Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 14.10.2021г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На четиринадесети
септември 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: А.Т.А
Секретар: ТЕОДОР П.
като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т.А
гр.дело №5022 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищцата Е.Г.Д. твърди в исковата си молба,
че през месец април 2018г. сключила със Ж.П.Ж. предварителен договор за
покупко-продажба на МПС - лек автомобил, марка Фолксваген, модел Поло, с рама №
WVWZZZ6NZ1Y274846, при цена 1800 лв., която тя изплатила напълно на продавача
на 20.08.2018г. Тъй като към момента на сключване на предварителния договор
имала задължения към трети лица, с цел да запази автомобила за себе си и да не
бъде продаден от съдебен изпълнител в предварителния договор била предвидена
специална клауза, съгласно която продавачът на лекия автомобил щял да прехвърли
собствеността върху същия било на нея, било на трето лице посочено от нея. По
тази причина собствеността върху лекия автомобил Фолксваген Поло била
прехвърлена на ответника, който е и неин баща.
През 2020г. отношенията с баща й се
обтегнали, поради обстоятелството, че решил да прехвърли притежаваното от него
имущество на брат й. Тъй като баща й прехвърлил на брат й собствеността върху
недвижим имот, тя няколко пъти искала от баща си, да й прехвърли собствеността
върху автомобила. Предложила му, ако иска да запази собствеността върху това
МПС или да го подари на брат й, поне да й даде парите, които е дала за
закупуването на автомобила от Ж.. Ответникът категорично отказал, както да й
прехвърли автомобила, така и да й възстанови дадената сума. Тъй като между нея
и ответника няма договорни отношения, въз основа на които същият да е получил
сумата от 1800 лв., представляваща договорена цена за закупуване на МПС, която
тя заплатила, счита, че ответникът се е обогатил без основание за нейна сметка
със стойността на придобитото от него МПС описано по-горе и следва да й върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, а именно сумата от
1800лв.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Г.Д. да й заплати сумата от 1800 лева, с която се е обогатил за
нейна сметка без основание, представляваща заплатената от нея цена на придобито
от ответника МПС - лек автомобил, марка Фолксваген, модел Поло, с рама №
WVWZZZ6NZ1Y274846, с която сума тя обедняла, ведно със законната лихва считано
от завеждане на иска до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Г.Д.Г. представя писмен отговор
в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е допустим,
но неоснователен и недоказан.
Оспорва твърденията в исковата молба
относно придобиването на процесния автомобил и произхода на средствата за
придобиването му. Заявява, че действително през 2018 г., ищцата живеела при
него в село Колена, заедно с децата си. През този период от време между тях
имало разбирателство и тъй като й се налагало да води децата, решил да си закупи
лек автомобил, който да й предостави възможност също да ползва, когато е
необходимо. Обсъдили този въпрос с дъщеря му и по нейно предложение, решили да
търсят лек автомобил нов внос, който ще излезе по малко пари. Доверил се изцяло
на дъщеря си в избирането на лекия автомобил и на доставчика. През месец март
2018 год. предал на дъщеря си сума в размер на около хиляда и сто — хиляда и
двеста лева, които тя му заявила, че са необходими за закупуването на лекия
автомобил от чужбина. Подписал и някакви документи, но не може точно да каже
какви. През месец април 2018 г. му бил доставен процесния автомобил, като същия
се нуждаел от ремонт, за да стане възможно да се регистрира, за което отново
дал пари, около четиристотин — петстотин лева. През месец май, след като
автомобила бил ремонтиран, регистрирал същия на негово име с peг.№ СТ8233РА.
Тъй като е човек на възраст, автомобила се ползвал основно от дъщеря му, докато
помежду им имало разбирателство. Лекият автомобил придобил с Договор за
покупко-продажба от лицето Йозеф Айзеншенк на 11.04.2018г. До получаването на
исковата молба и приложенията към нея, не се е запознавал с предоставения от
ищцата предварителен договор за покупко- продажба и не познава посоченото в
същия договор като собственик лице. Съгласно малкия регистрационен талон на
автомобила с № ********* регистрирал собствения си автомобил на 17.05.2018г.,
като големия регистрационен талон на автомобила и до настоящия момент се
намирал в дъщеря му и същата отказвала да го предаде.
През 2020г. взаимоотношенията с ищцата Е.Г.Д.
съществено се влошили и то поради нейното поведение. Наложило се да изиска от
нея да се изнесе от домът му, както и да му предаде ключовете от колата и
документите, но същата категорично отказала. Наложило се да се обърне към
компетентните органи и след тяхното съдействие, автомобила бил паркиран в двора
на къщата му в село Колена, но в състояние негодно за ползване, а и до
настоящия момент не му били предоставени втория комплект ключовете за същия и
големия талон на автомобила. От страна на ищцата след намесата на полицейски
служители му били върнати единствено един комплект от ключовете и малкия талон
на МПС. Тези обстоятелства били описани в депозирана от ответника жалба до РП -
Стара Загора с вх.№3877/20 от 17.07.2020г. В дъщеря му останал и оригинала на
договора за покупко-продажба на МПС от Германия, след като същия бил
предоставен за сравнение в КАТ Стара Загора при регистрацията на лекия
автомобил. Оспорва съдържанието на предоставения от ищцата предварителен
договор за покупко-продажба. Сочи, че предварителен договор е с дата
17.04.2018г., т.е. съставен е шест дни след придобиването от ответника на
собствеността над процесния лек автомобил. Освен това в същия било предвидено
разсрочване на заплащането, а едновременно с това било изписано машинописно, че
сумата е изплатена на 20.08.2018г. Сочи също, че средства за закупуването на
лекия автомобил били предоставени от него на ищцата, за което представя банково
извлечение от банковата му сметка за процесния период.
Ответникът заявява също, че дъщеря му
живеела при него в село Колена, поради затруднено материално положение и не
било ясно от къде е намерила средства да заплати процесния лек автомобил, с
които средства в размер на 1800 лева според нея, той се е обогатил без
основание.
Моли съда да отхвърли исковата молба като
неоснователна и недоказана, ведно с законните последици от това. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
делото са представени: договор за покупко-прожажба от 11.04.2018г., по силата
на който Йозеф Айзеншенк продава на Г.Д.Г. МПС – Фолксваген Поло с рама №
WVWZZZ6NZ1Y274846; свидетелство за регистрация на МПС част II, от което е видно, че ЛА Фолксваген
Поло с рег.№ СТ8233РА с рама № WVWZZZ6NZ1Y274846 е регистриран на 17.05.2018г.,
със собственик Г.Д.Г.; извлечение по сметка с титуляр Г.Д.Г., от което е видно,
че на 09.03.2018г. е изтеглена сумата от 1100лв.; предварителен договор от
17.04.2018г., сключен между Ж.П.Ж. и Е.Г.Д. за покупко-продажба на МПС Фолксваген
Поло с рама № WVWZZZ6NZ1Y274846, в който е посочено, че Ж. ще продаде на Д. МПС
за сумата от 1800лв., платими на пет вноски, първата от които 1000лв., а
останалите четири – по 200лв.
Допуснати са и са
събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелите М. М. и И.Д.
заявяват, че през м.април 2018г. ищцата Е.Д. си закупила от автокъща в Стара
Загора лек автомобил Фолксваген Поло за сумата от 1800 лв. на изплащане за няколко
месеца. Свидетелстват също, че тя изплатила автомобила, грижела се за
поддръжката му, управлявала го.
Св.С.
Д. заявява, че баща му /ответника/ си закупил през април 2018г. автомобил с
идеята да бъде ползван както от него, така и от дъщеря му /ищцата/. Ищцата
съдействала за закупуването на автомобила, като ангажирала за това свой познат Ж..
Ответникът предоставил на ищцата през м.март 2018г. сумата от 1000лв. за
заплащане на автомобила. Автомобила бил внесен от Германия.
Съгласно
разпоредбата на чл.59 ЗЗД всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи
да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Фактическият състав по чл.59 ЗЗД включва следните предпоставки обогатяване на
едно лице за чужда сметка; обедняване на друго лице, свързано със съответното
обогатяване; отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за
защита на обеднелия чрез друг иск. В настоящия случай ищцата, чиято е
доказателствената тежест не доказа осъществяването на фактическия състав на
чл.59 ЗЗД. Не са ангажирани убедителни доказателства, че собствения на
ответника лек автомобил Фолксваген Поло с рег.№ СТ 8233 РА е придобит със средства на
ищцата. Съдът не кредитира свидетелските показания на св.Минев и св.Д. относно
произхода на средствата за придобиване на процесния автомобил, тъй като същите
са много общи и не отразяват преки впечатления. И двама свидетели нямат преки и
непосредствени впечатления от кого и с чии средства е заплатен автомобила. И
двамата заявяват, че не са присъствали на плащанията, но знаели и цялото село
знаело, че е платен от ищцата с нейни средства. Доказателство за твърдяното
плащане на автомобила от ищцата не е и представения предварителен договор, в
който е отразено, че е изготвен на 17.04.2018г.; в т.5 е посочено, че
изплащането на договорената сума ще бъде отразено чрез посочване на датата, на
която е изплатена; в същото време с печатен шрифт е посочено, че сумата е
изцяло изплатена на 20.08.2018г., като с химикална паста са вписани единствено
бащините имена на страните, техните ЕГН и подписите. Анализа на съдържанието му
поражда съмнения относно обстоятелствата във връзка с изготвянето му и обосновава
извода, че предварителния договор няма достоверна дата. Относно произхода на средствата за закупуване
на автомобила съдът кредитира показанията на св. Станислав Д.. Макар
и същия да е в родствена връзка и с двете страни – брат на ищцата и син на
ответника, и очевидно по-близките му отношения с ответника, неговите показания,
преценени с оглед данните по делото и в частност представеното извлечение по
сметка с титуляр Г.Д.Г., дават основание да се приеме за достоверно неговото
твърдение за произхода на средствата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че не се доказа обогатяване на ответника за сметка
на ищцата и обедняване на ищцата свързано с обогатяването на ответника, поради
което предявения
от ишцата иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 300лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.Г.Д., ЕГН **********,***,
съдебен адрес *** офис Е, адв.Ч. против Г.Д.Г., ЕГН **********,***.Загора, иск
за сумата от 1800,00 лв., с която Г.Д.Г. неостователно се е обогатил за сметка
на Е.Г.Д., , ведно със законната лихва, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.Г.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***
офис Е, да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********,***.Загора, направените по
делото разноски в размер на 300,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :