№ 787
гр. Бургас, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500935 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от Д. ИВ. Ж., ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „В.“ № *, представляван от адв. Светла Гонкова-Трайкова, с адрес на
кантората: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 29 против Решение № 56/07.04.2022
г., постановено по гр. дело № 830/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат,
с което съдът е признал за установено на основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Д. ИВ. Ж., ЕГН
**********, че въззивникът дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4 – 6, сумата от
5126,44 лева, от които главница 3000 лева - частично от общо дължимата
главница от 17537,19 лева по договор за потребителски кредит №
FL487924/24.07.2009 г., договорна лихва 1335 лева – частично претендирана
за периода от 24.05.2018 г. до 24.04.2019 г., включително; лихва за забава –
790,83 лева за претендираната главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.05.2021 г. – датата на постъпване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
1
по което е издадена заповед № 121/27.05.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 583/2021 г. на Карнобатския
районен съд до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение
съдът е осъдил въззивника да заплати на въззиваемото дружество сумата от
120,91 лева - разноски пред първоинстанционния съд, както и сумата от
102,53 лева – разноски в заповедното производство по ч. г. д. № 583/2021 г. на
Карнобатския районен съд.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита съдебния акт на КРС за неправилен, постановен в
противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените
правила и при необоснованост. Моли съда да го отмени изцяло, като
отхвърли предявените искове и присъди съдебно-деловодни разноски за двете
инстанции. Твърди, че спорен въпрос по делото е в кой момент е настъпила
предсрочната изискуемост на процесния договор. Позовава се на показания на
разпитан по делото свидетел. Твърди, че с полученото писмо е
възпроизведено съдържанието на предходни писма за предсрочна
изискуемост на дълга, изхождащи от банката и достигнали до длъжника.
Позовава се на грешка при възпроизвеждане на номера на договора в писмото
на „Юробанк България“ АД. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4 – 6, чрез адвокат Десислава Папазова от АК – Стара
Загора, с който счита подадената въззивна жалба за неоснователна и моли
съда да потвърди обжалваното решение. Излага съображения. Оспорва
твърденията на въззивника, че кредитът е погасен по давност. Позовава се на
практика на ВКС и Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.18. При условие, че съдът уважи подадената
жалба, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, като счита, че следва да бъде посочена банкова
сметка по която да се преведе присъдената сума.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Карнобат е с правно основание
2
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Постановеният акт е валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че между въззивника Д. ИВ. Ж.,
ЕГН ********** и „Юробанк И Еф Джи България“ АД е сключен договор за
потребителски кредит № FL487924/24.07.2009 г., по силата на който банката е
предоставила на въззивника потребителски кредит в размер на 18410 лева,
като срокът за погасяване е сто и четиридесет и четири месеца и е изготвен
погасителен план към сключения между страните договор. Първоначално
уговорената лихва за първата година е 12%, а за всяка следваща година –
годишната лихва в размер на БЛП на „БПБ“ АД за потребителски нужди, за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на 4,250 пункта. Предвиденият ГПР по кредита е 15,08%, а крайния
срок за погасяване на кредита е 24.07.2021 г. Уговорено е между страните, че
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва /неустойка/ за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за
забава. Уговорени са условията при които целият кредит става предсрочно
изискуем, като съгласно договора това става без да е необходимо
волеизявление на някоя от страните. Кредитът е бил усвоен на 24.07.2009 г.,
като сумата по договора е преведена на длъжника. Въззивникът е погасил
част от дължимите суми, след което е изпаднал в забава.
Представено е копие от договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД / с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД/ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който договор банката е
продала на цесионера вземанията към свои длъжници, включително и
задължението на въззивника Д.Ж. по настоящия потребителски кредит. На
25.09.2020 г. въззивникът е получил уведомление за цесия и уведомление за
предсрочна изискуемост, изходящи от въззиваемото дружество. В този
смисъл, с оглед представяне на всички изискуеми доказателства по
извършената цесия и връчването им на длъжника, следва да се приеме, че
последният е надлежно уведомен, съгласно изискванията на ЗЗД.
3
Производството първоначално е започнало по повод подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, изходящо
от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу въззивника, като заповедния съд със заповед
№ 121/27.05.2021 г. по ч.гр.д. №583/2021 г. по описа на КРС е разпоредил
въззивникът Д.Ж. да заплати на въззиваемото дружество следните суми:
главница от 3000 лева, ведно със законна лихва в размер на 1335,61 лева
считано от 24.05.2018 г. до 24.04.2019 г., мораторна лихва за периода
24.05.2018 г. – 25.05.2021 г. в размер на 790,83 лева и държавна такса в размер
на 102,53 лева. Постъпило е възражение от въззивника, след което по
разпореждане на съда въззиваемото дружество е предявило настоящите
искове.
Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е
достигнал до правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
съдебния акт, като въззивникът твърди, че предсрочната изискуемост е
обявена в един много по-ранен период от време, а именно към 14.09.2015 г., а
не както се твърди от въззиваемото дружество, че това е станало на
25.09.2020 г. Получената покана от „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“
ЕООД според въззивника е свързана именно за обявяването на предсрочна
изискуемост на цялото задължение, като в тази връзка се посочват дадените
от свидетеля З. В. показания, че на 17.05.2013 г., когато въззивникът Ж. е
станал на 35 години, последният е получил писмо от „Пощенска банка“ за
незабавно плащане на кредит, който теглил с всички лихви – около 19000 –
20000 лева. Свидетелят твърди, че лично е видял писмото от „Пощенска
банка“, представляващо плик с два листа, което е било адресирано до
въззивника. В случая съдът намира, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип на
чл.20а от ЗЗД, настъпва с волеизявление на една от страните, което следва да
достигне от кредитора до длъжника. Съобразно т.18 от ТР №4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС уведомяването на
длъжника представлява елемент от фактическия състав, без който предсрочна
изискуемост не настъпва. В този смисъл и като взе предвид съдържанието на
приложеното по делото писмо, настоящата инстанция намира, че същото не
4
представлява изявление за предсрочна изискуемост на вземането по договора
за кредит. От друга страна, разпитаният по делото свидетел не е в състояние
и не би могъл да установи съдържанието на полученото писмо от „Фронтекс
Интернешънъл Сървисис“ ЕООД от 17.05.2013 г., още повече, че в случая
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.5 ГПК, касаеща
допустимостта на свидетелските показания. В този смисъл съдът намира
направеното във въззивната жалба оплакване свързано с приложението на
общата погасителна давност във връзка с договор за кредит за неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция счита, че отпуснатия кредит на въззивника
съставлява сума на погасителни вноски, която не прави договора такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на поето
задължение на части, т.е. в случая банката дава уговорената сума изцяло и
наведнъж, а кредитополучателя се възползва от възможността да връща
задължението на вноски.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че
първостепенния съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение,
което следва да бъде потвърдено. По делото липсват данни за направени
разноски от страна на въззиваемото дружество, както и претенции за
присъждане на такива, поради което съдът намира, че разноски за настоящата
инстанция не се дължат.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/07.04.2022 г., постановено по гр.
дело № 830/2021 г. по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5