№ 330
гр. гр.Несебър, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20212150101636 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ул.
„...................., представлявано от М.Д.М., подадена чрез чрез пълномощника им
Адвокатско дружество „Д. и Г.“, представлявано от адвокат Р. Д. от АКВ., със съдебен
адрес: гр. В., ул. „Б.“ № ................ против К.А.Т. с Код по БУЛСТАТ: ......................, с
адрес в РБългария: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап. ....
В исковата молба се сочи, че на 11.09.2008г. между страните бил сключен
Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
..........................” № ММС-S1-PD/449-09.08, съгласно който „Е. Х.“ ООД се задължил по
т. 1, 2, 3 и 4 от договора да извършва целогодишна техническа поддръжка,
организационно и административно управление на „Курортен апартаментен комплекс
..........................” срещу заплащане на месечна такса в размер на 2.00 евро без ДДС за
квадратен метър площ на собствения на възложителя Т. имот. Плащането на таксата
било дължимо съгласно правилото на т. II.b от Договора погодишно в срок до 15
февруари на текущата година. Сочи се, че дружеството изпълнявало в цялост поетите
задължения по Договора, като ежедневно се грижило за техническото поддържане на
общите части на сградата, включващо поддържане на ВиК и ел. инсталациите,
климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации; техническо
поддържане на басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части
на сградата и общодостъпните части в комплекса, включващо доставка на
консумативи, поддържане в изправност на пречиствателните съоръжения и
монтираните душове; техническо поддържане на асансьорите, както и на намиращите
се в общодостъпните части спортни съоръжения и детската площадка; организиране
поддръжка на зелените площи в комплекса; организира режима на достъп и вътрешния
ред в сградата, санитарнохигиенните услуги, рецепция и достъпа до спортните
съоръжения. Твърди се, че ответника не бил заплатил дължимите такси по договора за
1
2019г., 2020г. и 2021г. Навежда се, че с него били проведени редица разговори с цел
извънсъдебното разрешаване на конфликта. От страна на ищеца били предприети
мерки за съобразяване на изискуемите такси с потребностите на ответника, като в
следващите исковия период години били разработени различни видове пакети с цел
редуциране на цената на услугата. Неизпълнението от страна на ответника Т. за
погасяване на задължението мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Т. да заплати на „Е.Х.“ ООД сумата в общ размер
на 28106,54 лв., включваща:
неплатена такса за поддръжка в размер на 7981,67 лв. за 2019г., ведно с лихва
върху нея за периода: 15.02.2019г.-10.11.2021г. в размер на 2197,18 лв.;
неплатена такса за поддръжка в размер на 7981,67 лв. за 2020г., ведно с лихва
върху нея за периода: 15.02.2021г.-10.11.2021г. в размер на 1387,92 лв.;
неплатена такса за поддръжка в размер на 7981,67 лв. за 2021г., ведно с лихва
върху нея за периода: 15.02.2021г.- 10.11.2021г.. в размер на 576,45 лв., дължими
по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен комплекс
..........................“ № MMC-S1-PD/449-09.08, сключен на 11.09.2008г. Представят
се писмени доказателства. Претендира се присъждане на заплатените по делото
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника чрез процесуалния му представител - адв.Ц. М. от АКБургас, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 2, том XXXVIII, дело № 8358, вх. per. № 9188 от
07.10.2008г. на Служба Вписвания – Несебър, ответникът К.А.Т. придобил
собствеността върху апартамент № С..., крило „С.“, находящ се на 1 етаж, с обща площ
141,70 кв.м., находящ се в сграда „А“ на Курортен апартаментен комплекс „Е.“, с. Р.,
изграден в УПУ XIV - 467, 468, 480, кв. 22 по плана на с. Р., общ. Несебър, обл. Бургас.
Твърди се, че към датата на сключване на процесния договор /11.09.2008г./ К.А.Т. не е
бил собственик на апартамент № С... и при това положение договорът е нямало как да
породи желаните с него правни последствия, с оглед на това, че възложителят -
ответник към датата на сключване на договора не е бил собственик на имота, така
както е посочено в самия договор на стр. 1. Отправя се възражение за нищожност на
разпоредбата на т. 9, раздел IV от договора. Излага се, че в раздел V, срок на договора,
т. 1 е предвидено, че договорът влиза в сила в деня на подписването му /11.09.2008г./,
като в т. 2 на същия раздел е предвидено, че договорът се сключва за срок от 5 години
/до 11.09.2013г./, а в раздел IV, задължения и права на мениджъра, т. 9 е записано, че
срокът на договора посочен в раздел V, т. 2 автоматично се подновява на всеки пет
години и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по късно от 4
месеца преди изтичане на всеки пет годишен срок, от собствениците притежаващи
повече от ¾ от застроената площ на комплекса за неподновяването му. Сочи се, че тази
норма противоречи на относително действие на договорите и възможността на
страните свободно да изменят и прекратяват сключените от тях съглашения. Твърди се,
че договорът е изтекъл на 11.09.2013г. и след тази дата страните не се намират във
валидно облигационно отношение. Сочи се, че предвид обстоятелството, че след 2013г.
ответника не е бил обвързан с валидна облигационна връзка с ищцовото дружество, не
дължи претендираните суми. Независимо от горното, навежда се неизпълнение на
ишцовото дружество на поетите от него по договора задължения. Сочи се, че
задълженията по т. 10, пункт II след 2012г. не били изпълнявани от ищеца. Излага се
2
неравноправност на клаузите в договора. Сочи се, че с нарочно писмо от м. април
2018г. управляващото до тогава дружество „Е.Х.” ООД, ЕИК ............... уведомило
всички собственици, че преустановява да поддържа и управлява комплекса. Това
принудило собствениците да проведат учредително събрание и през месец май 2018г.
да регистрират Етажна собственост в сградата, която да организира поддръжката и
управлението в комплекса. Сочи се, че от момента на провеждане на ОС на ЕС през
2018г. сградата, в която ответникът притежавал имот се управлява и поддържа чрез
общо събрание, като разходите за поддръжка и управление се заплащат от етажната
собственост. Твърди се, че на 07.08.2018г. било проведено второ ОС на ЕС, на което
били приети редица решения, едно от които било какви суми за такса за управление и
поддръжка на сградата да заплащат етажните собственици в бюджета на ЕС. Сочи се,
че същите са влезли в законна сила. Оспорват се твърденията, че за процесния период
ищецът е осъществявал в цялост поетите задължения по договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс ..........................“ № MMC-S1-
PD/449-09.08 от 11.09.2008г., за които ответникът следвало да заплаща към него такси.
Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли предявените искове. Представят се
писмени доказателства. Моли се да бъдат допуснати до разпит при двама свидетели
условията на довеждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа исковата молба, ведно с приложените писмени доказателства. Излага
становище по съществото на спора, с което моли да се уважи предявения иск.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника в съдебно заседание оспорва исковата
молба и поддържа подадения отговор на същата. Оспорва твърдението на ищцовото
дружество, че през процесния период е изпълнявало задължението си по поддръжка и
изпълнение на комплекса. Също претендира присъждане на заплатените по делото от
доверителя му разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, че на 11.09.2008г. между ответника К.А.Т., в качеството
му на Възложител и ищцовото дружество
„Е.Х.“ ООД, в качеството им на Мениджър, е сключен Договор за поддръжка и
управление на „Курортен апартаментен комплекс ..........................” № ММС-S1-PD/449-
09.08 (Договора) /л. 9 - 15 вкл./. С Договора ответникът Т., като собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.569, представляващ
Апартамент № С..., находящ се в сграда „Е. - С.“ в процесния комплекс, възложил на
ищцовото дружество срещу възнаграждение да извършва целогодишна техническа
поддръжка, организационно и административно управление на „Курортен
апартаментен комплекс „..........................”, находящ се в кв. 22 по плана на с. Р., общ.
Несебър, обл. Бургас, включващо следните дейности: техническо поддържане на
общите части на сградата, включващо - поддържане на ВиК и ел. инсталациите,
климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации, басейните и
обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и
3
общодостъпните части в комплекса, доставка на консумативи, поддържане в
изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове, поддържане на
асансьорите и намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения, детска
площадка, зелените площи в комплекса. С Договора, Мениджъра се е задължил да
извършва и организационно управление, свързано с режима на достъп и вътрешния ред
в сградата, санитарно-хигиенните услуги, рецепци, занимания за деца, единна рецепция
- за оказване на всякакъв вид помощ на Възложителя с цел безпрепятствено
упражняване правото му на собственост и спокойното му пребиваване в комплекса,
както и да организира достъпа до спортните съоръжения /раздел I, 2, 3 и 4/. От своя
страна ответникът Т. се е задължил да заплаща на ищеца възнаграждение в размер на 2
евро без ДДС за квадратен метър обща площ от собствения му недвижим имот,
платимо авансово за текущата година в срок до 15.02. на текущата година /раздел II, т.
1 и т. 2, б. б./. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на
въвеждане на Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в
процесния комплекс /раздел V, т. 2/ и автоматично се подновявал на всеки пет години
и за същия период от време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца
преди изтичане на всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от ¾
от застроената площ на комплекса за неподновяването му /раздел IV, т. 9/. Съгласно
раздел VII, т. 1 и т. 2, при разпореждане с правото на собственост, Възложителят се
освобождава от задълженията си по договора само, ако е осигурил подписването на
такъв договор между новия собственик и Мениджъра.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 198, том XIII, рег. № 10796,
дело № 2519 от 2008г. на Нотариус с рег. № 110 на НК, с район на действие Районен
съд - Несебър /л. 7 - 8/, ответникът Констатин Анатольевич Т. е придобил по силата на
покупко-продажба на недвижим имот - Апартамент № С..., находящ се на първи етаж,
в сграда № 1 - „А“ - „Е.“ на курортен апартаментен комплекс „Е.“, построена в
поземлен имот с идентификатор № 61056.502.569 по КККР на с. Р., общ. Несебър, с
жилищна площ 109,11 кв.м., ведно с 0,239 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена.
Ответникът твърди, че през процесния период ищцовото дружество не е
изпълнявало задълженията си по договора за поддръжка в „Курортен апартаментен
комплекс „..........................“. Сочи, че комплексът се състои от сграда „Е. А“, сграда
„Багира“, сграда „Шали“, сграда „Икат“ и сграда „Мадрас“. Обръща внимание, че
комплекс „Е. Ризорт Бийч и Спа“ се състои от една основна сграда - „Е.“, която се
състои от 4 входа: „Е.“, „Кашмир“, „Дамаск“ и „С.“, както и от четири отделно
състоящи се сгради: вила „Багира“, вила „Шали“, вила „Икат“ и вила „Мадрас“.
Твърди, че управляващото дружесто „Е.Х.“ ООД с нарочно писмо от месец април
2018г. уведомило всички собственици, че преустановява да поддържа и управлява
комплекса, поради което през месец май 2018г. собствениците регистрирали етажна
собственост в сградата, която да организира поддръжката и управлението в комплекса.
Сочи, че с протокол от проведено на 07.08.2018г. Общо събрание на Етажната
собственост, било взето решение Етажната собственост, чрез органите на управление
да извършват занапред необходимата поддръжка в комплекса.
Спорен по делото е въпроса налице ли са валидни облигационни отношения
между страните по сключения помежду им Договор за поддръжка и управление от
11.09.2008г., по който ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за 2019г., 2020г.
и 2021г., а за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните
суми. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си, както и нейната
4
изискуемост.
По направените от процесуалния представител на ответника възражения за
нищожност на клаузата за автоматично продължаване действието на договора, съдът
намира следното:
На първо място, съдът намира, че Договор за поддръжка и управление на
„Курортен апартаментен комплекс „..........................” № MMC-S1-PD/449-09.08
представлява годна облигационна връзка. На следващо място място безспорно става
въпрос за договор, сключен с потребител. В този смисъл е и Определение № 60132 от
29.06.2021г. по т.д. № 1835/2020г. на ВКС. Наред с това става въпрос за типов договор,
който се сключва с множество собственици в комплекса (с оглед предмета му за
поддръжка и управление на целия комплекс), като ищецът не твърди и не доказва, че
клаузите в договора са индивидуално уговорени. Ето защо те подлежат на проверка по
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според който текст неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден
неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи, с оглед предвиденото в чл.
143, ал. 2, т. 20 ЗЗП, че такива са и клаузи с други подобни условия. Предвид
гореизложеното съдът намира, че клаузата на т. 9 от раздел ІV от Договора,
предвиждаща възможност за прекратяване на договора с изтичане на срока му, но само
с решение на собствениците, притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса, е
неравноправна, тъй като тази възможност зависи изцяло от решението на трети лица.
Налице е неравноправност между търговеца и потребителя, тъй като правата и
задълженията на търговеца по договора зависят единствено от неговото поведение,
докато тези на потребителя зависят изцяло от волята на други лица. В този смисъл
настоящата инстанция приема за основателно твърдението на ответника, че е налице
неравноправност на клаузата на раздел IV, чл. 9 от договора. Според разпоредбата на
чл. 146, ал. 5 от ЗЗП обаче, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без
тези клаузи. В случая, нищожността на клаузата води до извода, че Възложителят,
може да заяви сам прекратяване на договора - не по-късно от 4 месеца преди
изтичането на петгодишния му срок. По делото няма твърдения, нито доказателства, че
ответникът Т. е изразил желание за прекратяване на договора с изтичане на срока,
поради което следва да се приеме, че договорът е продължил действието си съгласно
раздел IV, чл. 9 и към момента продължава да действа със срок до 07.10.2023г. (с оглед
датата на придобиване на имота - 07.10.2008г. и автоматичното продължаване на всеки
пет години, срещу което ответникът не се е противопоставил).
Съдът не споделя становището на ответната страна, че с изявление, направено в
писмо, изпратено от ищцовото дружество до етажните собственици през месец април
2018г. се прекратява договора. Видно от съдържанието на цитираното писмо /л. 56 - 64
вкл./ става дума за неплатени задължения от етажните собственици за периода 2015г. -
2018г., което няма характер на изявление за прекратяване на договорите.
Във връзка с наведените от ответната страна възражения за неизпълнение на
договора за поддръжка, съдът указа на ищцовото дружесто да представи писмени
доказателства в тази насока.
От представените писмени доказателства /л. 107 - 721 вкл./ се установява, че за
процесните периоди ищецът закупувал различни строителни материали и материали,
свързани с поддръжката на комплекса (ръкавици, лепило, препарати, четки, косачка и
5
други), заплащал различни сметки и такси (за електричество, водоснабдяване,
природен газ, компютърно и мрежово оборудване, сервиз), заплащал суми по
профилактика на поливна система, суми по договор за ремонти на плувни басейни към
комплекс „Е.“. От страна на ищцовото дружество били сключени трудови договори с
различни лица, с място на работа комплекс „Е.“ и на длъжности: специалист контрол
разходи /л. 377, л. 382, л. 384, л. 394, л. 396, л. 560, л. 575, л. 577, л. 712/, камериерка /л.
378, л. 383, л. 399, л. 557, л. 562, л. 566, л. 704 - л. 706 вкл., л. 714 - л. 715 вкл., л. 717 -
л. 718 вкл., л. 720 - л. 721 вкл./, огняр /л. 379 - 381 вкл., л. 385, л. 398, л. 556, л. 558, л.
559, л. 561, л. 564, л. 565/, общ работник /л. 386, л. 399 гръб, л. 566 гръб, л. 567/,
организатор продажби и реклама /л. 387, л. 568/, работник поддръжка /л. 388, л. 569,
л. 709/, помощник готвач /л. 389, л. 570/, домакин склад /л. 390, л. 571/, перач /л. 391, л.
572, л. 707/, системен администратор /л. 392, л. 573/, пиколо /л. 393, л. 574/,
специалист с контролни функции ЧР /л. 395, л. 563, л. 576/, техник електрически
системи /л. 397, л. 578/, бояджия сгради /л. 708/, техник компютърни системи /л. 710/,
специалист техническа поддръжка /л. 711/, счетоводител оперативен /л. 713, л. 719/,
общ работник хотелско обслужване /л. 716/. Наред с това от ищеца били сключени
редица договори: Рамков договор за продажба от 02.04.2019г. между „Екохимпром“
ООД и „Е.Х.“ ООД /л. 580 - л. 583 вкл./, Договор за строително-ремонтни действия от
19.03.2019г. между „Е.Х.“ ООД и „..... 2“ ООД /л. 584 - л. 586 вкл./, Договор за
посредническа услуга от 11.04.2019г. между „........“ ЕООД и „Е.Х.“ ООД /л. 587 - л. 588
вкл./, Договор за извършване на дезинсекционни и дератизационни услуги от
17.04.2019г. между „Е.Х.“ ООД и „.... - 99“ ООД /л. 589 - л. 590 вкл./, Договор за охрана
от 10.10.2018г. между „Е.Х.“ ООД и „.....“ ЕООД /л. 591 - 593 вкл./, Договор за
абонаментно поддържане на технически устройства от 11.03.2019г. между „Е.Х.“ ООД
и „..... 04“ ЕООД /л. 594 - 595 вкл./, Договор за ползване на софтуер за абонаментен
план /л. 596 - л. 598 вкл./. С оглед гореизложеното и събраните доказателства, съдът
приема за доказано по делото, че ищецът е изпълнил своите задължения по Договора.
Налага се извод, че за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца
задълженията си по Договора за 2019г., 2020г. и 2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че дължимостта на сумите от страна на
ответника за 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на по 7981,67 лева са доказани. Що се
отнася до претендираните лихви върху сумите за периодите 15.02.2019г. - 10.11.2021г.,
15.02.2020г. - 10.11.2021г. и 15.02.2021г. - 10.11.2021г., следва да се обърне внимание,
че за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг.
от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
според който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Ето
защо исковете за лихва следва да бъдат отхвърлени за периода 13.03.2020г. -
09.04.2020г., както и за датите 15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г., тъй като
ответникът все още не е бил изпаднал в забава.
С оглед гореизложеното дължимата лихва за периода 16.02.2019г. - 10.11.2021г.
е в размер на 2155,04 лева, за периода 16.02.2020г. - 10.11.2021г. е в размер на 1345,80
лева, до които размери следва да бъдат уважени и отхвърлени до пълните предявени
искове в размер на 2197,18 лева и 1387,92 лева. За периода 16.02.2021г. - 10.11.2021г.
отговаря на претендирания от ищеца размер - 576,45 лева.
При този изход на спора на страните следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Видно от представен от списък за
6
разноски /л. 727/ от ищеца се претендира сумата в общ размер на 4411,16 лева, от
които: 1151,16 лева - заплатена държавна такса, 3160 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение (по 720 лева за исковете за главница и по 380 лева за исковете за
лихва), както и 100 лева - платена такса за възпроизвеждане на документи. От
ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Наред с това следва да се обърне внимание, че по делото са се провели само две
съдебни заседания. На следващо мясти съгласно Определение № 10 от 13.01.2020г. по
ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. на ВКС възнаграждението по Наредба № 1
от 9.07.2004г. е единно, като база за определянето му е единствено материалният
интерес по правния спор, а не броят на предявените искове. Налага се извод, че
минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 вр. чл. 78, ал. 5 от
ГПК следва да се определи в размер на 1370,67 лева. Съдът намира, че
възнаграждението в размер на 3160 лева е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото. От друга страна по делото са въведени
разнородни правни възражения от страна на ответника и е събран определен обем от
писмени доказателства. Поради тази причина фактическата му и правна сложност не
може да се определи като минимална. Налице са известни усложнения както от
фактическа, така и от правна страна, които предполагат справедлив размер на
възнаграждението за един адвокат от 2000 лева. Ето защо възнаграждението за един
адвокат на ищеца следва да бъде определено от настоящия съдебен състав по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК именно в този размер. Т.е. направените от ищеца разноски са в
размер на 3251,16 лева. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 3241,42 лева.
Видно от представен списък за разноски /л. 722/ от ответника са направени
разноски в размер на 2000 лева - платено адвокатско възнаграждение. На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете в размер на 6,00 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД К.А.Т. с Код по БУЛСТАТ:
......................, с адрес в РБългария: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап. ... да заплати
на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ул.
„...................., представлявано от М.Д.М., сумата в размер на 23945,01 лева /двадесет
и три хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и една стотинки/, представляваща
сбор от такси за поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 7981,67 лева за всяка от
годините), дължими по Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс ..........................” № ММС-S1-PD/449-09.08 от 11.09.2008г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД К.А.Т. с Код по БУЛСТАТ:
......................, с адрес в РБългария: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап. ... да заплати
на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ул.
„...................., представлявано от М.Д.М., сумата в размер на 2155,04 лева /две хиляди
сто петдесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща лихва върху
главницата за 2019г. в размер на 7981,67 лева, дължима за периода от 16.02.2019г. -
12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 10.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
7
предявен размер от 2197,18 лева, както и за периодите 15.02.2019г. и от 13.03.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД К.А.Т. с Код по БУЛСТАТ:
......................, с адрес в РБългария: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап. ... да заплати
на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ул.
„...................., представлявано от М.Д.М., сумата в размер на 1345,80 лева /хиляда
триста четиридесет и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща лихва върху
главницата за 2020г. в размер на 7981,67 лева, дължима за периода от 16.02.2020г. -
12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 10.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния
предявен размер от 1387,92 лева, както и за периодите 15.02.2020г. и от 13.03.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД К.А.Т. с Код по БУЛСТАТ:
......................, с адрес в РБългария: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап. ... да заплати
на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ул.
„...................., представлявано от М.Д.М., сумата в размер на 576,45 лева /петстотин
седемдесет и шест лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща лихва върху
главницата за 2021г. в размер на 7981,67 лева, дължима за периода от 16.02.2021г. -
10.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за датата 15.02.2021г.
ОСЪЖДА К.А.Т. с Код по БУЛСТАТ: ......................, с адрес в РБългария: с. Р.,
к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап. ... да заплати на „Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ул. „...................., представлявано от
М.Д.М., сумата в размер на 3241,42 лева /три хиляди двеста четиридесет и един лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща направени в настоящото производство
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.Х.“ ООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление:
гр. С., р-н В., ул. „...................., представлявано от М.Д.М. да заплати на К.А.Т. с Код
по БУЛСТАТ: ......................, с адрес в РБългария: с. Р., к.к. „Е.“, бл. А, вх. С., ет. 1, ап.
..., сумата в размер на 6,00 лева /шест лева/, представляваща направени в настоящото
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8