№ 2267
гр. Варна, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20213100100808 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:58 часа се явиха:
Ищецът Н. Ц. Н., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично,
не се представлява.
Ответникът Х.П. ХРИСТОВ - Р., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, не се представлява.
ИЩЕЦЪТ Н.: Моля да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА молба вх. № 25122/06.12.2021 г., молба вх. № 25123/06.12.2021 г., молба
вх. № 25469/08.12.2021 г., молба вх. № 25872/13.12.2021 г. и молба вх. № 26115/15.12.2021 г.
ИЩЕЦЪТ Н.: Поддържам депозираните молби.
ОТВЕТНИКЪТ Р.: Считам, че има недопустимо процесуално поведение на ищеца.
Преди всяко заседание внася по няколко молби с нови твърдения и нови искания. Считам,
че това е злоупотреба с процесуални права и не следва да се толерира.
1
ИЩЕЦЪТ Н.: Тези молби се основават на молби, които са предявени преди месеци.
ОТВЕТНИКЪТ Р.: Оспорвам искането за увеличение на иска. Ако се придържаме
към първоначалния иск, той е предявен за 2000 лева и ищецът изрично е заявил в една от
молбите си приложени по делото, че не следва искът му да се счита за частичен. Исканото
увеличение не е свързано с обстоятелствата по делото с първоначалния иск и със събраните
доказателства. Търсят се пари, които нямат никаква връзка с първоначалните искания на
ищеца.
Моля да оставите искането без уважение и да не приемате повече нови твърдения и
нови искания на ответника. Вече проведохме многобройни съдебни заседания, единствено
поради порочното процесуално поведение на ищеца. В предходното заседание уважаемият
съд потвърди, че днес ще бъде последното съдебно заседание, за което съм се подготвил и
нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ по направеното искане
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на иска чрез увеличаване на размера на 64 112.04 лева, на
основание чл. 214 ГПК.
ИЩЕЦЪТ Н.: Моля да допуснете исканата експертиза.
ОТВЕТНИКЪТ Р.: Ищецът вече поиска такава експертиза с посочения период.
Такава експертиза беше изготвена и приета по делото, като ищецът Н.Н. по никакъв начин
не я оспори и не възрази по приемането й.
ИЩЕЦЪТ Н.: Отказвам се от искането за допускане на експертиза. Нямам други
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Р.: Представям списък с разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ИЩЕЦЪТ Н.: Тъй като по делото сме представили достатъчно много становища, с
2
които сме обосновали позициите си, за протокола моля да ми дадете възможност да
представя писмени бележки.
Въз основа на представените пред Районен съд - Варна писмени доказателства, както
и представените в настоящото производство във връзка с проекта за доклад по делото на
Окръжен съд – Варна, на приетата счетоводна експертиза и на представените от ответника
писмени доказателства считам, че искът на ищеца е доказан по основание и по размер.
Относно възражението на ответника по чл. 111, б. „в“ за изтекла тригодишна погасителна
давност има тълкувателно решение № 3 от 16.05.2012 г. на Общото събрание на Гражданска
и Търговска колегия, където за унифициране практиката на съдилищата по приложението на
чл. 111 са дадени указания и разяснения, плащанията по кои договори се считат за
периодични. В случая нашия договор не попада в приложението на чл. 111, поради което
считам, че възражението на ответника, позовавайки се на чл. 111 е неоснователно и
незаконосъобразно.
Относно твърденията за нищожност на договора, едното от основанията е
противоречие с добрите нрави. В съдебната практика няма определение на понятието
„добрите нрави“ и съдът по всеки случай се произнесе по този въпрос. Основно от съдебната
практика, като основен критерий се извежда принципът на справедливостта и там са дадени
разяснения, че нарушения на този принцип има когато една страна се възползва от
затрудненото материално положение на друга страна, за да извлече материални облаги. По
делото има достатъчно доказателства, че ответникът не попада в тази категория.
В показанията на свидетеля Ж.К., които са неоспорени от ответника се посочи, че
страните изначално са договорили да разделят възнаграждението, получавано от ответника
поравно. Позоваването на Етичния кодекс на адвокатурата е неоснователно, тъй като то
няма отношение към трети лица, извън лицата, които имат качеството адвокат.
Неоснователни са възраженията на ответника за унищожаемост на договора, на основание
чл. 29 и 30 от ЗЗД - измама и принуда, тъй като съм представил писмено доказателство, а
именно: удостоверение от Министерството на правосъдието за наличие на юридическа
правоспособност, а относно принудата, показанията на свидетеля К. изрично дават
основание да се счита, че целият процес е протичал доброволно и добронамерено и
договорът от 08.09.2014 г. отразява волята на ответника.
Относно влизането във владение, първоначалната теза на ответника беше, че е налице
доброволно предаване на владението на кораба, като се позоваваше на уведомлението,
получено от него на 16 май за това, че на 13.02.2015 г. банката е влязла във владение на
кораба. Тази теза, предвид наличните писмени доказателства и практиката на ВКС РБ с
решение № 2489/2018 г. на IV Гражданско отделение, в което изрично се посочва, че
добросъвестното владение предполага легитимно основание. Легитимно основание банката
да влиза във владение на 13.02.2015 г. е нямало, тъй като за процесния кораб,
разпореждането за влизане за изпълнение решението на Окръжния съд на Ротердам е влязло
в сила на 01.04.2015 г., т.е. месец и половина след твърдяната дата, т.е. не е имало
легитимно основание за влизане на банката във владение. Отделно чл. 10, ал. 2 от Кодекса
3
на Търговското корабоплаване, което съдът не прие, изисква владението да се предава в
писмена форма с нотариална заверка. Така или иначе самия ответник се отказа от тезата за
доброволното предаване и премина към доказване владение на изоставен кораб.
Основният свидетел, който свидетелства за влизане във владение на банката е А.П.,
но той твърди, че фирмата е наета да качат екипаж на кораба и да окажат съдействие за
ремонта на кораба. Свидетелят твърди също, че екипаж на кораба не е имало, а това
противоречи на писменото му изявление от 13 февруари, пратено на 16 май, където той
изрично твърди, че екипаж на кораба е имало. Освен това свидетелят С. също твърди, че е в
интерес безопасността на кораба винаги се подържа един минимален екипаж. И най-накрая
удостоверението на гранична полиция показва, че такава проверка и такова вписване на
екипажа е нямало.
ОТВЕТНИКЪТ Р.: Оспорвам иска на лицето Н. като нищожен, недействителен,
неоснователен и незаконосъобразен. Претенцията му е изцяло погасена по давност и моля да
бъде отхвърлен изцяло.
Въпреки нищожността на договора, аз съм го изпълнявал до завършека на този
договор, включително последното плащане е получено на 12.06.2015 г. Общо по договора
той е получил 19 760 евро и понеже говорим за справедливост, показа се какво той е
свършил по договора. Дори и бележките, които той представи и не бяха приети от съда за
срещи с две организации са показателни.
Позовавам се на нищожен договор, противоречие на закона и добрите нрави, като
подробности ще изложа в писмените бележки. Позовавам се на изтекла давност, правото е
преклудирано, не е предявено в рамките на законния срок. Относно първоначалните 2000
лева, позовавам се на изтекла давност, тъй като плащанията са периодични.
Двете увеличения, които по време на делото бяха направени от ищеца, те са
категорично погасени съгласно тълкувателно решение № 3/2016 г., постановено на
22.04.2019 г. на ВКС РБ. Предявяването на иска за парично вземане като частичен и
последвалото негово увеличение по реда на 214 ал. 1 ГПК, нямат за последица спиране и
прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
Става въпрос за всички тези хиляди левове, за които се претендира.
Искът е напълно недоказан. Ищецът претендира за суми от адвокатски хонорар
единствено на основание договор от 08.09.2014 г. Самият той посочва в исковата молба, че
този договор е във връзка с установяване на владение върху процесните кораби. С влизане
на банката във владение на 13 февруари, приключиха отношенията ни с ищеца поради
изпълнение на предмета на договора и в този период той е получил всички плащания по
този договор и следваше да върне тези пари, които е получил неправомерно.
Искам да изтъкна и процесуалните нарушения, които извърши ищецът. Той внесе
напълно неясен иск. Позова се в исковата молба на чл. 49 ЗЗД, в последваща молба посочи
чл. 59 ЗЗД, по време на разглеждане на делото последователно и настойчиво нарушаваше
4
правилата по ГПК за равнопоставеност на страните като внасяше молби с нови тези и
твърдения и винаги това го правеше в последните два дни преди съдебно заседание.
Моля да отхвърлите изцяло иска на Н.Н..
Претендирам и адвокатски хонорар, тъй като се защитавам сам, но в качеството си на
адвокат. Лицето Н. създаде процес с многобройни заседания, с което отне от моето
адвокатско време, поради което моля съобразно минималната тарифа за адвокатските
възнаграждения да ми присъдите възнаграждение върху цялата сума с увеличението.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения
срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в 7-дневен срок от днес и на ответника в
двуседмичен срок от днес да представят писмени бележки по делото.
След постъпване на писмените бележки на ищеца да се изпратят по
електронната поща на ответника.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:34 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5