Р Е Ш Е Н И Е
№ 973, 17.03.2020 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.02.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6783 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЛЕННО“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет.
5, представляван от ....... А.Г.Т., а също и от пълномощника му .... М.В.М.,
твърди, че сключил с Д.А.Б. в качеството му на кредитополучател и Б.А.Н., в
качеството му на солидарен длъжник, Договор за заем за потребителски кредит
клиентски № ..../28.02.2018 г. с нотариална заверка на подписите, който
следвало да бъде издължен на периодични месечни погасителни вноски в размери от
по 171.06 евро, платими на 28-мо число на всеки месец считано от 28.03.2018 г.
до 28.05.2018 г., като в изпълнение на задълженията по договора от страна на
заемополучателя са извършени две плащания съответно на 31.05.2018 г. със сума в
размер на 306.78 евро и на 05.06.2018 г. със сума в размер на 240.31 евро.
Съобразно постигнатите договорености в чл. 4.4, б. „а” заемополучателят избрал
да сключи за своя сметка в полза на заемодателя и да поддържа до пълното
погасяване на заема застраховка „Живот“ за размера на заема, както и се
задължил да я продължи в случай на непогасяване на заема в срок, при
неизпълнение на което задължение се дължи еднократно обезщетение за предизвикан
риск в размер на 2000 евро. За забавеното плащане на вноските по заема, също
така, се дължи и неустойка за забава, като според чл. 2.4, б. „d“ от договора задълженията се погасяват в следната
последователност : такси и разноски, неустойка, просрочена лихва, просрочена
главница, лихва, главница. Базирайки се на тази договореност и на извършените
по заема две плащания ищецът твърди, че ответниците не са погасили : сумата от
230.43 евро - част от падежирала главница по вноска № 2 и падежирала главница
по вноска № 3 по погасителния план по договора; сумата от 15.20 евро -
неустойка за забава по чл. 4.2, б. „а” и „b” за
периода 29.05.2018 г. – 08.06.2018 г. и сумата от 1759.60 евро - обезщетение за
предизвикан риск по смисъла на чл. 4.4, б.
“с“ от договора, поради което за тези
вземания дружеството се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9708 по описа
на Районен съд - Пловдив, Х гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК са
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 2/8
депозирани възражения от длъжниците, поради
което дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците солидарно
му дължат горните суми ведно със законната лихва върху главницата от 11.06.2018
г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и на
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка чл. 240, ал. 4 от ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.А.Н. с ЕГН **********,***, не е депозирал
отговор на исковата молба, като в първото проведеното по делото открито съдебно
заседание пълномощникът му адвокат Г.К. е оспорил предявените искове.
Ответникът
Д.А.Б. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Г.К.,
оспорва предявените искове, като твърди, че : на 31.05.2018 г. се срещнал с Р.Б.
- представител на ответника, с която се договорили, че следва да заплати 600
лева на същия ден, а остатъкът от задължението в размер на 470 лева - до
05.06.2018 г., което той сторил, с оглед на което всички задължения по договора
за кредит са погасени. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Б. е предявил
инцидентен установителен иск, основаващ се на твърдението, че : клаузите по чл.
4.4, б. „с” и б. „d” от договора за заплащане на обезщетение за
предизвикан риск са неравноправни, те са в негова вреда, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между неговите
права и задължения и задълженията на заемодателя, тъй като го задължават да
заплати необосновано и прекомерно високо обезщетение в размер на 2000 евро,
надвишаващо десетократно пълния размер на задължението по договора; ищецът е
имал възможност да сключи нова застраховка за сумата на задължението от името
на заемополучателя, но не го е направил, следователно тези клаузи се явяват
единствено заблуждаващи и целящи обогатяването на ищеца противно на морала и на
добрите нрави, поради което ответникът е поискал от съда да прогласи
недействителността им.
Инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност
приема следното :
Не е налице спор, че на 28.02.2018 г. страните са
сключили договор, наименуван „Договор за заем Потребителски кредит Клиентски №
....“, по който „Ленно“ АД, в качеството му на „заемодател“, се е задължило да
предостави на Д.Б., в качеството му на „заемополучател“, лихвоносен заем с
максимален размер на главницата до 480 евро, а последният, от своя страна, се е
задължил да върне заемната сума в срок от 3 месеца, считано от датата на
сключване на договора, на 3 месечни погасителни вноски с падежи –
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 3/8
28.03.2018 г., 28.04.2018 г. и 28.05.2018 г., всяка в размер на 171.06
евро съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 41% годишно, като определеният по договора
годишен лихвен процент /ГПР/ е 49.46%; като солидарен длъжник по договора се е
задължил ответникът Б.Н.; в чл. 4.2, б. „а“ от договора е предвидено плащането
на неустойка за неизпълнение на задължение по договора на съответната дата на
падеж в размер на законната лихва за забава
върху всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната
погасителна вноски и датата на плащане; в чл. 4.4, б. „а“ от договора е
уговорено, че заемополучателят избира да сключи за своя сметка в полза на
заемодателя и да поддържа до пълно погасяване на заема застраховка „Живот“ за
размера на заема, покриващ рискове, които обичайно са предмет на застраховане в
търговската практика, а именно смърт вследствие на злополука или заболяване,
трайна пълна неработоспособност на 50% вследствие на заболяване или злополука,
а в чл. 4.4, б. „с“ страните са уговорили, че в случай не непогасяване на заема
до изтичане на срока, заемополучателят се задължава да поддържа гореописаната
застраховка до пълното погасяване на заема, при неизпълнение на което в чл.
4.4, б. „d“ е предвидено плащането на еднократно
обезщетение за предизвикан риск за заемодателя в размер на 2000 евро.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза по договора са извършени
две плащания съответно на 31.05.2018 г. със сума в размер на 600 лева и на
05.06.2018 г. със сума в размер на 470 лева, с които ищецът е осчетоводил, че
са погасени : 488.12 лева или 249.57 евро – главница; 47 лева или 24.03 евро
неустойка за периода 29.03.2018 г. – 31.05.2018 г. от дължима такава в размер
на 9.51 лева или 4.86 евро и 470 лева или 240.31 евро обезщетение за
предизвикан риск.
Налице е спор относно дължимостта на претендираните от
ищеца вземания по договора с оглед на наведеното от ответника Б. твърдение за
наличие на неравноправна клауза в договора за кредит.
Договорът представлява източник на облигационно
правоотношение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, но за да породи действие,
въпреки предоставената на страните в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, следва да
е съобразен с императивните изисквания на закона.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне в
собственост на пари в размер на 480 евро срещу поето от ответниците задължение
да върнат сума в същия размер в посочения в договора срок, както и от страните
по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките
на своята професионална компетентност, а също и финансова институция по смисъла
на чл. 3, ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките
на своята търговска дейност, то съдът приема, че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия Закон за потребителския кредит /ЗПК/, поради което при
уреждане на отношенията между страните е приложим както последният,
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 4/8
така и разпоредбите на чл. 143 – 148 от Закон за защита на потребителите
по силата на изричната норма на чл. 24 ЗПК.
Съгласно чл. 143 ЗЗП : „Неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: 1. освобождава от отговорност или ограничава
отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон,
в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на
действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на
търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение
или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва
възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго
насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или
доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният
откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право
на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка; 6. позволява на търговеца или доставчика да
се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена
за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява
на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без
предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда
необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при
непротивопоставяне на потребителя; 8а. предвижда автоматично продължаване
на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор; 9. налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 10.
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; 11. позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата; 12. предвижда цената да се определя при получаването
на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика
да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже
от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в
сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; 13. дава право на
търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на
посочените в договора условия
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 5/8
или му предоставя изключително
право да тълкува клаузите на договора; 14. налага на потребителя да изпълни
своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 15.
дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да
прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до
намаляване на гаранциите за потребителя; 16. изключва или възпрепятства правото
на предявяване на иск или използването на други средства от страна на
потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се
обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по
закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят
разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото
право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора; 17. ограничава
обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители
задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на
определено условие;18. не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; 19. поставя други подобни условия.”, като
според чл. 146, ал. 1 ЗЗП : „Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.”
Следователно съгласно чл. 143 ЗЗП, за да бъде една уговорка в договор неравноравна тя
трябва, от една страна, значително да злепоставя интереса на потребителя, като
това злепоставяне от друга страна, следва да е резултат на недобросъвестно
поведение на насрещната страна. Това води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Кога
неравновесието между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя е значително е въпрос, който се установява от съда с оглед на
фактите по делото, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора без оглед на проявлението на тази клауза в хода на развитие на
правоотношението. Законодателят, обаче, е въвел едно изключение в чл. 146, ал.
1 ЗЗП, съобразно който клауза, която е уговорена индивидуално, дори и да е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, не е нищожна, но съгласно чл. 146, ал.
4 ЗЗП в тежест на търговеца/доставчика е да установи, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено.
В настоящия случай не се установи договорът да е изготвен на
база водени между страните преговори и в него да са обективирани постигнати в
хода на тези преговори договорености, поради което настоящият състав в разрез с
твърдението на ищеца приема, че макари и договорът да е индивидуален, то същият
е бил изготвен предварително от дружеството, поради което ответниците не са
имали възможност да влияят върху съдържанието му. Следователно клаузите по него
не са индивидуално уговорени.
Констатира се по-горе в настоящото изложение, че :
предоставената в заем сума на кредитополучателя е в размер на 480 евро;
ответниците не са изпълнявали задълженията си по договора в предвидените в него
срокове; в чл. 4.4, б. „d“ е предвидено плащането
на неустойка в размер на 2000 евро за неизпълнението на задължението на
заемополучателя да продължи уговорената
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 6/8
застраховка до
пълното погасяване на заема; е уговорено и плащането на неустойка в размер на
законната лихва за забава при неплащане в срок на погасителна вноска.
Или при невръщане на
предоставения заем в първоначално уговорения срок в договора е предвидено както
плащането на неустойка за забава, така и задължение за заемополучателя да
продължи „избраната“ от него застраховка „Живот“, при неизпълнение на което
задължение е предвидено плащането на неустойка в размер на 2000 евро, която
сума надвишава трикратно стойността на заемната сума. Напрактика с тази клауза
се цели от една страна осигуряване от страна на ищеца на клиент на едно трето
лице – застрахователя, а при неизпълнението на предвиденото в нея задължение от
страна на потребителя – получаване на плащане от кредитора, което надхвърля
обезпечителната и обезщетителната функция на договорната неустойка, тъй като
последният ще получи освен уговорените по договора възнаградителна лихва и неустойка
за забава, а така също и облага в размер надвишаващ три пъти стойността на
предадените заемни средства, а също и многократно възнаградителната лихва по
договора. Така се нарушава балансът между правата и задълженията на страните,
като доставчикът се поставя в привилегировано положение, а потребителят се
натоварва с допълнителни и несъразмерни на задължението му разходи. Създава се
възможност за злоупотреба с право, която води и до неоснователно обогатяване на
търговеца, както и се нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразно
която годишният процент на разходите по кредита
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България, тъй като с това плащане кредиторът получава една
допълнителна облага, която надхвърля допустимия по закона максимален размер на
годишния процент на разходите по кредита.
Предвид
гореизложеното съдът намира клаузите на чл. 4.4, б. „с“ и на чл. 4.4, б. „d“ от
договора, предвиждащи задължение на потребителя в случай при непогасяване на
заема до изтичане на срока, да поддържа застраховка „Живот“ за размера на
заема, покриващ рискове, които обичайно са предмет на застраховане в
търговската практика, а именно - смърт вследствие на злополука или заболяване,
трайна пълна неработоспособност на 50% вследствие на заболяване или злополука,
при неизпълнение на което да заплати еднократно обезщетение за предизвикан риск
за заемодателя в размер на 2000 евро, за неравноправни по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, следователно и
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение
1-во ЗЗД, тъй като противоречат на императивна правна норма. А щом тези клаузи са
нищожни, те не са породили правно действие и в правната сфера на ответниците не
е възникнало задължение да заплатят претендираното обезщетение за предизвикан
риск, поради което и предвид заключението на вещото лице по допуснатата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че с двете извършени плащания по договора
са платени общо 547.08 евро осчетоводени от ищеца съответно за погасяване на
249.57 евро – главница, 24.03 евро – неустойка и
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 7/8
240.31 евро – обезщетение за предизвикан
риск, от дължими 518.03 евро, в това число 480 евро главница, 33.17 евро –
договорна лихва и 4.86 евро – неустойка за забава, то в съответствие с
твърдението на ответника Б. съдът приема, че всички задължения по договора са
погасени.
Ето защо предявеният
инцидентен установителен иск следва да бъде уважен, а тези за установяване на
дължимостта на претендираните от дружеството - ищец вземания по договора за
кредит – отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по инцидентния
установителен иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по същия Д.Б.
сумата от 1156.47 лв. разноски, в това число 156.47 лв. държавна такса по
производството и и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между Д.А.Б. с ЕГН **********,***, и „ЛЕННО“
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район
Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет. 5, представлявано от ....... А.Г.Т.,
че клаузите на чл. 4.4, б. „с“ и на чл.
4.4, б. „d“ от сключения помежду им на 28.02.2018 г.
Договор за заем Потребителски кредит Клиентски № ...., като солидарен длъжник
по който се е задължил Б.А.Н. с ЕГН **********, предвиждащи задължение на
заемополучателя в случай при непогасяване на заема до изтичане на срока да
поддържа застраховка „Живот“ за размера на заема, покриващ рискове, които
обичайно са предмет на застраховане в търговската практика, а именно - смърт
вследствие на злополука или заболяване, трайна пълна неработоспособност на 50%
вследствие на заболяване или злополука, при неизпълнение на което да заплати
еднократно обезщетение за предизвикан риск за заемодателя в размер на 2000
евро, за неравноправни съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 Закон за защита на
потребителите, а като такива и за
нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 Закон за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „ЛЕННО“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление – район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария Луиза“ № 2, ет.
5, представлявано от ....... А.Г.Т., да заплати на Д.А.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 1156.47 лв. разноски по
производството по предявения инцидентен установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛЕННО“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район Оборище, ЦУМ, бул. „Мария
Луиза“ № 2, ет. 5, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 240, ал. 4 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Д.А.Б. с ЕГН **********,***, в качеството му
на
Продължение на
решение по гр. д. № 16350/18 г. на РСПд – стр. 8/8
кредитополучател и Б.А.Н. с ЕГН **********,***,
в качеството му на солидарен длъжник, му дължат солидарно по сключения помежду
им на 28.02.2018 г. Договор за
заем Потребителски кредит Клиентски № .... : сумата от 230.43 евро - част от
падежирала главница по вноска № 2 и падежирала главница по вноска № 3 по
погасителния план по договора; сумата от 15.20 евро - неустойка за забава по
чл. 4.2, б. „а” и „b” за периода 29.05.2018 г. – 08.06.2018 г. и
сумата от 1759.60 евро - обезщетение за предизвикан риск по смисъла на чл. 4.4, б. “с“ от договора, за които вземания дружеството се е
снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9708 по описа на Районен съд – Пловдив, Х гр. с.
за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал.
2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