Решение по дело №991/2012 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 37
Дата: 12 февруари 2013 г. (в сила от 11 март 2013 г.)
Съдия: Златко Колев Костадинов
Дело: 20122130100991
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                       

                                                  № 37 / 12.2.2013 г.

 

                                         град Карнобат,12.02.2013 год.

 

 

 

    Карнобатският районен съд,………..колегия,в публично заседание на

дванадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ

 

                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

                                                                                                      2.

 

при секретаря Д.С. и в присъствието на прокурора………..,

като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ

гр.дело № 991 по описа за 2012 година,за да се произнесе взе предвид :

 

 

Предявената претенция намира своето правно основание в разпоредбата на

чл.128,т.2 ,във връзка с чл. 270 от Кодекса на труда,във връзка с  чл.48,ал.5 от Конституцията на Република България.

Размера на сумата,която ищеца претендира,е 1657.06 лева,като в този размер е  включена и претенция за заплащане на 217.06 лева мораторна лихва.

В молбата си ищецът Д.Н.Д. твърди,че се намирал в трудово-правни  отношения с ответното ”АПАС 2002”ЕООД, ЕИК : *********,тел.: 02/8952426,със седалище и адрес на управление : град София,район “Красно село”, бул. ”Скобелев” № 65,представлявано от Ч.И.А.,като работил по безсрочен трудов договор с месторабота в град Карнобат и с трудово възнаграждение в размер на 240 лева месечно на длъжност “охранител”в периода от 01.01.2011 година до 01.07.2011 година,като трудовото му правоотношение на 01.07.2011 го-дина било прекратено.

Към датата на прекратяване трудовото му правоотношение с дружеството не му било изплатено полагащото му се трудово възнаграждение за периода от 01.01.2011 година до 01.07.2011 година.Въпреки направените от негова страна усилия за доброволното изплащане от страна на работодателя на дължимото му трудово възнаграждение плащане от последния не било осъществено.Освен трудово възнаграждение за посочените по-горе месеци работодателят му дължал и мораторна лихва спрямо всяко едно от тези възнаграждения, поради настъпилата действителна забава от негова страна за периода от датата на падежа за всяко от вземанията - последното число на месеца, следващ начислението до датата на завеждането на исковата молба.

При това ищецът претендира изплащането на трудовите си възнаграждения за упоменатия по-горе период от време и да му бъде изплатена дължимата за забава лихва,съобразно горепосоченото.

Освен това с исковата си молба ищецът претендира съда  да осъди ответника да му заплати освен гореупоменатите суми и законната лихва върху тях,считано от от предявяване претенцията му до окончателното й изплащане,а така също и направените от него разноски по делото.

В съдебно заседание претенцията се поддържа.

Въпреки редовното призоваване на ответната страна,в съдебно заседание не се явява неин представител,който да изрази становище по иска.Не е представено и писмено такова.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил искане съдът да  постанови неприсъствено решение.В тази връзка съдът прие,че са налице предпоставките за постановяване исканото неприсъствено решение.За да достигне до този си извод изходи от следните обстоятелства :

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала писмен отговор. Същата не се представлява/явява чрез свой представител/от свой представител в първото по делото заседание,като освен това не е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Разпоредбата на чл. 238 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда  постановяването на неприсъствено решение против ответникаВ този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже,че същото  се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.238,ал.1 от ГПК.

С оглед събраните по делото доказателства,включително и съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,съдът намира,че ответната страна дължи на ищеца възнаграждение в общ размер на 1588.07 лева,от която 1380.21 лева неизплатено възнаграждение за периода 01.02.2011 година до 30.06.2011 година,като за месец януари 2011 година ищецът е получил своето трудово възнаграждение в размер на 241.24 лева през месец януари 2013 година,и 207.86 лева мораторна лихва за периода 01.03.2011 година-15.10.2012 година,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяването на иска,а именно-15.10.2012 година до окончателното й изплащане.,поради което претенцията на ищеца в останалата й част до размер общо на 1657.06 лева следва да бъде отхвърлена като неоснова-телна и недоказана.

