Решение по дело №2353/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260385
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 5 декември 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20203110202353
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер…………….                      Година  2020                          Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

 На пети октомври                              Година две хиляди и двадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АНД                                     № 2353                    по описа за 2020г.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

 

               

Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.З.И.  против НП № 18-0819-005063/17.11.2018 г.  на Началник група към ОД на МВР –Варна,  Сектор ПП, с което за нарушение на  чл. 23 ал.1 , на осн. чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, на А.И. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1,на основание мл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът моли отмяна на НП. Оспорва фактите, като твърди, че си носил документите и че не били причинени щети на другия автомобил.

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призван,  несе явява и не изразява  становище по същество.

        Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Ю.к. Л.изразява становище в писмени бележки. НП следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

       С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На    17.08.2018 г. в гр.Варна, въззивникът управлявал т.а. Форд Транзит с рег.№ В5352ВХ по ул."*" в посока ул.“*“. Автомобилите на ул.“Т.Влайков“ били спрели в задръстване. И. не успял да спре своевременно и ударил последният автомобил от колоната – л.а. „Фолксваген“ с рег. № В6583ВТ, управляван от св. А.. В резултат на удара била издрана боята по бронята на автомобила на А.. Наложило се и да бъде подменен пластмасовия спойлер под задната броня.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства. Като приобщени по реда на НПК съдът кредитира писмените такива - АУАН, заповед за компетентност,  справка за нарушител, протокол за ПТП. Съдът не кредитира показанията на св. П., който не си спомня случая  и описва друго ПТП. Изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на св.А. като добросъвестни, логични и непротиворечиви.

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

        АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената по делото заповед.

        Нарушенията са описани от правна страна, като са посочени всички съставомерни признаци. Посочена е и правна квалификация, която съответства на това описание. Описани са и всички относими към тях факти и на въззивника е могло да му стане ясно срещу какви факти се защитава, а защитата се изгражда именно срещу фактите. 

 

        Материалният закон е приложен правилно.

        По силата на чл.23 ал.1 от ЗДвП въззивникът И. е бил длъжен да се движи на такова разстояние, че да може да спре, ако движещият се пред него автомобил намали, или спре. Фактът, че не е успял да спре, сочи, че в един момент И. е  намалил това разстояние повече от необходимото и е нарушил правилата за движение – чл.23 ал.1 от ЗДвП. В резултата на удара  са настъпили щети, поради което е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла §6 т.30 от ЗДвП.  Действително, описаните издрасквания по бронята не възпрепятстват употребата на автомобила по предназначение, поради което същите не могат да се квалифицират като повреда, но съгласно §6 т.30 от ЗДвП, ПТП има не само когато е причинена повреда, но и когато са причинени „други материални щети“.

        Видно от показанията на св. А., въззивникът не е носил в себе си необходимите документи и докато са изчаквали екип, който да обслужи ПТП, той е отишъл до дома си да ги вземе. Поради това съдът намира, че не са събрани доказателства, които да оборват презумпцията за доказаност на фактите, описани в редовно съставения АУАН. Обстоятелствената част на същия следва да  се кредитира изцяло. Управлението на МПС без водача да носи в себе си  контролния талон към СУМПС е нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, наказуемо по чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

 

        И двете нарушения не са маловажни по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Обстоятелството, че в последните пет години на А.И. не са били налагани наказания, е смекчаващо отговорността обстоятелство, но то не води до извод, че конкретните деяния се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.   

        Наказанията са определени в предвидения от закона константен размер от 200 лева за нарушението по чл.179 ал.2 и 10 лв. за нарушението по чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което не са налице предпоставки да се счита, че същите са несправедливи.

 

        НП следва да бъде потвърдено, поради което следва да бъде уважено искането на ю.к. Л.и в полза на въззивната страна да бъдат присъдени направените по делото разноски. Предвид липсата на фактическа и правна сложност и неприсъственото участие в производството, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да е в минимален размер от 80 лева.

 

        Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

  

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0819-005063/17.11.2018 г.  на Началник група към ОД на МВР –Варна,  Сектор ПП, с което за нарушение на  чл. 23 ал.1 , на осн. чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, на А.И. е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1,на основание мл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.

 

ОСЪЖДА А.З.И. да заплати в полза на Областна Дирекция на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция, сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

  

 

                                                               СЪДИЯ: