Р Е Ш Е Н И Е № 347
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 08.07.2020г.
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на осми юни, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1015 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422,
ал.1
във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София,
сг.14, представлявано от Димитър Димитров, против Й.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни
отношения по силата на договор за предоставяне на паричен кредит PLUS – 14040592 от 28.10.2016г.,
по силата на който ищецът „БНП Парила Пърсънъл Файненс” e отпуснал на
ответника паричен кредит в размер на 1000 лева и закупуването на застраховка в
размер на 144 лева. Твърди се още, че ищецът е изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил задължението си да предостави заеманата сума на ответника, от
който момент възникнало задължението за кредитополучателя да погаси заема на 24
месечни вноски, всяка по 67.45 лева, представляващи главницата по заема, ведно
с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен
процент. Поддържа се, че ответникът е преустановил плащанията, като е погасил
само 9 /девет/ вноски по кредита; че вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен
размер поради просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната погасителна вноска, а също – поради
изтичане на целия срок на договора с падежа на последната погасителна вноска –
20.11.2018г.
Поддържа се още, че за вземането си ищеца
е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и в реализираното заповедно
производство по ч.гр.Д.№ 3014/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за
изпълнение за следните суми по договора за предоставяне на паричен кредит, сключен
между страните: 813.65 лева – главница, 105.55 лева – възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г., 51.51 лева – мораторна лихва за
периода от 20.10.2017г. до 09.11.2018г., и ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2018г.
до окончателно издължаване, както и за направените в заповедното производство
разноски – 25.00 лева за платена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Посочва се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от
предявяване на установителен иск за установяване на вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено, че ответникът му дължи изпълнение на парично
задължение по договор за предоставяне на паричен кредит PLUS – 14040592 от 28.10.2016г.,
за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№ 3014/2018г. по описа
на ВРС общо сумата в размер на 970.71 лева, от която: 813.65 лева – главница,
105.55 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2018г.,
51.51 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 09.11.2018г., и
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.11.2018г. до окончателно издължаване. Иска се съдът да
постанови осъдително решение за направените разноски по заповедното
производство в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и за разноските по настоящото производство
– 125 лева за платена държавна такса, депозит за особен представител на
ответника в размер на 300 лева и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
ангажира писмени доказателства.
Ответникът чрез назначения си особен
представител е подал писмен отговор в срока за отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан, като поддържа от своя
страна, че ответникът не е уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на
договора за кредит, сключен между страните; че ищецът не е активно легитимиран
да предяви иска; че липсват доказателства че заеманата парична сума е преведена
на кредитополучателя.
Не са налице обстоятелства, които се
признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на
страните с доклада по делото. По делото
са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, като разгледа предявения иск и взе
предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени
доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от
фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на
вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК,
като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с
молбата иск е допустим.
Ищецът
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.
Париж, рег. № *********, е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър
Димитров, след настъпило сливане на българското дружество от 31.01.2018г.
поради което е материално легитимиран да предяви иска.
Не се
спори между страните и се установява от представените писмени доказателства
договор за потребителлски паричен кредит, ведно с погасителен план, условия по
договора и Общи условия, че между страните е било налице валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен между тях писмен договор за предоставяне на
потребителлски паричен кредит PLUS – 14040592 от 28.10.2016г., по силата на който „БНП Парила Пърсънъл Файненс”
ЕАД, e отпуснал заем на ответника в размер на 1000.00 лева.
Кредитополучателят
е удостоверил с подписа си върху договора, че е получил заеманата сума по
посочената от него банкова сметка /*** – лист 20/, поради което по делото не е
ангажирана съдебно икономическа експертиза.
Ответникът не поддържа от своя страна, че е
заплатил на кредитора дължимите се суми по договора и не ангажира доказателства
в тази насока.
Неоснователно
е възражението на ответника, че погасителният план е само извлечение, а липсва
самият документ, тъй като погасителният план по договора е инкорпориран в самия
договор /лист 15 от делото/, като отделно от това е представен и под формата на
извлечение.
Видно
от „последна покана“ до кредитополучателя, същият е поканен да заплати
оставащата се дължима сума по кредита, общо в размер на 1016,25 лева, а видно
от известието за доставяне, на 21.03.2018г. ответникът е получил лично поканата.
Видно
от извлечение по кредита /лист 36 от делото, ищецът признава получено плащане
от длъжника на 27.03.2018г. в размер на 100 лева. Не се спори между страните за
размера на оставащите неплатени вноски и лихвата за забава.
Неоснователен
е доводът на ответника, че сумата в размер на 144 лева, която е в тежест на
кредитополучателя да се заплати съгласно договора, не следва да бъде включена в
задължението му или че същата покрива риска от неплащане на банката и исковата
претенция не следва да се дължи от кредитополучателя, тъй като застраховката
ползва кредитополучателя при застрахователно събитие: смърт, инвалидизация,
уволнение или хоспитализация, които рискове по делото няма данни да са
настъпили.
Предвид
изложеното, съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна
като търговско дружество по договора, сключен между страните, а ответникът е
останал задължен за заплащане на парични суми – част от паричните вноски по договора.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че ищецът не го е уведомил за настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит, тъй като се установи, че същото е
сторено с получено от ответника писмо, наименовано „последна покана“ - при
забава на две или повече месечни вноски по кредита, като всички вноски са
станали изискуеми и с изтичането на самия срок на договора – на 20.11.2018г.
Кредиторът е предявил вземането си със заявление по чл.410 от ГПК една на 18.11.2018г.,
към която дата падежът на всички суми по договора, с които се е задължил
ответника, е настъпил, а именно - с падежа на последната погасителна вноска – 20.11.2018г.
Поради изложеното, към датата на подаване на заявлението, всички месечни вноски
по кредита са били изискуеми. Ответникът не ангажира доказателства, че е
изплатил задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в негова тежест
да установи. Искът за присъждане на главницата е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер. Предвид основателността на главния иск,
основателен се яава и искът за заплащане на
претендираните лихви за забава, неоспорени по размер от ответната
страна.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и
претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, че
дължи на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, заплащане
на парично задължение по сключен между страните договор за предоставяне на
паричен кредит PLUS – 14040592 от 28.10.2016г., за което му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Д.№
3014/2018г. по описа на ВРС, общо сумата в размер на 970.71 /деветстотин и седемдесет лв. и седемдесет и една ст./ лева, от която: 813.65 лева –
главница, 105.55 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2017г. до
20.11.2018г., 51.51 лева – мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до
09.11.2018г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.11.2018г. до окончателно издължаване.
ОСЪЖДА Й.М.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А. Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сг.14, представлявано от Димитър Димитров, направените от ищеца разноски
както следва: по заповедното производство по ч.гр.Д.№ 3014/2018г. по описа на
ВРС, в размер на 25 лева за платена
държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение и разноски по настоящото производство: 125 лева за платена държавна такса, 300 лева депозит за особен представител
на ответника и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: