ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 243 ал.7 от НПК.
С определение № 39/02.12.2021 г. по ЧНД № 669/21г. по описа на
Асеновградския районен съд, 2-ри н.с. е потвърдено постановление на
Районна прокуратура-Асеновград за прекратяване на досъдебно производство
№ 200/2021 г. по описа на РУ на МВР-гр.Асеновград, водено за престъпление
по чл. 216 ал.1 от НК.
Недоволен от съдебното определение е останал пострадалият Ф.А.,
който чрез повереника си адв. М. е депозирал жалба, в която са наведени
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на първостепенния
съдебен акт, поради неправилното приложение на материалния закон и
некоректен анализ и оценка на събрания доказателствен материал. Предлага
се отмяна на обжалваното определение на АРС и постановлението на
районната прокуратура за прекратяване на наказателното производство, като
се дадат допълнителни указания за изпълнение в хода на разследването по
делото.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на защитата,
материалите по делото и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на обжалваното определение, намира за установено от
1
фактическа и от правна страна следното:
Жалбата на пострадалия е процесуално ДОПУСТИМА – подадена е от
надлежна страна в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 216 ал.1
от НК, за това, че през месец май 2020 г. в гр. А. са повредени
противозаконно чужди движими вещи - оборудване и принадлежности на
автомивка, собственост на Ф. ИД. АЛ..
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
Свид. Ф.А. е управител на „Ф. К.“ ЕООД, чийто основен предмет на
дейност са авто-бояджийски услуги. Базата на дружеството се намира на ул.
„Г. ш.“ в гр. А..
В началото на 2020 г. свид. А. се запознал със свид. И. Ф., който работел
на автомивка в гр. П.. Двамата често разговаряли по телефона, срещали се,
помагали си и постепенно се сближили. През месец май 2020 г. свид. И. Ф.
посетил автосервиза на свид. А., заедно със своята приятелка - свид. М. К..
Двамата оставили за ремонт лек автомобил марка „М.“ с ДК № ********,
собственост на последната. Впоследствие по повод ремонта на автомобила
отношенията между свидетелите Ф. и А. се влошили. Първият от тях имал
претенции за качеството и срочността на ремонта, а вторият за заплащането.
За случая била сезирана и РП Пловдив, ТО Асеновград, като било образувано
наказателно производство с оглед извършено престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК, което впоследствие било прекратено.
Междувременно в началото на лятото на 2020 г. свид. А. отдал под наем
въпросната автомивка на свид. Ф. срещу сумата от 2000 лв. месечно, като на
15.06.2020 г. последният започнал да ползва автомивката за пробен период.
На 01.07.2020 г. между двамата бил сключен договор за наем за срок от
една година, като на 01.08.2020 г. свид. Ф. оставил ключовете за автомивката
и напуснал обекта. Междувременно наемателят бил заплатил една наемна
вноска. Още същия ден при напускането на Ф., свид. А. влязъл в обекта и
констатирал, че част от оборудването не работи и по някои уредите и другите
вещи в автомивката имало повреди, поради което сезирал прокуратурата.
В хода на разследването е назначена и изготвена стоково-оценъчна
2
експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойност на
вещите, за които А. претендира да са били повредени, възлиза на 2722,45
лева.
С постановление от 11.11.2021г. на Районна прокуратура-Асеновград,
наказателното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е прието, че по делото не се установява с
категоричност претендираните от жалбоподателя съоръжения, оборудване и
др. вещи да са повредени в резултат от престъпно деяние, което да бъде
субсумирано под разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК. Обърнато е внимание
също, че престъпление от общ характер е само умишлената повреда или
унищожаване на чуждо имущество, като непредпазливата съставомерна
деятелност е регламентирана в чл. 216 ал.6, вр. с ал.1 от НК и според
допълнителната разпоредба на чл.218в, т.1 от НК е уредена като престъпление
от частен наказателен характер.
Становището на прокуратурата е възприето и от първостепенния съд,
който е обобщил, че независимо от изчерпване на възможността за събиране
на годни доказателства по делото, от събраните такива не се установява с
категоричност кога, при какви обстоятелства и механизъм са настъпили
повредите по претендираното от А. имущество, респ. не може да се изключи
възможността увредите да са били причинени преди наемането на обекта от
свидетеля И. Ф., респ. от друго лице, както и всички или някои от тях да са
възникнали в резултат на обичайната дейност по ползването на обекта по
предназначение.
Правните изводи на районния съд са законосъобразни и обосновани,
аргументирани с коректен и обективен анализ на установените по делото
факти и доказателствата, които ги подкрепят, поради което се споделят в
пълнота и от настоящата въззивна инстанция.
При анализа на събраните по делото доказателствени материали се
очертават две диаметрално противоположни тези, базирани основно върху
показанията на двете заинтересовани лица–свидетелите А. и Ф., вторият от
които отрича да е причинявал каквито и да е повреди по отдаденото му под
наем оборудване, твърдейки, че те са били налични към момента на
встъпването му в обекта. От своя страна, жалбоподателят А. заявява, че
твърдените от него повреди са настъпили по времето, през което обектът е
3
бил стопанисван от наемателя Ф., като преди това всички съоръжения и други
вещи са били в напълно изправно състояние. Тезите на двамата свидетели се
подкрепят съответно от приятелката на Ф.-М. К., респ. от сестрата на А.-Ф. Х.
и близкият му приятел-С. Н.. Общото в показанията на всички, разпитани по
делото свидетели, обаче е обстоятелството, което е убягнало от вниманието,
както на прокуратурата, така и на районния съд, че в никое от събраните по
делото гласни доказателствени средства, не се съдържа твърдение за
възприето поведение именно на свид.Ф., насочено към съзнателна увреда на
която и да било от наетите вещи. Всъщност отликата в двете
противоположни тези се изразява в различния темпорален момент, в който се
твърди да са настъпили повредите на процесното имущество-като се спори
дали това се е случило преди или след наемането на въпросната автомивка.
Междувпрочем, имайки предвид, че нито при отдаването на съответния
обект, ведно с намиращите се там съоръжения и др. вещи не са били
съставени подробни документи, описващи състоянието на наетото имущество,
нито при напускането на Ф., понастоящем не би могло да се установи с
категоричност за нуждите на наказателното производство кога е била
увредена всяка една от процесните вещи. Още повече, че някои от тях са със
специфична професионална употреба и състоянието им, респ. механизма на
евентуалните повреди, не биха могли да се установят с категоричност от
показанията на лица, неработещи във въпросната автомивка, като напр.
свидетелите К., Х. и Н.. Тези обстоятелства са принципно установими с
назначаването на надлежна техническа експертиза, което понастоящем е
безпредметно, предвид липсата на надлежно документиране на състоянието
на приетото, респ. предадено имущество първо от А. на Ф., а впоследствие
обратно от Ф. на А. /при все, че наемателят просто е напуснал обекта/, като
последното се е случило преди повече от година и половина. Липсата на
подробна приемо-предавателна документация, както и невъзможността да се
направи евентуално понастоящем оглед на процесните вещи от органите на
досъдебното производство с оглед изтеклия продължителен период от
инкриминираните събития, прави невъзможно събирането на достатъчно
доказателства относно авторството на твърдяните от жалбоподателя повреди,
времето и механизма на тяхното причиняване. Както бе вече отбелязано,
събраните по делото гласни доказателствени средства не са достатъчни да
обосноват тезата, че процесните вещи са били повредени, и то умишлено
4
именно от наемателя Ф., поради което районният съд не е нарушил
материалния закон, потвърждавайки постановлението на прокуратурата.
Междувпрочем и в жалбата срещу първостепенното определение, не се
твърди, че именно Ф. е повредил умишлено процесните вещи, а се излагат
съждения, че по делото са налице достатъчно доказателства, че увредите са
възникнали именно по времето, когато той е стопанисвал обекта и единствено
е имал достъп до него, което становище, както бе коментирано по-горе, не се
споделя от настоящата въззивна инстанция.
Ирелевантно в случая е дали е коректна оценката на процесните вещи, в
каквато насока са част от възраженията на защитата, предвид липсата на
категорични доказателства относно времето, авторството и механизма на
причиняване на претендираните повреди, които обстоятелства не могат да
бъдат презюмирани за нуждите на наказателния процес. Ето защо, изводите
на районния съд, а и на прокуратурата относно липсата на обективните и
субективни съставомерни елементи на престъплението по чл.216, ал.1 от НК
са законосъобразни и обосновани. В обобщение на горното, по делото не се
установява с категоричност, че именно наемателят Ф. умишлено е извършил
деятелност, насочена към увреждането на процесните вещи, а що се отнася до
непредпазливото посегателство върху чуждо имущество, за каквото също се
навеждат доводи в жалбата, то същото е престъпление от частен наказателен
характер, както вече е било отбелязано от прокуратурата и районния съд.
Безпредметно е спирането на делото до установяване на „неизвестния
извършител“ /предвид, че същото не е отпочнало срещу конкретно лице/,
предвид липсата на безспорна фактическа установеност, както относно
времето, така и относно естеството и механизма на причиняване на
въпросните повреди, което не изключва възможността това да е било сторено
и при стопанисване на обекта от жалбоподателя, а така също и при
използване на част от оборудването по обичайното му предназначение.
Изложеното мотивира съда да приеме, че атакуваното определение на
районния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Пловдивският
окръжен съд,
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39/02.12.2021 г. по ЧНД № 669/21г.
по описа на Асеновградския районен съд, 2-ри н.с., с което е потвърдено
постановление от 11.11.2021г. на Районна прокуратура-Асеновград за
прекратяване на досъдебно производство № 200/2021 г. по описа на РУ на
МВР-гр.Асеновград, водено за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6