№ 2288
гр. С, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110153065 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата в размер на 138,72 лв., представляваща част от
главница в общ размер на 5730,26 лв., претендирана поравно и разделно спрямо
ответниците, представляваща стойността на топлинни енергия за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. С, ул. ХХХ, за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С, ул. ХХХ,
като ответниците дължат заплащането на цената на предоставената топлинна енергия.
Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността
на доставената им топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,
възлизаща на 5730,26 лв. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците, като в производството по ч.гр.д. №
27329/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за процесната сума. Длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, но с молба, вх. № 55560/16.09.2021 г., подадена след изтичане на срока за
възражение по ч.гр.д. № 27329/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, длъжниците
и ответници по настоящото дело заявяват, че оттеглят възражението си срещу всички
1
вземания, предмет на заповедното производство, освен спрямо сумата над 5591,54 лв.
до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия – 5730,26 лв., т.е.
оспорват единствено дължимостта на главница за топлинна енергия за сумата в размер
на 138,72 лв., поради което предмет на разглеждане по делото е единствено частта от
главницата за топлинна енергия, която се оспорва от страна на длъжниците.
Претендира разноските по производството.
Ответниците – ИВ. Н. М. и Ф. Н. М., оспорват исковете с твърдението, че между
страните не е налице договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот.
Не оспорват, че ищецът е предоставил в имота за процесния период топлинни услуги с
цена, възлизаща на претендираната стойност, но при липсата на договор между
страните считат, че не дължат плащане на същата. Ето защо, молят исковете да бъдат
отхвърлени, като претендират разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Тс“ ЕООД, счита, че исковете са
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 27329 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 3871 от 17.05.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 03.08.2021 г. заповедният съд е
дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4
ГПК „Т С” ЕАД е предявило искове по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
Предмет на предявените искове е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е
задължението на ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца сумата в размер
на 138,72 лв., представляваща част от главница в общ размер на 5730,26 лв. -
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот,
намиращ се в гр. С, ул. ХХХ, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 17.05.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че в периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. ищецът е предоставил топлинна енергия в имот, намиращ се гр. С, ул.
2
ХХХ, цената на която възлиза на претендираната стойност в размер на 5730,26 лв.
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже съществуване на облигационно отношение между
страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна
енергия, в това число, че ответниците са били собственици или носители на вещно
право на ползване по отношение на процесния имот.
В тежест на ответниците и при доказване на горните обстоятелства е да докажат
погасяването на дълга.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди, е
достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на
вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал
имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата
при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота.
Към исковата молба е представено писмо от СО, район „Т“, адресирано до „Т С“
ЕАД, в което е посоченото, че на 13.01.1998 г. Н.И. М. и ЕГ М.а са придобили
собствеността по отношение на ХХХ, намиращ се в гр. С, ул. „ХХХ. Съгласно писмо
на кмета на район „Т“ при СО, представено към отговора на исковата молба, няма
данни за собствеността на процесния имот. По делото не са представени други
доказателства, удостоверяващи факта, че ответниците са били собственици на
процесния апартамент. Единствено е представено удостоверение за наследници, от
което е видно, че ответниците са законни наследници на НИ М., но няма данни дали
посоченото лице съвпада с лицето, цитирано в писмото на СО - Н.И. М.. Освен това,
посоченото писмо на СО, представено към исковата молба, което по същество
представлява частен диспозитивен документ, съдържа изявление на СО, от което по
никакъв начин не може да се направи извод за собствеността спрямо имота, без за
посочения факт да са ангажирани надлежни доказателства – документ за придобиване
на собствеността, при положение, че това обстоятелство е спорно между страните.
Следователно, по делото не се установява, че ответниците са придобити собствеността
3
по отношение на процесния имот, в който имот ищецът твърди да е предоставял
топлинни услуги. Ето защо, съдът приема, че в периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
между страните по делото не са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди, от което следва, че ответниците нямат задължение
да заплащат цената на доставената топлинна енергия в процесния имот.
Следователно, субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД подлежат на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият
елемент от предявеното от ищеца право.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
всеки от ответниците сумата в размер на 4,27 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство съобразно отхвърлената част
от заявените вземания.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ,
срещу ИВ. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ, ХХХ, и Ф. Н. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ, ХХХ, пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на 138,72 лв.,
представляваща част от главница в общ размер на 5730,26 лв., претендирана поравно и
разделно спрямо ответниците, представляваща стойността на топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. С, ул. ХХХ, за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ, да заплати на ИВ.
Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ, ХХХ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 4,27 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство съобразно отхвърлената част от заявените вземания.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ, да заплати на Ф. Н.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „ХХХ, ХХХ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 4,27 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
4
заповедното производство съобразно отхвърлената част от заявените вземания.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Тс“ ЕООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5