№ 212
гр. Плевен , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Административно
наказателно дело № 20214430200432 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от Административно
процесуалния кодекс във вр. чл.63, ал.3 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и касае искане да допълване на съдебен акт в
частта за разноските.
Съдебното производство е образувано по жалба на на Т. П. Д. от
грПлевен,жк*** с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 21-
0938-000009/26.01.2021 г. на Пътна Полиция при ОД на МВР Плевен, с което
на Т. П. Д. от грПлевен,жк*** с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по
чл.119 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183
ал.5 т.2 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 8 /осем/ контролни
точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.
В хода на съдебното производство оспорващата страна е била представлявана
от процесуален представител в качеството му на адвокат, видно от
пълномощно на л.32,33 от делото.
1
Пълномощникът в жалбата си е направил изявление за присъждане на
разноски, което е валидно, допустимо и годно да постигне търсения правен
резултат по присъждане на направените разходи в тежест на ответната страна.
С решение №176 от 16.04.2021г., постановено по НАХД №432/2021г.
Плевенски районен съд е отменил Наказателно постановление № 21-0938-
000009/26.01.2021 г. на Пътна Полиция при ОД на МВР Плевен, с което на Т.
П. Д. от грПлевен,жк*** с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.119 ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.5 т.2 от
ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 8 /осем/ контролни точки на
основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, но е
пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски.
В срока за оспорване на постановеното решение е постъпила молба за
допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза
на жалбоподателят Т. П. Д. от гр.Плевен,жк*** с ЕГН ********** разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, ответната страна не е възразила срещу искането за
допълване.
Като прецени доводите на жалбоподателя и насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
Районен съд - Плевен установи следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК (т.е. в срока за
обжалване на съдебния акт), поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните
съображения:
По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по
неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. А
съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая жаллбоподателят е направил разноски в размер на 350лева,
представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба
2
срещу наказателно постановление без процесуално представителство
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на
половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-
малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
А според чл.18, ал.3 от същата наредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън
случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за
административно наказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание глоба в размер 100 лева. При това положение
разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че
във всички оставали случаи извън изброените в предходните алинеи по
административно наказателни дела се дължи минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, е неприложима, тъй като тя е относима
единствено към производства, по които се обжалват наказателни
постановления с наложени други по вид административни наказания, освен
имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на
адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г.
С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска
намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер,
предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското
възнаграждение, заплатен от жалбоподателя М., не е прекомерно. Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, приложима в настоящото производство на
основание чл.144 АПК „Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“. В конкретния
случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Тази сума
съдът счита за доказана и обоснована.
Поради изложеното, искането на жалбоподателя за допълване на решение
№260081 от 08.10.2020г., постановено по НАХД №1488/2020г. по описа на
РС-Плевен, като в същото бъде постановен осъдителен по отношение на
административно наказващия орган диспозитив за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК вр.
чл.63 ал.3 от ЗАНН, Районен съд-Плевен
РЕШИ:
3
ДОПЪЛВА Решение № 176 от 16.04.2021г ., постановено по НАХД
№432/2021г. по описа на РС-Плевен в частта за разноските, като ОСЪЖДА
ОД на МВР –гр.Плевен да заплати на жалбоподателя Т. П. Д. от
гр.Плевен,жк*** с ЕГН ********** направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
неговото изготвяне пред Административен Съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4