О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна, 07.06.2021г.
Варненският административен съд, Шести състав, в
закрито заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова ч.
адм. дело N 1071 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.153 ал.7 ДОПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „Фидуциа 2012“ЕООД, ЕИК **********седалище и
адрес на управление- гр.**********представлявано от Т.С.Д.-управител, подадена
чрез адв. Амуджиев, гр.Варна, ул.“**********против решение №99/05.05.2021г. на
директора на дирекция „ОДОП“-Варна за отказ за спиране на изпълнението на
ревизионен акт. Твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
противоречи на материалния закон. Твърди, че е безспорно, че с постановление на
публичен изпълнител са наложени обезпечителни мерки-възбрана върху поземлен
имот, подробно описан в постановлението, с цена на придобиване 305 000лв.,
като са приложени и фактурана стойност 305 000лв. и хронологичен регистър
за счетоводно отразяване на придобития имот, нот.акт №11 от 13.01.2021г., въз
основа на което следва да се направи извод, че балансовата стойност на актива е
305 000лв., като към нея следва да се прибавят и всички разходи, направени
при придобиването на имота, каквита са местния данък и това обстоятелство
решаващият орган е следвало да установи сам. Твърди, че това произтича от
задължението му да прилага закона точно, както и факта, че в приходната
администрация работят експерти, за които се предполага, че имат знания по
счетоводство. При тези обстоятелства е следвало да се приеме, че балансовата
стойност е посочена неправилно в представения баланс, защото тя не може да
представлява само платената цена. Разходите, които са направени за придобиване
на имота, са нормативно определени и те задължително се включват в стойността
на имота, по който следва да бъде заведен и представляващ неговата балансова
стойност, като в случая като се отчетат направените разходи за местен данък,
нот.такса и държавна такса- общо 10841.60лв., се стига до извод, че посочената
от органа по приходите балансова стойност 315 610.50лв. очевидно превишава
стойността на задължението. В този смисъл решението на директора противоречи на
закона и следва да бъде отменено, защото стойността на обезпечението надвишава
дълга. Както е посочил и решаващият орган пазарната стойност няма отношение в
случая, но също доказва, че стойността на имота е по-висока от посочената в
него пазарна цена. Твърди, че имотът е включен в ОУП с предназначение „Предимно
производствено предназначение“, същият се намира в близост до главен път, гара
и пристанище, в район с развита техническа инфраструктура, което повишава
цената му и благоприятства реализирането на инвестиционни намерения. Твърди, че
в случай, че предложеното обезпечение е било недостатъчно решаващият орган е
следвало да даде указания да бъде дадено допълнително обезпечение до
действителния размер на дълга, алтернативно да се спре изпълнението на РА под
условие, че дългът бъде намален до размера на обезпечението. Моли да бъде
отменено оспореното решение и изпълнението на РА да бъде спряно. С жалбата са
приложени доказателства- баланс към 31.03.21г., ОПР за 01.01.2021г.-
31.03.2021г., както и хронологичен регистър за отразяване на 305 000лв. за
покупка на имот и разходи за придобиването му- 10 610.50лв./приложени са
документите за тези разходи/, оборотна ведомост за см.224/5 поземлен имот
27125.20.6 – дебит 315 610.50лв., инвентарна книга към 31.03.2021г.,
съгласно която отчетната стойност на имота е 315 610.50лв., извадка от ОУП.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител ю.к. Ганев, в писмено становище оспорва жалбата.
Твърди, че предложеното обезпечение не обезпечава размера на установеното с РА
обжалвано задължение към датата на подаване на искането за спиране.
Задължението по РА, съобразно чл.153 ал.3 ДОПК, към датата на подаване на
искането за спиране е общо 311 685.74лв., в т.ч. главница и лихви до 28.04.21г.-
датата на подаване на искането, като към искането е представена справка
извлечение, която съдържа балансова стойност на актива 305 000лв., която
стойност не покрива задълженията по обжалвания РА. Освен това, предвид
посочената поредност на обезпеченията по чл.195 ал.6 ДОПК имотът, придобит от
жалбоподателя, е с данъчна оценка от 691.30лв., стойност значително по-ниска от
стойността на задълженията по РА, чието спиране на изпълнението се иска. Моли
жалбата да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и в рамките на
задължителната проверка, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.153, ал.7 от ДОПК от легитимирано лице и съдът приема същата за
допустима.
Обжалва се отказа на директора на
дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП за спиране на изпълнението на ревизионен акт
№ Р-03000320001327-091-001/15.03.2021г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП-Варна.
С жалба вх. 646-1/24.03.21г.
жалбоподателят е оспорил издадения РА изцяло, относно задължения за ДДС в общ
размер на 308 315.93лв., от които главница 275 690лв. и лихви –
32 625.93лв., начислени към датата на издаване на РА -15.03.21г. С искане
вх. № 646-7/28.04.21г. е направено искане за спиране на изпълнението на РА №
Р-03000320001327-091-001/15.03.2021г., като е посочено, че с постановление за
продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121 ал.6 ДОПК с изх.№ С 210003-139-0000627/26.03.21г. е продължена
възбраната върху поземлен имот **********, нива четвърта категория, като към
искането не са приложени доказателства.
Съгласно
становище от 29.04.21г. на публичния изпълнител при дирекция „Събиране“, отдел
„Публични вземания“ при ТД на НАП -Варна искането за спиране изпълнението на РА
е основателно, като към него са приложени Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.1 ДОПК с изх.№ С200003-023-0003871/30.12.2020г.,
с което са наложени обезпечителни мерки- възбрана върху поземлен имот, **********,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, четвърта категория на земята при неполивни условия, площ от 4660 кв.м.,
находящ се в с.Езерово, община Белослав, обл.Варна, с посочени граници,
придобит с нот.акт с цена на придобиване 305 000лв. С постановление изх.№
С200003-139-0000627/26.03.2021г. са продължени наложените обезпечителни мерки
върху имота за обезпечаване на задълженията по РА № Р-03000320001327-091-001/15.03.2021г.
Към становището на публичния изпълнител са приложени ф.№ 3/13.01.21г., издадена
от „*****ЕООД на жалбоподателя на стойност 305000лв., хронологичен регистър на
счетоводното отразяване на придобиването на имота, съгласно който е отразено
придобиването на стойност 305 000лв., нот.акт за придобиването с цена на
придобиване 305 000лв., скица от СГКК-Варна на ПИ с идентификатор ***** и
експертна оценка на имота, назначена в изпълнителното дело от публичния
изпълнител, съгласно която пазарната стойност на имота към 12.04.21г. е
311 800лв. без ДДС, съответно 374 160лв. с ДДС. Видно от
постановлението за продължаване на срока на наложените предварителни
обезпечителни мерки, същото е вписано в АВ на 31.03.21г.
От решение № 99/05.05.21г.
на директора на Дирекция ”ОДОП”-Варна се установява, че решаващият орган е
установил, че с жалбата си дружеството е обжалвало издадения РА в цялост, като с
акта са определени задължения за ДДС за д.п.м.12.2019
г. в общ размер на 308 315.93 лв., от които 275690 лв. главница и лихва- 32625.93
лв., начислена към датата на издаване на РА-15.03.2021 г., а към датата на
подаване на искането задълженията са в общ размер на 311685.74 лв., от които 275690
лв. - главница, 32625.93 лв. - лихви към датата на издаване на РА и 3369.81 лв.
- допълнително начислени лихви върху дължимата главница към 28.04.2021 г. /дата
на подаване на искането за спиране/. Съгласно приложените към становището на
публичния изпълнител доказателства за обезпечаване на задълженията по РА са
наложени обезпечителни мерки-възбрана върху ПИ, подробно описано в
постановленията, с придобивна стойност 305 000лв. Съгласно чл.195 ал.6 ДОПК обезпеченията се извършват по балансова стойност на активите, като
съгласно събраните доказателства по преписката към становището на публичния
изпълнител в представената от жалбоподателя справка извлечение балансовата
стойност на актива е 305 000лв. Решаващият орган е взел предвид, че
посочената стойност е цена на придобиване и балансова стойност, предвид, че
съгласно СС 4 „Отчитане на амортизации“ земята е дълготраен актив, но се счита
за неамортизируем. Посочено е, че последователността по чл.195 ал.6 ДОПК е
задължителна, като в случая от жалбоподателя са представени доказателства за
балансова стойност на актива 305 000лв., която не покрива задължението по
обжалвания РА. Предвид
посочената поредност на обезпеченията по чл.195 ал.6 ДОПК имотът, придобит от
жалбоподателя, е с данъчна оценка от 691.30лв., стойност значително по-ниска от
стойността на задълженията по РА, чието спиране на изпълнението се иска, а
извършената от публичният изпълнител експертна оценка е без значение, тъй като
определя пазарна, а не балансова стойност на имота и доколкото предложеното за
обезпечение не е от вида на тези по чл.153 ал.4 ДОПК, налагащо задължително
спиране, то съгласно чл.153 ал.5 ДОПК на решаващия орган е предоставено правото
на преценка съобразно предложеното обезпечение, доколкото то би защитило
вземането на фиска. Решаващият орган е съобразил размера на задължението и че балансовата стойност на актива, предмет на обезпечението
не покрива размера на задълженията по РА, поради което и е отказал спиране на
изпълнението на РА.
От представените с жалбата писмени
доказателства се установява, че съгласно хронологичен регистър са отразени
305 000лв. за покупка на имот и разходи за придобиването му-
10 610.50лв./приложени са документите за тези разходи/, оборотна ведомост
за см.224/5 поземлен имот 27125.20.6 с дебит 315 610.50лв., инвентарна
книга към 31.03.2021г., съгласно която отчетната стойност на имота е
315 610.50лв.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Обжалването
на ревизионния акт не спира неговото изпълнение нито при обжалването по
административен ред съгласно чл.153 ал.1 ДОПК, нито при съдебното обжалване-
съгласно чл.157 ал.1 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 2 ДОПК
изпълнението може да бъде спряно по искане на жалбоподателя, като искане за
спиране на изпълнението може да се прави само за частта от ревизионния акт,
която е обжалвана, а съгласно ал.3 на същата разпоредба към искането се
прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите до датата на подаване на искането, а когато не е наложено обезпечение,
искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер, съгласно
изискванията на ал.3 от чл.153 ДОПК. Съгласно чл.153 ал.4 ДОПК решаващият орган
спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в
размера по ал. 3.
В конкретния случай
искането за спиране на изпълнението е направено от жалбоподателя, адресат на
ревизионния акт и то за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред директора
на дирекция „ОДОП“-Варна - съгласно изискванията на чл.157 ал.2 ДОПК. Към
искането не са приложени доказателства.
От събраните по делото
доказателства се установи, че с Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено на основание чл.121,
ал.1 от ДОПК с изх.№ С200003-023-0003871/30.12.2020г. публичен изпълнител при
ТД на НАП-Варна е наложил обезпечителни мерки- възбрана върху поземлен имот, **********,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, четвърта категория на земята при неполивни условия, площ от 4660 кв.м.,
находящ се в с***, обл.Варна, с посочени граници, придобит с нот.акт с цена на
придобиване 305 000лв. Установи се и че мерките са продължени с
постановление изх.№ С200003-139-0000627/26.03.2021г., като наложените
обезпечителни мерки са от същия вид и върху същото имущество и при същата
стойност и с тях са обезпечени задълженията по РА № Р-03000320001327-091-001/15.03.2021г.
Постановлението е вписано в АВ на 31.03.21г. Установи
се и че задължението по обжалвания РА към датата на подаване на искането е размер
на 311685.74 лв., от които 275690 лв. - главница, 32625.93 лв. - лихви към
датата на издаване на РА и 3369.81 лв. - допълнително начислени лихви върху
дължимата главница към 28.04.2021 г. /дата на подаване на искането за спиране/.
Видно от
събраните доказателства към датата на подаване на искането направеното
обезпечение не покрива размера на задълженията по РА.
Задължение за спиране
за решаващия орган на изпълнението на РА е налице при наличие на условията на
ал.4 на чл.153 ДОПК, т.е. когато предложеното обезпечение е в пари, безусловна
и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. В останалите случай,
съгласно чл.153 ал.5 ДОПК решаващият орган извършва преценка съобразно
представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението.
В правомощията на решаващия орган е да извърши преценка по отношение на
предложеното обезпечение. В случая с искането не са представени доказателства. Решаващият
орган е установил, а видно от събраните доказателства и безспорно се
установява, че публичен изпълнител е наложил обезпечителни мерки-възбрана върху
недвижим имот с придобивна стойност 305 000лв., която е в този размер и
съгласно представените към датата на налагане на обезпечението от жалбоподателя
счетоводни регистри. Стойността на направеното обезпечение не обезпечава
размера на задължението по РА и дължимите лихви към датата на подаване на
искането. Не са налице доказателства, а и не се твърди постановлението за
налагане на обезпечителни мерки да е обжалвано. С жалбата до съда са представени
хронологичен регистър и доказателства за направените разходи за придобиване на
имота. В последните е отразена придобивна стойност от 315 610.50лв., с
включени разходи за придобиване на имота. Неоснователно твърди жалбоподателя,
че задължение на решаващият орган е да изследва въпроса относно неправилно
отразена в счетоводството на дружеството придобивна стойност, съответно
балансова стойност на предложеното, направеното обезпечение. Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.3 ДОПК към искането се прилагат доказателствата за
направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите до датата на подаване
на искането, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер. Задължение на молителя е да
представи към искането доказателства за направено обезпечение или предложение
за обезпечение, като приложи съответните доказателства за това. Направеното
обезпечение, съгласно чл.153 ал.3 ДОПК, следва да е в размер на главницата и
лихвите до датата на подаване на искането. В случая направеното обезпечение е
на стойност 305 000лв., видно от постановлението за налагане на
обезпечителни мерки. Постановлението не е обжалвано. В производството по искане
за спиране на изпълнение на РА решаващият орган извършва преценка на предложеното,
съответно направеното обезпечение. Не е негово задължение да събира
доказателства, като независимо от това в случая са събрани такива. Извън
правомощията му в това производство е да установява грешки в счетоводните
отразявания от дружеството на неговите активи. Обезпечението се налага с
постановление на публичния изпълнител по реда на чл.195 и сл. ДОПК. В
правомощията на решаващият орган е да извърши преценка дали наложените
обезпечения са съответни на задълженията, които обезпечават. В случая наложеното
обезпечение е недостатъчно да обезпечи вземанията по РА, ведно с лихвите до
датата на подаване на искането за спиране. Не е направено предложение за
обезпечаване до пълния размер на задължението нито с искането до решаващия
орган, нито с жалбата до съда.
Не е налице и
хипотезата на ал.4 на чл.153 ДОПК за да е налице задължение на решаващия орган
да спре изпълнението на РА, тъй като не е направено или предложено обезпечение
в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че решаващият орган в рамките на своята
компетентност и с оглед установеното е отказал спиране на изпълнението на РА,
тъй като наложеното обезпечение не е в размер на главницата и лихвите по РА до
датата на подаване на искането, не е направено и предложение за обезпечение в
същия размер, съгласно изискванията на ал.3 от чл.153 ДОПК. Такива не са
представени и с жалбата до съда, поради което съдът намира, че не са налице
основания за спиране на изпълнението на РА, поради което жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора и предвид направеното искане на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.
Водим от горното и на
основание чл.153, ал.7 от ДОПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Фидуциа 2012“ЕООД, ЕИК **********седалище и адрес на управление- гр.**********представлявано
от Т.С.Д.-управител, подадена чрез адв. Амуджиев, гр.Варна, ул.“**********против
решение №99/05.05.2021г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна за отказ за
спиране на изпълнението на ревизионен акт.
ОСЪЖДА „Фидуциа 2012“ЕООД, ЕИК **********седалище и адрес на
управление- гр.**********представлявано от Т.С.Д.-управител да заплати на
дирекция „ОДОП“ –Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
500лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: