Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260084
гр.Пловдив, 19.10.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в
открито заседание на пети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Цветелина Георгиева
при секретаря Милена Левашка и в присъствието на прокурора ……....... ...........................,
разгледа докладваното от съдията т.д. № 830 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. чл.111, ал.1 от КМЧП.
Предявен от „ЕЙЖА СТИЙЛ ЕНД МЕТАЛ ЛИМИТИД“ – регистрирано в Хонг Конг, Китайска Народна Република,
учредено и регистрирано съгласно законите на Хонг Конг, със седалище и адрес на
управление 616-617 Тауър 2, Липо Сентър 89, Куинсуей Адмиралти, представлявано
от Н.Д., гражданин на Република Италия против „ВИДА ТРАНС 01“ ЕООД – гр.Пловдив,
ЕИК *********. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му върне получената без основание сума от 500000
щатски долара, предявена частично от 1244500 щатски долара, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на иска 03.10.2019г до окончателното
ѝ изплащане, а при условията на евентуалност, ако искът бъде отхвърлен да
бъде осъден да върне сумата на основание неоснователно обогатяване. Претендира
съдебни разноски по списък.
Ответникът не е взел становище.
Пловдивският окръжен съд, като взе
събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Ищецът твърди, че през м.юли
2019г неизвестни лица са извършили неоторизиран достъп до имейл акаунта на
служителя А.А. на негов дългогодишен търговски партньор като са изпратили
неистински инструкции да се заплати процесната сума пари по посочена банкова
сметка на ответника в РБългария - „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София. На 15.07.2019г
преводът е бил извършен, като на 19.07.2019г между банките, изпращаща и
получаваща, е възникнало съмнение за измама, а ищецът узнал за това на
25.07.2019г след проведено вътрешно разследване. За измамата той подал сигнал
до полицейските органи в Хонг Конг, както и в Софийска градска прокуратура. Бил
e уведомен от „Банка ДСК“ ЕАД –
гр.София, че със сумата е извършено последващо разпореждане и тя не е налична
по банковата сметка на ответника.
При тези факти ищецът счита, че
ответникът е получил процесната сума в резултата на измамни действия, като тя
никога не му е била дължима и поради това иска връщането ѝ. Обосновава
международната компетентност на настоящия съд, тъй като неоснователното
обогатяване е настъпило на територията на Република България.
Ответникът е редовно призован при
условията на чл.50, ал.4 във вр ал.2 от ГПК не е взел становище по делото.
По въпроса за наличието у
настоящия съд на международна компетентност да разгледа спора, за което той
служебно е длъжен да разгледа и се произнесе в съответствие с чл. 28 КМЧП,
съдът прие, че разполага с такава на основание въведените от ищеца твърдения за
превод на исковата сума от него по банкова сметка на територията на РБългария.
Титуляр на тази сметка е юридическо лице, регистрирано също на територията на
РБългария и ответник по делото. Тези обстоятелства, съдът прие, че попадат под разпоредбата
на чл. 111, ал.1
от КМЧП, съгласно която споровете по задължения, произтичащи от неоснователно обогатяване, се уреждат от
правото на държавата, в която то е настъпило, в случая е настъпило на територията на РБългария. По тези мотиви съдът постанови нарочно определение № 393
от 12.02.2020г, влязло в сила като необжалвано, постановяващо, че спорът следва
да се разгледа по уредените от чл. 29 от КМЧП процесуални правила - по реда на ГПК; на основание чл. 39 и сл. от
КМПЧ българският съд определи като приложимо материално право - българското
право и на основание чл.4, ал.1, т.1 от КМЧП прие, че е компетентен съд.
По съществото на спора и с изготвения по делото проект за
доклад съдът указа на ищеца,
че носи
доказателствената тежест да установи извършването от него на процесния превод
като резултат от извършени измамни действия без да е имало основание тази сума
да бъде преведена на ответника, а напротив основанието за плащането ѝ
получаването от търговски партньор на ищеца, различен от ответника. В подкрепа
на твърденията си ищецът ангажира извършването на счетоводна ексепртиза, приета
по делото без да е оспорена и е изцяло възприета от съда, като компетентно
изготвена – изводите ѝ са следствие на извършена непосредствена проверка
на наличната документация в обслужващата плащането „Банка ДСК“ ЕАД – гр.София,
която е уведомила ищеца за преводите. От експертизата се установи извършването
на превода от ищеца към ответника, като в представените на вещото лице
документи, придружаващи превода липсва посочено основание за същия. След това
същата сума, с изключение на изтеглената на каса сума от 47000лв е прехвърлена
отново от ответника към трето лице и отново не е посочено основание за
действието.
На следващо място по делото е
постъпило писмо изх.№ 17673 от
29.09.2020г на СГП, към която е приложен и сигнала на ищеца за
извършената спрямо него измама, като е посочено, че случаят е немаловажен, по
него е образувана преписка вх.№ 17673/2019г за разслледване на престъпления по
чл.319а, ал.1 от НК, чл.212а, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 от НК чл.253, ал.4 във
вр. ал.1 от НК.
Всички тези доказателства
кореспондират и с представените от ищеца по делото заверени, разпечатани на
хартиен носител копия на разменена между ищеца и търговския му партньор
електронна кореспонденция, в изпълнение на които уговорки ищецът е превел
процесната сума, със съзнанието и основанието, че я превежда на контрагента си
именно за изпълнение на поетите от него задължения към последния.
От страна на ответника не са
ангажирани никакви доказателства, оборващи твръденията на ищеца, нито от него е
установено да е получил процесната сума на правно основание.
С оглед всички коментирани по
делото доказателства, съдът намира, че ищецът доказа в процеса твърденията си
да е превел на ответника процесната сума без правно основание, който я е
получил и се е разпоредил с нея в полза на трето лице. Това прави искът му
основателен и на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД ответникът следва
да бъде осъден да върне на ищеца полученото без основание, ведно с
претендираната законна лихва от датата на предявяване на иска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на извършените в производството разноски, съобразно представения списък,
в размер на 67107,13лв, дължими от ответника.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ВИДА ТРАНС 01“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* да
върне на „ЕЙЖА СТИЙЛ
ЕНД МЕТАЛ ЛИМИТИД“ – регистрирано в Хонг Конг,
Китайска Народна Република, учредено и регистрирано съгласно законите на Хонг
Конг, със седалище и адрес на управление 616-617 Тауър 2, Липо Сентър 89,
Куинсуей Адмиралти, представлявано от Н.Д., гражданин на Република Италия,
получаната без основание от „ЕЙЖА СТИЙЛ ЕНД МЕТАЛ ЛИМИТИД“ сума от 500000
щатски долара, предявена частично от 1244500 щатски долара, ведно със законната
лихва, начиная от датата на предявяване на иска 03.10.2019г до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ВИДА ТРАНС 01“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* да
заплати на „ЕЙЖА
СТИЙЛ ЕНД МЕТАЛ ЛИМИТИД“ – регистрирано в Хонг Конг,
Китайска Народна Република, учредено и регистрирано съгласно законите на Хонг
Конг, със седалище и адрес на управление 616-617 Тауър 2, Липо Сентър 89,
Куинсуей Адмиралти, представлявано от Н.Д., гражданин на Република Италия сумата от 67107,13лв за
извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: