Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 21.02.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8810 описа за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.П.В.
срещу „Т.е.д.” ООД иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 5355лв. представляваща дължимото
трудово възнаграждение за периода 21.02.2013г. до 13.01.2014г. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди, че с ответника са били в трудово правоотношение
за претендирания период, което е било съдебно установено по г.д. № 2878/2014г.
на ВРС, 39 състав. Със съдебното решение се установяват и параметрите на
трудовото правоотношение, вкл. дължимото основно месечно възнаграждение и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Твърди се, че ответникът не е заплащал трудово възнаграждение за сочения период
на ищеца. След влизане в сила на съдебното решение ищецът поканил ответника да
начисли и заплати дължимото трудово възнаграждение за периода 21.02.2013г. до
13.01.2014г., но поканата не била получена от ответника. Моли за осъждане на
ответника да изпълни задължението си за плащане на дължимото трудово
възнаграждение за периода 21.02.2013г. до 13.01.2014г.
По делото НЕ е постъпил отговор от ответната
страна.
В с.з. от 27.01.2017г. е допуснато изменение на иска
по размер, като същият се счита предявен за сумата от 5336.45лв., представляваща
сбор от сумите 5 285,45 лв. дължимо и неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.03.2013 г.-13.01.2014 г. и 51,00 лв. дължимо и неплатено трудово
възнаграждение за периода 21.02.2013 г. – 28.02.2013 г.
В хода
по същество ищецът, с писмена молба,
моли да бъде уважен изменения иск.
Ответникът, не се явява и не се представлява.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявен е иск с правно осн. чл.128, ал.1 КТ. В тежест
на ищеца по делото е да докаже предпоставките за уважаване на иска, а именно: наличие
на валидно трудово правоотношение с ответника за периода, за който претендира
трудово възнаграждение, размерът на дължимото му трудово възнаграждение за
претендирания период.
Ответникът не е оспорил наведените от ищеца факти в
срока по чл. 131 от ГПК.
За съществуването на валидно трудово правоотношение
между страните е налице сила на пресъдено нещо, доколкото същото е предмет на
установяване по г.д. № 2878/2014г. на ВРС, 39 състав. С влизане в сила на
решението съдът е задължен да приеме, че между страните по делото И.П.В.,
ЕГН ********** *** и «Т.е.д. ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***
е съществувало трудово правоотношение за периода 21.02.2013г.-13.01.2014г., по
силата на което ищецът е заемал длъжността «Председател на комисия ГТП» при
ответника, с месечно възнаграждение 510 лева, по силата на Трудов договор №
4/21.02.2013г., сключен на основаниечл.67, ал.1, т.1 КТ, при условията на осем
часа работно време и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 0.6% за всяка година трудов стаж.
Размерът на дължимото възнаграждение се установява от
приетата по делото ССЕ, съгласно която дължимото дължимо и неплатено трудово
възнаграждение за периода 01.03.2013 г.-13.01.2014 г. е в размер на 5 285,45
лв. Няма оспорване и относно размера на дължимото и неплатено трудово
възнаграждение за периода 21.02.2013 г. – 28.02.2013 г., че е в размер на 51,00
лв. дължимо.
Не са налице твърдения от страна на ищеца, същият да е
имал право на допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит /по 0.6%
за всяка година трудов стаж, съгласно решението по г.д. № 2878/2014г. на ВРС, 39 състав/. Не се сочи колко години трудов
стаж има И.П.В., които да са основание за
начисляване на допълнително възнаграждение от страна на ответника, нито се
твърди конкретен размер на дължимото допълнително възнаграждение. Не са
представени и доказателства, които да обосноват начисляване на такова
възнаграждение.
Поради
това съдът намира, че искът е основателен за цялата претендирана след
изменението сума, изчислена съобразно приетите по делото доказателства.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 213.46лв.,
представляваща държавна такса по уважения иск.
Предвид изхода на спора и направеното искане за
разноски, съдът намира, че такива се следват в полза на ищеца в размер на 900лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80
от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Т.е.д.”
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.В. ЕГН **********
***, сумата от 5336.45лв., /пет хиляди триста
тридесет и шест лева и 45 ст./, дължимото трудово възнаграждение за периода
21.02.2013г. до 13.01.2014г., по силата Трудов договор №
4/21.02.2013г., съгласно който ищецът е заемал длъжността «Председател на
комисия ГТП» при ответника, на основание
чл. 128 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА
„Т.е.д.” ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ
на И.П.В. ЕГН ********** ***, сумата от 900лв.
/деветстотин лева/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.е.д.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 213.46лв. /двеста и тринадесет лева и 46 ст./, представляваща
държавна такса, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: