М О Т И В И
към присъда № 111 от 11.06.2014 година, по
н.ч.х.дело № 2432/2013 година
по описа на Старозагорския районен съд.
Предявено е
обвинение от частен характер от Р.С.А. ЕГН ********** против Д.Т.Д., роден на ***
***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно-специално
образование, женен, пенсионер по болест, неосъждан, ЕГН ********** за това, че
на 07.09.2013 година, около 10.00 часа в село Хан Аспарухово, община Стара
Загора е причинил лека телесна повреда на Р.С.А. ЕГН **********, изразяваща се
в порезна рана в областта на гривнената става на
лявата ръка и охлузване и кръвонасядане на лявата подбедрица, които са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота му –
престъпление по чл.130 от НК, както е посочено в подадената тъжба.
В
наказателното производство съдът допусна за съвместно разглеждане предявеният
от Р.С. Ари ЕГН ********** против подсъдимият Д.Т.Д.
ЕГН ********** граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на болките и страданията
причинени от престъпното деяние по чл.130 от НК, както и сумата от 90 лева
представляваща имуществени вреди – направени разноски за проведено лечение на
нараняването получено вследствие на престъпното деяние. На основание чл.60 и
следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото,
частния тъжител Р.С.А..
Повереника на
частния тъжител и граждански ищец, адвокат Матей Златанов от АК – Стара Загора
в съдебно заседание, лично и от името на доверителя си, заявява, че поддържат
повдигнатото с тъжбата обвинение срещу подсъдимият, както и предявеният
граждански иск, като пледират подсъдимият да бъдат признат за виновен по така
повдигнатото обвинения, както и предявеният граждански иск да бъде уважен в
пълен размер. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните
прения. В тази насока частния тъжител и граждански ищец Р.С.А. изразява
становище че поддържа казаното от своя процесуален представител и моли съда да
осъди подсъдимия на справедливо наказание.
Подсъдимият Д.Т.Д.
не се признава за виновен изразява мнение че е порязал пострадА.я
неволно при ставането си от стола и не е искал да го наранява. Като цяло
съжалява за постъпката си, но счита че тя не е направена с умисъл.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат В. ***, не оспорва фактическата обстановка по делото като
цяло. Намира че в случая следва да се приложи института на неизбежната отбрана
и да се оправдае подзащитния му за постъпката. Алтернативно поддържа становище
да се наложи административно наказание по реда на чл.78а, ал.5 от НК, а именно
„Глоба” в минимален размер. По отношение на гражданския иск предоставя на съда.
По делото се
събраха гласни и писмени доказателства.
По делото се
прие като писмено доказателство и съдебно-медицинско удостоверение № 303/2013
година, както и заключението на съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№ 67/2014 година и заключението на съдебно- психиатричната експертиза. По
делото е приложена и преписка № 4423/2013 година по описа на РП – Стара Загора
за послужване.
Съдът, след
като взе предвид и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена по безспорен
начин следната фактическа и правна обстановка:
Частния
тъжител Р.А. и подсъдимия Д.Д. ***. И двамата отглеждА.
кози и ги пасяли в землището на селото. На 07.09.2013
година, частния тъжител Р.А. пасял своите кози в северозападния край на
землището на село Хан Аспарухово, община Стара Загора. В тази част на землището
се намирал и подсъдимия Д. Донев, който също пасял своите кози. Донев понеже
имал заболяване диабет усетил че му пада кръвната захар и седнал да яде за да
не му прилошее. В този момент частния тъжител А. доближил с козите си мястото
на което се намирал подсъдимия Д.. С приближаването, козите на Д. се подплашили
и той извикал силно кои идва. Р. Ави му отвърнал и
между тях двамата възникнал първоначален словесен конфликт съпътсвуван
от разменени обиди, което обострило напрежението
между двамата. А. се ядосал много и доближил Д. и след като го доближил го
хванал за яката на дрехата с която бил облечен Д. и го разтърсил. Тогава словестния конфликт възникнал между тях, съчетан с
натрупаното напрежение прераснал в бой. При него подсъдимия Д. с личния си нож,
който държал в ръката си по време на хранене, нанесъл на пострадА.я
А. прорезна рана в областта на гривнената
става. В това време наблизо се намирала свидетелката Лиляна Стоянова, която
като видяла раната на А. му я превързала с тениската и помолила Д. да отиде до
вкъщи и да донесе бинт и други материА. за раната. Д.
се прибрал в къщи взел превързочни материА. и си
върнал да привържат раната на Р.А.. При боричкането на полето паднал и мобилния
телефон на подсъдимия който по късно го намерил с помощта на жена си.
За инцидента и
двамата подА. жалби до прокуратурата, която
прекратила производството по образуваните преписки, с мотива че се касае за
престъпление което се преследва по частен път.
Това дало
основание частния тъжител Р.А. да заведе постъпилата в съда частна тъжба довела
до образуване на настоящото дело.
От приетото
като писмено доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение под №
303/2013 година се установява, че пострадА.я Р.А. е
прегледан от съдебен лекар на 10.09.2013 година. При прегледа са констатирани
следните травматични увреждания: порезна рана в областта на гривнената
става на лявата ръка и охлузване и кръвонасядане на лявата подбедрица. Охлузването
и кръвонасядането на лявата подбедрица са от
действието на твърди тъпи предмети, според удостоверението, а порезната рана на
лявата ръка е от действието на предмет с режещ ръб, какъвто е ножът. Според
съдебния лекар Теодор Стаматов, травмите отговарят да са получени по време и
начин, посочени от преглеждания. В тази насока следва да се има предвид, че
констатираните наранявания съответстват на установеното по делото. Във връзка с
изясняване детайлно на нанесеното травматично увреждане на пострадА.я
Р.А., по делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
изготвена от експертите д-р Е.Б. – специА.ст по съдебна медицина, и д-р К.А. – специА.ст невролог. Съдебно-медицинската експертиза е изготвила
своето заключение след като се изслушаха и свидетелите по делото. Въз основа на
нея се установява, че пострадА.ят А. е получил
по-тежко нараняване от първоначалното констатирано, а именно порезна рана в
областта на лявата гривнена област, въз основа на
която е нА.це леко към
умерено засягане на проводимостта на импулси по левия
срединен нерв, предимно за двигателните мускули, леко
намалена проводимост в следствие увреждане на левия
лъчев нерв, пак за двигателните мускули, и тежка за чувствителността. Няма промяна
относно охлузването и кръвонасядането на лявата
подбедрица. Експертите приемат, че в следствие нараняването на периферните
нерви се установява намалена проводимост на импулсите
по срединен и лъчев нерви, в резултат на което е
засегната чувствителността на инервираната зона. Като
краен резултат основната функция на ръката – хващането, е съхранена, като
неудобството е от намалената чувствителност и по-малката сила на част от
пръстите, което според двамата лекари най-вероятно ще остане завинаги.
По делото се
констатира, че подсъдимият страда от редица заболявания в следствие на открит
диабет. Във връзка с неговото състояние по време на инцидента и наличието на страхово-патологичен афект, по делото бе назначена
съдебно-психиатрична експертиза. Въз основа на заключението се установява, че
подсъдимият е мъж на 62 години, без данни за фамилна обремененост
с психично заболяване. Същият страда от захарен диабет, инсулинозависим
тип. В тази връзка има диабетна ретинопатия – загуба
на зрението на дясното око и силно намалено зрение на лявото око, хипертонична
болест, емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. Това заболяване е
открито на подсъдимия Д. от 1989 година и до настоящия момент същият провежда
лечение със съответните медикаменти. Лекарят счита, че изхождайки от
провежданото лечение и анамнезните данни може да се
приеме, че подсъдимият към момента на извършване на деянието е бил в състояние
на хипогликемия. Характерно за това е, че в хода на
протичане на заболяването в тази фаза могат да възникнат психо-патологични
симптоми, които се характеризират с промяна в емоционално-волевата сфера.
Състоянието на хипогликемия се съпътства от проява на
нервност, напрегнатост и раздразнителност и това може да се разглежда като
улесняващ фактор за извършване на престъплението. Експертът Д. е категорична,
че в конкретния случай липсват данни за страхово-патологичен
афект. От друга страна, характерно за този тип заболяване – диабет инсулиновозависим тип, при наличието на стресова ситуация,
би могла да възникне животозастрашаваща реакция на
заболелия в следствие на стресовата ситуация в която е поставен.
Така
изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
обясненията на подсъдимия Д.Т.Д. показанията на разпитаните по делото свидетели
– Л.С.С. Стоянова, А.Ф. Али, И.Г.И., Н.Г.Б. и Е.М. Дончева. Фактическата
обстановка се подкрепя и от съдебно-медицинското удостоверение по делото и
заключенията на изготвените съдебно-медицински и съдебно психиатрични експертизи.
Въз основа на
събраните по делото доказателства се установя по един безспорен начин, че на инкриминираната
дата 07.09.2013 година подсъдимия Д. е нанесъл телесната повреда на пострадалия
Р.Али изразяваща се в порезна рана в
областта на лявата гривнена област, въз основа на
която е налице леко към умерено засягане на проводимостта
на импулси по левия срединен нерв, предимно за
двигателните мускули, леко намалена проводимост в
следствие увреждане на левия лъчев нерв, пак за двигателните мускули, и тежка
за чувствителността, както и охлузването и кръвонасядане на лявата подбедрица.
По това не се спори и от страна на страните по делото. Нито защитата нито
подсъдимия оспорват установеното авторство на деянието. Подсъдимия признава, че
е нанесъл телесните увреждания на пострадалия, но твърди че това не е станало
умишлено и не е целял да увреди Р.Али а само да се защити от неговото
нападение. В тази насока защитника на подсъдимия – адвокат В. излага
съображения, че в разглеждания случай бил налице института на неизбежната
отбрана и че Д. с действията си само се е защитавал от противоправното
нападение срещу него и неволно е нанесъл прорезната
рана на пострадалия при реализиране на защитата си спрямо нападението. Съдът
обаче намира че тук не намира приложение института на неизбежната отбрана, тъй
като защита не съответства на нападението предвид използването на хладно
оръжие. Наличието на нож в ръцете на защитаващия се изключва наличието на
института на неизбежната отбрана, при положение че нападението не е било с
хладно оръжие. Съдът намира, че в разглеждания случай подсъдимия е бил в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия със насилие /в
тази насока съдът взе предвид и заключението на съдебно психиатричната
експертиза относно по ниския праг на раздразнимост на подсъдимия предвид
заболяването от диабет и усложненото му в тази връзка здравословно състояние/.
На случилото се е присъствал очевидец – свидетелката Стоянова. От нейните
показания се налага извода че Дочев е бил силно раздразнен от поведението на
пострадалия Али и това е улеснило извършването на престъпното деяние. След словестната напрегнатост между двамата пострадалия Али е
отишъл да търси сметка от подсъдимия защо говори така – „Ремзито
отиде и хвана Д. за яката…….”. Именно действията на пострадалия са предизвикали
раздразнението у подсъдимия и това раздразнение е допринесло/улеснило
извършването на престъплението. В тази насока съдът приема, че от това
раздразнение е могло да настъпят тежки последици за виновния – подсъдимия Д. с
оглед неговото заболяване – диабет и усложнената му здравословна обстановка –
инсулиновата зависимост, резките нива на кръвната захар, което в някой случай
води до припадък у болния. Като цяло показанията на свидетелката Стоянова
разкриват че на тази датата двамата – Д. и Али взаимно са се псували но именно
отиването на Али при Д. и търсенето на сметна на поведението на последния е
провокирало възбудимостта на болния от диабет човек да изпадне в раздразнено
състояние, което го е и улеснило в извършването на престъплението и нанасянето
на травматичните увреждания на пострадалия. Това се потвърждава и от
показанията на другите свидетели и обясненията на подсъдимия. Следва да се има
предвид, ме точно в този момент кръвната захар на подсъдимия е паднала, което
още повече е допринесло и улеснило извършеното от него. Съдът кредитира
показаният на всички разпитани по делото свидетели и намира че те не
разколебават възприетото от съда. А що се касае до умисъла на Д. при нанасянето
на телесните повреди, той несъмнено е налице. При момента на нападението на
пострадалия, подсъдимия Д. е държал ножа в ръката си и несъмнено е съзнавал, че
като го ползва при защитата си ще нарани нападателя си и с оглед на
здравословното си състояние и намаленото му зрение. Това че първоначално не е
искал да нанася прорезната рана не изключва наличието
на последващ възникна умисъл в хода на защитата от нападението.
С оглед на това съдът
намира, че в разглеждани случай, са налице квалифициращите признаци на състава
на престъплението по 132, ал.1, т.3 от НК, а именно при нанасянето на леката
телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК подсъдимият е бил в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от насилието на пострадалия и предвид здравословното
си състояние това обуславя наличието на законовото предположение, че за
виновния е би могло да настъпят тежки последици. Ето защо съдът намира, че в разглеждания случай
подсъдимият Д. Донев е извършил следното престъпно деяние: а именно на
07.09.2013 година в село Хан Аспарухово, община Стара Загора, в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния, е причинил чрез използване на
нож лека телесна повреда на Р.С.Али, изразяваща се в прорезна рана в областта
на лявата гривнена област, леко умерено засягане на проводимостта на импулси по
левия срединен нерв, предимно двигателни мускули, лека намалена проводимост в
следствие увреждане на левия нерв за двигателни мускули и тежка за
чувствителността, охлузване и кръвонасядане на лявата подбедрица, с което е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Али –
престъпление по чл.132, ал.1, т.3 във връзка с чл.130, ал.1 от НК.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установеното съдът приема за несъмнено
установено по делото, че подсъдимият Д.Т.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна елементите на състава на чл.132, ал.1, т.3, във връзка с
чл.130, ал.1 от НК, а именно, че на на 07.09.2013 година в село Хан Аспарухово, община Стара Загора, в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, от
което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния, е причинил чрез
използване на нож лека телесна повреда на Р.С.Али, изразяваща се в прорезна
рана в областта на лявата гривнена област, леко умерено засягане на
проводимостта на импулси по левия срединен нерв, предимно двигателни мускули,
лека намалена проводимост в следствие увреждане на левия нерв за двигателни
мускули и тежка за чувствителността, охлузване и кръвонасядане на лявата
подбедрица, с което е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на Али. От субективна страна,
деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанията съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с преследваните цели на
генералната и специалната превенция.
Съгласно
принципа на законоустановеност на наказанието, разпоредбата на чл.132, ал.1,
т.3 от НК, предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три месеца или „Пробация”до
шест месеца.
Съгласно
вторият принцип съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на подсъдимия и
добрите характеристични данни на същия. Отегчаващи вината обстоятелства не се
установиха по делото.
Съдът като взе
предвид това, че Д.Т.Д. не е осъждан за престъпление от общ характер и няма
данни да е освобождаван до сега от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, и за същото се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до три месеца или друго по леко наказание, съдът на основание чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„Глоба” в размер на 1000 лева при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът намира, че
минималния размер на глобата предвиден в закона ще изиграе своята превантивна
роля и ще доведе но въздействието върху дееца да не извършва други
престъпления. Размера на наложената глоба е съобразен с неговата възраст и
положение – пенсионер по болест, извършеното престъпление и отношението му към
него и последиците.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от частния тъжител Ремси С.Али против
подсъдимия Д.Т.Д. граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на причинените болки и
страдания от престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, както и сумата от 90 лева представляваща направените разноски по
проведеното лечение. В тази връзка съдът намира следното: в настоящия случай са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина на дееца. При определяне
на размера на обезщетението, съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД
принцип за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. Категорията справедливост е обективна даденост, съобразена с
установените обстоятелства по делото. В случая на пострадалия е причинена лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1, при квалифицираната и форма по
чл.132 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и пострадалия. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния
случай на претърпените от пострадалия страдания, и с оглед на това че част от
тях има вероятност да останат пожизнени, следва да се присъди обезщетение в
размер на 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 07.09.2013 година, до окончателното изплащане на тази
сума. В останалата част до размера от 3000 лева, така предявеният граждански
иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Подсъдимият бе осъден да заплати и направените по лечението разноски в размер
на 90 лева за което по делото са представени съответните касови бележки.
Подсъдимият бе осъден да заплати ДТ върху така уважения размер на гражданския
иск. Подсъдимият бе осъден да заплати и направените по делото разноски,
включително и на страните, като се взе предвид размера на уважената част на
гражданския иск.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание
и слабо морално-волеви задръжки.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАОЙНЕН СЪДИЯ: