РЕШЕНИЕ
№ 16731
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110121088 по описа за 2022 година
Ищецът „***” ЕАД е предявил срещу ответника *** иск с правно основание чл. 410, ал. 1
КЗ за сумата от 3275,66 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по МПС марка „Мерцедес” с рег. № ***, настъпили вследствие на
ПТП, реализирано на 23.07.2021г. в гр. ***, ул. ***” пред № ***, с включени 15 лева –
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът
твърди, че н а 23.07.2021г. около 20,00ч., в гр. ***, на ул. ***” пред № ***, в посока от бул.
„***” към ул. „***”, водачът Д. Д., при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” с
рег. № ***/собственост на „***”/, попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, което довело до реализиране на ПТП. За настъпилото произшествие бил
съставен Протокол за ПТП № *** от 23.07.2021г. Към датата на събитието лекият автомобил
марка „Мерцедес” бил застрахован по застраховка „Каско” при „***” ЕАД за срок от
31.03.2021г. до 30.03.2022г. Във връзка с причинените щети по автомобила при ищцовото
дружество била образувана ликвидационна преписка по щета, бил извършен оглед на
автомобила, като последният бил ремонтиран от сервиз. На сервиза, извършил ремонта,
ищецът заплатил сумата от 3260,66 лева на 11.10.2021г. Във връзка с изплатеното
обезщетение по застраховка “Каско“ на МПС, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя
на вредата. Виновен за настъпилото ПТП била ***, която не изпълнила вменените й
задължения за поддържане на пътя, поради което насочва иска си срещу нея. Претендира
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** депозира отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърдените щети да са включени в покрития риск по
процесната застраховка „Каско”. Оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”, като в тази връзка оспорва да
са били заплатени всички застрахователни вноски от страна на заинтересованото лице.
Оспорва твърдения механизъм на ПТП и причинно-следствена връзка между това събитие и
настъпилите увреждания по автомобила. Прави и възражение за съпричиняване от страна на
водача, управлявал увредения автомобил, поради несъобразяване с пътните условия.
Оспорва и получаването на регресна покана.
С тези доводи моли искът да бъде отхвърлен, при условията на евентуалност да бъде
намален размера на обезщетението.
С отговора на исковата молба ответникът в срок е упражнил правото си да иска
привличането на трето лице помагач - „***” АД. При условията на евентуалност /в случай,
че главният иск предявен от „***” ЕАД срещу *** бъде уважен/, *** предявява срещу
третото лице помагач обратен иск за сумата от 3275,66 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния
иск, до окончателното изплащане на сумата.
С Определение № 28176 от 24.10.2022г. съдът е конституирал като трето лице –
помагач на страната на ответника *** - „***" АД и е приел за разглеждане предявения от
*** срещу „***” АД при условията на евентуалност /в случай, че главният иск, предявен от
„***” ЕАД срещу *** бъде уважен/, обратен иск за сумата от 3275,66 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнен Договор № *** от 24.06.2019г. за поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, изразяващи се в присъдено регресно
вземане по застрахователно обезщетение, изплатено на собственика на застрахован по
застраховка "Каско” при „***” ЕАД автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, за обезщетяване на
вредите, причинени му в резултат на ПТП, реализирано на 23.07.2021г. в гр. ***, при
попадане в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на отговора на исковата молба, с която е предявен обратния иск до
окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор третото лице – помагач и ответник по обратния иск „***” АД е
подало отговор на исковата молба, в която оспорва претенциите на ***. Оспорва механизма
на ПТП, както и твърдението на *** процесния участък, в който е настъпил инцидента /ул.
„***/, да съвпада с участъка, в който дружеството е извършвало ремонтни дейности /този
участък бил в района непосредствено след кръстовището между ул. „***” и бул. „***”/. В
тази връзка навежда и твърдения, че още на дата 22.12.2020г. с Протокол № *** за
установяване на завършването и заплащане на натурални видове СМР – акт обр. № *** и
сметка обр. , Количествена сметка и схеми, *** е приела извършените ремонтни дейности
без забележки, като такива не били получавани от ответника по обратния иск и в уговорения
гаранционен срок. Ответникът по обратния иск оспорва и наличието на обстоятелства, които
да сочат за виновно и противоправно поведение на негови длъжностни лица при изпълнение
2
на договора за СМР, сключен между него и ***. С тези доводи заключава неоснователност и
недоказаност на обратния иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на
служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
От представената по делото застрахователна полица № *** се установява, че лек
автомобил „Мерцедес Бенц CLA 250“, с рег. № ***, рама ***, собственост на „***“, е бил
застрахован със застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество за периода от 31.03.2021 г.
до 30.03.2022 г. Въз основа на нея, както и въз основа на приложените по делото два броя
сметки за заплащане на застрахователни вноски – сметка № ***/31.03.2021 г. и сметка №
***/06.07.2021 г., и разрешение за временно движение за процесния лек автомобил, съдът
приема за установено, че за посочения период е съществувало валидно правоотношение по
договор за застраховка „Каско+“ за него.
От приетия протокол за ПТП № от 23.07.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 23.07.2021 г.
около 20:00 часа в гр. ***, лек автомобил „Мерцедес Бенц CLA 250“, с рег. № ***, се е
движел по ул. „***.“ от бул. „***“ към ул. „ ***“ и пред адрес с № *** преминава през
несигнализирани и необозначени дълбоки неравности (дупка с вода на платното),
вследствие на което лекият автомобил се е отклонил и се е ударил в бетонен стълб.
Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и
час на мястото на произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с
описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и
несигнализирана дупка. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено
наличието на дупки, пълни с вода. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което
същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило
пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието, наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно,
има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална
доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по
описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС,
II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение
№ 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г.
по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. №
50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г.
по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
3
Не се спори, а и се установява от представеното уведомление-претенция за настъпило
застрахователно събитие от 23.07.2021 г. по полица № ***, подадено от Д. В. Д., че при
ищеца е образувана щета № ***. В уведомлението са посочени идентични на отразените в
протокол за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с
показанията на разпитаната свидетелка Д. Д.. От тях се установява, че свидетелката към 2021
г. е управлявала застрахования от ищеца лек автомобил. Свидетелства, че отивайки към
адреса на приятеля си преминала през дупка, пълна с вода, вследствие на което се блъснала
в намиращия се пред квартирата на приятеля си уличен стълб. Сигнализирала органите на
КАТ, а автомобилът бил репатриран с „Пътна помощ“. Посочва, че няма спомен за
скоростта, с която се е движела, но тъй като района около адреса бил изцяло с дупки и
неравности, скоростта не била висока. Разказва, че докато шофирала към адреса на приятеля
си, с последния водели спор, и предвид емоционалното си състояние е карала агресивно, но
не и бързо. Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаната свидетелка, тъй
като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват
от останалите събрани по делото доказателства.
В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда
на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се
установява, че по време на движение по ул. „***“ от бул. „***“ към ул. „***“ и пред адрес с
№ ***, лек автомобил „Мерцедес Бенц CLA 250“, с рег. № *** е преминал пред
несигнализирани и необозначени дълбоки неравности (дупки пълни с вода) на пътното
платно, вследствие на което последният се измества и настъпва съприкосновение с бетонен
стълб. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес
Бенц CLA 250“, с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по
безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба
механизъм, а именно – поради наличието на дълбоки неравности (дупки пълни с вода),
необозначени по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не
са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на
произшествието.
Съобразно ОУ към застраховка „Каско+“ застрахователят осигурява покритие за
рисковете, сред които и пътно-транспортни произшествия, при условие, че застрахованият е
изпълнил задълженията си като страна по договора и не е налице някое от предвидените в
т. 9 от ОУ общи изключения. Несъмнено вредите, произтичащи от попадане на автомобила в
дупка на пътното платно, съставлява покрит риск, отделно в случая липсват данни да е
налице изключение, предвидено в т. 9 ОУ към застраховката. Предвид изложеното съдът
намира, че ищецът-застраховател е дължал изплащането на обезщетение за вредите
настъпили включително по гумата на процесния автомобил, вследствие на попадането й в
дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по
непокрит риск е неоснователно.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
***/26.07.2021 г., калкулация на претенция и ликвидационен акт по щета № ***/26.07.2021
г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 3260,66 лв., изплатено с платежно
нареждане от 11.10.2021 г. на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил.
След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу
третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
4
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда,
че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано
ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на
общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка,
което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на
разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия
доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската
пътна мрежа. Установената дупка, пълна с вода по пътното платно представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че
тази неравност не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е
бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.
по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и
др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а
не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на
които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
5
В случая по делото не се установи поведение на водача на процесния лек
автомобил, което да нарушава правилата за движение по пътищата, в т.ч. управление на
МПС с превишена скорост, и това да е довело до попадането му в процесната дупка.
Липсват доказателства, че с поведението си водачът на увредения автомобил пряко и
непосредствено е допринесъл за вредите. Доколкото местопроизшествието е било посетено
от органите на КАТ и същите не са установили извършено от страна на водача на лекия
автомобил нарушение по ЗДвП, то съдът намира, че възражението на ответника за принос от
страна на водача на процесния лек автомобил за настъпване на произшествието остава
недоказан. Този извод не се променя от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Д. Д. – водач на процесния лек автомобил, в които същата изнася пред съда, че
е била в нестабилно емоционално състояние поради спор с приятеля си и е карала
агресивно, но не бързо. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване. В случая ответникът не е провело пълно и
главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като следва да се посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така,
че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Установява се от доказателствата по делото, че с регресна покана от 18.11.2021 г.
(получена от ответника на 22.11.2021 г.) ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3275,56 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски. Видно от писмо, изх. № ***/29.11.2021 г. ответникът е отказал
плащане.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Според споделяната от настоящия състав константна практика
на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006
г. на КФН.
6
В случая съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на
съдебната автотехническа експертиза, стойността, необходима за възстановяване на
констатираните увреждания по лек автомобил „Мерцедес Бенц CLA 250”, с рег. № ***,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4207,63 лв. Така определената
от експерта стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на
увредените детайли, боядисване, камера и труд. Ищецът претендира сума в по-нисък размер,
като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен
така, както е предявен за сумата от 3275,66 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда -19.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
По предявения обратен иск с правно основание чл. 82 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 258 ЗЗД.
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за
основателност на първоначалния иск за заплащане на застрахователно обезщетение се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
В тежест на ищеца по обратния иск е да установи, че към датата на
произшествието ответникът по него е имал задължението, възникнало по силата на договор,
за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация в района, където е
настъпило процесното ПТП, причинно-следствена връзка между бездействието на ответника
по обратния иск /неговите работници/служители/ и нанесените твърдени имуществени
вреди на процесния автомобил, а също и размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответното дружество по обратния иск е да докаже възраженията си,
съответно ползващите го факти, вкл. да докаже, че е погасил задължението си.
Между страните не се спори, че между тях е бил сключен Договор №
***/24.06.2019 г., по силата на който възложителят *** възлага, а изпълнителят „***“ АД се
задължава да извърши на територията на *** - I зона, включваща райони „***“, „***“ и
„***“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения
в съответствие с Техническата спецификация на възложителя, техническото предположение
и ценовото предложение на изпълнителя. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора
изпълнителят се е задължил да извърши определено ниво на поддържане на булеварди и
улици, посочени в списък Приложение 6 от договора, а за цялата останала част от уличната
мрежа, включена в обхвата на зоната и извън този списък, да извършва дейностите по
поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при необходимост – чл. 1, ал. 1, т.
2.
Между страните няма спор, че дейностите по поддържане и ремонта на процесната
ул. „***“ не попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1, т. 1, а извършването на посочените
действия е въз основа на конкретно възлагане на „***“ – възлагателно писмо, изх. №
7
***/16.12.2020 г. от *** до ответното дружество, с което е възложено извършването на
ремонтни дейности на ул. „***“, където е настъпило процесното пътно-транспортно
произшествие.
От представения по делото Протокол № ***/25.03.2021 г. за установяване на
завършването и за заплащане на натурални видове строително – монтажни работи се
установява, че изпълнението на възложените ремонт и поддръжка са приети от комисия на
25.03.2021 г. От това следва, че към датата на настъпване на процесното произшествие
пътният участък, на който се установи, с оглед събраните по делото доказателства, че е
реализирано ПТП, все още е бил обект на ремонтни дейност.
В чл. 11, т. 11 от сключения между страните по обратния иск Договор №
***/24.06.2019 г. изрично е посочено задължението на изпълнителя за периода на
извършването на ремонтни дейности да изготвя проект за временна и/или постоянна
организация на движението и да го съгласува с компетентните органи. А в чл. 11, т. 20 от
договора е предвидено, че изпълнителят носи пълната отговорност за безопасността на
всички видове работи и ремонтни дейност. Наличието на необезопасена неравност на
пътното платно на тази улица в срока на изпълнение на договора, води до извода на
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника. След като такава дупка
е била налична, то очевидно не са предприети своевременно действия по отстраняването й
или най-малко по сигнализирането и обезопасяването на пътния участък.
Неоснователни са доводите на ответника по обратния иск, че представения
констативен протокол за установяване на завършването и за заплащане на натурални видове
строително – монтажни работи, изцяло доказвали по безспорен начин, че „***“ АД е
изпълнил договорните си задължения. Цитираните протоколи установяват състоянието на
пътната мрежа към датата на съставянето им и не доказват, че към датата на процесното
ПТП – 23.07.2021 г. не е имало необозначени и несигнализирани неравности (дупки пълни с
вода) на пътното платно на ул. „***“.
Предвид изложеното съдът приема, че е налице твърдяното от ищеца по обратния
иск неизпълнение на договорно задължение, предпоставило реализиране на процесното
ПТП и нанасяне на вредите по застрахования автомобил, водещ съответно до ангажиране
договорната отговорност на „***“ АД по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
ищецът по главния иск и ищецът по обратния иск.
На ищеца по главния иск – „***“ ЕАД следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в общ размер на 1041 лв., от които 131 лв. – заплатена държавна такса,
350 лв. – депозит за САТЕ, 100 лв. – депозит за разпит на свидетел и 460 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът по обратния иск – *** има право на разноски в общ размер от 231 лв., от
които 131 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 410, ал. 1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 3275,66 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение за причинени щети на МПС марка „Мерцедес Бенц
CLA”, с рег. № ***, вследствие настъпило на 23.07.2021 г. пътно-транспортно произшествие
– попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се в гр.
***, ул. „***” пред № ***, с включени 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 82, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД сумата от 3275,66 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнение на Договор № ***/24.06.2019 г., което неизпълнение е довело до
ПТП, настъпило на 23.07.2021 г. в гр. ***, на ул. „***“, пред № ***, при което са причинени
щети на МПС марка „Мерцедес Бенц CLA”, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ, че ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, изпълни
задължението си към "***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, за което е постановено настоящето решение.
ОСЪЖДА ***, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 1041 лв. – сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА "***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на ***, с адрес: гр. *** , ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 231 лв. –разноски по делото по уважение обратен иск.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника– „***" АД.
Решението по евентуалния обратен иск подлежи на принудително изпълнение след
представяне на доказателства за изпълнение на задълженията на Столична община по
първоначалния иск.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9