№ 28363
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110111932 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 70997/01.03.2024 г. на М. Г. С.,
ЕГН **********, срещу [ фирма ] ЕАД, ЕИК , с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания
за сумата от 662,53 лева – стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот:
гр. София, ж. к. , бл., вх., ап., за периода м.05.2007 г. – м.04.2009 г., ведно със законната
лихва от 22.06.2010 г. до окончателното плащане на сумата, и за сумата от 122,62 лева –
обезщетение в размер на законната лихва върху посочената главница за периода 01.07.2007 г.
– 23.04.2010 г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г. по гр. д. №
8536/2010 на СРС, 86 състав, и е било образувано изпълнително дело /ИД/ № 157/2024 г. по
описа на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ.
В исковата молба, уточнена с писмена молба от 25.04.2024 г., се твърди, че въз основа
на влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 9355/2012 г. и гр. д. № 8356/2010 г. на СРС е
бил издаден изпълнителен лист от 16.05.2016 г., с който М. Г. С. е осъдена да заплати на [
фирма ] ЕАД следните суми: 1./ 662,53 лева – стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: гр. София, ж. к. , бл., вх., ап., за периода м.05.2007 г. – м.04.2009 г.,
ведно със законната лихва от 22.06.2010 г. до окончателното плащане на сумата, 2./ 122,62
лева – обезщетение в размер на законната лихва върху посочената главница за периода
01.07.2007 г. – 23.04.2010 г. През м. 02.2024 г. на ищцата, чрез работодателя , било връчено
съобщение № 14319/30.01.2024 г., ведно с покана за доброволно изпълнение и запорно
съобщение за наложен запор върху трудовото възнаграждение, от ЧСИ В. М., с рег. № . на
КЧСИ, въз основа на което същата узнала за образуваното срещу нея ИД № 157/2024 г. по
описа на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ. При извършена на 27.02.2024 г. справка в кантората
на посочения съдебен изпълнител пълномощник на ищцата се запознал с материалите по
ИД, от които установил, че същото е висящо, като на гърба на изпълнителния лист се
съдържа едно отбелязване, както следва: „05.07.2016 г. – няма плащане“. Навеждат се
твърдения, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени с изтичане на
петгодишна погасителна давност, която е започнала да тече на 6.05.2016 г. и е изтекла на
16.05.2021 г. Поддържа се, че към датата на сезиране на съда – 01.03.2024 г., ищцата не е
била уведомена за прекратяването на ИД № 157/2024 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № . на
КЧСИ, като за това тя е узнала едва след нейното депозиране – на 08.03.2024 г. Счита, че
независимо факта на прекратяване на изпълнителното производство на основание пълно
погасяване на задълженията по изпълнителния лист, предявяването на иска по чл. 439 ГПК е
единственият способ за защита правата .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се
излагат доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Доводите за
недопустимост се обосновават в контекста на обстоятелството, че ИД № 157/2024 г. по описа
на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ, е прекратено, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК – поради
погасяване на задълженията по процесния изпълнителен лист чрез плащане.
1
С оглед възраженията в срока по чл. 131 ГПК и във връзка със служебните си
задължения да следи за допустимостта на производството, с разпореждане от 23.04.2024 г.
СРС е указал на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда с
писмена молба с препис за насрещната страна да обоснове правния си интерес от предявения
отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на вземания, за които се
твърди, че са погасени чрез плащане, и изпълнителният процес за чието принудително
събиране е прекратено, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.
В изпълнение на указанията, дадени с разпореждането от 23.04.2024 г., ищцата е
депозирала молба вх. № 139320/26.04.2024 г., с което по същество е заявила, че към датата на
сезиране на съда – 01.03.2024 г., не е била уведомена за прекратяването на изпълнителното
дело и че счита, че предявяването на иска по чл. 439 ГПК е единственият способ за защита
на правата .
Към молба вх. № 139320/26.04.2024 г. е приложено Разпореждане за приключване на
ИД № 157/2024 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ, на основание чл. 433, ал. 2
ГПК, поради пълно издължаване на задълженията по цитираното изпълнително дело от
длъжника М. Г. С..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
В предмета на настоящото дело е включен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от
16.05.2016 г. въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 9355/2012 г. и гр. д. №
8356/2010 г. на СРС, поради погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния
закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, по силата на
който е образувано изпълнително производство.
Предявяването на иск за установяване несъществуването на едно правно отношение
или на едно право се допуска само, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно
решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на предявения иск, за наличието на която съдът е длъжен да следи служебно
във всеки етап на исковото производство. Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато те са от значение за
спорното право, вкл. да отчита същите при преценката си за допустимост на воденото
съдебно производство.
