МОТИВИ : Подадена е тъжба от частния тъжител Д.Д.К. против
подс.Д.А.А., като се
описват факти и обстоятелства за извършено деяние по чл.130 НК.
Ведно с тъжбата е предявен граждански иск против подс.А. в
размер на 3 000лв.-за причинени неимуществени вреди от деянието,ведно със
законната лихва от датата на увреждане-17.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Адв.Й.,като повереник на частния тъжител счита,че е доказано по безспорен и несъмнен начин,че
подсъдимият е причинил телесно увреждане на пострадалия,като това се
потвърждавало от свидетелските показания
и заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза, поради което моли
съда да му наложи съответното наказание,а
гр.иск да уважи в пълен размер.
Адв.К.,като защитник на подс.А.
счита за недоказано обвинението по един безспорен и несъмнен начин.Твърди
,че от доказателствата по делото не се
установявало по категоричен начин авторството на деянието,тъй като разпитаните
свидетели давали различно описание на случилото
се.Моли съда подсъдимия да бъде изцяло
оправдан по обвинението, а предявения гр.иск изцяло
отхвърлен.
По делото се
събраха всички възможни доказателства-обясненията на подсъдимия,показанията на
множество свидетели,бе допусната и изслушана съдебно-медицинска
експертиза,приложени писмени доказателства,които съдът прецени поотделно и в
тяхната съвкупност,като се установи следната фактическа обстановка :
На 17.05.2014г. около 11.30ч. частният тъжител Д.К. заедно със св.П.К., пътували
в лек автомобил управляван от последния, като
решили да заредят бензин на бензиностанция на комплекс „Мъглиж”, находяща се в землището
на града. Там били св.И.П. и подс.Д.А.,които след като видели ,че тъжителя е в лекия автомобил го
доближили и А. го издърпал от
автомобила,след което му нанесъл няколко удара в областта на лицето. От
своя страна св.И.П.- приятелка на А., се развикала на частния тъжител,че същият
нямал работа на бензиностанцията,тъй като бил предупреден ,че няма да
бъде обслужен.
Частният тъжител се отдалечил от
мястото,като св.К. докарал автомобила до него и двамата потеглили към УП-гр.Мъглиж,където
К. се срещнал със св.П.Т.- полицейски служител и му
съобщил за инцидента.
По-късно двамата посетили района на
бензиностанцията,за да се изясни случая
и да потърсят ножа,който тъжителя се оплакал ,че е изпаднал от джоба му,но
не намерили П. и А..Св.Т. посъветвал К. да се освидетелства в Съдебна медицина-гр.Стара Загора, което и той направил
непосредствено след това.
По делото се събраха две групи гласни
доказателства,които са в противоречие помежду си-от една страна са обясненията
на подс.А. и показанията на неговата приятелка–св.И.П.,които се подкрепят
частично и от показанията на служителя
на бензиностанцията- св.Ц.Е..
От друга
страна са показанията на св.К.,който също е бил очевидец на случилото
се и св.Т. - полицейски служител.
В с.з. подс.А. не
се признава за виновен,като дава обяснения. Същият твърди,че бил на
бензиностанцията в гр.Мъглиж,заедно със своята приятелка- И.П.,която била
управител. Тя казала на Д. ,че знае,че
му е забранено да зарежда там.Последният
държал нож ,но подсъдимия успял да го
изпревари и застанал между него и П.,блъснал го в тялото и той изтървал
ножа.След това Д. се отдалечил.Не било вярно ,че е вадил тъжителя от колата,защото
много добре знаел,че на обекта има камери.Знаел,че с него и брат му имало и
предишни неприятности на бензиностанцията,като същите завели и дела против
него.
В този
смисъл са и показанията на св.И.П. - управител на бензиностанцията и приятелка
на А.,която също потвърди,че Д. и брат му не били желани в района на бензиностанцията,тъй като
били проблемни клиенти.За конкретният случай обяснява,че Д. тръгнал към автомобила
в който бил Д.,за да каже ,че няма да бъде обслужен.
Д. излязъл с нож от колата,като двамата се
спречкали.Твърди,че Д. го изблъскал ,не
го бил удрял в лицето.Обяснява,че Д.
слязъл от колата и започнал да размахва ножа към нея.Тези действия
били между колата и бензиновата колонка, на разстояние около
1м.Твърди,че не е заплашвала Д. с маркуча.
В с.з. бе
разпитан и колегата на св.И.П.,намиращ се на бензиностанцията –св.Ц.Е..Същият обясни ,че въпросният ден бил на работа там, като
зареждал колите.Когато пристигнал
тъжителя заедно с друго лице, И.
тръгнала към колата им да му каже
,че няма да бъде обслужен. Д. излязъл от колата и свидетеля бил точно до
колонката,за да зарежда.Д. също бил там и той бутнал Д. с
ръце настрани ,за да си тръгва. Не бил видял да става бой, като Д. тръгнал пеш
към пътя ,качил се в колата и заминал.Свидетелят видял,че той държал в ръката си нож, но не го бил размахвал.
Прави
впечатление ,че този свидетел дава предпазливи и сами по себе си противоречиви
показания досежно поведението на всеки един от
участниците в конфликта.От една страна твърди,че подсъдимия е бутнал тъжителя
за да си тръгва, а от друга,че последният
държал нож.
От друга страна са показанията на св.П.К. ,който
е пътувал в автомобила заедно с частния тъжител.Твърди,че в момента в
който спрял автомобила,за да зареди на бензиностанцията в
землището на Мъглиж, вратата на автомобила на Д. била отворена и същият бил нападнат
в лицето с удари от Д.. Д. в самозащита успял да го избута и излязъл от колата при което св.П. държала маркуча на колонката и заплашила Д. да го залее. Малко
след това Д. успял да се отдръпне на определено
разстояние от тях извън бензиностанцията. После казал ,че го боли
лицето,но свидетеля не забелязал да има
наранявания.Също твърди,че действията са
се развили между колата и колонката.Заяви,че не е виждал нож у
тъжителя.
Св.П.Т. към
момента на инцидента е работил като
мл.полицейски инспектор в УП-гр.Мъглиж.Същият обясни,че на въпросната дата в полицейския участък,около
11.30ч. се явил частния тъжител и
обяснил,че 10 мин. преди това на
бензиностанцията е възникнал конфликт с друго лице.Не се сещал за името на това
лице,като конфликта прераснал в сбиване. Д. му казал,че е изтървал скъп
за него нож ,който паднал от джоба му. След това заедно с него отишли на
мястото и разговаряли с персонала ,като не намерили ножа ,а И. я нямало.Твърди
,че по лицето около веждата на Д. имало
зачервяване, нямало кръв.Дори свидетелят го посъветвал да отиде на лекар и да си извади медицинско свидетелство,след
което да пусне жалба в полицията.
По делото е изготвена и
съдебно-медицинска експертиза,чието заключение в.лице д-р Б. поддържа в с.з.Същият е дал
становище, че при извършеното медицинско
освидетелстване на К. са установени слените наранявания : оток и кръвонасядане по
лявата слепоочна област на главата,кръвонасядане и
охлузване по дясната предмишница.
Тези травматични увреждания били причинени
от твърди тъпи предмети и като
механизъм отговаряли да са получени по време и начин описани от тъжителя,а именно дърпане и
удряне,както и блъскане. Тези
травматични увреждания били причинили болка.
В с.з.
в.лице уточнява ,че е установено от медицинската документация ,че описаните две
червеникави следи / явно по тялото и главата на пострадалия/, били от един и
същи ден,тъй като промяната на цвета на кръвонасяданията е биохимичен процес,който се измервал
с денонощия ,а не с часове.По този начин се констатирало,че нараняванията са от същия ден,тъй като ако били от предния
ден щели да имат синкав оттенък.
В този смисъл е и представеното съдебномедицинско удостоверение № 57/2014г.,от
което е видно,че тъжителя на 17.05.14г.
действително е посетил Съд.медицина- гр.Стара Загора,бил е прегледан
от д-р П. и съответно освидетелстван.
Видно от приложеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.08.2014г. на РП-гр.Казанлък
е,че е отказано да бъде образувано такова за настоящия случай,като прок.преписка под №
1891/14г. ,всъщност е била образувана по
жалба на св.И.П..Извършена е проверка,като мотивите за отказа са ,че не
били налице данни за извършено
престъпление от общ характер , но ако желаела П. можела да защити правата си
с дело от частен характер.
По делото бяха изискани записите от видеокамерите ,които са били поставени пред бензиностанцията в землището на гр.Мъглиж, но видно от писмо изх.№1128/23.01.2015г.
от управителя на „Газком”ЕООД гр.Казанлък е ,че същите се съхранявали
до 30 дни, след което автоматично се изтривали.
С
оглед на така обсъдените по-горе доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът намира за
установено следното от правна страна:
Чрез
обясненията на подсъдимия Д.А. и
показанията на св.И.П. и в значителна
част на св.Ц.Е. се изгражда една защитна позиция,че подсъдимия е бил по-скоро нападнат от частния тъжител К.,който тръгнал против него
с нож и следвало да се защитава.
Съдът
обаче намира,че тази защитна позиция не може да бъде споделена като достоверна, анализирайки всички
събрани по делото доказателства и като ги прецени в тяхната съвкупност.
Показанията на св.К. се подкрепят
от останалите събрани по делото доказателства – показанията на св.Т., и
в значителна част от показанията на св.Е..Св.К. твърди,че частния тъжител бил
ударен в лицето от подсъдимия,като той започнал първи.Д. не бил вадил нож.Св.Т.,който
е видял частния тъжител 10 минути след инцидента,също потвърди,че последният е
имал зачервяване по лицето. Такова е
установено и при медицинското освидетелстване
и отразено в медиц.свидетелство под №№ 57/2014г.
На база на
същото е изготвена и съдебно-медицинската експертиза, в чието заключение се
установяват конкретните наранявания на частния тъжител,които съответстват на механизма ,който се съобщава в тъжбата и се
потвърждава от свидетелските показания на св.К. .Съдът намира,че след анализ на гласните доказателства по
делото се установява причинно-следствената връзка между причинените удари на тъжителя от страна на подсъдимия, непосредственото възприемане на
физическото му състояние от св.Т. и последващото
му медицинско освидетелстване .
Именно от
тези доказателства се установява
по безспорен и несъмнен начин,че на 17.05.2014г. около 11.30ч. на бензиностанцията в гр.Мъглиж,в землището на гр.Мъглиж, подс.А. е нанесъл удари в областта на лицето на тъжителя,както и го дърпал и
блъскал в стремежа си да го
извади от автомобила, като в следствие на това му е причинил травматични увреждания,изразяващи се в оток и
кръвонасядане
по лявата слепоочна област на главата, кръвонасядане
и охлузване по дясната предмишница,които са
му причинили болка т.е. касае се за лека
телесна повреда по см.на чл.130ал.2 от НК, поради което съдът намира,че подс.А. следва
да бъде признат за виновен и наказан за извършено деяние по чл.130ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Същият е
действал при форма на вина-пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал тяхното
настъпване.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА :
Твърди се
,че частният тъжител сам е предизвикал
инцидента, като е извадил нож,който
макар и сгъваем бил в работно положение.Според защитата св.Т. не бил положил
необходимите усилия непосредствено след
инцидента да изясни обстоятелствата по
него- да разпита свидетели, прегледа
записите от охранителните камери и др.От своя страна св.П. дори била пуснала
жалба за инцидента против Д.,тъй като счела
поведението му за опасно.Навеждат се доводи ,че частният тъжител сам е
търсел конфликта,тъй като той и неговия брат били многократно предупреждавани
преди това да не зареждат на тази
бензиностанция.
Съдът не
възприема тези твърдения за достоверни
,а именно, че Д.К. първи е започнал конфликта и размахвал нож,тъй като се
установи,че св.К. не е видял нож, а
последният е изпаднал от джоба на
тъжителя при дърпането и ако самият той
беше предизвикал конфликта нямаше да се върне на мястото с полицейския
служител и да го търси,тъй като за него представлявал ценност.Обстоятелството
,че тъжителя и брат му са били многократно предупреждавани ,че им е забранено да посещават бензиностанцията
е несериозно,тъй като не се установи св.П. да има такива делегирани правомощия
от собственика на бензиностанцията ,като такъв вид ограничение може да се претендира само по съдебен ред.
Съдът след
като анализира доказателствения материал по делото, намира за недоказано,че подс.А.
е действал в условията на неизбежна отбрана по см.на чл.12ал.1 от НК,тъй като
не се установиха данни ,че именно частния тъжител е предизвикал конфликта и е нападнал подсъдимия или други присъстващи противоправно
и последният с цел да се защити – себе
си и своята приятелка е възпрял неговите
атаки по съответен начин - чрез
причиняване на вреди на нападателя в
рамките на необходимите предели. Не се установи от събраните по делото
доказателства - било то гласни или писмени,че
частния тъжител е използвал въпросния нож,за да сплаши подсъдимия
или неговата приятелка,като по А. не са установени никакви травматични
увреждания или пък претърпян стрес от случилото се.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подс.А. за извършеното от него деяние по чл.130ал.2 вр. с ал.1 НК, съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства- обстоятелството,че работи и ,че не е осъждан.Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете
безкритичното му отношение към извършеното деяние.С оглед на тези
съображения съдът намира,че наказанието му следва да се определи при превес на
смекчаващи вината обстоятелства.
За това
деяние закона предвижда наказание- лишаване от свобода до 6 месеца или пробация,или глоба от 100лв. до 300лв.
Видно от
справката му за съдимост до настоящия момент подсъдимият А. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.8 от НК.От деянието не са
настъпили имуществени вреди,които да са съставомерни
и подсъдимият е пълнолетен.Следователно наказанието му следва да се определи
при усл. на чл.78а НК, предвид императивния характер на
законовия текст,като съдът следва да го освободи от наказателна
отговорност и му наложи адм.наказание- ГЛОБА в размер
на 1 000лв,при превес на описаните по-горе смекчаващи вината обстоятелства.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК :
Ведно с
тъжбата е подаден гр.иск против подс.Д.А.,който бе
надлежно приет за разглеждане в настоящото наказателно производство за
причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 3000лв, ведно със законната лихва
от датата на увреждане- 17.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата :
Съдът намира
обаче,че същият следва да бъде уважен по
справедливост в един по-малък размер,а именно от 600лв. В този смисъл съдът се
ръководи от вида и характера на причинените
телесни увреждания, срока в който се е
възстановил пострадалия, заключението на в.лице и по справедливост,като
определената сума е дължима, ведно със
законната лихва ,считано от датата на увреждане – 17.05.2014г. до окончателното
й изплащане, а до размера от 3 000лв. предявения
гр.иск следва да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН .
Подс.Д.А.А. следва да бъде
осъден да заплати на частния тъжител Д.Д.К. и 512лв.-
съд.разноски, направени по делото.
На осн.чл.189ал.3 НПК подс. Д.А.А. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Казанлък
направените по делото съд.разноски в
размер на 128лв.,както и д.т. върху уважения размер на гр.иск от 50лв.
В този смисъл
е постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :