за непозволено увреждане. Предвид горното следва извода, че на разположение на третите лица, претърпели вреди от насочване на изпълнението върху тяхно имущество, е възможността на предявят иск против взискателя на основание чл.336, ал.3 от ГПК /отм./, респ. чл.440, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.45 от ЗЗД. При положение, че има иск, с който последните могат да защитят правата си, то съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗЗД, за тях не възниква правото да претендират обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Доколкото в настоящото производство съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, с каквото в конкретния случай ищцовото дружество не разполага, тъй като има друг иск, с който може да се защити, то така предявеният иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 2247 лв.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на СД „Мечо-54 Назърови”, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, кв. „Христо Ботев” №79, бл.3, вх.Б, ет.4, ап.12, ЕИК *********, представлявано от П. Д. Н., против А. Л. Г. ***, ЕГН **********, за заплащане на сумата от 20580 лв., съставляващи стойността на това, с което се е обогатил за сметка на ищеца без правно основание, ползвайки собствените му движими вещи- товарен автомобил „Шкода” с рег. № *** и товарно бордово ремарке с рег. № ***, за периода от 21.10.2009г. до 28.02.2011г. ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска- 10.08.2011г. до окончателното й заплащане и направените по делото разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА СД „Мечо-54 Назърови”, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, кв. „Христо Ботев” №79, бл.3, вх.Б, ет.4, ап.12, ЕИК *********, представлявано от П. Д. Н., да заплати на А. Л. Г. ***, ЕГН **********, сумата от 2247 лв.- разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ПОС с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Б. Илиев
Вярно с оригинала: ЕД