РЕШЕНИЕ
№ 4247
гр. Варна, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110112410 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от У. М. Ш. срещу Н. ч.
"П.Р.С." -****“, с. Н.Ш., иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 1683лв., представляваща обезщетение за оставане без работа,
поради незаконното уволнение за периода от 01.10.2021 г. до 27.02.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.09.2023 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 от
КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата полагала труд при ответника
по безсрочен трудов договор за допълнителен труд от 01.09.2020г. на
длъжност „работник библиотека“, със срок на изпитване от 6 месеца в полза
на работодателя с основно месечно възнаграждение 380лв. и 0,6% за трудов
стаж при 4часов работен ден по график. Сочи се, че със споразумение от
25.01.2021 г. било договорено месечно трудово възнаграждение от 340лв.,
платимо до 25 число на следващия месец и срок от 30дни за предизвестие за
прекратяване на договора. Твърди се, че с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. №***/**** г. по описа на ВРС е отменена заповедта за прекратяване от
26.08.2021г. на трудовия му договор и е възстановен на работа. С решението
ответникът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер
1
на 386,36лв. за периода от 27.08.2021 г. до 01.10.2021 г. Твърди, че ищецът е
останал без работа в период от шест месеца, поради незаконното уволнение и
е регистриран в Агенцията по заетостта, поради което претендира заплащане
на брутно трудово възнаграждение за процесния период. Моли за уважаване
на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.
Депозирана е писмена молба, в която се развиват съображения за липса на
признание на иска. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който иска се признава изцяло. Не се оспорва, че страните
са били в трудово правоотношение и че въз основа на влязло в сила решение
ищцата е възстановена на работа. Сочи се, че от приетата във въззивното
производство експертиза е установено, че обезщетението за оставане без
работа възлиза на 386.36лв., поради което на 07.08.2023 г. и 01.12.2023 г. е
заплатена сумата. Сочи се,че ищцата е била регистрирана в бюрото по труда,
но няма данни за размера на обезщетението и дали е върнато. Оспорва се
дължимостта на законната лихва от датата на исковата молба, поради
извършеното признание на иска, както и настъпване на неговата изискуемост
от предявяване на иска. Намира, че не са дали повод за завеждане на делото,
поради което оспорва дължимостта на претендираните разноски по дело.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител
признава иска. Настоява се, че ответникът има ново ръководство, не е дал
повод за завеждане на делото и моли да не се присъжда законна лихва, тъй
като не е поканен да изпълни преди предявяване на иска. Моли да се приложи
чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските да останат в тежест на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1
от КТ.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи, че
за процесния период от шест месеца е останал без работа и не е получавал
трудово възнаграждение, както и да докаже размера на полученото от него
брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяването на
трудовия договор.
Не се спори между страните, както е прието с доклада по делото, че
2
ищцата полагала труд при ответника по безсрочен трудов договор за
допълнителен труд от 01.09.2020г. на длъжност „работник библиотека“, със
срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя с основно месечно
възнаграждение 380лв. и 0,6% за трудов стаж при 4часов работен ден по
график; че със споразумение от 25.01.2021 г. било договорено месечно
трудово възнаграждение от 340лв., платимо до 25 число на следващия месец
и срок от 30 дни за предизвестие за прекратяване на договора; че с влязло в
сила съдебно решение по гр.д. №***/**** г. по описа на ВРС е отменена
заповедта за прекратяване от 26.08.2021г. на трудовия договор на ищеца и е
възстановен на работа; че с решението ответникът е осъден да заплати
обезщетение за оставане без работа в размер на 386,36лв. за периода от
27.08.2021 г. до 01.10.2021 г.; че дължимото обезщетение за оставане без
работа за периода от 01.10.2021 г. до 27.02.2022г. възлиза на сумата от
1683лв.
Предвид липсата на оспорване от страна на ответника и направеното
признание, съдът намира, че дължимото обезщетение за оставане без работа
за периода от 01.10.2021 г. до 27.02.2022г. възлиза на сумата от 1683лв.,
поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Спорен момент в процеса е дължимостта на законната лихва от датата
на исковата молба, като ответникът счита, че същата е недължима предвид
направеното признание.
В случая се претендира законна лихва от датата на исковата молба до
окончателно плащане на сумата. Тази претенция не съставлява самостоятелен
иск, а съставлява законна последица от уважаване на предявен иск за
заплащане на парично притезание. Ето защо, независимо дали страната е
признала иска, при установена дължимост на вземането по предявения иск,
като законна последица следва да се присъди и законната лихва от датата на
исковата молба – в случая от 27.09.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
По отношение на искането за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК и
неприсъждане на разноски съдът намира следното:
Неоснователен е доводът на ответника, че не следва да дължи разноски
съобразно направеното от него признание на иска.
В случая не са установени предпоставките за присъждане на направените
по делото разноски по предявения иск по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. За да се
3
приложи тази разпоредба е необходимо да са налице две кумулативни
предпоставки: признание на иска и ответникът с поведението си да не е дал
повод за образуване на делото. В случая решението за незаконното уволнение
е влязло в сила на 19.04.2023 г., като видно от представената справка за
трудови договори същата е възстановена на работа на 10.07.2023 г.
Работодателят е бил наясно, доколкото разполага с цялото трудово досие, че
служителката е незаконно уволнена в процесния период и е пропуснала
получаване на трудовото възнаграждение, което е дължимо, поради което е
дала повод за завеждане на делото. Доводите за недължиост, поради промяна
в ръководството на читалището са неоснователни, доколкото страна в
правоотношението е юридическото лице,а не представляващите го
персонално лица.
Отделно, с отговора на исковата на молба се оспорва дължимостта на
законната лихва от датата на завеждането й, което изключва приложението на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и с оглед изхода от спора и направеното
искане, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая разноските следва да бъдат присъдени на адвоката
предоставил безплатна правна помощ на страната на основание чл. 38 от
ЗАдв, които възлизат на сумата от 468,30лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати
дължимата в производството държавна такса в размер на 67,32 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. ч. "П.Р.С.-****"“, ЕИК *********, с. Н.Ш., общ. Д. ч. да
заплати на У. М. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "М." №** сумата от
1683лв. /хиляда шестстотин осемдесет и три лева/, представляваща
обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 01.10.2021 г. до 27.02.2022г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба 27.09.2023 г. до окончателното изплащане, на основание
чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Н. ч. "П.Р.С.-****"“, ЕИК *********, с. Н.Ш., общ. Д. ч. да
4
заплати на адвокат П. Т., л.н. **********, при АК-В., с адрес гр. В., бул. В. В.
№**, оф. **, сумата от 468,30лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и
тридесет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Н. ч. "П.Р.С.-****"“, ЕИК *********, с. Н.Ш., общ. Д. ч. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, сумата от 67,32 лв. /шестдесет и седем лева и
тридесет и две стотинки/ за държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр. ал. 1 от
ГПК.
Присъдените по решението суми могат да бъдат заплатени доброволно
от ответника по банкова сметка на адв. П. Т. IBAN BG*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му –
29.12.2023г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5