С оглед горните принципни правни положения и при отчитане на факта на
прекратяване на ИД № 157/2024 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ, на основание
чл. 433, ал. 2 ГПК, поради пълно издължаване на задълженията по цитираното
изпълнително дело от страна на длъжника М. Г. С., настоящият съдебен състав намира, че
правният интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК за ищцата е отпаднал, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е недопустим, респ. воденото съдебно
производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Мотивите на съда за това са
следните:
В практиката на ВКС – така определение по ч. т. д. № 577/2009 г. на ВКС, II ТО,
определение по ч. т. д. № 2331/2019 г. на ВКС, II ТО, определение по ч. т. д. № 854/2022 г. на
ВКС, I ТО и други, която настоящият състав изцяло споделя, а и в правната теория се
възприема становището, че искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при
липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща
същия процес защита, която е регламентирана в Глава 39 "Защита срещу изпълнението" на
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
2
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на
отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да
прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Именно в
това се състои правният интерес от предявяването на иска по чл. 439 ГПК. В съдебната
практика се отчитат някои изключения от изложеното – така според приетото в определение
по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І ТО, решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV ГО, и
решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III ГО, длъжникът – ищец има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да инициира по всяко време
изпълнително производство /т. е. когато не е налице висящ изпълнителен процес за
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, но такъв може
законосъобразно да бъде иницииран в бъдеще/. Перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него
изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният
изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по силата на закона. В разглеждания случай ИД № 157/2024 г. по описа
на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ, е прекратено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, а не поради
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемция, поради което и не може да се приеме,
че е налице опасност за длъжника кредиторът отново да образува изпълнително
производство, което и да обоснове правен интерес от иска по чл. 439 ГПК. В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в
които има образувано и висящо изпълнително производство, и в случаите, в които
изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Както
се отбеляза, при уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител
възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително
производство. Ето защо, преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439
ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното
производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от
предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза
на кредитора - ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на
изпълнително производство за принудително удовлетворяване на присъдено вземане. В
случаите обаче на приключване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 ГПК,
какъвто е и конкретно разглежданият, изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. При изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението не е налице интерес на длъжника
от воденето на производство по иск с правно основание чл. 439 ГПК. Това е така, тъй като
при приключило изпълнително производство на основание, изключващо възможността за
образуване на ново такова поради цялостното изплащане на вземането /макар и въз основа
на реализирани изпълнителни способи/, правният интерес от иска по чл. 439 ГПК отпада – в
този смисъл и Решение № 2776 от 10.05.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12560/2022 г.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност за процесните вземания при условията на приключило принудително
изпълнение е предявяването на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД съобразно т. 1 от
ППВС № 1/1979 г., тъй като принудителното събиране на суми след изтичане на
погасителната давност не съставлява изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД. В тази насока и
становището в правната литература на проф. Ж. Сталев /БГПП, София, 1988, с. 632/, според
което когато принудителното изпълнение е вече приключено, а удовлетвореният кредитор е
привиден /изпълняемото право не съществува/, защитата на длъжника се състои във връщане
на полученото от привидния кредитор.
При горните мотиви настоящият съдебен състав намира, че с погасяването на съдебно
установените притезателни права на взискателя чрез плащане в рамките на индивидуалното
изпълнително производство правният интерес от предявения отрицателен установителен иск
3
по чл. 439 ГПК е отпаднал, като разглеждането и уважаването на сезиращата съда искова
молба няма да предостави на ищеца защита на предявеното от него право в повече от
разпореждането на съдебния изпълнител за приключване на изпълнителното производство,
на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. С оглед така изложеното и като съобрази, че правният
интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск, за която съдът е длъжен да следи и служебно във всеки момент на висящото
производство, настоящият състав на СРС намира иска по чл. 439 ГПК за недопустим, поради
което и исковата молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. 70997/01.03.2024 г. на М. Г. С.,
ЕГН **********, срещу [ фирма ] ЕАД, ЕИК , с която е предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност
вземанията по изпълнителен лист от 16.05.2016 г., издаден по гр. д. № 8536/2010 г. по описа
на СРС, 86 състав, за сумата от 662,53 лева – стойността на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: гр. София, ж. к. , бл., вх., ап., за периода м.05.2007 г. – м.04.2009 г.,
ведно със законната лихва от 22.06.2010 г. до окончателното плащане на сумата, и за сумата
от 122,62 лева – обезщетение в размер на законната лихва върху посочената главница за
периода 01.07.2007 г. – 23.04.2010 г., за принудителното събиране на които е било
образувано изпълнително дело № 157/2024 г. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № . на КЧСИ, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 11932/2024 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4