№ 2104
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110145069 по описа за 2024 година
Производството е по Част трета, Глава двадесет и пета, чл. 310, ал. 1, т. 1
ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена след указания на съда с молби
от 17.09.2024 г., 04.10.2024 г., 22.10.2024 г. и 11.11.2024 г., която искова молба
е подадена от М. Д. Г., чрез адв. Б., срещу *** СУ „Акад. Л. С.“ – гр. С..
С исковата молба са предявени кумулативно обективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната
работа на длъжност "начален учител" при ответника; иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на общо 7019 лева, от които 2069 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението
за периода от 29.06.2024 г. до 30.07.2024 г., както и сумата от 4950 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е работила на по-
нископлатена работа през периода 01.08.2024 г. – 30.01.2025 г.
В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор №
11/11.10.2022 г., с който ищцата приела да изпълнява длъжността "начален
учител" в ответното училище. На 28.06.2024 г. на служителката била връчена
Заповед № ****-**** от същата дата, с която й било наложено дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на предприятието, и чл. 187, т. 10 КТ –
неизпълнението на други задължения, предвидени в закони и други
1
нормативни актове. Ищцата оспорва уволнителната заповед като
незаконосъобразна и неоснователна. На първо място, възразява, че в
нарушение на чл. 193 КТ работодателят не изслушал служителката и не приел
писмените й обяснения преди да наложи процесното наказание. Оспорва, че
посочените нарушения на трудовата дисциплина не са извършени. Твърди, че
заповедта не е мотивирана. Посочва, че чл. 187, т. 10 КТ е бланкетна норма, но
работодателят не конкретизирал кои задължения са действително нарушени от
ищцата, кои нарушения дали повод за налагане на наказанието. Оспорената
заповед не била мотивирана, тъй като не съдържала конкретни данни относно
време, място и обстоятелства, при които било извършено нарушението. Иска
се уважаване на всички кумулативно обективно съединени искове.
Претендират се разноски.
Исковата молба и приложенията към нея, както и уточняващите молби
са връчени на ответника
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ***
СУ „Акад. Л. С.“ чрез адв. Т.. Процесуалният представител оспорва
предявените искове като неоснователни. Извършеното уволнение било
законно и не били допуснати твърдените в исковата молба нарушения на
трудовото законодателство. Действията на служителката, описани в
уволнителната заповед, представлявали тежки нарушения на трудовата
дисциплина, които обосновавали налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Спазени били преклузивните срокове за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на ищцата, от която своевременно били
изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, но ищцата отказала да даде такива.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото
разноски.
След преценка на събрания и проверен доказателствен материал
поотделно и в съвкупност и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
В открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2024 г., процесуалният
представител на ответника възразява срещу допустимостта на производството
по исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, като развива, че
тези претенции не са формулирани в първоначалната искова молба.
Настоящият състав намира, че възражението е неоснователно.
Първо, следва да се обърне внимание, че в първоначалната искова молба
изрично е посочен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като тази
претенция е допълнително уточнена с молби от ищцата, подадени в
изпълнение на указания на съда.
Второ, дори и да се приеме, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е
предявена за пръв път след депозиране на първоначалната искова молба, то
съобразявайки правилото на чл. 213 ГПК, съгласно което когато в съда има
висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца
и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини
2
тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях, настоящият
състав намира, че съединяването на производствата по делата по претенциите
по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в настоящия случай не е недопустимо. Напротив, с
него се обезпечават интересите и на двете страни в производството, като се
позволява едновременното разглеждане и изчерпване на всички спорове
между ищеца и ответника по повод процесното уволнение.
Трето, на ответника е предоставен едномесечен срок за отговор на
исковата молба по иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т . 3 КТ, с което
са гарантирани процесуалните му права.
По основателността на исковете:
Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 11/11.10.2022 г.,
с който ищцата приела да изпълнява длъжността "начален учител" в ответното
училище; както и че трудовото правоотношение между тях било прекратено
със Заповед № ****-****/28.06.2024 г. на работодателя, на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", която била
връчена на ищцата на 28.06.2024 г. при условията на отказ. Тези обстоятелства
не се оспорват от страните, поради което съдът на основание чл. 153 ГПК ги е
отделил с определение от 29.11.2024 г. като ненуждаещи се от доказване.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания и възражения. С изготвения по делото
доклад по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищцата е разпределено да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на трудово
правоотношение с ответника, което не се оспорва от последния и е установено
от събраните по делото писмени доказателства, както и че в причинната
връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останала без работа за
сочения период, за който претендира обезщетение, респективно, че е
получавала по-ниско възнаграждение при друг работодател през този период.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е упражнил
материалното си субективно потестативно право да наложи дисциплинарно
наказание, „уволнение“ на ищцата, включително спазване на процедурата по
чл. 193 КТ за поискване от стана на ищеца обяснения за конкретните
дисциплинарни нарушения и това; действията и бездействията (чрез
доказване на задължението за действие) на ищцата, описани в заповедта за
уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване, които са
били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника; тежестта на извършените
нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание;
съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите
задължения, които не били изпълнени виновно от ищцата; че е заплатил
претендираните от служителя обезщетения; и всички факти, на които
основава своите искания или възражения.
Дисциплинарната отговорност е една от четирите вида юридическа
отговорност, чиято основна характеристика е, че тя е лична отговорност,
която се носи за противоправно и виновно неизпълнение на трудовите
3
задължения на работника по индивидуалното му трудово правоотношение с
работодателя. Тя представлява самостоятелен вид отговорност, която може да
бъде ангажирана независимо от останалите видове юридическа отговорност
(арг. от чл. 186, изр. 2 КТ). Тази отговорност се реализира в извънсъдебно
производство чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание,
съответно на извършеното дисциплинарно нарушение, което потвърждава
санкционния характер на производството. Дисциплинарното производство е
динамичен фактически състав, което означава, че законодателят императивно
урежда броя и вида на етапите, последователността им, както и актът, с който
всеки един от тях трябва да завърши, за да може следващият да бъде
законосъобразно реализиран.
От представените писмени доказателства се установява, че Заповедта по
чл. 190 КТ за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение‘‘ №****-
****/28.06.2024 г., в която е инкорпорирана и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, от формална страна е издадена от компетентен
орган – носител на работодателската власт, а именно представителен орган на
работодателя – директор на *** СУ „Академик Л. С.“, за което между
страните не се спори.
В заповедта са изложени три фактически основания:
1. „По време на следобедни занятия на 4 „Б“ клас, провеждани пред
учебната 2023/2024 г., М. Д. Г. е нанесла удар по главата на дете с празно
алуминиево кенче от безалкохолна напитка;
2. По време на следобедни занятия на 4 „Б“ клас, провеждани пред
учебната 2023/2024 г., М. Д. Г. е отправяла обидни думи към учениците
си като „прост“, „неграмотен“, „тъпанар“, „глупав“, „бавен“, „дебел“;
3. По време на следобедни занятия на 4 „Б“ клас, провеждани пред
учебната 2023/2024 г., М. Д. Г. е проявила бездействие в ситуация на
наблюдаване на учениците като е допуснала оставане на двама от
учениците без учителски надзор в двора на училището след прибиране на
класа в сградата на училището за обяд;“
Съдът намира за установено от събрания и проверен по делото
доказателствен материал, че исканията за даване на обяснение с изх. №№ ***-
****/06.06.2024 г., ***-****/11.06.2024 г., ***-****/06.06.2024 г., с които е
предоставена уредената в чл. 193, ал. 1 КТ възможност на работника да
предостави писмени обяснения, които съгласно посочената императивна
разпоредба работодателят трябва да приеме предварително преди да наложи
дисциплинарно наказание, са издадени от компетентния за това орган,
разполагащ с работодателска власт, и са връчени надлежно на ищцата
06.06.2024 г., 11.06.2024 г. и на 06.06.2024 г. при условията на отказ,
удостоверен от трима свидетели.
В изпълнение на предоставената му от работодателя възможност
ищецът не депозира писмени обяснение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.
Правото на работника да бъде изслушан или да предостави писмени
обяснение за извършените от него деяния представлява реализация на
закрепеното на конституционно ниво право на защита на всеки гражданин по
4
чл. 56 от Конституцията на Република България.
Настоящият състав на съда намира, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е
изпълнена от работодателя само формално, без да е предоставена на ищцата
реална възможност за защита в хода на дисциплинарното производство.
Искането по чл. 193, ал. 1 КТ с изх. № ***-****/06.06.2024 г. е за
твърдяно деяние, за което дисциплинарното наказание не е наложено. Въпреки
че в уволнителната заповед е посочено, че от Г. са искани обяснения с писмо с
този изх. №, то от съдържанието на писмото е видно, че се отнася до ситуация,
при която ученици са се навели през прозорец и са опитали да изхвърлят
раница на съученик на 29.05.2024 г. в 15,10 часа. Нарушение, свързано с такъв
инцидент, не е посочено в уволнителната заповед, поради което това искане
по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е неотносимо.
Същото се отнася до искането с изх. № ***-****/06.06.2024 г. В него се
излага, че в училището е постъпила на 03.06.2024 г. заявление, в което се
твърди, че родител е притеснен за психическото и физическото здраве на
ученика при обучителния процес на ищцата. Макар и неясно това изявление,
не кореспондира с никое от нарушенията, за които е наложено
дисциплинарното наказание.
Третото искане по чл. 193, ал. 1 КТ, обективирано в писмо с изх. № ***-
****/11.06.2024 г., е напълно неясно и бланково. С това писмо ищцата е
поканена да даде обяснения „във връзка с получени обяснения от родители на
ученици в 4Б клас, изразяващи се в нарушение на трудовите задължения“. В
искането не е посочено от кои родители изхождат обясненията, не е посочено
също преписи от тези обяснения да са приложени към искането, поради което
за съда в настоящия процес, а и за наказания служител в рамките на
дисциплинарното производство по никакъв начин не става ясно за какви
нарушения са искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ.
При наличие на поискани писмени обяснения, изпълнението на
изискването на чл. 193 от КТ се преценя на първо място с оглед съдържанието
на отправеното искане за даване на обяснения; на следващо място - с оглед
неговата своевременност, т. е. работодателят да е поискал обясненията преди
налагане на наказанието и с оглед конкретното посочване на обстоятелства, т.
е. адресатът да разбере за кои негови действия се отнасят поисканите му
обясненията /вж. решение № 205 от 3.08.11 г. по гр. д. № 1284/10 г. на III г. о.
на ВКС/.
Константна и безпротиворечива е практиката на ВКС, съгласно която в
производството по чл. 193, ал. 1 КТ работодателят има задължение по
разбираем за работника начин да изложи за какво се искат обясненията
/Решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2011 г., III г. о., ГК/.
Когато констатираните от работодателя нарушения са няколко, обясненията
трябва да се искат за всяко едно от тях, като те следва да са достатъчно
индивидуализирани, за да бъдат разграничени едно от друго, включително и
по време на извършване /Определение № 1352 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 814/2012 г., III г. о., ГК /.
В разглеждания случай с писмо с изх. № ***-****/11.06.2024 г.
5
работодателят не е изпълнил задължението си да изложи по разбираем начин
за какви и кои нарушения изисква обяснения, с което е поставил и служителят
в невъзможност да реализира правото си на защита в пълен обем.
Дори и т.нар. „обяснения“, депозирани от родители, да са били
приложени към искането за даване на обяснения, за каквото прилагане няма
никакви данни, нито твърдения, то тези изявления, имащи характера на
сигнали, не дават яснота за конкретните нарушения и времето на тяхното
извършване. Обясненията на родителите са можели да послужат на
работодателя за възлагане на проверка, събиране на данни и формулирането
на конкретни и ясни твърдения за индивидуализирани нарушения. Тези
сигнали обаче не могат да освободят работодателя от задължението да изложи
по разбираем начин за какво се искат обяснения. Включително, пълната липса
на индивидуализация по време на посочените в сигналите деяния не дава
възможност за евентуална преценка на сроковете, в които може да се
реализира дисциплинарната отговорност.
С оглед изложеното съдът приема, че поисканите обяснения са толкова
общи и неконкретизирани, че следва да се приравнят на липса на изискани
обяснения за индивидуализираните в заповедта за уволнение нарушения.
Гореизложеното обосновава извод за неспазване на императивната
разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ за изслушване на работника или служителя или
приемане на писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното
наказание, което само по себе си на основание чл. 193, ал. 2 КТ води до
незаконосъобразност на извършеното уволнение и задължава съда да отмени
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Дори да беше спазена процедурата за налагане на дисциплинарното
наказание обаче следва да се посочи, че уволнението щеше да е
незаконосъобразно, тъй като не е спазено императивното правило на чл. 195,
ал. 1 КТ, за което съдът следи служебно – в този смисъл Решение от 3.08.2003
г. на ВКС по гр. д. № 3124/2001 г., III г. о.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае се до задължителни реквизити и липсата само на един от тях е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна – в този смисъл Решение № 372 от 17.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 3731/2013 г., IV г. о., ГК.
Съгласно константната практика на касационната инстанция налагането
на дисциплинарното наказание се извършва с мотивирана заповед.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания
към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето
на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и
правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното
наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да
се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
6
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е
императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за
равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е
и трудовото. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта
е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на
наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността
на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване
на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. /Решение
№ 45 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 344/2009 г., III г. о Решение № 201 от
17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009 г., IV г. О, Решение № 257 от
10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3681/2008 г., III г. О, Решение № 676 от
12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 102 от
12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. О, Решение № 177 от
17.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7430/2013 г., III г. о, Решение № 164 от
22.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2014 г., III г. о., ГК Решение № 43 от
7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 195 от
24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г., III г. о на ВКС и много други/.
В разглеждания случай не се установява твърдените в заповедта
нарушения да са индивидуализирани.
На първо място, по отношение на нито едно от твърдените нарушения не
е посочено време на извършването му.
Действително, съгласно практиката на ВКС /Определение № 1074 от
23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4077/2013 г., IV г. о., ГК/ когато нарушенията
са осъществявани в рамките на определен период или спецификата на
изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на
извършването им предвид невъзможността за отчитане на отделните действия,
а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на
чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на
поредицата от нарушения. Дали посочване на нарушение във времеви
интервал обаче отговаря на изискването в чл. 195, ал. 1 КТ зависи от
естеството на нарушението /Определение № 3 от 6.01.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2973/2020 г., III г. о., ГК/.
Настоящият първоинстанционен съд намира, че и трите нарушения не са
индивидуализирани по време на извършването им. Дори и да се приеме, че в
заповедта е очертан времеви интервал – учебната 2023/2024 г., то по
отношение на нарушенията по т. 1 и 3 посочването на толкова широк времеви
интервал е недопустимо. Очевидно е, че работодателят е имал предвид
еднократни деяния, които обаче не е индивидуализира по достатъчно ясен
начин, за да се гарантира еднократност на наказанието, проверимост на
сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни
правото си на защита в хода на съдебното производство. Нито естеството на
твърдените нарушения, нито спецификата на работата на ищцата обосновават
извод, че за работодателя е било невъзможно да открие точния ден и час на
извършване на извършването на процесните нарушения. Нарушението,
посочено в т. 2 от заповедта, е теоретично възможно да бъде извършвано чрез
7
множество деяния, осъществени в период от време. Естеството на това
нарушение обаче също не обосновава непосочване на момент или поне период
на извършването му в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
На следващо място, следва да се обърне внимание, че твърдените
нарушения не са конкретизирани, като в процесната заповед липсва
достатъчно описание на обективните и субективните им признаци. Тази липса
възпрепятства както правото на защита на уволнената, така и възможността за
съдебен контрол за законосъобразност на уволнението.
В задължителната практика, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК
№ 849 от 12.02.11 г. на IV г. о.; № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 311/2011 г. на III
г. о.; № 432/07.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г. на IV г. о.; № 287/19.05.2011 г.
по гр. д. № 1276/2010 г. на IV г. о. и др., е изяснено, че изискването за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при
наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по
чл. 194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се
защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който
не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна
страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който
само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва
подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на
уволнението. Задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ могат да се
съдържат в един акт - обикновено това е заповедта, с която се налага
наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал
достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната
процедура и преди връчването на самата заповед /Определение № 1160 от
21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4052/2015 г., IV г. о., ГК/.
В разглеждания случай не само в процесната заповед не се съдържа
индивидуализация на нарушенията по начин, който не буди съмнение относно
съществените им белези от обективна и субективна страна, но не е налице и
препращане към друг акт, в който да е дадена такава индивидуализация.
Първо, няма никакви индиции, нито в исканията за обяснения по чл. 193, ал. 1
КТ, нито в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, че сигналите
от родители са връчени на ищцата, дори и да се приеме, че подобно
препращане е допустимо. Второ, дори и да са връчени, в тях не е дадена
нужната индивидуализация на нарушенията, поради което те е следвало да
бъдат конкретизирани от работодателя в производството по налагане на
дисциплинарно наказание.
Поради гореизложеното съдът намира, че процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № ****-****/28.06.2024 г.
е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Предвид това
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Предпоставка за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е
признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид
направените по-горе констатации и обстоятелството, че ответникът е
прекратил незаконосъобразно трудовото правоотношение с ищцата по
8
безсрочен трудов договор, предявеният иск за възстановяване на ищцата на
предишната работа е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Уволнената служителка следва да бъде възстановена на заеманата преди
незаконосъобразното уволнение длъжност „учител ЦОУД“ в *** СУ „Акад. Л.
С.“.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
следва да се установи, че е налице незаконосъобразно прекратяване на
трудовото правоотношение с едностранно волеизявление по смисъла на чл. 44
ЗЗД от страна на работодателя, вследствие на което ищецът да е претърпял
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
невъзможността да упражнява конституционно установеното си право на труд
по чл. 48, ал. 1 КРБ, престирайки наемна работна сила по трудово
правоотношение в продължение на претендирания период след уволнението и
неполучаването на трудово възнаграждение през този период, респективно
получаването на по-ниско трудово възнаграждение.
Следва да се установи и причинно-следствена връзка между
незаконосъобразното уволнение и оставането без работа за претендирания
период, респективно липсата на получаването на трудово възнаграждение за
това или получаването на по-ниско възнаграждение.
Доказателствената тежест да установи, че в претендирания период е
останала без работа и не е получавала поради това трудово възнаграждение
вследствие на незаконното уволнение като отрицателни факти е разпределена
от съда на ищеца поради задължителната практика на ВКС в този смисъл –
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г.
на ОСГК на ВКС.
Въз основа на проверения по делото доказателствен материал съдът
констатира, че за периода 29.06.2024 г. – 01.08.2024 г. и за периода 27.11.2024 г.
– 29.12.2024 г. не е налице вписан работодател в трудовата книжка на ищцата.
В периода 01.08.2024 г. – 27.11.2024 г. ищцата е заемала длъжност „съдебен
деловодител“ в АССГ.
Както се приема в мотивите на Тълкувателно решение № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС трудовата книжка е
официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и се
ползва в материална доказателствена сила, тъй като чл. 349, ал. 1 КТ дава
удостоверителна компетентност на работодателя за удостоверяване на тези
обстоятелства, макар да е частноправен субект.
Поради това съдът счита, че искът е основателен и доказан по основание
и размер за размера, установен от заключението по допълнителната ССчЕ,
което настоящият състав кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено.
Вещото лице установява, че дължимото обезщетение възлиза на размера
от 6664,34 лева.
За разликата над 6664,34 лева до предявения размер от 7019 лева искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
9
Искът следва да се отхвърли и за периода 29.12.2024 г. – 30.01.2025 г.
На база гореизложеното ищцата има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа поради това уволнение в периода от 29.06.2024
г. до 28.12.2024 г. за сумата от 6664,34 лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира и заплащането на разноски за адвокатско
възнаграждение, приложила е като писмено доказателство договор за правна
защита, видно от който е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
300 лв. В този случай посоченият договор съгласно задължителната практика
на ВКС има значението на разписка, с която се удостоверява, че ищецът е
заплатил съответната сума – Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГК на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сума в
размер на 295 лева на ищеца с оглед изхода на настоящия правен спор.
Ответникът също претендира разноски. Претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.
От ответника своевременно е направено възражение за прекомерност,
което настоящият състав намира за основателно. Съдът определя, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, броя и характера на извършените
процесуални действия и броя на съдебните заседания разноските, които
следва да бъдат признати на ищеца са в размер на 900 лева.
С оглед изхода от спора на ответника следва на основание чл. 78, ал- 3
ГПК да бъде присадена сумата от 15 лева – пропорционално на отхвърлената
част от единия иск.
На ответника следва да бъдат възложени и разноски. По двата
неоценяеми иска – по 80 лева, а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – 266,57 лева,
както и разноски за възнаграждение на ВЛ – 390 лева, или общо – 816,57 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „П.“ № *, ет. *, и ОТМЕНЯ на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ Заповед за налагане на дисциплинарно наказание
„Уволнение“ № ****-****/28.06.2024 г. на директора на *** СУ „Академик Л.
С.“, с която на М. Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание УВОЛНЕНИЕ,
като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал, 1, т. 2 КТ М. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „П.“ № *, ет. *, на заеманата преди
уволнението длъжност „учител ЦОУД“ в *** СУ „Академик Л. С.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 и 2
КТ *** СУ „Академик Л. С.“ с адрес: гр. С., район „М.“, ул. „Д-л С. Ч." № *,
10
да заплати на М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „П.“ № *, ет. *,
сумата от 6664,34 лв. – обезщетение за оставяне без работа и за работа на по-
нископлатена работа за периода 29.06.2024 г. до 28.12.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл.
225, ал. 1 и 2 КТ за разликата над 6664,34 лева до предявения размер от 7019
лева, както и за периода 29.12.2024 г. – 30.01.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** СУ „Академик Л. С.“ с
адрес: гр. С., район „М.“, ул. „Д-л С. Ч." № *, да заплати на М. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „П.“ № *, ет. *, сумата от 295 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** СУ „Академик Л. С.“ с
адрес: гр. С., район „М.“, ул. „Д-л С. Ч." № *, да заплати на в полза на
Софийски районен съд сумата от 816,57 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „П.“ № *, ет. *, да заплати на *** СУ „Академик Л. С.“ с
адрес: гр. С., район „М.“, ул. „Д-л С. Ч." № *, сумата от 15 лева – адвокатско
възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта,
относно присъденото обезщетение за оставане без работа, на основание чл.
242, ал. 1, предл. последно ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от 10.02.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11