№ 188
гр. Стара Загора, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500346 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.269-273 и чл.223, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила в законния
2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
2565/01.03.2023г. от ответника „М.Д.С.“- ЕООД, гр.П.б., *** против
осъдителната за него част от първоинстанционно Решение № 36/23.01.2023г.
по гр.д.№ 1618/2021г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска. Счита,
че в атакуваното му част първоинстанционното Решение било необосновано,
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни
аргументи в своя подкрепа. Прави оплаквания, че обжалваното Решение
противоречало изцяло на закона и на събраните по делото доказателства, че
същото било необосновано, неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с процесуалните правила. Моли настоящия въззивен съд да
отмени изцяло в атакуваната му част първоинстанционно Решение и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковете против него, ведно със
законните последици от това. Не е имал свои нови доказателствени искания
пред въззивния съд. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции.
Не се е явил процесуален представител, не е пледирал пред настоящата
въззивна съдебна инстанция и не е представил списък с разноските си пред
въззивния съд по чл.80 от ГПК.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на в.жалба вх.№ 4513/13.04.2023г. от ищцата Е. К. К. от гр.К., ***,
1
която счита направените във въззивната жалба оплаквания за необосновани,
неоснователни и недоказани, заявява, че в атакуваното му осъдителна част
първоинстанционното Решение било мотивирано, законосъобразно и
правилно, постановено съгласно събраните по делото доказателства и в
съответствие с материалния и процесуалния закон, със законните последици.
Няма свои нови доказателствени искания пред въззивния съд. Претендира
разноските си пред въззивната съдебна инстанция, за което е представила
предварително писмени бележки вх.№ 6775/30.05.2023г. и списък с
въззивните си разноски по чл.80 от ГПК. Въззиваемата не се е явила лично
или чрез процесуален представител, и не е пледирала пред настоящия
въззивен съд.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен Отговор на в.жалба от третото лице- помагач/застрахователя/
ЗАД“А.И.“- АД, гр.С.. Същият е представил своевременно Молба- становище
вх.№ 6724/29.05.2023г., с която заявява, че поддържа изцяло в.жалба на
ответника и оспорва отговора на в. жалба от ищцата. Счита, че пред РС не
било проведено пълно и главно доказване на исковите и претенции против
ответника по смисъла на чл.45- 49 от ЗЗД, тъй като не се било доказано
негово виновно противоправно поведение или нарушение, което да е довело
до вредоносния за пострадалата ищца резултат. Поради което в.жалба
следвало да се уважи изцяло, със законните последици от това. Няма свои
нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция.
Въззивният ОС- Ст.Загора в настоящия си състав счита, че въззивната
жалба е процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия
въззивен съд, поради което следва да се произнесе по същността на
направените в нея оплаквания.
По същността на направените въззивни оплаквания- въззивният съд
констатира, че първоинстанционният РС е изложил достатъчно подробно
мотиви, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на съдебно- стоматологичната
експертиза, която не е оспорена от никоя от страните и третото лице- помагач
по делото, които са обективно, безпристрастно и пълно обсъдени поотделно и
в тяхната съвкупност.
Напълно мотивирано, обосновано и правилно първоинстанционният съд
е кредитирал изцяло показанията на разпитаните 3 бр. свидетели, за които по
делото очевидно липсват каквито и да са данни те по някакъв начин пряко
и/или косвено заинтересовани от изхода на делото. Освен това техните
показания се потвърждават от събраните по делото многобройни писмени
доказателства, както и от приетото без оспорване от никоя от страните
заключение на ССЕ по делото. Пред РС са били установени и доказани по
несъмнен и безспорен начин точното място на инцидента, вината на
2
“М.Д.С.”- ЕООД и уврежданията на пострадалата въззиваема. Съгласно
категоричните, еднопосочни, обективни и непротиворечиви показания на
разпитаните пред РС 3 бр. свидетели- очевидци, възизвникът не е осигурил в
пълен обем безопасното ползване на водния басейн, в който е възникнал
процесния инцидент. Същият се намира в самия Балнеохотел, самата
проблемна „подводна тръба“, причинила нараняванията на пострадалата К. се
е намира близо до стъпалата за излизане от басейна, като тя е била под
горното ниво водата в басейна и не е била видима за хората, намиращи се в
басейна. Безспорно по време на процесния инцидент пострадалата се е
намирала вътре в самия басейн, по време и по маршрут на излизане от него,
очевидно не е знаела и нямало как да знае за наличието на въпросното твърдо
препятствие вътре във водата на басейна- въпросната „подводна тръба“.
Видно от показанията на разпитаните пред РС 2 бр. свидетелки-
очевидки Д.Л.П. и И.Б.В.-Т., те заедно с пострадалата през деня на
20.02.2021г. посетили балнео- хотел „Д.М.“ в гр.П.б. с цел да ползват SPA-
услугите на хотела, св.В. и въззиваемата/ищца/ заплатили таксата за ползване
на зоната в брой и на тях не са им давани каквито и да са указания от хотела
за безопасно ползване на SPA- зоната или басейна, което не се оспорва по
никакъв начин от въззивника/ответник/. Самият жалбоподател твърди във
въззивната си жалба, че то нямало имало такива задължения, с което не
потвърждава установения от РС факт, че дружеството не е осигурило
ефективен контрол върху SPA- зоната или басейна си, като безспорно хотелът
е разполагал с вътрешен и външен басейн, до които е имало свободен достъп
от SPA- зоната на хотела. При вътрешният басейн безспорно са били
поставени табели с надписи „Не скачай във водата“, жълти табели с надписи
„Внимавай, хлъзгаво“ и табела- указваща минералния състав на водата.
Пострадалата и двете свидетелки са били във вътрешния басейн на хотела и
по делото на РС няма никакви данни пострадалата К. да е нарушавала тези
забрани-да е скачала в басейна или да е извършвала каквото и да е друго
действие, което би довело до самонараняването й. Липсват по делото на РС и
каквито и да са данни да са й били правени някакви забележки от персонала
на въззивното дружество в тази насока.
Безспорно е било установено пред първата съдебна инстанция, че когато
трите посетителки решили да излизат от басейна, осветлението в района на
басейна е било включено, по повърхността на водата имало отблясъци от
светлината, водата не била бистра и вътре имало много хора. Те тръгнали да
излизат, прекосявайки басейна от джакузитата към стълбите при входа за
външния басейн, като първоначално ходели по дъното на басейна,а
впоследствие за да стигнат по- бързо до изхода, пострадалата започнала да
плува в басейна, като след нея с плуване започнала да се придвижва и св.П.. В
един момент пострадалата се заковала на място и св.П. си помислила, че се е
схванал кракът й, но пострадалата К. й казала, че си счупила зъбите в лост
под водата. В този момент св.В. вече била извън басейна, от страната на
водните лежанки, а св.П. е категорична, че тръбата, в която пострадалата се
3
ударила се намирала на около педя под нивото на водата, представлявала
парапет с кръгло сечение и нямало как да се види. Няма никакви данни от РС
пострадалата предварително да е била знаела за въпросната тръба, причинила
нараняванията й, липсвали пред РС каквито и да са данни за поставени
табели, липсвало каквото и да е предупреждение от страна на служителите на
комплекса, за наличието на такава опасна подводна тръба и липсвал какъвто
и да е инструктаж за начина на ползване на всяко водно съоръжение,
включително какво се допуска и какво не се допуска да се прави в него, освен
това да не се скача във водата на басейна.
В тази връзка пред РС безспорно е било установено и доказано, че
въззивното дружество не е било изпълнило задължението си да осигури
ефективен контрол за спазване на правилата за безопасност при ползването на
басейна, като обществено достъпно съоръжение, което дружеството
стопанисва, което са подробно и пълно регламентирани в задължителния за
него подзаконов нормативен акт- Наредбата за водноспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи. Следователно, като правен
субект/търговско дружество/, стопанисващ СПА- хотела и прилежащите му
водни съоръжения/които са били изрично включени в цялостната му
туристическа услуга/, въззивното дружество е имало правната тежест да
поддържа и осигурява максимално безопасни условия за експлоатация и
ползване на всички свои съоръжения за публичен достъп съгласно предмета
на търговската му дейност, включително и относно техническата и
експлоатационна безопасност на предоставените за ползване водни басейни,
която отговорност се носи от собственика им, а в конкретния случай и
стопанисващия хотела „Д.М.“ в гр.П.б., *** въззивник „М.Д.С.“- ЕООД, със
седалище и адрес на управление също в гр.П.б., ***. За което е налице
нормативно задължение съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, че плувните
басейни, плажовете и другите водни площи или участъци от тях, които се
използват за къпане, плуване и водни спортове, подлежат на максимално
обезопасяване. Но съгласно събраните от РС писмени и гласни доказателства,
неоспорени от никоя от страните по делото, тази нормативно задължителна
грижа и достатъчност на обезопасяването, не са били в необходимия им обем
в обектите на въззивното дружество.
Същевременно размерът на паричните искове за възстановяване на
причинени неимуществени вреди се определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, с
оглед характера, степента и вида на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания у увредения, продължителността на
оздравителния му процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
пострадалата, както и от конкретните му възможности за възстановяване,
адаптация и реинтеграция. Като правното понятие за справедливост съгласно
задължителното за страните и за съда ППВС № 4/68г. по смисъла на чл.52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е непосредствено свързано с преценка на
поредица от обективно съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да
4
се вземат предвид при определяне окончателния размер на паричното
обезщетението, които при телесна повреда се явяват характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и други
подобни. Правилно, обосновано и законосъобразно РС е отчел не само
причинените болки и страдания, понесени от конкретното увредено лице, но
и всички онези емоционални, физически и психически неудобства, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор,
какъвто се явява конкретния психоемоционален статус на пострадалата,
изразяващ се в конкретното й субективно отношение към случилия се с нея
травматичен инцидент и отражението му върху психиката й с оглед степента
на психическа и емоционална зрялост на това конкретно лице.
При извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че РС-
Казанлък правилно е преценил всички факти и обстоятелства и обосновано и
доказано е приел, че вредоносният резултат за пострадалата е настъпил в
резултат на неосигуряването на контрол от страна на стопанина на басейна
относно спазването на дадените от него за безопасно ползване на басейна
публични указания, при което напълно обосновано, законосъобразно и
правилно съпричиняване при процесния инцидент от 20.02.2021г. е било
определено на 50%. Предвид което въззивният съд констатира, че
фактическите и правните изводи в мотивите на РС са напълно ясни, логични
и доказани пред първата съдебна инстанция, че безспорно установените и
доказани факти и обстоятелства са напълно достатъчни, за да се направят
изнесените изводи и на базата на тях да се постанови процесния
първоинстанционен съдебен акт в атакуваната му осъдителна част.
В резултат на което въззивният съд счита, че въз основа на така
надлежната установена фактическа обстановка със събраните по
първоинстанционното дело доказателства, първоинстанционният РС е
направил единствено възможен и обоснован фактически и правен извод
относно частично признатата основателност в размера на ищцовата
претенция и е постановил своя съдебен акт, като е уважил исковете в
съответните им рамки на безспорно доказаните искови суми, представляващи
съответните причинени имуществени и неимуществени вреди, и е присъдил
пропорционално всички направени разноски пред първата инстанция в полза
на пострадалата ищца.
Предвид изхода на делото пред настоящата въззивна съдебна инстанция,
въззивникът/ответник/ следва да бъде осъден да заплати на пострадалата
въззиваема/ищца/ всички нейни разноски пред ОС в размер на общо 500 лв. за
изцяло заплатеното от нея в брой адвокатско възнаграждение на един
пълномощник- адвокат съгласно писмения Договора за правна защита и
съдействие № 038988/10.04.2023г. /л.24 от въззивното дело/.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и цената на
исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди всеки под 5 000
лв., настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и неподлежи на по-
нататъшно по касационен ред пред ВКС- София.
5
Застрахователно акционерно дружество „А.И."- АД, гр.С. участва в
съдебното производство, като трето лице- помагач на страната на
въззивника/ответник/ "М.Д.С."- ЕООД, гр.П.б., ***, поради което това
въззивно съдебно Решение има установително действие за него и насрещната
страна съгласно императивната разпоредба на чл.223, ал.1 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1, пр.1 и чл.223,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС-Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната му осъдителна част Решение №
36/23.01.2023г. по гр.д.№ 1618/2021г. по описа на РС- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска.
ОСЪЖДА "М.Д.С."- ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.П.б., *** да заплати на Е. К. К.- ЕГН ********** от гр.К.,
***, *** сумата 500 лв./петстотин лЕ./ разноски по делото за възнаграждение
на един пълномощник- адвокат по личната й банкова сметка BG46UNCR***
в „Уни Кредит Булбанк“- АД, гр.С..
РЕШЕНИЕТО има установително действие във взаимоотношенията
между третото лице- помагач/застрахователя/ ЗАД„А.И."- АД, гр.С. и
въззивника/ответник/ "М.Д.С."- ЕООД, гр.П.б., ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6