РЕШЕНИЕ
№ …………………….
………………………г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди
и двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова, изслуша докладваното от съдията административно дело № 301/2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 126 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на
„Дефендър“ ЕООД, представлявано от управителя В.Б.Н. срещу принудителна
административна мярка /ПАМ/, обективирана в констативен протокол
№0060063/26.01.2022г., съставен от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински
паркинги и синя зона“ – Варна.
В жалбата се прави
оплакване, че издателят на принудителната административна мярка не фигурира в
заповед №4957/26.11.2019г. на кмета на община Варна, поради което е некомпетентен.
Сочи, че не са спазени изискванията на чл.5 от Инструкцията за работа на
дейността „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“,
утвърдена със заповед №4957/26.11.2018г. на кмета на община Варна. Подчертава
се, че местонахождението на автомобила не е посочено и не е възможно да се
конкретизира мястото, от което е репатрирано и съответно паркомястото, ползвано
със служебен абонамент. Изтъкнатото се счита за незаконосъобразност на
оспорената ПАМ. Иска се отмяната ѝ и присъждане на съдебни разноски. В
хода на устните състезания, жалбоподателят чрез адв.З. изразява становище за
незаконосъобразност на ПАМ поради недоказване на обстоятелството, че
паркомястото се ползва със служебен абонамент, поради което репатрирането му е
извършено без правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗДвП длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията,
управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Според чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, това е сторено със заповед №4957/26.11.2019г.
на кмета на община Варна, изменена с негова заповед №0255/27.01.2020г.
Следователно, надлежен ответник
в настоящото производство е инспектор „Репатриране“ в Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр.Варна, който е присъствал
единствено в съдебното заседание на 18 май 2022г. и е оспорил жалбата като
неоснователна, като е поискал отхвърлянето ѝ.
Принудителната административна мярка е
съобщена на „Дефендър“ ЕООД, жалбата срещу нея е постъпила в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ – Варна на 07.02.2022г., т.е. подадена е в 14-дневния
срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол от собственика на
репатрирания автомобил, поради което жалбата е процесуално допустима.
Административен съд–Варна в настоящия си
състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на констативен протокол
№006063/26.01.2022г., съставен от инспектор „репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ – Варна, който е оправомощен от кмета на община Варна с
негова заповед №0255/27.01.2020г., с която е допълнена заповед №4957/26.11.2019г. също на кмета на община
Варна. Следователно, ПАМ е наложена от оправомощен административен орган.
Принудителното преместване на лек
автомобил „КИА“ с рег.№ В5156ТК, който е собственост на „Дефендър“ ЕООД
съгласно представеното свидетелство за регистрация е извършено от адрес: гр.Варна,ул.“Братя Миладинови“ до №
140 поради това, че моторното-превозно средство е било
паркирано на място, което е „служебен абонамент“ и е обозначено с табела и знак
В-27.
Във връзка с дадените от съда указания за
представяне на доказателство, че в действително мястото, от където е бил
репатриран автомобила на жалбоподателя се ползва като „служебен абонамент“,
ответникът представи договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим
„служебен абонамент“, сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна
и „Стаб“ ЕООД от 11 септември 2021г., касаещ адрес: гр.Варна, ул.“ Братя
Миладинови“ №142, който не съответства на адреса, посочен в констативния протокол с
№0060063/26.01.2022г., а именно: гр.Варна,
ул.“Братя Миладинови“ до №140.
С разпореждане № 2041/16.02.2022 г. съдът е дал
указания към ответника да представи доказателства за надлежно поставяне на
въпросното място на пътен знак В-27, което указание е стигнало до него на
24.02.2022г., видно от съобщението. В съдебното заседание на 18.05.2022 г.
съдът е дал по-подробни указания във връзка с доказване на обстоятелството, че
автомобила на дружеството-жалбоподател е бил репатриран именно от място, което
се ползва в условията на „служебен абонамент“, включително представяне на
доказателства за законосъобразното поставяне на това място на пътен знак №
В-27. В
съдебното заседание на 18.05.2022
г. ответникът инспектор репатриране в ОП
„Общински паркинги и синя зона“ към Община Варна се е явил лично и в залата е
упълномощил юриск. А. Л. да го представлява. Т.е. повторните указания, във
връзка с разпределената доказателствена тежест, към ответника са били чути от самия инспектор репатриране и от
юриск. Л., която той упълномощи в съдебното заседание. В дадения 7-дневен срок
от изготвяне на протокола за представяне на доказателствата, свързани с
доказателствената тежест на ответника, не бяха представени и
до приключване на устните състезания не са представени такива.
Налице в случая е хипотезата на чл. 161 от ГПК във вр.
чл.144 от АПК, при която ответникът е създал пречка за събиране на допуснатите
доказателства, поради което съдът, с оглед на обстоятелствата по делото, приема
за доказан факта, че за въпросното паркомясто към датата на постановяване на КП
– 26.01.2022г. не е имало надлежно учреден „служебен абонамент“ и отделно от
това знак № В-27, който е послужил като основание за репатриране, не е поставен
по законоустановения ред. Не беше представена заповед за реда и условията за определяне на местата с режим на платено
паркиране „служебен абонамент“ по чл.30 ал.2 от Наредбата
за организация на движението на
територията на община Варна, приета с Решение № 1078-5 по
Протокол № 26 от заседание, проведено на 31.01.2018 г., доп. - Решение № 842-7(24)/30.03.2022
г., изм. и доп. - Решение № 972-3(26)/17.05.2022 г. на Общински съвет при
община Варна.
Не е достатъчно, че на място има табела „служебен
абонамент“ и знак „Забранено спирането и паркирането“, ако липсват
доказателства за поставянето им съгласно относимите правни норми.
Въз основа на описаните по-горе факти съдът достигна до следните правни
изводи:
С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП
законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за
контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите
на пътни превозни средства и в разглеждания казус това е Общинско предприятие
„Общински паркинги и синя зона“. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, собственика на ул.“Братя Миладинови“ в гр.Варна е община
Варна, затова нейния кмет със заповед №4957/26.11.2019г., допълнена със заповед №0255/27.01.2020г. е възложил на инспектор „репатриране“ в ОП „Общински
паркинги и синя зона“ правомощия да
извършва принудително преместване на ППС без знанието на техните собственици, както името на конкретния
инспектор, съставил констативен протокол І0060063/26.01.2022г. е включено в
заповед №0255/27.01.2020г. на кмета на
община Варна.
Съдът намира за незаконосъобразен обжалвания
констативен протокол, който представлява административен акт, тъй като въз
основа на него е извършено юридическо действие – преместване на лек автомобил
на основание чл.171 т.5 б.“А“ и б.“Б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В акта, с който е наложена принудителната
административна мярка като правно основание са цитирани две разпоредби. Тази на
член 171 т.5 б.“А“ от ЗДвП гласи: „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
когато превозното средство е: а) паркирано правилно, но обстоятелствата
налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство
се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на лицето или организацията, поискала преместването. Разпоредбата на чл.171
т.5 б.“Б“ от ЗДвП обхваща случаите, когато: моторното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата по чл. 168 уведомяват
районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на
което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство;
разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до
заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения
автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на
Министерството на вътрешните работи.
Посочването
на две различни хипотези без да се конкретизира приложимата представлява
съществено нарушение
на административно-производствените правила за издаване на административен акт,
регламентирани в чл.59 ал.2 т.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Дори и да се приеме хипотетично, че е приложима разпоредбата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП в нея
са изредени също няколко различни случаи
и не е конкретизирано настоящия в кое нормативно предложение попада.
Непосочването в полза на кого и въз основа на какви документи е допуснат
„служебен абонамент“ и съответно номера на заповедта на кмета на общината,
както изисква чл.30 ал.2 и ал.5 от Наредбата за организация на движението на територията на
община Варна представлява липса на мотиви, което нарушава изискването на чл.172
ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.1 от АПК.
В обжалвания констативен протокол е записано, че репатрирането се извършва от
адрес: „гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ до №140“. Налице е неяснота
относно конкретния адрес, което отново се квалифицира като съществено
нарушение на административно-производствените правила, защото представлява
липса на фактически основания за издаване на акта, каквито се изискват по чл.59
ал.2 т.4 от АПК. Незаконосъобразни са твърденията на административния орган, че
е било трудно да се посочи на кой номер се намира паркомястото, защото
разпоредбата на чл.30 ал.5 от цитираната
няколкократно общинска наредба дава право на режим на платено паркиране „служебен абонамент“ само за собственици, ползватели и/или
наематели на нежилищни имоти, т.е. паркомястото със „служебен абонамент“ трябва
да съответства на адреса и номера на нежилищния имот.
Непредставянето
на заповедта на кмета на община Варна по чл.30 ал.2 от Наредбата
за организация на движението на
територията на община Варна възпрепятства съда да провери дали обжалваната ПАМ
е наложена съобразно тази заповед, което от своя страна е пречка да се направи
заключение за спазване на чл.5 от Инструкцията за работата на дейността
„репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“, утвърдена със
заповед на кмета на община Варна с № 4958/26.11.2019г.
Гореизброените нарушения на
административно-производствените правила са съществени, тъй като от една страна
са нарушили правото
на защита на потърпевшето юридическо лице и от друга страна са довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Освен това, ответникът не доказа и факта, че
автомобилът на дружеството-жалбоподател е бил паркиран на 26.01.2022г. на
паркомясто с режим на платено паркиране „служебен абонамент“, тъй като не бяха
представени доказателства, същото да е
било допуснато за собственик, ползвател и/или наемател на нежилищен имот/и,
както изисква разпоредбата на чл.30 ал.5 от Наредбата за организация на движението на територията на
община Варна. Въпреки разпределената доказателствена тежест, ответникът не
доказа знак В-27 да е бил поставен въз основа на изискванията по чл.3 ал.3 от
наредба №18/23.07.2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци.
Изложените съображения водят до извода
за основателност на жалбата на Дефендър“ ЕООД срещу принудителна административна
мярка /ПАМ/, обективирана в констативен протокол №0060063/26.01.2022г.,
съставен от инспектор „репатриране“ на Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя
зона“ – Варна, която подлежи на отмяна поради незаконосъобразност по смисъла на
чл.146 т.3 и т.4 от АПК.
На основание чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Жалбоподателят
има право да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни разноски, които
представляват: 50 лева държавна такса за разглеждане на жалбата и 600 лева
адвокатско възнаграждение, платено по представения договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. З..
Във връзка с приложението на тази разпоредба,
разноските сторени от жалбоподателя, трябва да бъдат възстановени от бюджета на
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при община Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172 ал. 2 от АПК във връзка с чл.146 т.3
и т.4 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Дефендър“
ЕООД, представлявано от управителя В.Б.Н., принудителна
административна мярка, обективирана в констативен протокол
№0060063/26.01.2022г., съставен от инспектор „репатриране“ на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.
ОСЪЖДА Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна да заплати на Дефендър“
ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Б.Н. съдебни разноски в
общ размер от 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
На основание чл.172 ал.5 от закона за
движение по пътищата, решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: