Р E Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Плевен, 04.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
РАЛИЦА МАРИНСКА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1321
по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 732 от 31.10.2019 год., постановено по НАХД № 1949/2019 год., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0000988 от 14.05.2019 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" –Плевен, с което на "Божинови 2015" ЕООД - гр.Плевен, представлявано от Ц.А.Б. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
(хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ във връзка с чл. 62, ал. 1 от КТ.
Против горното решение в законоустановения
срок е постъпила касационна жалба от „Божинови 2015“ ЕООД, подадена чрез
пълномощника адв. М.М.от АК- Плевен. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът твърди, че
се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като с работника е бил сключен трудов договор, а до пристигане на
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ работодателят е сключил с него граждански
договор от същата дата, с цел да провери качествата му. Излагат се и аргументи,
че уведомлението от НАП е получено половин час след извършената проверка,
поради което не са налице увредени обществени отношения. Алтернативно се твърди
недоказаност на извършеното нарушение, тъй като в попълнената по време на
проверката декларация от работника не са налице данни за работно време,
почивки, размер на трудово възнаграждение, които да носят белезите на трудово
правоотношение, поради което следва да се приеме наличие на гражданско
правоотношение, което се доказва от представения по преписката граждански
договор. Ето защо се твърди, че административнонаказващият орган е наложил
наказание при неизяснена фактическа обстановка, с което е нарушил разпоредбата
на чл.54 от ЗАНН. В заключение се иска да бъде отменено обжалваното решение на
РС- Плевен и да бъде постановена отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. М.от АК- Плевен, която поддържа жалбата по изложените в
нея съображения и прави искане за отмяна на въззивното решение и оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба- Дирекция
„Инспекция по труда“- Плевен се представлява от ст. юрк. Р.И., която изразява
становище, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, а
подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което въззивният съдебен
акт следва да бъде оставен в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение, че решението на РС- Плевен е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Производството пред РС- Плевен е образувано във връзка
с подадена жалба от „Божинови 2015” ЕООД, представлявано от управителя Ц.А.Б.,
подадена чрез адв. М.М.от АК- Плевен, с която се оспорва Наказателно постановление № 15-0000988 от 14.05.2019 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" –Плевен. В горната жалба е налице едно
оплакване, а именно, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като към
момента на извършената проверка е имало сключен трудов договор с работника Е.Л.Й.,
който веднага е бил обявен в ТД на НАП- Плевен, а за времето от подписването му
до получаване на уведомлението за регистрацията му по реда на чл.62, ал.5 от КТ
е бил сключен граждански договор за изпълняване на длъжността. В жалбата се
сочи, че уведомлението за регистрация на така сключения трудов договор е било
налично половин час след извършената проверка.
От така оформената въззивна жалба е видно, че
жалбоподателят признава обстоятелството, че към момента на проверката,
осъществена от Дирекция „Инспекция по труда”- Плевен на 23.03.2019 г. в 16: 30 часа в пицария „Триада”, намираща се в гр.Плевен, улица ***,
стопанисвана от „Божинови 2015” ЕООД
гр.Плевен, в обекта е била на работа Е.Л.Й., с която е имало сключен
трудов договор, но все още не е било налично уведомление по чл.62, ал.3 от КТ.
Жалбоподателят изрично е посочил, че с Йе бил сключен граждански договор „за
изпълняване на длъжността“.
Пред касационната инстанция обстоятелството, че към
момента на процесната проверка не е било налично уведомление по чл.62, ал.3 от КТ също не се оспорва. Твърди се, че такова е постъпило половин час след
проверката. Горното е в съответствие с
изложените мотиви от въззивния съд във връзка с доказаността на нарушението от
обективна страна, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. От
събраните пред РС- Плевен гласни и писмени доказателства е видно, че Е.Л.Й. е престирала работна сила като "помощник студена кухня" в обект пицария „Триада”, а във въззивната
жалба се твърди, че гражданският договор с нея е бил сключен именно „за
изпълняване на длъжността“. Ето защо настоящият съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията за недоказаност на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от КТ работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.62, ал.2 работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал.1. Безспорно е установено, че Е.Л.Й. е била допусната
до работа от касатора преди да ѝ бъде предоставено уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ.
Касационната инстанция напълно споделя доводите на РС-
Плевен за липса на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
деяния от същия вид. Целта на въведената забрана е да се гарантират правата на
работника преди той да започне да престира труда си при
работодателя, като законът не изисква да са настъпили някакви вредни последици
от неизпълнението на това задължение на работодателя. Следователно се касае за
формално нарушение и липсата на вредоносен резултат не може да води до изводи за маловажност
на нарушението.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
оспореното решение е постановено от родово и местно компетентен съд, при
спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради
което същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №
732 от 31.10.2019 год., постановено по НАХД № 1949/2019 год. по
описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.