№ 5040
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110165739 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. № 353508/05.11.2024 г., подадена от В. П. С., Е. В.
А. и Х. В. Н., в която се твърди, че ищците са наследници на В.А.С., който приживе е бил
титуляр на партида за ВиК услуги в ответното дружество с договорна сметка № **********
по клиентски номер №**********, издаден за имот с адрес: с. Казичене, ул. „Х.К.“ № 21.
Посочено е, че след смъртта на наследодателя им, ищците са подали при ответника молба с
вх. № М-3757 от 30.08.2021 г. за предоставяне на информация по клиентски номер
№********** за формираните задължения и извършените плащания по издадени фактури в
периода от 06.10.2011 г. до 04.08.2021 г. С писмо изх. № М - 3757 от 07.09.2021 г. в отговор
на подадената молба, ответникът изпратил справка в табличен вид, видно от която към
04.08.2021 г. задълженията възлизали на сумата от 769,34 лв. На 16.05.2022 г. съгласно
разписка № 0400015674512979 по договорна сметка № ********** към клиентски номер
№********** твърдят, че е погасено пълното задължение по издадени фактури №
**********; фактури № **********; фактури № **********; фактури № **********;
фактури № **********; фактури № **********; фактури №**********; фактури №
**********; фактури № **********; фактури № **********; фактури № **********;
фактури № **********; фактури № **********; фактури № ********** в общ размер на
763,57 лв. за периода от 05.08.2020 г. до 04.05.2022 г. Сочат, че след заплащането на сумата,
са подали заявление и декларация до „Софийска вода“ АД за промяна на партида, но били
уведомени, че има задължения по договорна сметка № ********** към клиентски номер №
********** и няма как да се извърши промяна. На 20.07.2023 г. ищците отново подали
писмо за предоставяне на информация по клиентски номер № ********** за формираните
задължения и извършените плащания, с молба при наличие на по-стари задължения от
05.08.2020 г. същите да бъдат погасени поради настъпила давност. На 26.07.2023 г. ищцата
В. С. получила писмо от „Софийска вода“ АД, с което я уведомили за наличието на
задължения по клиентски номер № **********, като същите били отразени по съдебно
договорна сметка № ********** за сумата от 2510,00 лв. по издадени фактури за период от
06.10.2011 г. до 04.09.2014 г. и по съдебно договорна сметка № ********** за сумата от
1728,59 лв. за период от 05.10.2016 г. до 04.09.2019 г. Във връзка с молбата на ищцата В. С.
старите задължения да бъдат погасени поради настъпила давност, ответникът дал
1
заключение, че давността не се прилага служебно. Неплатена стойност на доставената вода
сочат, че е за периода от 06.10.2011 г. до 04.09.2014 г. и за периода 05.10.2016 г. до 04.09.2019
г. Аргументират подробно, че задълженията за посочения период са погасени по давност.
При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.
С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищците са посочили, че
общата дължима на ответника сума съгласно писмо с изх. № О/Ж -871 е в размер на 4 238,59
лв., както и че квотите в наследствените задължения са по 1/3 за всеки, респ. всеки ищец
отрича като дължима сумата от 1 412,86 лв.
Въз основа на изложеното ищците В. П. С., Е. В. А. и Х. В. Н. предявяват отрицателен
установителен иск срещу ответника „Софийска вода“ АД, с искане да се признае за
установено спрямо него, че ищците не му дължат, всеки по 1/3, от сума в общ размер от 4
238,59 лв., представляваща сбор от 2 510,00 лв. дължими суми по издадени фактури за
периода 06.10.2011 г. – 04.09.2014 г. и 1 728,59 лв. дължими суми по издадени фактури за
периода 05.10.2016 г. – 04.09.2019 г., както следва:ищцата В. П. С. не дължи сумата от 1
412,86 лв. – 1/3 от общото задължение; ищцата Е. В. А. не дължи сумата от 1 412,86 лв. – 1/3
от общото задължение и ищцата Х. В. Н. не дължи сумата от 1 412,86 лв. – 1/3 от общото
задължение.
Ответникът „Софийска вода“ АД признава изцяло предявените искове. Посочва, че не е
дал повод за завеждане на делото, поради което прави искане разноските да останат в тежест
на ищците.
От фактическа страна съдът установява следното:
По делото е представено писмо с изх. № 375-7/07.09.2021 г., с адресант „Софийска
вода“ АД и адресат В. С., в което е посочено, че по повод на подадена молба от г-жа С.,
дружеството е изготвило подробна справка за дължимите суми от титуляра на договорна
сметка № ********** за периода 06.10.2011 г. – 04.08.2021 г., която е приложена към
писмото. В нея е посочено, че за имот с адрес: с. Казичене, ул. „Х.К.“ № 21 най – старото
задължение е отразено във фактура № 31723952/06.10.2011 г. и е в общ размер на 253, 80 лв.
До 04.09.2014 г. дължимите суми по конкретно посочените суми не са платени. По фактури
за периода 04.10.2014 г. – 03.02.2015 г. фактурираните суми са посочени като недължими. На
23.02.2015 г. било сключено споразумение за разсрочено плащане като първата вноска била
в размер на 690 лв. отбелязано е, че плащането по нея било направено на същата дата. За
периода 24.03.2015 г. – 07.09.2016 г. са натрупани нови задължения, които били в общ размер
на 1 056, 65 лв., които били посочени като недължими. Същата сума е предмет на ново
споразумение № 63000007350 от 16.09.2016 г., по което постъпило плащане в размер на 211
лв. като първоначална вноска. За периода 10.2016 г. – 03.02.2017 г. били натрупани
задължения в общ размер на 1 049, 84 лв. На 02.02.2017 г. било деактивирано
споразумението за разсрочено плащане поради неизпълнението му. За периода 06.03.2017 г. –
04.05.2018 г. били натрупани задължения в общ размер на 1 709, 31 лв. През същия период
постъпили две плащания – на 05.09.2017 г. за сумата от 115, 06 лв. и на 16.11.2017 г. за
сумата от 85, 11 лв. На 10.05.2018 г. било сключено ново споразумение за разсрочено
плащане № 630000012013, по което постъпила сумата от 450 лв. На 12.09.2019 г.
споразумението било деактивирано поради неизпълнението му в срок. До 04.09.2019 г.
натрупаните задължения били в размер на 1 728, 59 лв. По последната издадена фактура в
справката общата дължима сума била в размер на 769, 34 лв.
По делото е представена разписка № 0400015674512979/16.05.2022 г. за общо плащане
на сумата от 763, 57 лв. по фактури, издадени в периода 05.08.2020 г. – 04.05.2022 г.
От правна страна съдът намира следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК. В доказателствена тежест на ищците е да докажат правния си интерес от предявяване
2
на исковете. Това е сторено с писмото, с което ответното дружество им е отказало прилагане
на погасителната давност. По делото е обявено за безспорно съществуването на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги, по силата на което
ответникът е доставил определено количество вода и нейната стойност. Ответникът е
следвало да докаже само, че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди
изтичането на три години от настъпването й, са се осъществили факти, довели до спиране
течението или прекъсването на давността.
В подадения от ответника отговор е направено признание на иска. С Определение №
7340/12.02.2025 г. съдът е констатирал нередовност на извършеното процесуално действие,
тъй като представеното към отговора на исковата молба пълномощно в полза на
юрисконсулт Чолакова е с общ характер, като е дал указания на ответника да представи в
едноседмичен срок от съобщението доказателство за учредена изрична представителна
власт за направеното признание на иска, съобразно императивното изискване на чл. 34, ал. 3
ГПК. Препис от определение, в което се съдържа даденото указание, е връчено редовно на
ответника на 13.02.2025 г., но в дадения срок, той не предприел действия за отстраняване на
порока.
Предвид изложеното, съдът счита, че ответникът е подал редовен отговор на исковата
молба, но направено изявление за признание на иска е недопустимо, тъй като е сторено от
лице без изрично учредена за това действие представителна власт, поради което до
приключване на устните състезания за ищците е бил налице правен интерес да поддържат
иска.
Разгледани по същество, предявените искове са основателни.
Предмет на вземанията на ответника „Софийска вода“ АД към ищците са за доставена
до имот на техния наследодател В.С. вода, която услуга останала частично незаплатена, по
което страните не спорят. По своята същност това са периодични платежи по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, като правната им природа е изяснена в Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г., което е задължително за всички съдилища. Поради това погасителната
давност за процесните задължения е три години.
Първото задължение е възникнало на 06.10.2011 г. и е следвало да се погаси на
06.10.2014 г. По него и по следващите три е извършено частично плащане. Следва да се
отбележи, че плащането не покрива изцяло характеристиките на „признание“ на вземането
по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй като със заплащане на една дължима сума по
периодични платежи не се прави признание на съществуване на вземането за бъдещи
платежи или за минали периоди от съществуване на вземането. Поради това частичното
плащане не представлява основание за прекъсване на погасителната давност. Признание
обаче е сключено между длъжник и кредитор споразумение за разсрочването на дълга, тъй
като с него се отсрочва изискуемостта на вземането, т.е. началният момент на давността се
премества към деня, в който според споразумението дългът става изискуем. От прекъсването
на давността започва да тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Тъй като със споразумението
за разсрочено плащане се консолидира цялата сума, която от своя страна страните договорят
да се изплаща на отделни вноски, то тя губи периодичния си характер и задължението се
изсрочва с петгодишна давност.
Следва да се отбележи, че по делото липсват представени споразумения между
страните, но от подробната справка на ответника, представена от ищците и неоспорена от
тях като документ, следва да се приеме за безспорно размера на възникналите задължения,
датата на фактурирането им и наличието на споразумение между страните с посочените
номера, дати и относно посочените размери. Въпреки че ищците по отрицателният
установителен иск следва да докажат само наличието на правен интерес за предявяването
му, то те не са ограничени да представят други доказателства.
В конкретния случай първото прекъсване на давността е станало на 23.02.2015 г. с
3
подписването на споразумение № 74. Макар и към тази дата да са изтекли три години за
първите задължения по делото, липсват доказателства наследодателят на ищците да се е
позовал на изтеклата тригодишна давност, поради което към датата на сключване на
споразумението – 23.02.205 г. задълженията за периода от 06.10.2011 г. не са погасени по
давност.
На 16.09.2016 г. е сключено ново споразумение № 63000007350 за разсрочено плащане.
То е за сумата от 1 056, 65 лв. Последиците са прекъсване на давността. На 10.05.2018 г. е
сключено ново споразумение за разсрочено плащане № 630000012013. То също има
последиците на прекъсване на давността.
В периода 14.06.2018 г. – 20.10.2018 г. са извършвани плащания. Те не са признание на
цялото вземане, но са признание за самите суми, предмет на направеното плащане.
Последното извършено плащане е на 20.10.2018 г. От тази дата е започнала да тече
петгодишна давност за вземанията, предмет на споразумение за разсрочено плащане №
630000012013, които след извършените плащания са в остатъчен размер на 1 135, 96 лв.
Давността за тях е изтекла на 27.12.2023 г. Това е така, тъй като съгласно чл. 3, т. 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
От 20.10.2018 г започва да тече тригодишна давност за нововъзникналите вземанията,
които не са обхванати от споразумението. Крайният срок на вземанията - предмета на делото
са тези, възникнали до датата 04.09.2019 г. Към датата на предявяване на иска 05.11.2024 г.
давността за вземания, възникнали в период 20.10.2018 г. – 04.09.2019 г. в общ размер на
732, 55 лв. е изтекла към датата 11.11.2022 г, поради което същите следва да се считат за
погасени.
Въз основа на изложеното предявените искове са основателни и като такива следва да
бъдат уважени изцяло.
По направените по делото разноски.
Съдът споделя практиката, че при признание на иска с отговора на исковата молба и
липсата на доказателства ищецът да е дал повод за завеждането му, на него не следва да му
се възлагат разноски. Двете предпоставки следва да са налице кумулативно. Както бе
изложено съдът счита направеното признание на иска за недопустимо предвид липсата на
изрично пълномощно, поради което в полза на ищците следва да се присъдят сторените по
делото разноски: 169, 41 лв. – заплатена държавна такса. Ищците претендират по 250 лв.
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото не са представени доказателства за
заплащането на тези суми. В представените по делото три броя Договор за правна защита и
съдействие е поето задължението, че всяка една от доверителките ще заплати договорената
4
сума, но в договорите или извън тях липсва разписка или друг документ, че сумите са
действително заплатени.
На ответника "Софийска вода" АД не се дължат разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 124 ГПК отрицателни
установителни искове, че В. П. С., ЕГН ********** с адрес: с. Казичене, ул. „Х.К.“ № 21, Е.
В. А., ЕГН ********** с адрес: с. Казичене, ул. „Х.К.“ № 21 и Х. В. Н., ЕГН ********** с
адрес: с. Казичене, ул. „Х.К.“ № 21 не дължат на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „М 4“, Бизнес парк София № 1, сгр. 2А по
договорна сметка № ********** по клиентски № ********** всяки по 1/3 от погасена по
давност сума в общ размер на 4 238,59 лв., представляваща сбор от 2 510,00 лв. дължими
суми по издадени фактури за периода 06.10.2011 г. – 04.09.2014 г. и 1 728,59 лв. дължими
суми по издадени фактури за периода 05.10.2016 г. – 04.09.2019 г. по съдебно договорна
сметка № ********** и по съдебно договорна сметка № **********, както следва: ищцата
В. П. С. не дължи сумата от 1 412,86 лв. – 1/3 от общото задължение; ищцата Е. В. А. не
дължи сумата от 1 412,86 лв. – 1/3 от общото задължение и ищцата Х. В. Н. не дължи сумата
от 1 412,86 лв. – 1/3 от общото задължение.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „М 4“, Бизнес парк София № 1, сгр. 2А да заплати на В. П. С., ЕГН
**********, Е. В. А., ЕГН ********** и Х. В. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 169, 41 лева, представляваща държавна в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5