Решение по дело №240/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

               

                               № 224

 

                                   гр. Пловдив, 20.07.2018 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на четвърти юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 240 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Е.“ ЕООД – в несъстоятелност против решение № 91 от 26.02.2018 г., постановено по т.д. № 13 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, сделката, извършена с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг. №*/*г. по описа на нотариус с peг. № *на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.. с вх. peг. № *, т. II, акт №*/*г. за прехвърляне на вземане за сумата от 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), по която „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на П.С.С., ЕГН **********, със свое парично вземане в размер на размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), срещу заплащане на цена от 21000 лв. със срок за плащане 6 години считано от датата на нотариалната заверка на подписите, по която сделка даденото от цедента значително надхвърля полученото, извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

       Въззивникът чрез процесуалния си представител е изразил становище, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново решение по същество, с което се отхвърлят предявените искове.

       Въззиваемият М.Г.С., в качеството й синдик на „Е." ЕООД (в несъстоятелност), е изразил становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

       От въззиваемия П.С.С., не е постъпил отговор  и не е било изразено становище по въззивната жалба.

       Третото лице помагач на страната на ищеца Т.П.К. не е изразила становище по въззивната жалба.

       Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, направена с оглед изложените във въззивната жалба  оплаквания, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по предявен от М.Г.С., в качеството й синдик на „Е." ЕООД (в несъстоятелност) против „Е." ЕООД (в несъстоятелност) и П.С.С., иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е." ЕООД (в несъстоятелност), на сделка извършена с Договор за прехвърляне на вземане за сумата по която „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на П.С.С., със свое парично вземане от Т.В.М. и А.В.М.в размер на размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), срещу заплащане на цена от 21000 лв., с отложено плащане за срок от 6 години считано от датата на нотариалната заверка на подписите

В условията на евентуалност искът е съединен с искове за обявяване за недействителна, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е." ЕООД (в несъстоятелност) на същата сделка, на следните основания: чл.647 ал.1 т.6 ТЗ - като увреждаща кредиторите и по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за образуване производство по несъстоятелност, но не по-рано от датата на неплатежоспособността; на основание чл.647 ал.1 т.1 ТЗ - за отмяна като недействителна уговорката за разсрочено плащане на цената по договора за цесия, в резултат от уважаването на което ще са налице условията за прекратяване на договора на основание чл.644 ТЗ и за връщане на даденото по договора в случай, че цесионерът е събрал сумата от длъжниците.

Предявен е и осъдителен акцесорен иск за осъждане на ответника П.С.С. да заплати в полза на масата на несъстоятелността договорената цена от 21 000 лв.

Исковете се основават на следните, безспорно установени и относими към спора факти:

С решение № 553/26.11.2014 г. постановено по т.д. № 246/2014 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност за „Е." ЕООД, с началната дата на неплатежоспособност - 30.04.2014 г., дружеството е обявено в несъстоятелност и на основание чл.632 от ТЗ производството е спряно. След възобновавяване на производството с решение № 260/01.03.2016 г., за постоянен синдик е назначена М.Г.С..

         По делото е безспорно, че с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг. № */*г. по описа на нотариус с peг. №*на НК, вписан с вх. peг. №*, т. II, акт №*/*г., „Е.“ ЕООД, като цедент, прехвърля на П.С.С. свое парично вземане в размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), представляващо втора вноска от уговорената между „Е.“ ЕООД от една страна и Т.В.М. и А.В.М.- от друга, продажна цена за право на строеж, предмет на покупко-продажба, сключена с нотариален акт № *, том III, рег. № *, дело № *от 19.11.2013 г. по описа на нотариус с рег. № *на НК вписан в АВ гр. С.З.. с вх. рег. №*, акт № *, том *, дело */2013 г., с краен срок за плащане на вземането от длъжниците - 31.08.2014 г.  

Установено е също, че вземането, предмет на договора за цесия е обезпечено с учредена от длъжниците в полза на продавача „Е.“ ЕООД ипотека върху продаденото право на строеж.

Страните по договора за цесия са уговорили, че цесионерът придобива прехвърленото вземане за сумата 21000 лв., като  плащането й е отложено  за срок от 6 години, считано от датата на нотариалната заверка на подписите.

За да прогласи относителната недействителност на процесния договор между ответниците на заявеното главно основание, Старозагорският окръжен съд е приел, че сделката е извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и че даденото от продавача значително надхвърля по стойност полученото от купувача         

Решението е правилно.

Целта на отменителните искове по чл.647, ал.1 ТЗ е да се защитят интересите на кредиторите в отношенията им с длъжника, като се ревизират онези сделки, които, сключени през определен период от време и при определени от закона условия, неоправдано редуцират масата на несъстоятелността и по този начин намаляват общото обезпечение на нейните кредитори. Следователно правните последици от относителната недействителност, прогласена чрез тези искове, са насочени към превръщане на съответното правно действие или сделка на длъжника в непротивопоставимо спрямо кредиторите на несъстоятелността и съответно към попълване масата на несъстоятелността с даденото от длъжника чрез това действие или по тази сделка. В случая, целта на предявения против ответниците иск е да се възстанови прехвърленото от длъжника в полза на трето лице вземане, чиято стойност, според ищеца, надвишава значително стойността уговорената насрещна престация.

Неоснователни са поддържаните от ответника възражения за неоснователност на предявения иск, основаващи се на простото сравнение между номиналните стойности на цедираното вземане – 12 000 евро и уговорената продажна цена – 21000 лева. Действително сравнението между тези стойности към датата на сключване на договора за цесия, показва, че продажната цена е с около 10 % по-ниска от стойността на прехвърленото вземане.

Това сравнение би било коректно в случай, че се сравняват равностойни величини. Те обаче не са такива, поради особеностите на договора, които променят съществено реалната стойност на престациите.           От една страна е безспорно, че прехвърленото вземане е обезпечено,  а от друга, че плащането на уговорената цена от страна на цесионера е отложено за срок от шест години, считано от датата на нотариалната заверка на подписите. Това означава, на първо място, че уговорената при тези условия цена на вземането, към момента на сключване на договора, фактически има различна от посочената й номинална стойност.

         Този извод се потвърждава от приетите по делото и неоспорени от страните заключения на съдебно – оценителната експертиза относно действителните пазарни цени на разменените престации по договора.

При определяне пазарната цена на прехвърленото вземане, вещото лице е взел предвид обстоятелството, че същото е обезпечено с ипотека и, изследвайки тенденцията за увеличаване ръста на стойността на единица жилищна площ в страната, е заключило, че това гарантира стойността на обезпечението във времето, съответно – че реалната стойност на цедираното вземане към датата на сключване на договора не е била обезценена спрямо предходния период и възлиза на 12 000 евро или на 23 469.96 лв.

         Тези изводи обаче не важат за уговорената цена на прехвърленото вземане – 21 000 лева, доколкото, според уговореното от страните, плащането му е отложено във времето, същото не е обезпечено и не е уговорена лихва за периода на отложеното плащане.

Според приетото повторно заключение на вещото лице А.Г., в основата на концепцията за стойността на парите във времето е заложена тезата, че два парични потока могат да се сравняват единствено ако възникват в един и същ момент във времето. Затова при потоци, възникващи в различни периоди от време, се налага корекция, която да ги направи сравними, като се отчетат определени фактори, които могат да променят стойността на парите през определен период. Според вещото лице, настоящата, действителна цена или стойност на парите е тяхната бъдеща стойност, коригирана по определен начин т.е. дисконтирана с определен процент – дисконтова норма. В заключението е отбелязано, че традиционно бъдещата стойност на един паричен поток е по-голяма отколкото настоящата, тъй като се добавя стойност към стойността на първоначално инвестирания капитал. Затова настоящата стойност винаги ще бъде по-ниска от бъдещата. Колкото по-голям е периодът, толкова повече се увеличава бъдещата стойност, съответно намалява настоящата.

         Следователно, при такава тенденция, определена парична сума получена сега, би увеличила стойността си след определен период от време. Обратното - ако същата сума бъде получена в края на същия период, реалната й пазарна стойност към настоящия момент би била по-ниска от номиналната.

         В този смисъл е и заключението на вещото лице, според което действителната пазарна цена към датата на сключване на договора за цесия, на уговореното в полза на „Е.“ ЕООД по договора за цесия с П.С.С. вземане, предвид необезпечения му характер и периода на резсроченото му плащането, както и липсата на уговорена лихва, възлиза на 11 070.69 лева.  

От изложеното дотук следва, че в конкретния случай са били налице всички изискуеми, съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск. Процесната възмездна сделка е извършена от несъстоятелния длъжник в т.нар. подозрителен период, като действителната пазарна стойност на прехвърленото вземане надвишава с повече от 100 % полученото от продавача – длъжник.  

В същия смисъл е постановено и решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част, което означава, че същото е правилно и следва да се потвърди.

Съобразно разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ, Е.” ЕООД (в несъстоятелност) дължи в полза на Пловдивския апелативен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 469.40  лева.           

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд

                                              

                                               Р      Е     Ш     И     :

   

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 26.02.2018 г., постановено по т.д. № 13 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта му с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, сделката, извършена с Договор за цесия с нотариална заверка на подписите с peг. №*/*г. по описа на нотариус с peг. № *на НК, вписан в Сл. по вписванията гр. С.З.. с вх. peг. № *, т. II, акт №*/*г. за прехвърляне на вземане за сумата от 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), по която „Е." ЕООД (в несъстоятелност) се е разпоредило в полза на П.С.С., ЕГН **********, със свое парично вземане в размер на размер на 12000 евро (23469,96 лв. в левова равностойност), срещу заплащане на цена от 21000 лв. със срок за плащане 6 години считано от датата на нотариалната заверка на подписите, по която сделка даденото от цедента значително надхвърля полученото, извършена след обявената от съда дата на неплатежоспособност на “Е.” ЕООД (в несъстоятелност) и в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

          ОСЪЖДА “Е.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** да заплати от масата на несъстоятелността, на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ, по сметка на Пловдивския апелативен съд държавна такса за въззивното производство в размер на 469.40 лева.  

        Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.