Съобразно гореизложеното,съдът постанови на основание чл.239,ал.1 от ГПК настоящото неприсъствено решение без да излага мотивите си за това.

Освен това съдът счете,че ответната страна е необходимо да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, съобразно уважената част от иска,в размер на 192.00 лева,а на държавата по сметката на Районен съд-град Карнобат : направените по делото разноски в размер на 120.00 лева за възнаграждение на назначеното вещо лице,държавна такса на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК,във  връзка с  чл. 78 ал. 6 от ГПК в размер на 66.28 лева,както и държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи в размер на 15.00 лева,която сума също следва да се приведе по сметката на Районен съд-град Карнобат.

Гореизложените фактически обстоятелства навеждат на извода,че предяве-

ният иск е напълно основателен,тъй-като ответната страна не е изпълнила предписаните й в чл.48,ал.5 от Конституцията на Република България,

чл.128,т.2 и чл.270 от КТ задължения за изплащане трудовото възнаграждение на работника или служителя в установените за това срокове и съобразно уговорените размери.Ерго-ответната страна трябва да бъде осъдена да заплати на ищеца дължимото му трудово възнаграждение в размер на 1380.21 лева,мораторна лихва в размер на 207.86 лева, законната лихва върху размера на дължимото възнаграждение,считано от 15.10.2012 година до окончателното изплащане на същата сума,както и направените по делото разноски,съобразно уважената част от иска.

Мотивиран от гореизложените съображения,съдът

 

 

 

                                                   Р     Е     Ш     И     :             

 

 

ОСЪЖДА”АПАС 2002”ЕООД, ЕИК : *********,тел.: 02/8952426,със седалище и адрес на управление : град София,район “Красно село”, бул. ”Скобелев” № 65,представлявано от Ч.И.А., 65,представлявано от Ч.И.А., да заплати на Д.Н.Д.,ЕГН-**********,***,действащ чрез представителя си по пълномощие адвокат Д.Д.В. ***,с адрес на кантората : град Карнобат, ул. ”Георги Димитров” № 6,сумата 1380.21/хиляда триста и осемдесет лева и двадесет и една ст./лева,представляваща дължимо,но неизплатено му трудово възнаграждение за периода от 01.02.2011 година до 30.06.2011 година, ведно с мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа за всяко от вземанията - последно число на месеца, следващ начислението,а именно-от 01.03.2011 година до датата на завеждането на исковата молба – 15.10.2012 година, в размер на 207.86/двеста и седем лева и осемдесет и шест ст./ лева,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от  15.10.2012 година до окончателното изплащане на същата сума.

На основание чл.242,ал.1 от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ТАЗИ МУ ЧАСТ.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер на 1657.06 лева /хиляда шестотин петдесет и седем лева и шест ст./лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ”АПАС 2002”ЕООД, ЕИК : *********,тел.: 02/8952426,със седалище и адрес на управление : град София,район “Красно село”, бул. ”Скобелев” № 65,представлявано от Ч.И.А.,да заплати на

Д.Н.Д.,ЕГН-**********,***,действащ чрез представителя си по пълномощие адвокат Д.Д.В. ***,с адрес на кантората : град Карнобат, ул. ”Георги Димитров” № 6,направените от него разноски по делото, съобразно уважената част от иска,в размер на 192.00/сто деветдесет и два/лева.

ОСЪЖДА ”АПАС 2002”ЕООД, ЕИК : *********,тел.: 02/8952426,със седалище и адрес на управление : град София,район “Красно село”, бул. ”Скобелев” № 65,представлявано от Ч.И.А.,да заплати на държавата извършените по делото съдебни разноски за възнаграждение на назначеното вещо лице в размер на 120.00/сто и двадесет /лева,държавна такса на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК,във  връзка с  чл. 78 ал. 6 от ГПК в размер на 66.28 /шестдесет и шест лева и двадесет и осем ст./лева,както и държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи в размер на 15.00 /петнадесет/лева,която сума също следва да се приведе по сметката на Районен съд-град Карнобат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок , считано от днес за ищеца и  от съобщаването му на ответната страна.

 

                                                                                                                                           

                                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :