О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
гр.Русе, 12.06.2014 год.
Русенският районен съд,
II-ри граждански състав в
закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и четиринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН П.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2782/2014 год. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на М.Е.Р.-П. и П.И.П. *** против „Юробанк България" АД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша", ул."Околовръстен път" №
260, за признаване за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на клаузите на чл.З,
ал.5 и чл.6, ал.3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 33720/20.02.2008г., сключен между страните,
както и за осъждане на ответника да им заплати сумата от 8339.56 лв. на осн.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В срока по чл.119, ал.З ГПК, с отговора
на исковата молба, ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на
предявения иск на основание чл.105 ГПК, поддържайки, че искът следва да се
предяви и разгледа от Софийски районен съд.
Съдът намира, че направеното възражение
е основателно и следва да се уважи по следните съображения:
Нормата на чл.105 ГПК регламентира, че
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. В конкретния случай седалището на ответника е в
гр.София. Последният своевременно е направил отвод за местна неподсъдност на
делото - в срока за писмен отговор, съгласно нормата на чл.119, ал.З ГПК.
В настоящия случай, спорът между
страните, видно от обстоятелствената част на исковата молба касае тълкуването и
изпълнението на сключения между тях договор за кредит за покупка на недвижим
имот.
Изборната местна
подсъдност по чл.113 ГПК, съгласно съдебната практика е приложима в случаите,
когато от една ищецът има качеството „потребител" по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, а от друга страна търси защита на
правата си в това качество въз основа на съответния специален закон. Понятието
потребител е възприето в широк
смисъл и особената подсъдност по чл.113 ГПК е отнесена към исковете на
физически лица по съответните специални закони. В случая ищците са физически
лица и принципно би могло да имат качеството на потребители съгласно легалната
дефиниция на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Правоотношението между страните обаче е възникнало по договор за банков кредит,
обезпечен с ипотека. Договорите, които са обезпечени с ипотека са изрично
изключени от приложното поле на този закон /чл.4, ал.1, т.2 ЗПК/, като нямат регламентация и в друг нормативен
акт, поради което свързаните с тях искове нямат характер на потребителски
искове по смисъла на чл.113 ГПК.
Освен горното следва да се отбележи и че от
извършената сл.справка в търговския регистър е видно, че ответникът няма вписан по реда на чл.17, ал.2 ТЗ клон в гр.Русе или в друго населено място, попадащо в съдебния район на РРС,
а договорът е сключен между ищците и „Юробанк България" АД-гр.София, както и че е
предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, по който е приложима разпоредбата на чл.108,
ал.1 ГПК.
И не на последно място, в случая претенцията
на ищците не се основава на твърдения за договорно неизпълнение на ответника, а
на твърдения за неоснователното му обогатяване.
По изложените съображения, приложение
следва да намери общото правило за местна подсъдност на исковете срещу
юридически лица по чл.108, ал.1, изр.1
ГПК, според което компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд,
поради което и делото, образувано пред Районен съд- гр.Русе следва да се
прекрати и изпрати на Районен съд- гр.София, за разглеждане на предявения иск
по подсъдност.
Така мотивиран и на основание чл.118, ал.2 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №2782/2014
год. по описа на РРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-гр.София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред РОС в 1-седмичен срок
от връчването му на страните с частна жалба.
Делото да се изпрати на РС-гр.София
след влизане в сила на определението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: