№ 25
гр. Севлиево , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислав И. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Я. Османова
като разгледа докладваното от Станислав И. Цветков Административно
наказателно дело № 20214230200031 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Д. В. К. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление / НП
/ № ********** от 07.01.2021 г. на Директор на РДГ гр.В.Търново, с което за извършено
нарушение по чл.257, ал.2 от Загона за горите / ЗГ / във вр. с чл.52, ал.1, т.2 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл.257, ал.2 от Закона за горите му е
наложено наказание глоба в размер на 1 000.00лв.В жалбата се твърди, че НП е
необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в
същата съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РДГ гр.В.Търново, редовно призован, се явява представител
при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на
жалбата.Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушението е установено по безспорен и
несъмнен начин, а НП е законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
С Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 47, том VII,
рег. № 16 748, дело № 982 от 02.11.2017 г. Г.И.М. придобил идеални части от няколко
недвижими имота, находящи се в землището на с.Стоките, общ.Севлиево, сред които и
127/1080 / сто двадесет и седем върху хиляда и осемдесет / идеални части от залесена
територия, ***а имот с № 416012, местност „Кладев рът“, в отдел 86, подотдел 2 – 1,379 дка
– поляма, подотдел „о“, б.“о“ – 11,120 дка – широколистна гора, подотдел „п“ – 20,371 дка –
иглолистна гора, подотдел „р“, б.“р“ – 5,168 дка- широколистна гора.В нотариалният акт
1
като налични ограничения върху имота било отразено да се използва съгласно Закона за
горите / ЗГ / и Правилника за приложението му.Същевременно Г.И.М. бил *** дружеството
„Глобъл Лес-83“ ЕООД гр.Севлиево.На 26.04.2018 г. между Г.И.М. от една страна и
посоченото по-горе дружество бил сключен Договор за управление и стопанисване на
частни горски територии, като сред имотите, включени в договора бил и този с № 416012, в
землището на с.Стоките, общ.Севлиево.Свид.Г.Г.Г. работел като лицензиран частен лесовъд
и същевременно представлявал дружеството „Форест Груп“ ООД гр.В.Търново.Между
представляваното от последния дружество и „Глобъл лес-83“ ЕООД, представлявано от
Г.И.М. бил сключен договор за възлагане на горскостопански дейности, чийто предмет бил
изготвянето на Горскостопанска програма / ГСП / и/или план-извлечение.По силата на
сключения договор, със Заявление от 30.04.2018 г. М. заявил на изпълнителя „Форест Груп“
ООД горскостопански дейности, сред които изработване на ГСП, маркиране на
насажденията за сеч, изробатване на технологични планове и издаване на позволително за
сеч, по отношение на няколко имота, сред които и имот с № 416012.Същевременно на
изпълнителя били предадени изискуемите документи, сред които и копие на посоченият по-
горе Нотариален акт.В изпълнение на посочения по-горе договор от страна на свид.Г.Г.
била изработена Горскостопанска програма на имоти с кадастрален № 416012, № 416013 и
№ 418001, находящи се в землището на с.Стоките, общ.Севлиево.Със Заповед № 462-
ПУ/13.07.2018 г. на Директора на РДГ В.Търново същата била утвърдена.В ГСП за имот №
416012, отдел 86, подотдел „п” се предвиждал допустим размер на ползване при първа
лесовъдска намеса 100 % за белия бор.Така утвърдената ГСП била връчена на Г. М. като
собственик на имота, а от страна на свид.Г.Г. било издадено Позволително за сеч в
съответствие с нея.Същевременно свид.Г.Г. извършил маркиране на дърветата.В края на
2018 г. свид.Г.ев освидетелствал сечището и констатирал, че сечта в имота не е проведена.В
последствие по инициатива на РДГ В.Търново, служители от същата, в присъствието на
свид.Г.Г. извършили проверка в посоченият по-горе имот, при която проверяващите счели,
че има по-малък процент на повреди по дърветата, находящи се в него.В резултат от
извършената проверка и по инициатива на РДГ В.Търново свид.Г.Г. изготвил изменение на
посочената по-горе ГСП, в което за имот 416012, отдел 86, подотдел „п” вече се предвиждал
допустим размер на ползване при първа лесовъдска намеса за бял бор 25 % за
трансформация на насаждението и 5 % принудителна, санитарна сеч.Със Заповед № РД08-76
от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В.Търново било утвърдено изменение в ГСП,
утвърдена със заповед № 462-ПУ от 13.07.2018 г.Посочената заповед била връчена на
свид.Г.Г., но същата не била предоставена своевременно на собственика – Г. М..Жалб.Д. В.
К. работел като лесовъд на частна практика.В това си качество, на 08.06.2020 г., издал
Позволително за сеч № 0560320.С посоченото позволително на Т.Й., като представител на
„Мемс” ЕООД, било разрешено провеждането на сеч в отдел № 86, подотдел „п“, имот с
кад. № 416012, в землището на с.Стоките, общ.Севлиево.В същото е посочено, че дърветата
са маркирани от свид.Г.Г., а като дата на карнет-описе посочена 28.08.2018 г.Като срок за
провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен периода
11.06.2020 г. – 31.12.2020 г.На 19.06.2020 г., свид.П. Г. А. и свид.Г.И. М. – главни експерти в
РДГ В.Търново, извършили проверка по документи на имот с № 416012 – частна
горскатеритория, отдел 86, подотдел „п”, находящ се в землището на с.Стоките,
общ.Севлиево.За установеното от тях, проверяващите изготвили Констативен протокол
серия В, № 006794 от 19.06.2020 г.В него отразили, че за имота има издадено позволително
за сеч № 0560320 от 08.06.2020 г. от жалб.Д.К., както и, че към момента на проверката
сечището не е освидетелствано.Посочено е, че позволителното е издадено на осн. Заповед №
462-ПУ/13.07.2018 г. заутвърждаване на ГСП за провеждане на „санитарна” сеч, втори вид
сеч „принудителна”.Видно от позволителното подлежащите на сеч дървета са маркирани от
Г.Г. на 28.08.2018 г.Отразено е също така, че за имота има утвърдена ГСП със Заповед №
462-ПУ/13.07.2018 г., както и, че видно от нея за имота е предвидена насока на стопанисване
– „трансформация”, вид на сечта „санитарна” и „принудителна” съч за белия бор с допустим
размер на ползване при първа лесовъдска намеса „100 % „ за белия бор.На 15.02.2019 г.
ГСП, утвърдена със Заповед № 462-ПУ от 13.07.2018 г. на Директора на РДГ В.Търново е
изменена със Заповед №РД08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В.Търново, видно от
която за имота е предвидена насока на стопанисване „трансформация”, вид на сечта
„санитарна и принудителна” с допустим размер на ползване при първа лесовъдска намеса
„25 % принудителна сеч и 5 % санитарна сеч за белия бор”, т.е. след 15.02.2019 г. в
посоченият по-горе имот може да се провежда принудителна сеч с интензивност 25 % и
санитарна сеч с интензивност 5 % за белия бор.Към ел.досие на Позволителното за сеч №
0560320 от 08.06.2020 г. е качен карнет-опис за извършено маркиране в имота.Същият е
2
изготвен от инж.Г. Г., за извършено от него маркиране в имота на 28.08.2018 г. като в
карнет-описа е записано, че насаждението е маркирано за „санитарна и принудителна” сеч
100 % за белия бор.Позволителното за сеч е издадено въз основа на описания карнет-опис,
т.е.същото е издадено в нарушение на чл.52, ал.1, т.2 от Наредба №8/2011 г. за сечите в
горите, въз основа на карнет-опис, от който е видно, че насаждението не е маркирано
съгласно чл.49, ал.2 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите за сечта, предвидена в ГСП,
тъй като към 08.06.2020 г. в имота съгласно Заповед № РД08-76 от 15.02.2019 г. на
Директора на РДГ В.Търново за изменение на ГСП, следва да се проведе принудителна сеч с
интензивност от 25 % и санитарна сеч с интензивност 5 % за белия бор, а не санитарна и
принудителна сеч 100 % за белия бор.
На 07.07.2020 г. от страна на служители на РДГ В.Търново била извършена проверка
в имоти № 416013 и № 416012, ЧГТ, находящи се в отдел 86, подотдел „п”, в землището на
с.Стоките, за констатациите от която бил съставен Констативен протокол серия В, № 006248
от същата дата.В него проверяващите отразили, че за имот 416012 има издадено
Позволително за сеч № 0560320/08.06.2020 г. и протокол за освидетелстване с №
0540535/30.06.2020 г. с наличност на временен склад.На терен в двата имота дърветата – бял
бор е повален на 100 %, на временен склад в имот 416012 има в наличност над 60 куб.м.
трупи – бор.
Въз основа на констатациите, отразени в Констативен протокол серия В, № 006794 от
19.06.2020 г., жалб.К. бил поканен да се яви в сградата на РДГ В.Търново на 08.07.2020 г. за
съставяне на АУАН.На същата дата жалб.К. се явил в сградата на РДГ В.Търново.Същият
бил запознат от проверавящите с констатациите от извършената на 14.12.2018 г. проверка,
отразени и в съставения констативен протокол, като му бил връчен и препис от него.На
същата дата – 08.07.2020 г. свид.А., в присъствието на свид.Г. И. М., съставила против
жалб.Д. В. К. АУАН серия В, № 006151, за това, че издава позволително за сеч №
0560320/08.06.2020 г. Заимот с № 416012, отдел 86, подотдел „п“, землище с.Стоките, въз
основа на карнет-опис, от който е видно, че насаждението не е маркирано съгл. Чл.49, ал.2
от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите за сечта, предвидена в ГСП, утвърдена със Заповед
№ РД08-76/15.02.2019 г. „принудителна сеч 25 % и санитарна сеч 5 % за белия бор“, като
видно от карнет-описа на 28.08.2018 г. насаждението е маркирано за провеждане на
„санитарна и принудителна сеч 100 % за белия бор“.Като дата на извършване на
нарушението в АУАН е посочена 08.06.2020 г., а като място РДГ В.Търново, общ.Севлиево,
гр.Севлиево, ул.„Стара планина“ № 150.В АУАН е посочено, че нарушението е открито на
19.06.2020 г. в 08.30 часа, както и, че са нарушени законовите разпоредби на чл.257, ал.2 от
ЗГ във вр. с чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите.При съставяне
на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателят не е направил
възражения.Възражения от страна на жалб.К. по повод съставения му АУАН са направени
от него в писмен вид и са заведени в деловодството на РДГ В.Търново на 14.07.2020 г.В
същите жалбоподателят твърди, че при издаване на позволителното за сеч, от страна на
собственника Г. М., му била предоставенаГСП № 462-ПУ/13.07.2018 г. и одобрен карнет-
опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената в ГСП сеч и одобрен
технологичен план за добив на дървесина.При направената справкав интернет-страницата на
ИАГ установил, че посочената ГСП е действаща, за което прилага извадка от 08.06.2020
г.Собственикът твърдял, че не е представял, нито бил упълномощавал лице да представя
изменение на ГСП в РДГ В.Търново.От инж.Г. Г. служебно била изискана ГСП № РД08-76
от 15.02.2019 г., заедно с документите, представени за нейното утвърждаване, както и
сигнален лист от информационната система от обследванията и лесопатологичният
мониторинг за П.И. 416012.Видно от представените документи Г. М. не е заявявал
изработване на изменение на ГСП, така както в програмата е заявлението от 30.04.2018 г., с
което е утвърдена ГСП № 462-ПУ/13.07.2018 г.Определените в ГСП № РД08-76/15.02.2019 г.
25 % принудителна сеч и 5 % санитарна сеч за белия бор не отговаряна процента на
повредите – 97% в сигнален лист № 158273/2-18 г.Заповед № РД 08-76/15.02.2019 г. не
кореспондира с изработената от инж.Г. Г. ГСП от 18.12.2018 г., като в нея не са отразени
предвидените мероприятия за отдел 86/р/ в имот № 416013, 86 /о/, 86 /р/ и 86 /2/ в имот
номер 416012 и отдел 95/б/ 418001.СобственикаМ. счита, че Заповед № РД 08-76 от
15.02.2019 г. е утвърдена в нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове, поради
което ще сезира изпълнителния директор на ИАГ за спиране на реализацията й.В
заключение се отправя молба да не се издава наказателно постановление.
3
Въз основа на АУАН серия В, № 006151 от 08.07.2020 г. и писмените доказателства,
събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното НП №
********** от 07.01.2021 г. на Директора на РДГ гр.Велико Търново.Същото е издадено
против Д. В. К. от гр.Севлиево, ***, лицензиран лесовъд на частна практика, за това, че на
08.06.2020 г. Д. В. К. издава позволително за сеч № 0560320/08.06.2020 г. за имот с кад. №
416012, попадащ в отдел 86, подотдел „п“, землище с.Стоките – частна горска територия въз
основа на карнет-опис, от който е видно, че насаждението не е маркирано съгласно
чл.49,ал.2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите за сечта, предвидена в ГСП,
утвърдена със Заповед № РД 08-76/15.02.2019 г. – принудителна сеч – 25% и санитарна сеч
5% за белия бор, като видно от карнет-описа от 28.08.2018 г. насаждението е маркирано за
провеждане на санитарна и принудителна сеч 100 % за белия бор.Нарушението е извършено
на територията на РДГ В.Търново, общ.Севлиево, гр.Севлиево, ул.„Стара планина“
№150.Административно-наказващият орган /АНО/ е приел, че жалб.К. е нарушил
разпоредбите на чл.257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за
сечите в горите, поради което и на осн. чл.257, ал.2 от ЗГ му е наложил наказание глоба в
размер на 1 000.00лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства
–Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 47, том VII, рег. №
16 748, дело № 982 от 02.11.2017 г.; Договор за управление и стопанисване на частни горски
територии от 26.04.2018 г.; Договор за възлагане на горскостопански дейности, сключен
между „Глобъл лес-83“ ЕООД гр.Севлиево и „Форест Груп“ ООД гр.В.Търново;
Декларацияза съгласие при обработване на лични данни и уведомление за информираност;
Заявление от 30.04.2018 г.; Горскостопанска програма за имоти с кад. № 416012, № 416013 и
№ 418001, землище с.Стоките, общ.Севлиево, утвърдена със Заповед № 462-ПУ от
13.07.2018 г. на Директора на РДГ В.Търново; Горскостопанска програма за имоти с кад. №
416012, № 416013 и № 418001, землище с.Стоките, общ.Севлиево, утвърдена със Заповед №
РД 08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В.Търново; Карнет-опис от 28.08.2018 г. за
извършено маркиране в имот № 416012, отдел 86, подотдел „п”, землище Стоките;
Позволително за сеч № 0560320 от 08.06.2020 г.; Констативен протокол серия В № 006794-
006795-006796-006797 от 19.06.2020 г.; Констативен протокол серия В, № 006248 07.07.2020
г.; Покана до жалб.К. с изх. № РДГ05-5446/23.06.2020 г.; АУАН серия В, № 006151 от
08.07.2020 г.; Възражение от жалб.К.; НП № ********** от 07.01.2021 г.; Известие за
доставяне на НП; Извадка от регистърна получени жалби, воден от РДГ В.Търново;
Удостоверение № 10539/23.05.2014 г.; Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра
на земеделието и храните; Заповед № РД09-47 от 23.03.2020 г. на Директора на РДГ
В.Търново; длъжностна характеристика от 08.01.2020 г.; Диплома за висше образование на
свид.П.А.; Извадка от интернет-страницата на ИАГ, както и гласните доказателства –
показанията на свидетелите Г. И. М., П. Г. А. и Г.Г.Г..
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
13.01.2021 г.Жалбата е заведена в деловодството на РДГ – В.Търново на 18.01.2021 г., тоест
в законноустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което са представени заверени
копия от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и
храните.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.274, ал.1,
т.1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се за длъжността
лесовъдско образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са
приели, че жалб.К. е нарушил разпоредбите на чл.257, ал.2 от ЗГ във вр. с чл.52, ал.1, т.2 от
4
Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите.Текста на чл.257, ал.2 от ЗГ гласи следното:
„Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице,
упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в
горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането
му. Глобата се налага независимо от отписването от регистъра по чл.235”.Съгласно
разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите: „Сечите
се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл.108, ал.1 от Закона за
горите въз основа на: одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за
предвидената сеч, спазени са изискванията на чл.50 и границите на имота с други
собственици са трайно обозначени на терена”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.257, ал.2 от ЗГ е наложил на жалб.К.
наказание глоба в размер от 1 000.00лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител в
съдебно заседание.В жалбата се твърди, че НП е НП е необосновано и незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат няколко съображения.Същите се поддържат в съдебно
заседание от процесуалния представител, а в заключение към съда се отправя молба да
отмени обжалваното НП.
Твърди се на първо място, че акта за установяване на административно нарушение е
съставен, а НП издадено от лица, които нямат компетентност за това.
Съдът не споделя така изложеният довод.Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2
от ЗГ: „Наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му
се издават: от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите…”.Както вече бе посочено по-горе по делото е
приложено копие на Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, с която Директорите на РДГ са упълномощенида издават НП по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това
по силата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, съгласно която: „Нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в
Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която
се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите”.Свид.А. е служител от структурите на ИАГ
– РДГ В.Търново, а за заеманата от нея длъжност се изисква лесовъдско образование,
каквото тя притежава.
Твърди се на следващо място, че актосъставителят и свидетелят по АУАН не били
извършили проверка на имота, за който е издадено процесното позволително за сеч, за да
установят действително процента на отсечената дървесина, а проверката била извършена
само по документи и в този смисъл те не били установители на нарушение.
Съдът не споделя така изложеният довод.В случая нарушението, което се твърди, че е
5
извършено е формално и установяването му може да бъде констатирано дори и само чрез
извършването на проверка по документи.Посещението на терен не е задължително, тъй като
проверката на наличните в ИАГ документи, изискващи се за издаване на Позволително за
сеч, от само себе си е достатъчна, за да се установи има ли извършено нарушение или
не.Следва също така да се отбележи, че процентът на отсечената дървесина е ирелевантен,
тъй както вече бе посочено по-горе нарушението е на просто, формално извършване.Това
обстоятелство по-скоро е от значение при определяне на размера на наказанието за този вид
нарушение с оглед преценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.В
случая обаче тома обстоятелство също е било изяснено и това се установява от представения
в съдебно заседание Констативен протокол за извършена проверка от служители на РДГ
В.Търново на 07.07.2020 г., предхождаща датата на съставяне на АУАН, при която е
установено, че дървесината в имота е отсечена на 100 %.В този смисъл съдът не споделя и
доводите на жалбоподателя досежно обстоятелството, че актосъставителя и свидетеля по
акта не били посетили и не били извършили проверка на място в имота, при която да
констатират извършването на въпросното нарушение.
Твърди се на следващо място, че по делото по никакъв начин не се установявало, а
това било в тежест на АНО, качеството на жалб.К. на лицензиран лесовъд на частна
практика, а това съответно водело и до нарушаване на правото му на защита, тъй като не
можел да разбере какво административно нарушение му се вменявало във вина.Към
административно-наказателната преписка липсвали доказателства, че жалб.К. е лице,
упражняващо лесовъдска практика по смисъл на чл.257, ал.2 от ЗГ, вписано в публичният
регистър за упражняване на такава, за да бъдел годен субект на нарушението по този текст.
Съдът не споделя така изложеният довод.Към административно-наказателната
преписка е приложена извадка от въпросният регистър, от която се установява, че жалб.К. е
вписан като лицензиран лесовъд на частна практика, за което му е издадено и
Удостоверение № 10539/23.05.2014 г.
Твърди се на следващо място, че в акта и в НП като място на извършване на
нарушението било посочено – гр.Севлиево, ул.”Стара планина” №150.Позволителното за сеч
се издавало чрез интернет информационната система на ИАГ, но тя била само средство за
това.В случая по никакъв начин не ставало ясно каква е връзката на посоченото в акта и НП
място на извършване на нарушението и информационната система на ИАГ, както и
местонахождението на посоченият в него имот.Това съставлявало съществено нарушение,
тъй като освен, че било задължителен раквизит, то било определящо и за подсъдността.
Съдът не споделя така изложеният довод.В разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от
ЗАНН е регламентирано, че мястото на нарушението е елемент от съставомерността на
нарушението.Според съда мястото на извършване на нарушението е правилно определено,
като за място на извършване на нарушението е възприет адресът, на който е издадено
позволителното за сеч.В конкретния случай в позволително за сеч № 0560320 от 08.06.2020
г. е посочено като място на издаването му – град Севлиево, ул.„Стара планина“ № 150 и
6
поради тази причина при съставянето на АУАН като място на извършване на нарушението е
посочен този адрес.Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011 г. за
сечите в горите, позволителното за сеч се издава чрез интернет информационната система на
ИАГ – София, от лицата, които имат право да ги издават, и на които е предоставен достъп до
системата, а жалбоподателят безспорно е такова лице.Издаването на позволително за сеч
чрез системата е свързано с конкретен имот, който е посочен в акта и издаденото
наказателно постановление.Следва да се отбележи, че позволителното за сеч може да бъде
регистрирано в тази система от всяко място на територията на страната с достъп до
интернет.Тъй като е трудно да се определи къде точно е регистриран, както и да се съберат
доказателства в подкрепа на това твърдение, за място на извършване на нарушението следва
да се приеме мястото на издаването му, посочено в него или местожителството на неговият
издател.
Съдът не споделя и твърдението на жалб.К., че в акта и издаденото въз основа на
него НП не се съдържало описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В
НП се съдържа подробно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е
извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е
описал с нужната конкретика всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят
съставомерността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя.Безспорно е, че
нарушението, за което е санкциониран е за това, че в качеството му на лицензиран лесовъд е
издал позволително за сеч въз основа на карнет-опис, от който е видно, че насаждението не е
маркирано съгласно чл.49, ал.2 от Наредба № 8/2011 г., предвидена в ГСП, утвърдена със
Заповед № РД 08-76/15.02.2019 г. – принудителна сеч – 25% и санитарна сеч 5% за белия
бор, като видно от карнет-описа от 28.08.2018 г. насаждението е маркирано за провеждане
на санитарна и принудителна сеч 100 % за белия бор, каквото е изискването на чл.52, ал.1,
т.2 от Наредбата.Посочените в жалбата Пар.3 и Пар.5 от ПЗР на Наредбата касаят съвсем
различни случаи, свързани с изменения в посочената по-горе наредба, приети много преди
процесният случай, и регламентиращи реда, касаещ имоти по отношение на които все още
не била налице одобрена ГСП.В конкретният случай, както вече бе посочено по-горе е
налице такава.Безспорно нормата на чл.257, ал.2 от ЗГ е бланкетна, но тя е и санкционната,
предвиждаща вида и размера на санкцията, предвидена за съответното нарушение.В случая
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП е посочена и нарушената
материално-правна норма, а именно тази на чл.52, ал.1, т.2 от Наредата.Ето защо съдът
намира, чев случая правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.
Не може да се приеме също така, че в случая от страна на жалб.К. било осъществено
нарушение на разпоредбата на чл.45, ал.1 от Наредбата, която обаче не била посочена в акта
и НП.В случая волята на АНО е, че с деянието си жалб.К. е нарушил текста на чл.52, ал.1,
т.2 от Наредбата и именно такова е и словесното описание на нарушението както в акта,
така и в НП.Вероятно в случая е налице нарушение и на разпоредбата на чл.45, ал.1 от
Наредбата, но жалб.К. не е санкциониран за него, каквато възможност е имал АНО.В случая
7
позволителното е издадено въз основа на карнет-опис, издаден преди извършеното
изменение в ГСП през месец февруари 2019 г., поради което той не отговаря на
изискванията на чл.49, ал.2 от Наредбата с оглед настъпилите изменения в начина на
ползване на имота.
Не може да бъде споделено и твърдението, че АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП не отговаря на императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН.В случая
същият съдържа всички изискуеми реквизити.Обстоятелствата, че е съставен въз основа на
Констативен протокол, в който били отразени констатациите на проверяващите, без жалб.К.
да е присъствал по време на проверката, без да е бил уведомен за неяи без да му е връчен
препис от протокола и т.н. в случая са ирелевантни и това е така, защото началото на
административно-наказателното производство се поставя със съставянето на АУАН, а не с
изготвянето на въпросният констативен протокол.На следващо място от приложеното по
делото копие от същия се установява, че преди съставянето на АУАН, на жалб.К. е бил
връчен препис от него и той е запознат с констатациите, отразени в същия.
Съдът споделя обаче доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, че
в случая деянието е несъставомерно от субективна страна.По делото по безспорен и
несъмнен начин се установи, че със Заповед № 462-ПУ/13.07.2018 г. на Директора на РДГ
В.Търново била утвърдена горскостопанска програма за процесният имот.В нея, за имота, се
предвиждал допустим размер на ползване при първа лесовъдска намеса 100 % за белия
бор.Така утвърдената ГСП била връчена на собственика Г. М., а от страна на свид.Г.Г. през
2018 г. било издадено Позволително за сеч в съответствие с ГСП и изготвения карнет-
опис.Същевременно свид.Г.Г. извършил маркиране на дърветата.В края на 2018 г. свид.Г.ев
освидетелствал сечището, но констатирал, че сечта в имота не е проведена.В последствие по
инициатива на РДГ В.Търново, служители от същата, в присъствието на свид.Г.Г.
извършили проверка в посоченият по-горе имот, при която проверяващите счели, че има по-
малък процент на повреди по дърветата, находящи се в него.В резултат от извършената
проверка и по инициатива на РДГ В.Търново свид.Г.Г. изготвил изменение на посочената
по-горе ГСП, в което за имота вече се предвиждал допустим размер на ползване при първа
лесовъдска намеса за бял бор 25 % за трансформация на насаждението и 5 % принудителна,
санитарна сеч.Със Заповед № РД08-76 от 15.02.2019 г. на Директора на РДГ В.Търново
било утвърдено изменение в ГСП, утвърдена със заповед № 462-ПУ от 13.07.2018
г.Посочената заповед била връчена на свид.Г.Г., но същата не била предоставена
своевременно на собственика – Г. М..Тя му била предоставена едва в последствие, по
настояване на последния и след като на жалб.К. вече бил съставен АУАН.Междувременно,
без да му е било известно това обстоятелство, а именно утвърденото изменение в ГСП, Г. М.
предоставил на жалб.К. всички изискуеми от Закона и Наредбата документи за издаване на
позволително за сеч, в това число карнет-описа, изготвен през 2018 г. от страна на
свид.Г.Г..Безспорно е, че Заповедта на Директора на РДГ В.Търново, с която се утвърждава
ГСП представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.В
тази връзка същата следва да бъде връчена на заинтересованите лица, какъвто в случая е
8
собственика на имота – Г. М..От показанията на свид.Г.Г. се установява, че утвърдената
ГСП, с която е била изменена предходната такава и съответната заповед на Директора на
РДГ В.Търново е връчена на последният, но собственикът на имота се е запознал с нея едва
в последствие, след като узнал за нея по повод съставения АУАН на жалб.К. и я изискал от
свид.Г.ев.Преди това обаче тя не му е била връчена.От страна на ответната страна не се
представят каквито и да било доказателства изменената ГСП и Заповедта, с която това е
било сторено да са били връчени не само на собственика Г. М., но и на свид.Г.ев.От друга
страна собственика не е предприемал действия пред РДГ В.Търново по изменение на
първоначалната ГСП, поради което няма как и на него, а и на жалб.К. да е известно, че
първоначалната ГСП е изменена, като начина на ползване на имота е променен.Вероятно в
РДГ В.Търново не съществува практика подобен вид административни актове да бъдат
връчвани, а всеки, когото касаят може да я получи на място в сградата на органа, когато
пожелае.Доколкото нито в АПК, нито в специалния закон за горите, е предвидена
презумпция, че макар и да не ти е връчен някакъв административен акт, щом е налице
информационна система на ИАГ достъпна за всички, то се счита за доказано, че си запознат
и със съдържанието му.Нещо повече, от показанията на свид.Г.ев се установява, че в
практиката си той избягва да използва същата, тъй като информацията, съдържаща се в нея е
ограничена, невинаги коректна, което налага да хода в сградата на РДГ В.Търново, за да
извършва справки и получава документи, които са му необходими с оглед естеството на
работата му.Няма как при тези констатации на жалб.К. да е известно, че в предоставената му
от страна на собственика на имота ГСП има изменение, касаещо съответно и издадения
карнет-опис, за да се съобрази той с тези изменения при издаването на процесното
позволително за сеч.Тоест с други думи, в случая деянието е несъставомерно от субективна
страна, а доказването на вината в административно-наказателното производство е в тежест
на АНО.Съдът държи да отбележи също така, че съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН: „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства.Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от
същото ведомство”.В случая след съставяне на АУАН от страна на жалб.К. са били
направени възражения, но те не са били взети предвид от АНО и не е било извършено
разследване на спорните обстоятелства.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, ***и адвокатско
възнаграждение.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, чее заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 420.00 лева.С оглед
изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на жалб.К.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 420.00 лева.
9
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 07.01.2021 г. на Директор на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на Д. В. К. от гр.Севлиево, ***,
лицензиран лесовъд на частна практика, ЕГН **********, за извършено нарушение по
чл.257, ал.2 от Закона за горите във вр. с чл.52, ал.1, т.2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за
сечите в горите и на основание чл.257, ал.2 от ЗГ е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000.00 ( Хиляда ) лева, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново да заплати на Д. В. К.
от гр.Севлиево, ***, ЕГН **********, сумата от 420.00 лева, ***а направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10