№ 92
гр. П., 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500891 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „Елкоб“ЕООД, редовно призовани, се явява адв.Р. П.,
упълномощен от по-рано. Адв.П. представя договор за правна защита и
съдействие за тази инстанция.
За ответника „Булвес 77“ЕАД, редовно призовани, се явява адв.П. В.,
надлежно упълномощена.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Адв. В.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение по гр.д.№ 971 по описа на Районен съд П. за 2024 година е
осъдено дружеството „Елкоб“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
1
на управление град П., ,ул.“Б.“№2, ет.1, ап.26, представлявано от управителя
А.К.К. да заплати на „Булвес 77“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град С. ж.к.“И.В.“, бул.“В.“ №139, вх.Б, ет.1 ап.2,
представлявано от управителя В.П.И. на основание чл.403, ал. 1, пр.1 от ГПК
сумата от 11 433.26лв., представляваща обезщетение за пропусната полза,
поради това че за периода от 13.10.2020г до 27.02.2024г. сумата от 30
791.75лв.е била внесена като залог по чл.398, ал.2 от ГПК за обезпечение на
исковете по т.д.№271/2020г по описа на СГС, ведно със законната лихва върху
сумата от 11 433.26лв.,считано от датата на подаване на исковата молба-
08.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата , като за разликата от 11
433.26 лв. до претендираните 11 433.52 лв./ за сумата от 0.26 лв./ отхвърля
иска.
Осъдено е дружеството „Елкоб“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град П., ,ул.“Б.“№2, ет.1, ап.26, представлявано от
управителя А.К.К. да заплати на „Булвес 77“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град С. ж.к.“И.В.“, бул.“В.“ №139, вх.Б, ет.1
ап.2, представлявано от управителя В.П.И. сумата от 2608.28лв. разноски по
делото.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Елкоб“ ЕООД в
осъдителната му част .
Съдът възприел изцяло тезата на ищеца за претенцията на имуществена
вреда (под формата на пропусната полза), свързана с невъзможността да
ползва учредената като залог парична сума (30791.75лв.), която вреда
съизмерва с размера на законната лихва за периода от внасяне на паричната
гаранция (13.10.2020г.) до връщането й (27.02.2024г.).
В подкрепа на изводите си се е позовал на посочените му от ищеца
съдебни решения на ВКС.
Решението било постановено при нарушение на материалния закон,
необосновано и при съществени процесуални нарушения.
Принципно правилно били посочени кумулативните предпоставки на
фактическия състав на чл.403,ал. 1,пр. 1 от ГПК.
Фактическата обстановка била правилно установена с всички относими,
допустими и необходими доказателства, но в нарушение на чл.235,ал.3 във
вр.с чл.236,ал.2 от ГПК не били обсъдени всички възражения на ответника и
2
преценени всички доказателства, фактически обстоятелства ,поради което се
стигнало и до неправилни и необосновани правни изводи.
Съдът, въпреки позоваването на задължителната съдебна практика на
ВКС не обсъдил и изложил аргументи относно възражението по повод
различието на понятията вреда под формата на „пряка и непосредствена
вреда” и ,,пропусната полза”, които не могат да почиват на предположение.
В случая,замяната на обезпечението от „възбрана" с „паричен залог",
било решение на ищеца и парите, дори да са били на негово разположение в
банковата му сметка, не може да се предположи и със сигурност няма да му
„донесат" банкова лихва в размер на „законната лихва", в която връзка била
посочена съдебна практика.
В този смисъл, „пропусната полза" от лихви и техния размер не е
сигурна и не е в пряка и непосредствена връзка, с временното затруднение да
ги използва, поради собственото решение да ги внесе по сметка на съда като
обезпечение или най-малкото е налице съпричиняване.
Съдът не обсъдил и изложил доводи относно направеното възражение
за съпричиняване, а само констатирал, че за такова не може да се говори по
смисъла на чл.51 ,ал.2 от ЗЗД. Нито съдът, нито ищецът изложили конкретни
твърдения, факти, обстоятелства и доказателства за наличие на пропусната
полза и/или преки вреди от наложената възбрана върху имота в гр.С., за който
уж имало подготвителни действия по продажбата му, за да заменят възбраната
със залог и по този начин да се лиши от възможността да се разпорежда със
заложената сума.
Във връзка с извода, че минималния размер на обезщетението при
парично задължение следва да бъде в размер на законната лихва (чл.86,ал.1
във вр.с чл.82 от ЗЗД) и на доказване подлежат само вредите надхвърлящи
този размер, счита ,че следва да се има предвид, че първоначалното
обезпечение е било непарично (възбрана), т.е не е лихвоносно и само по
волята на ищеца е заменено с пари, т.е превърнато в лихвоносно „парично
задължение”.
Поради това било направено и възражение за съпричиняване.
При определяне на първоначалното обезпечение нямало причиняване на
вреди, вкл. под формата на пропуснати ползи.
Жалбоподателят се позовава на приетото в ТР № 3/ 13.01,2023г. по
3
тълк.д.№ 3/2021г. на ОСГТК-ВКС, че пропуснатите ползи, като форма на
вреда от непозволено увреждане, са в доказателствена тежест на ищеца
(чл.154,ал.1 от ГПК), и настъпването им трябва да е сигурно, макар
посочената отговорност да е безвиновна и специфична, както е прието в
практиката по чл.290 от ГПК на ВКС в подобни казуси.
Съдът не изложил и абсолютно никакви съображение по установения
факт,че по т.д.№ 271/2019г. на СГС е задържана гаранция в размер на 3000
лева, внесена от жалбоподателя, което означава, че следва да се приспадне.
Молят обжалваното решение да бъде отменено , иска – отхвърлен.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Подържат , че жалбата има по-скоро бланкетен характер, както и че с
нея се цели отлагане на изпълнението на решението .
Първоинстанционният съд разгледал и обсъдил всички възражения на
ответника, включително се е произнесъл по въпроса за размера на вредата.
Обстоятелството, че тя е съизмерима с размера на законната лихва върху
учредения като обезпечение залог в пари, съдът обосновал съобразявайки
задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение № 3 от 13.01..2023
г. по тълк.д. № 1/ 2021 г. на ОСГТК, както и решение № 156 от 18.12.2017 г. по
гр.д. № 449/ 2017 г. на второ т.о. на ВКС, решение № 281 от 04.10.2011 г. по
гр.д. № 1684/ 2010 г. на трето г.о. на ВКС, решение № 432 от 27.12.2011 г. по
гр.д. № 1380/ 2010 г. на трето г.о. на ВКС.
Неоснователни били и другите изложени оплаквания в жалбата.
Съдът изложил подробни съображения по възражението за наличие на
съпричиняване. Твърдението, че замяната на едно обезпечение с друго е
неправомерно действие, имплицитно включено в твърдението на въззивника
за „съпричиняване“, т.е. за деликтно поведение от страна на ищеца било не
само правно несъстоятелно, но и във голяма степен - недобросъвестно.
Твърдят още,че загубите, в резултат на нереализирането на пропусната
полза в размер на цената, получена от ищеца при продажбата на имота,
извършена след заличаване на възбраната чрез замяната на обезпечението със
залог върху пари, отложена във времето заради въпросната възбрана,
възлизала на сумата от 1 232 172,90 лв., и била значително по- голяма по
4
размер от законната лихва върху внесената като залог от ответника по жалбата
сума в размер на 30 791,75 лв. Чрез замяната на обезпечението ищецът не
просто е премахнал пречката за продажбата на имота, възбранен от „Елкоб“
ЕООД в хода на тази продажба, но е спестил чрез тези свои действия
значителни по размер суми, с които ако възбраната върху имота била останала,
щеше да се съизмерва вредата от обезпечението чрез наложената възбрана на
изцяло неоснователния иск на „Елкоб“ ЕООД.
Задържаната гаранционна сума от 3 000 лв. можела да бъде усвоена от
ищеца едва след като той се снабди с положително за него съдебно решение
по чл. 403 ГПК, за обезпечаването на който иск е предвидена въпросната
гаранция
Молят решението да бъде потвърдено.
Намират, че съдът е изложил ясни и последователни мотиви и
постановил правилен съдебен акт. Позовават се и на актуална съдебна
практика- Определение № 335/05.02.2024 г. по гр.д. № 2667/ 2023 г. на ВКС,
III т.о.
Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Адв.П.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам доказателствени искания. Моля да приемете Списък за разноските.
Представям и доказателства за извършеното плащане на уговорената сума.
Адв.В.: - Нямам възражение по доклада. От името на моят доверител
заявявам, че оспорвам изцяло въззивната жалба. Поддържам писмения
отговор, който сме подали и изложените в него съображения, както за
неоснователност на жалбата, така и по съществото на спора. Нямаме
доказателствени искания. Моля да дадете ход по същество. Представям
списък на разноските с копие за другата страна.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.П.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и ни бъдат
присъдени деловодните разноски за двете инстанции. Съображенията ни
5
основно са изложени във въззивната жалба. Представям писмена защита с
копие за колегата, която моля да имате предвид. На практика позовавам
възраженията си на ТР №3/2023г. по тълкувателно дело №3 от 2021г., който
поставя основния въпрос за избягване на несправедливо и неоснователно
обогатяване чрез въвеждане критерии за реално и сигурно определяне размера
на пропуснатите ползи за всеки един казус, а не с абсолютния критерии, който
е прилаган по част от посочените решения от колегата в решения на ВКС до
произнасяне на това тълкувателно решение. В този смисъл съм развил в общи
линии и теоретично този въпрос.
Адв.В.: - Ув. Окр. Съдии, моля да оставите въззивната жалба без
уважение, а първостепенното решение потвърдите, като правилно и
законосъобразно, като изцяло кредитирате неговите мотиви. В отговора ни на
въззивната жалба, освен възраженията срещу съдържанието на същата, сме
изложили аргументите си по същество, които ще помолим почитаемия съд да
вземе предвид. Във връзка със соченото от въззивника ТР №3/2023г., отново
посочвам на уважаемия съд, че е налице съдебна практика на ВКС след
постановяване на въпросното решение, включително обективирано в
Определение №335/25.01.2024г. по гр.д.№2667/2023г., където съдът,
съобразявайки и въпросното ТР №3/2023г. изрично посочва, че специално по
исковете по чл.403 при запорирана сума гаранционна законната лихва по чл.86
е минималния размер на вредите, които са презюмирани и неизбежно
настъпващи, с оглед на което този довод на въззивника не следва да бъде
кредитиран от почитаемия съд. Също така бих искала да посоча, че все пак
практиката на ВКС е задължителна за всички нас и за почитаемия съд, най-
малкото на основание т.2 от ТР№1/2010г., така че ще помоля почитаемия съд
да се произнесе в този смисъл. Тъй като колегата ми днес представи писмена
защита, ще ви моля да ми дадете възможност в един кратък срок, ако
доверителят ми прецени и има някакъв нов момент в защитата да представим
и писмени бележки.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
6
ДАВА срок на адв.В. до 14.02.2025г., включително за представяне на
писмено становище с копие за другата страна.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
до 12.03.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7