Решение по дело №2/2024 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 185
Дата: 5 март 2024 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20247190700002
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

185

Разград, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИН МАРИНОВ

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИН МАРИНОВ административно дело № 20247190700002 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 25, ал. 5 във вр. с ал. 2 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/

Образувано е по жалба на С. М. Д. от с. Б., действаща като майка и законна представителка на детето си Д. А. М. с ЕГН **********, срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ” № 23028584 от 21.11.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Разград в частта, с която са определени 123 брой часове месечно за лична помощ, потвърдено с Решение № 17- РДО6-0033 от 13.12.2023 год. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Разград.

В жалбата и в съдебно заседание по същество се твърди, че определените в оспорения административен акт 123 часа месечно за лична помощ са недостатъчни с оглед състоянието на детето Д., т.е. че размерът на предоставената лична помощ не е определен след изясняване на всички обстоятелства от значение за случая в т.ч. и състоянието на детето. От съда се иска да отмени оспорения административен акт и върне преписката на административния орган за ново произнасяне .

Ответната по жалбата страна – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” - Разград, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а оспорения административен акт - потвърден

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Детето Д. А. М., родено на **.**.**** год., е било освидетелствано от ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски- Разград” АД. С експертно решение № 2404 от 20.10.2020 год. /л.9/ са ѝ определени ** % вид и степен на увреждане с чужда помощ с начална дата на инвалидизация 26.03.2017 год. и срок от 3 години до 01.10.2023 год. С Направление за включване в механизма „Лична помощ № 20023187 от 17.11.2020 год. /л.67/, издадено от директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Разград , на детето са определени 149 часа месечно за лична помощ, която да се предоставя в с. Б., област Р., ул. ***** до 01.10.2023 год.

Д. М. е била преосвидетелствана и с ЕР № 92092 от 11.10.2023 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД /л.7-8/ са и определени ** % вид и степен на увреждане с чужда помощ за срок от 3 години до 01.10.2026 год. Водещата диагноза на заболяването е *** ***. В анамнезата е посочено, че се касае за * годишно дете, което е оперирано по повод *** ***. Патологично протекъл следоперативен период с непрекъсната ***  симтоматика. Детето е с изоставане в *** *** развитие, на фона на терапия с Конвулекс и Репитент. Диспансеризирано при детски невролог.

Производството по издаване на оспорения в настоящото дело административен акт е започнало със Заявление-декларация за индивидуална оценка на потребностите на детето Д. по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РР/2208 от 20.10.2023 год. /л.32/., подадено от С. Д. – майка и законна представителка на детето, до Дирекция социално подпомагане – Разград. Към заявлението е бил приложен и формуляр за самооценка на човек с увреждания, попълнен от майката на детето. Заявителката е била уведомена, че на 13.11.2023 год. ще бъде проведена анкета /виж гърба на л.32/, както и че подаденото от нея заявление –декларация ще бъде разгледана на заседание на специализирания отдел при Д „СП” – Разград на 21.11.2023 год. от 16 00 часа /виж уведомление л. 33/.

На 13.11.2023 год. служител на Д „СП” – Разград е извършил анкета и е посетила детето Д. във връзка с което е изготвило формуляр за попълване от служител водещ случая за извършване на индивидуална оценка на потребностите /л. 24-31/ прил. 2 към чл. 3 от МЕТОДИКА за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания / ДВ бр. 27/2019 г. /. В т.7.3.1. от формуляра длъжностното лице е дало заключение, че детето има нужда от предоставяне на лична помощ, като е определило 79 общ брой точки въз основа на информацията по част 4 относно наличните проблеми с функционирането на човека с увреждания и част 5 за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане от същия формуляр. Въз основа на така определения общ брой точки е определило четвърта степен на зависимост от интензивна подкрепа и 123 часа месечно за лична помощ на детето.

На 15.11.2023 год. водещият случая служител е изготвил формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите / л.20-23/, който съдържа данните от съставения на 13.11.2023 го. Формуляр, като в т.10.3 са изложени други съществени обстоятелства от значение за случая.

На 21.11.2023 год. е издадена индивидуална оценка за потребностите на детето Д. по заявление с вх. № с вх. № ЗХУ-ИО/Д-РР/2208 от 20.10.2023 год. /л. 19/. В него е посочено, че компонент I и II са изготвени от служител, водещ случая, а компонент III е изготвен от 9 служители, посочени поименно и положили подпис. С него е посочено, че се определят подкрепящи мерки за детето чрез предоставяне на целева помощ за ползване на балнеолечение и / или рехабилитационни услуги по чл. 72, т. 4 от ЗХУ при спазване разпоредбата на чл. 76 от същия закон, както и предоставяне на лична помощ по чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за личната помощ за четвърта степен - тотална зависимост/затруднения, в размер на 123 часа месечно за период до 01.10.2026 год. Тази оценка е връчена на законната представителка на детето на 22.11.2023 год.

Въз основа на така изготвената индивидуална оценка на потребностите директорът на Д „СП” – Разград е издал Направление за включване в механизма „Лична помощ” № 23028584 от 21.11.2023 год. /л.16/ , с което е определил 123 часа месечно за лична помощ и срок на действие на направлението до 01.10.2026 год. Направлението е връчено на майката на детето на 22.11.2023 год., която го е обжалвала в частта за определения брой от 123 часа месечно за лична помощ, пред директора на Регионална дирекция „СП” – Разград с жалба вх. № 1703-94С-00-2651 от 29.11.2023 год. /л.38/.

С решение № 17-РД06-0033 от 13.12.2023 год. директорът на РД „СП”-Разград е оставил жалбата без уважение. В мотивите на решението си административният орган е описал извършените процесуални действия, приел е, че няма допуснати процесуални нарушения и че направлението съответства на материалния закон съобразно установените факти. Решението е връчено на оспорващия на 18.12.2023 год. а жалбата срещу направлението е подадена на 02.01.2024 год., чрез пощенски оператор, видно от пощенското клеймото на плика.

В хода на съдебното производство беше разпитан като свидетел А. К. М. – баща на детето Д. *** *** ***.

При така установената фактическа обстановка и след извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения от закона срок, е процесуално допустима.

Оспореното направление е издадено от компетентен орган, директорът на дирекция "Социално подпомагане"- Разград, на когото с чл. 25, ал. 2 от ЗХУ е възложено да издава направления за предоставяне на лична помощ с определен брой часове, социални услуги или друг вид подкрепа при условия и по ред, определени със закон.

Направлението е постановено в предвидената от закона писмена форма. В него относно мотивите за издаването му се препраща към заключенията в индивидуалната оценка за потребностите.

Съдът констатира обаче, че нито от оспорения акт, нито от изложените в индивидуалната оценка фактически обстоятелства изложени в компонент I и II става ясно, защо в предходното направление за детето, издадено през 2020 год. при установени в експертно решение ** % ВСУ са му определени 149 часа месечно за лична помощ, а в сегашното производство при установени ** % ВСУ са му определени 123 часа. По същество липсват ясно изложени и формирани фактически обстоятелства и мотиви на административният орган в т.ч. и в индивидуалната оценка, от които да следват изводи, че степента на затруднения във функционирането на детето е намаляла спрямо предходния период, въпреки че и в този случай степента на зависимост е четвърта степен – степен на тотална зависимост.

На следващо място съдът констатира, че както в индивидуалната оценка, така и във формуляра за попълване от служител – приложение 2 към чл. 3 от Методиката, има фактически констатации, които противоречат на събраните по делото доказателства. В индивидуалната оценка /л. 19 компонент II, първи абзац/ е посочена само водещата диагноза на заболяването на детето – *** ***, но не е посочено, че е налице придружаващо заболяване – *** ***, което изрично е посочено в ЕР № 92092 от 11.10.2023 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград” АД /л.7-8/.

Също така и в двата документа е посочено, че при детето Д. не е налице интелектуална и психическа недостатъчност, въпреки, че в цитираното ЕР изрично е посочено, че детето е с изоставане в *** ***  развитие / виж – л. 19 компонент II, първи абзац, л. 20 т. 3.1 и т. 3.3 от формуляр прил. 2 към чл. 3 от методиката и ЕР № 92092 л.7-8/.

Несъмнено водещия случая служител и другите длъжностни лица, участвали в това производство са били запознати с ЕР № 92092 от 11.10.2023 год. на ТЕЛК, тъй като то е цитирано в техните актове, но не са съобразили посочените в него констатации и фактически установявания относно придружаващото заболяване и изоставането в *** *** развитие на детето. Ако същите са имали съмнение относно *** *** развитие на детето е следвало да съберат допълнителна информация или ако е необходимо да възложат експертиза по реда на чл. 49 от АПК.

Съдът намира, че при постановяване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ППЗХУ индивидуалната оценка на потребностите по искане на човека с увреждания се изготвя от специализиран отдел в дирекция „Социално подпомагане”. Съгласно чл. 16, ал. 1 от същия правилник специализираният отдел се свиква най-малко веднъж на месец, като според ал. 4 всеки човек с увреждане и/или лице по чл. 21, ал. 2, т. 2-4 от ЗХУ има право да присъства на заседание, на което се изготвя индивидуална оценка на неговите потребности. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от правилника е предвидено, че за всяко заседание се води протокол, който съгласно ал. 2 се подписва от началника на отдела и от служителите участвали на заседанието. Значимостта на този протокол в производството по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите, като удостоверяващ провеждането на това заседание, се подчертава и от императивното изискване на чл. 20, ал. 1 от ППЗХУ протоколите от заседанията и индивидуалната оценка на потребностите да се съхраняват за срок от 10 години.

В настоящия случай съдът с определение № 11 от 04.01.2024 год. е изискал от административния орган заверено копие на оспорения административен акт и заверено копие от цялата административна преписка по издаването му. В представената по делото административна преписка липсва протокол от заседание на специализирания отдел на Д „СП „ – Разград, в който да е посочено, че случаят на детето Д. е обсъден в заседание по реда на чл. 16 и 17 от ППЗХУ, което обосновава извода, че такова заседание не е проведено. Вярно е, че по преписката е приложена индивидуална оценка Приложение 1 към чл. 2 от методиката, подписан от служителя водещ случая и още 9 лица, на които не са посочени длъжностите, но това не променя извода на съда, че случаят на детето Д. не е разгледан на заседание на Специализирания отдел, проведено по реда на чл. 16 и 17 от ППЗХУ. В случая е без значение, че майката на детето Д. е била уведомена, че случаят на детето ще се разгледа от Специализирания отдел на 21.11.2023 год. от 16 часа. Законодателят императивно е изискал да се изготвя протокол от заседанието, който удостоверява неговото провеждане, проведените разисквания, участващите в заседанието лица и т.н.

Това нарушение на административно-производствените правила е съществено, тъй като пряко рефлектира върху законосъобразността на цялата процедура по издаване на оспорения административен акт, включително на правото на лицето пълноценно да участва в нея. Спазването в хода на административното производство на процесуалните правила се отразява пряко върху обосноваността на изготвената индивидуална оценка на потребностите и определената въз основа на нея подкрепа. Само това нарушение води до незаконосъобразност на оспорения административен акт и обосновава неговата отмяна. В тази насока е и трайната практика на ВАС изразена в Решение № 7974 от 19.07.2023 г.по адм. д. № 400/2023 г., Решение № 1749 от 16.02.2023 г. по адм. д. № 9296/2022 г.,Решение № 9415 от 26.10.2022 г. по адм. д. № 4178/2022 г., Решение № 82 от 5.01.2021 г. по адм. д. № 7470/2020 г., и Решение № 8848 от 6.07.2020 г. по адм. д. № 14405/2019 г. – всичките на ВАС – Шесто отделение.

Съдът намира, че административният орган е нарушил и разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не е изяснил всички обстоятелства от значения за случая и не е събрал служебно съответните доказателства.

При изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите служителят водещ случая е попълнил формуляра /приложение № 2 към чл. 3 от методиката/ като отразените точки за някои от показателите явно не съответства на действителното положение на лицето с увреждания, което се установява от приложените ЕР на ТЕЛК, както и от свидетелските показания на бащата на детето. В т. 3 от формуляра е посочено, че не е налице интелектуална и психическа недостатъчност, както и че детето няма други заболявания, като е посочено, че няма представени становища. Очевидно водещият случая служител се е доверил на самооценката на човека с увреждания, която в случая е попълнена от майката на детето, която водена от майчинското чувство е вписала липсата на такава недостатъчност. От друга страна обаче в ЕР на ТЕЛК изрично е посочено, че детето има изоставане в *** *** развитие, както и че има придружаващо заболяване. Това, че майката не е представила становища и медицински документи относно тези обстоятелства, не освобождават административния орган служебно да събере необходимите доказателства за изясняване им, съгласно разпоредбата на чл. 36 от АПК. Наред с това с оглед показанията, дадени от бащата на детето за неговото състояние, съдът намира, че водещият случая служител неправилно е определил проблемите на детето в т. 4.1.1, 4.1.2, 4.4.1, 4.4.2. от формуляр Приложение 2. Бащата сочи, че единственото нещо, което детето може да извърши самостоятелно е да *** ***  .

Така допуснатите съществени процесуални нарушения са довели и до нарушение на материалния закон.

Според чл. 22, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Методиката правото на предоставяне на лична помощ се осъществява при заявена потребност във формуляра за самооценка. Определянето на броя часове за лична помощ се основава на следните четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ и четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 , т. 1 ,б. „в” от Методиката е посочено, че конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за хора с увреждания до 12 годишна възраст се определя в съответствие с част 7, т. 7.3 от приложение № 2, като полученият общ брой точки се умножава по коефициент 1,556.

Съдът счита, че допуснатите съществени нарушения на административно- производствените правила са довели до неправилна оценка на двигателното и социално функциониране, както и на психосоциалните функции и самообслужване на детето Д., поради което индивидуалната оценка на потребностите ѝ е извършена в нарушение на чл. 22, ал. 1 от ЗХУ.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при индивидуалната оценка на потребностите на детето са довели несъответствие на оспореното направление с целите на механизма на личната помощ, регламентирани в чл. 2 от ЗХУ и чл. 2 от Закона за личната помощ - да се предостави подкрепа на същите и на техните семейства, както и да им се гарантира достоен начин на живот. В случая е налице нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на детето Д. и предоставената от органа лична помощ.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ” № 23028584 от 21.11.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Разград, е незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени, а административната преписка да се изпрати на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Разград за ново произнасяне. При решаването на преписката по същество административният орган следва да се съобрази с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Направление за включване в механизма „Лична помощ” № 23028584 от 21.11.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Разград в частта , с която са определени 123 брой часове месечно за лична помощ.

ВРЪЩА административната преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Разград за ново произнасяне в отменената част, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд - Разград

Съдия:

/п/