№ 178
гр. Стара Загора, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500169 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Д. Б. Г. от гр.К., чрез
адв. А.С. от АК - Стара Загора против решение № 260378 от 08.09.2021 г.,
постановено по гр.дело № 771/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, в
частта, с която съдът е допуснал до делба имот, находящ се в с.Я..
Въззивницата обжалва постановеното решение като неправилно, и
необосновано. Счита, че решението е постановено при неправилен и
ограничен анализ на свидетелските показания, а и при постановяване му,
съдът не е взел предвид характера на имота - бащин дом и близките
отношения между Д. Б. Г., нейните родители и сестра, както и не е анализирал
факта, че имотът е придобиван на части - по наследство и чрез покупка в две
различни години, като целта на Д.Г. е била да придобие целия имот, към
който има сантименти. Излагат се подробни съображения в тази насока.
Претендира се изцяло отмяна на първоинстанционното решение, в
частта, с която съдът е допуснал до делба имота находящ се в с.Я., ***, както
и да бъде прието за основателно възражението за пълна трансформация / на
осн.чл.23, ал.1 от СК/ на придобитите на Д. Б. Г. 5/6 идеални части от
недвижим имот, предмет на насрещния иск, представляващ земя, сгради и
подобрения, находящи се в с.Я., ***, както и да бъде изключен този имот от
делбената маса.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.И.С.., чрез
1
процесуалния му представител адв. Н. М. от АК Стара Загора, в който се
сочи, че подадената въззивната жалба е допустима, но по същество е изцяло
неоснователна. Претендира се оставянето й без уважение, а постановеното
решение, в обжалваната му част да бъде потвърдено. Излагат се подробни
съображения в същия писмен отговор.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски и във
въззивната инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира депозираната въззивна жалба за
допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по
съществото си относно нейната материална основателност.
В откритото съдебно заседание на датата 20.04.2022 год. въззивният съд
е допълнил доклада си по делото, както следва:
На 14.01.2022г е подадена молбата от Д. Б. Г., с която на основание
чл.264, ал.1 от ГПК оттегля изцяло подадената въззивна жалба с вх.№
268215/01.11.2021 г. и моли производството инициирано по тази въззивна
жалба да бъде прекратено.
На 31.01.2022г. е подадена жалба и от Н.И.С.. против Решение под №
260441 от 21.12.2021г. на РС - Казанлък, което е постановено по искането за
определяне на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, с което се допълва
постановеното първоначално решение по спора. В жалбата са изложени
подробните съображения. Молят съда да отмени изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно това решение и се произнесе по същество по искането на
съделителката Д.Г. за осъждане на ответника - съделителя Н.С. да й заплаща
обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесното жилище, като
бъде отхвърлено това нейно искане, като неоснователно.
По тази въззивна жалба е постъпил писмен отговор от другата страна Д.
Б. Г. на 02.03.2022г. в РС Казанлък, с което се заявява, че се оспорва
въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано.
Излага подробни съображения и моли да се постанови решение, с което да
бъде потвърдено Решение № 260441/21.12.2021г.
На 25.03.2022г. е постъпило становище от Н.С., чрез адв.Н.М., във
връзка с постановеното от настоящия съд Определение № 342/14.03.2022г., с
което е насрочено делото. Посочва се, че в същото се обсъжда само
постъпилата въззивна жалба от Д.Г., както и че съдът е постановил
допълнително решение, против което има подадена въззивна жалба от Н.С..
Освен това от електронното досие на делото е видно, че въззивната жалба на
Д.Г. срещу основното решение е оттеглена
Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.264, ал.1 от ГПК,
именно поради което е прекратил производството по в.гр.д. с № 169/2022г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която е образувано по
въззивна жалба с вх.№ 268215/01.11.2021 г., подадена от Д. Б. Г., против
Решение с № 260378/08.09.2021г., постановено по гр.д.№ 771/2020г. по описа
2
на Казанлъшкия районен съд. Това Определение в тази му част не е било
обжалвано от никоя от страните пред Апелативен съд - Пловдив в
едноседмичен срок от постановяването му и съответно е влязло в законна
сила.
Съдът в тази насока е обявил на страните, че производството
продължава по подадената въззивна жалба от Н.И.С.. с вх.№
260292/31.01.2022г. против Решение под № 260441/21.12.2021г. на РС -
Казанлък, постановено гр.д.№ 771/2020г. по описа на същия съд.
Въззивният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима и е
подадена в законния 2-седмичен срок за обжалване, поради което следва да се
разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява,
представлява се от адв.Н.М., чрез когото моли въззивния съд да уважи
въззивната жалба и да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно
допълнително съдебно Решение, с което се определят привременните мерки
по чл.344, ал.2 от ГПК относно допуснатите до делба процесни недвижими
имоти, като незаконосъобразно по съображенията подробно изложени и
посочени във въззивната жалба на въззивника.
Въззиваемата се явява лично и се представлява от адв.А.С., чрез която
заявява, че подадената от г-н С. въззивна жалба е неоснователна.
Постановеното първоинстанционно съдебно решение, с което се обжалва
настоящото производство намира за правилно и законосъобразно. По
изложените в депозирания писмен отговор съображения, моли съда да остави
същото в сила.
След като се запозна с изложеното в жалбата и с допълнителната
писмена молба на жалбоподателите и на въззиваемата, както и с
допълнителното Решение на РС Казанлък, писмените и гласните
доказателства по делото, съдът намира за изяснено следното :
Предявени са искове с правно основание чл. 34 и сл. от ЗС, във вр.
с чл. 341 и сл. от ГПК за делба, като производството е във фазата по
допускането на делбата.
В първоинстанционното производство е постановено Решение с №
260378 от 08.09.2021 г., постановено по гр.дело № 771/2020г. по описа на
Казанлъшки районен съд, с което съдът е допуснал до съдебна делба
процесните имоти , както следва:
ДОПУСКА съдебна делба между Д. Б. Г., с ЕГН-********** от гр.К.,
*** и Н.И.С.., с ЕГН- ********** от гр.К., *** по отношение на следните
придобитите по време на брака недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ с №20,
находящ се в жилищната сграда - ***, на VII етаж, построен върху общинска
земя в гр.К., квартал 372, ж.к.“Изток“, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 69,59 квадратни метра, заедно с
припадащото се избено помещение №19 и 0,91 идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
3
мястото, при съседи: на жилището - изток - М. и Р.З., север - С.П., от горе - Ц.
и П.Ц., долу - Е.Ч. и съседи на избеното помещение - изток Ц. и П.Ц., запад -
Е.Ч., север и юг - коридор, който по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.К., одобрени със Заповед №РД 18-88/26.11.2015г. на АГКК, е
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 35167.505.196.1.20 с адрес на
имота: гр.К., ***, като самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с
идентификатор 35167.505.196.1, брой надземни етажи: 8, брой подземни
етажи: 0, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлени имоти с идентификатори 35167.505.196,
35167.505.745, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 69,59
квадратни метра, прилежащи части: избено помещение 19, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатор
35167.505.196.1.20, 35167.505.196.1.19; под обекта: 35167.505.196.1.17; над
обекта - 35167.505.196.1.23.; ГАРАЖНА КЛЕТКА №21, с площ 18 квадратни
метра, находяща се в гр. К., построена върху общинска земя в квартал 73, с
административен адрес: гр.К., ***, който по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К. , одобрени със Заповед №РД 18-
88/26.11.2015г. на АГКК е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
35167.506.3576.8.12, с адрес на имота: гр.К., ***, като самостоятелният обект
се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор 35167.506.3576.8, брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: 0, предназначение: хангар, депо,
гараж, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
35167.506.3576, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 18.00 квадратни метра,
прилежащи части: не са посочени, със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори 35167.506.3576.8.11,
35167.506.3576.8.13; под обекта: няма; над обекта -няма; и УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ IV-321, в квартал 56 по плана на с.О., ***, одобрен със
Заповед №284/17.10.1990г., с площ на УПИ 780 квадратни метра, при
граници: север - улица, изток - УПИ V-388, юг - УПИ Х-322, запад — УПИ
Ш-320, който по титул за собственост е дворно място от 760 квадратни метра,
находящо се в с.О., ***, съставляващо парцел XIII-205, в квартал 56 по плана
на същото село, ведно с построената в същото дворно място стопанска
постройка, при граници: улица, наследници на А.Д.Г., Н.И.Д. и П.К.Д.; при
дялове: 1/2 идеална част за Д. Б. Г., с ЕГН- ********** и 1/2 идеална част за
Н.И.С.., с ЕГН-**********.
Съдът е ДОПУСНАЛ съдебната делба между Д. Б. Г., с ЕГН-**********
от гр.К., *** и Н.И.С.., с ЕГН- ********** от гр.К., ***, и на следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІІI-1038, целият с площ
от 949 кв.метра по скицата, а по документ за собственост 900 кв.метра, в
квартал 36 по плана на с.Я., ЕКТТЕ 87212, ***, на ***, заедно с построените в
него масивна жилищна сграда, масивна жилищна пристройка, два навеса с
оградни стени, стопански постройки и подобрения, при съседи: от изток УПИ
4
IV - 1037; от юг - УПИ XII - 1045 и XI -1046; от запад - УПИ XV-1041 и УПИ
II - 1039; от север -улица, при дялове: 13/18 идеални части за Д. Б. Г., с ЕГН-
********** и 5/18 идеални части за Н.И.С.., с ЕГН-**********.
По делото е постановено и Решението с № 260441/21.12.2021 от което
се установява, че първостепенният съд е осъдил на основание чл.344, ал.2 от
ГПК жалбподателя Н.И.С.., с ЕГН- ********** от гр.К., ***, да заплаща на Д.
Б. Г., с ЕГН-********** от гр.К., ***, сумата от 107.50 лв. месечно
обезщетение за лишаване от право на ползване, явяващо се средната
пазарна стойност на месечен наем за ползването на 1/2 идеална част от
допуснатия до делба съсобствен имот- самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 35167.505.196.1.20, с адрес на имота: гр.К., ***, намиращ се
в сграда с идентификатор 35167.505.196.1, брой надземни етажи: 8, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлени
имоти с идентификатори 35167.505.196, 35167.505.745, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
посочена в документа площ: 69,59 квадратни метра, с прилежащи части:
избено помещение 19, считано от влизане в законна сила на настоящото
решение до окончателното извършване на делбата.
Въззивният съд счита, че обжалваното допълнително решение е
правилно и обосновано.
По делото Настоящата съдебна инстанция не споделя възраженията на
ответната страна по спора. Първоинстанционното решение напълно и изцяло
кореспондира със събраните по делото доказателства, досежно релевантните
обстоятелства по въпросите, свързани с ползването на процесния имот от
страна на съделителите.
Правилно е становището на първоинстанционния съд, че е без правно
значение е обстоятелство, дали ответната страна /жалбоподателя С./
физически ползва или не спорния имот, а че същият ограничава достъпа на
ищцата да го ползва от своя страна според квотата си.
Този извод изцяло съответства на събраните в хода на делото гласни
доказателства. По делото ответникът и въззивник С. не е доказал на ищцата
да е бил предоставен ключ или същата да е била поканена да й бъде даден
такъв.
Разпитаният по делото свидетелят Д., който е и домоуправителя на
жилищната сграда, в която се намира апартаментът на съделителите е бил
категоричен в показанията си пред първостепенния съд, че към спорния
момент в имота живее третото лице - К.М.С. и че в периода 2019г. - 2020г.
той не е виждал ищцата в сградата. С. я е виждал два пъти и от него знае, че в
имота има наемател - въпросният К., на когото е предоставил и ключа от
входната врата и асансьора. За ищцата домоуправителят твърди, че
такива ключове не е давал.
Свидетелят К.С. твърди, че има ключ за апартамента, но не бил
наемател и не плащал наем. Твърди, че в апартамента има една заключена
стая с вещи на г-жа С., като тази информация я знае от ответника. Той твърди,
5
че не познава ищцата, никога не я е виждал и тя не е ходила в апартамента.
По делото ищцата твърди, че няма достъп до имота. Това е твърдението
на отрицателен факт, който не следва да се доказва, но въпреки това беше
установен от разпитаните двама свидетели, посочени по-горе.
Твърдението на свидетеля С., че знае от ответника, че в една заключена
стая в апартамента са вещите на ищцата не води до извод, че тя упражнява
право на ползване върху апартамента. По делото не се доказа, кой е заключил
тази стая, дали наистина е заключена и чии са вещите в нея. След като
ответникът твърди, че ищцата има достъпа до имота, то той следваше да
докаже и този факт. Това твърдение обаче беше оборено от разпита на
свидетеля Д., който като домоуправител поясни, че в последните години
процесният имот е бил обитаван от няколко наемателя - всички водени
от ответника С., т.е. на лице са данни, че С. е ползвал имота, отдавайки
го под наем на различни трети лица.
Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля С.
относно факта, че една от стаите в апартамента е заключена и в нея има вещи
на ищцата. Впечатленията на този свидетел не са лични, а същият преповтаря
думи на ответника и въззивник. Той на практика не е виждал ищцата и
изобщо не я познава. Не е виждал вещите. Не е виждал ищцата да отключва
или заключва стаята или дори само да влиза в апартамента.
Дори да се приеме за доказано, че една от стаите е заключена, то
показанията на свидетеля не установяват, че по този начин именно ищцата
упражнява правото си на ползване върху имота.
При съвкупната преценка на показанията на двамата разпитани
свидетели се стига до еднозначния извод, направен и от първоинстанционния
съд, че единствен ползвател на процесния имот е ответникът С., поради което
същият безспорно дължи обезщетение на ищцата.
Твърдението на ответната страна, че в рамките на спора С. е признал, че
самостоятелно ползва друг имот, предмет на делбата и че се е съгласил
доброволно да плаща на ищцата обезщетението за него, е ирелевантен факт за
правото на ползване на апартамента. За процесния апартамент събраните
доказателства водят до единствено възможния и правилен правен извод,
различен от твърдението на ответника, а именно — имотът се отдава под
наем еднолично от ответника на различни лица, което по правната си същност
е създаване на пречка за ищцата да упражни своето право на ползване върху
½ ид. част от имота.
С оглед горното въззивният съд счита, че обжалваното
първоинстанционно решение от жалбоподателя С. е правилно, обосновано и
следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззивният съд следва да постанови решение, с което да потвърди
изцяло Решение №260441/21.12.2021г. по гр. дело с № 771/2020г. на КРС, по
искането за определяне на привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, с което
се допълва постановеното първоначално решение по същия спор.
В тази насока въззивният съд намира, че въззивната жалба се явява
6
неоснователна и недоказана и поради следното:
Предявеният иск е за делба на съсобствени недвижими имоти с правно
основание чл.341 и сл ГПК във вр. с чл. 34 от ЗС като в исковата молба е
направено искане по чл.344, ал.2 от ГПК с решението съдът да постанови
ответникът да заплаща на ищцата месечно обезщетение в размер на 300 лв. за
това, че ползва нейната част до окончателното извършване на делбата. Съдът
констатира, че в постановеното по делото решение №260378/08.09.2021 г. не
се е произнесъл по направеното и уточнено в с.з. искане за присъждане на
обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствения имот-
апартамент №20, находящ се в гр.К., ***, поради което молбата е
основателна.
Предявеното искане по чл.344, ал.2 от ГПК е привременна мярка и
представлява претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила
на акта на съда до приключване на делбеното производство. Съгласно чл.344,
ал.2 от ГПК в решението си по ал.1 или по-късно ако всички наследници не
ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от наследниците, от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да
плащат на другите срещу ползването. Легитимирано лице е всеки съделител,
който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Разпоредбата цели
да се охранят правата на съделителите като се осигури възможност всеки от
тях да ползва имота- предмет на делба или да получи съответното
обезщетение, ако е лишен от това ползване. Такова искане може да бъде
направено през цялото развитие на делбеното производство като в решението
по допускане на делбата или по-късно съдът се произнася по него като са
налице основание за това. Произнасянето на съда по чл.344, ал.2 от ГПК
представлява съдебна администрация на гражданските отношения. Съдебният
акт, който се постановява има характер на определение и не се ползва със
сила на присъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално
правен спор между страните. Действието на определението е за определено
време, като същото може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата/
чл.344, ал.3 от ГПК/. В настоящият случай искането изхожда от легитимирано
лице- ищцата по делото, която е съсобственик на делбения имот.
Разпределение на ползването става при съобразяване правата/ квотата/ на
съделителите в съсобствеността. Претенцията на неползващия съделител
може да бъде както за разпределяне на ползването / реално ползване/, така и
за заплащане на обезщетение поради лишаване от ползването като съдът е
обвързан от искането. В случая искането е за плащане на обезщетение.
Съгласно трайната и константна практика и указанията на Тълкувателно
решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ВКС, ОСГК, в този случай
размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение при съобразяване обема, за който ползващия общата вещ
съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността. След съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства в т.ч. показанията на св.Д.М.Д.,
7
които съдът кредитира в пълен обем и не дава вяра на показанията на св.К.М.
С., който като ползващ процесния апартамент №20 в гр.К., ***, очевидно е
заинтересован от изхода на делото предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, а
и се установи, че процесният апартамент е бил отдаван от ответника под наем
през годините, а от м.04.2019г. се ползва от трето лице, на когото той е
предоставил ключ. Съдът счита, че без правно значение е дали ответникът
ползва или не физически имота, важно е, че е ограничен достъпа на ищцата да
го ползва според квотата й /1/2 ид.част/, а и не се доказа на ищцата да е бил
предоставен или да е поканена за да й бъде предоставен ключ за апартамента.
От заключението на изслушаната по делото съдебно- икономическа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено
и неоспорено от страните, се установи, че пазарния месечен наем на целия
имот е 215 лв. или 1/2 част възлиза на сумата от 107.50 лв. По отношение на
началния момент, от който се дължи обезщетението съгласно Определение
№308/24.04.2014г. по гр.д.№1773/2014г. по описа на ВКС, съдебният акт,
постановен по реда на чл.344, ал.2 от ГПК има действието и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното
приключване на делбеното производство. С оглед изложеното, съдът счита,
че ответникът/съделител Н.И.С.. следва да заплаща на съделителката Д. Б. Г.,
месечно обезщетение за лишаване от право й на ползване в размер на 107.50
лв., явяващо се средната пазарна стойност на месечен наем за ползването на
1/2 идеална част от имота- апартамент №20, находящ се гр.К., ***, считано от
влизане в сила на решението до окончателното извършване на делбата.
С оглед на гореизложеното, Окръжният съд, като въззивна инстанция
следва да постанови съдебно решение, с което да потвърди изцяло
обжалваното допълнително Решение, постановено по реда на чл.344, ал.2 от
ГПК. Първоначалното решение по първата фаза на делбата с №
260378/08.09.2021 год. съответно е влязло в законна сила.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззивника С.
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Г. направените от нея по
делото разноски пред въззивната инстанция, именно по въззивната жалба на
този въззивник, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са поискани,
нито с отговора на тази въззивна жалба, нито с пледоарията по същество на
въззиваемата и нейния пълномощник и не са налице доказателства,
представени от тази страна в тази насока, то и такива разноски не следва да
бъдат присъждани от настоящата инстанция. Също така съдът намира, че не е
налице и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение под № 260441 от 21.12.2021г.,
постановено по гр.дело № 771/2020г. по описа на Районен съд – Казанлък,
8
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд при наличието на
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9