Р Е Ш
Е Н И Е № 1371
гр.Пловдив, 22. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 1417/2019 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.226ал. 3 и чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД.
Постъпила е въззивна
жалба от А.Д.М., ЕГН - **********,***,
чрез адв. С.Ш., против Решение № 159/02.05.2019г. на КрлРС – I гр.с. по гр.д.№
1201/2018г., с което е отхвърлен,
предявеният от него срещу Т.Ц.Д.-М.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на –
Договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № 200, т. II, peг. № 3367, дело 392/2013г. на Нотариус Ралица Коновска,
град ***, вписан в СВ имотен регистър под акт № 87, том 8, дело № 1402/13, вх.
регистър № 1925 от 27.05.2013г., по силата, на който е дарил на съпругата си Т.Ц.Д.-М., следния недвижим имот, а именно - Дворно
място цялото с площ от 318 кв. м., находящо се в с. ***, община ***, област
Пловдив, съставляващо УПИ XVI-998, в квартал 53, по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ XVII-999, УПИ XXIX -661, УПИ XV-997, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда и ведно
с всички подобрения и трайни насаждения;
както и Договор
за дарение, обективирано в Нотариален акт № 1, т. III, peг. № 3373, дело 393/2013г.
на Нотариус Ралица Коновска, гр. ***, вписан в СВ имотен регистър под акт № 88,
том VIII, дело № 1403, вх. регистър № 1926 от 27.05.2013г., по силата на който дарил на съпругата си Т.Ц.Д.-М.,
следния недвижим имот, а именно: 5/6 ид.
ч. от Дворно място цялото с площ от 750 кв.м., находящо се в село ***,
община ***, област Пловдив, съставляващо УПИ IX-278, в квартал 36, по плана на
селото, при граници и съседи: улица, УПИ Х-279, УПИ XXV-868, УПИ VIII-277, предвид на това, че мотивът единствено поради което то е направено е
противен на добрите нрави, като неоснователен и недоказан;
съответно е отхвърлен предявеният
от него против Т.Ц.Д.-М., ЕГН **********,
на основание член 227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД, при
условията на евентуалност иск за отмяна на дарение, обективирано в Нотариален акт № 200, т. II, peг. №
3367, дело 392/2013г. на Нотариус Ралица Коновска, гр. ***, вписан в СВ имотен
регистър под акт № 87, том 8, дело № 1402/13, вх. регистър № 1925 от
27.05.2013г., по силата, на който нотариален акт, дарил на съпругата си Т.Ц.Д.-М., следния недвижим имот, а именно: Дворно
място, цялото с площ от 318 кв. м., находящо се в село ***, община ***, област
Пловдив, съставляващо УПИ XVI-998, в квартал 53, по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ XVII-999, УПИ XXIX -661, УПИ XV-997, ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда и ведно с всички подобрения и трайни насаждения;
както и дарение,
обективирано в Нотариален акт № 1, т. III, peг. № 3373, дело 393/2013г. на
нотариус Ралица Коновска град ***, вписан в СВ имотен регистър под акт № 88,
том VIII, дело № 1403, вх. регистър № 1926 от 27.05.2013г., по силата на който дарил на съпругата си Т.Ц.Д.-М.,
следния недвижим имот, а именно: 5/6
ид. ч. от дворно
място, цялото с площ от 750 кв.м., находящо се в село ***, община ***,
област Пловдив, съставляващо УПИ IX-278, в квартал 36, по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ Х-279, УПИ XXV-868, УПИ VIII-277, поради обстоятелството, че дарената отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае,
като неоснователен;
съответно е осъден да заплати на Т.Ц.Д.-М., направените по
делото разноски в размер на 500 лв.
Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло предявените искове, в съотношението както се предявени.
Въззиваемата
страна Т.Ц.Д.-М., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.Г., депозира писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд –
V възз. гр. с.,
след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и
събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – *** от
А.Д.М. против Т.Ц.Д. – М. е
заведена искова молба, ведно с уточнение, неразделна част от нея /на л.53/, с
която посочва, че преди около 18-19 години животът му поднесъл самотата като
единствен другар в живота. През 1999 година се запознал с ответницата. С тази
много по-млада от него жена си допаднали като мъж и жена със сродни души и
много близки разбирания за живота. Тя също като него била останала сама -
разведена с две деца, на която бившият й съпруг не изплащал никаква издръжка.
Много скоро тяхното познанство преминало от емоционална близост в нещо повече.
Започнали да се срещат често и той получавал интимните ласки, от които имал
нужда. Независимо, че към онзи момент бил на възраст около 58 - 60 години,
поради доброто му здравословно състояние изпитвал силно влечение към другия
пол, но пък в същото време възпитанието му не позволявало да ползва услугите на
леки жени, които предлагат секс услуги в обяви по вестниците и другите медии. В
живота си бил моногамен и по тази причина Т. се оказала точно неговият човек.
Първоначално се виждали скришно, но тъй като се срещали с нея в по-малки
населени места - ***, ***, *** и други, където ги виждали заедно техни близки,
в скоро време връзката им станала достояние на много хора. Поради това
ответницата му поставила ултиматум, че връзката помежду им може да продължи
само ако сключат граждански брак. В противен случай интимните срещи между тях
ще бъдат прекратени. Изправен пред дилемата дали да бъде сам или да продължи
връзката, която били създали и не само емоционално, душевно, а и физически,
заради което изпитвал силно влечение към Т., се съгласил с нейното предложение.
След което на 10.10.2010г. сключили граждански брак в град ***. Ответницата
приела неговата фамилия и официалното й име станало Т.Ц.Д.-М.. След сключването
на брака, заживял с мисълта, че с тази жена им предстои да изживеят щастливо
дълги години. Животът им продължил в разбирателство до момента, в който около
три години след сключването на гражданския брак, получил инфаркт на
25.04.2013г. На тази дата бил приет за лечение във МБАЛ „Д-р Киро Попов“ град ***,
от където бил изписан на 26.04.2013г. и на същата дата постъпил в УМБАЛ „Св.
Георги“ Пловдив, в клиниката по интервенционална кардиология. Там било
проведено лечение и след стабилизиране на здравословното му състояние, бил
изписан на 10.05.2013г. След неговото излизане от болницата Т. му заявила, че
макар официално да са съпруг и съпруга, тя взела решение да прекратят интимните
отношения помежду им, като спрат да правят секс и я лишил от „интимните ласки“.
Първоначално не разбрал на какво се дължи тази нейна реакция и се опитвал да
разговарят, за да разбере какво я е накарало да вземе такова решение. Тогава Т.
му казала, че тяхната връзка била много неравнопоставена, не само заради
разликата във възрастта, а и от това, че тя се чувствала ощетена, тъй като не
получавала от него полагащото й се, според нея, възнаграждение. Имала предвид,
че в замяна на сексуалните й отношения и предоставените му от нея интимни
ласки, той би следвало също да й даде нещо. Тогава му споделила, че е говорила
с адвокат и нотариус, които я консултирали, че къщата и неговите имоти били
придобити преди брака, поради което тя нямало да получи нищо, ако решат да
прекратят любовните си отношения или пък ако внезапно се случи нещо с него, предвид,
че получил инфаркт на 25.04.2018г. Поради това Т. му заявила, че ако иска за
напред да получава интимни ласки и да има сексуален контакт с нея като мъж с
жена, трябвало да й прехвърли имотите си, за да има смисъл от брака за нея.
Поискал да размисли, но Т. му обяснила, че вече е уговорила нещата и от него се
иска само да й предоставя документите на имота, след което да си сложа подписа
при нотариуса. След така поставения му ултиматум, се съгласил да осъществят
уговорените предварително сделки така, както Т. ги била организирала и й
предоставил документите за собственост на имоти му в с. ***. Целта му била
единствено да продължат сексуалните им отношения и да получава интимните ласки
както до сега, поради което на 27.05.2013г., с Нот. акт № 200, т. II, peг. № 3367, дело 392/2013г. при нотариус Ралица
Коновска град ***, прехвърлил на ответницата чрез дарение собствеността си,
върху семейното им жилище, представляващо двуетажна къща в ***, което била
негова собственост от преди брака, заедно с дворното място от 318 кв.м., като
запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване на 1/2% идеална част от
имота. Освен семейно жилище, по настояване на Т., при същия нотариус и на
същата дата 27.05.2013г. й прехвърлил, чрез дарение и собствеността си,
придобита преди брака, от 5/6 ид. ч. от друго Дворно място, с площ от 750
кв.м., находящо се в село ***, съгласно Нот. акт за дарение на недвижим имот №
1, т. III, peг. № 3373, дело 393/2013г. на нотариус Ралица Коновска град ***.
Поддържа с исковата молба, че тези две дарения на недвижими имоти извършил, в
резултат на стремежа си да поддържа с ответницата редовна сексуална връзка. В
резултат от направените дарения започнал редовно да получава необходимите му
интимни ласки от Т. и тя удовлетворявала всички негови сексуални потребности и
фантазии. Постигнал пълна хармония в живота си, но след няколко години по
конкретно през 2015г. здравословното му състояние се влошило. Било установено,
че има рак на гърлото и се наложило да му бъдат извършвани оперативни
интервенции и лечения в различни болнични заведения. Тогава ответницата не
проявила никаква загриженост за него. Оставяла го всеки път да пътува сам до
болницата и сам да се прибира, без да се интересува от състоянието му и
средствата, които са му необходими за лечение. Не полагала никакви грижи за
него, въпреки многократните му молби и необходимостта ми от грижи и издръжка,
тъй като пенсията му не била достатъчна за покриване на разноските по лечението
му. Нещо повече, в един момент ответницата го напуснала и се изнесла от
семейното им жилище. В тази тежка ситуация получавал единствено помощ от негови
близки - снаха му и сина му и се налагало да плащат на придружител, който да се
грижат за него. В последствие разбрал, че многократно му е изневерявала с други
мъже, от което се почувствал предаден, огорчен и обиден. Същевременно си
обяснил и причините за отношението на Т. към него. Всичко това счита за
категорично доказателство, относно дълбокото и непоправимо разстройство на
брака им, поради което подал на 06.06.2018г. искова молба за развод по нейна
вина пред PC- ***.
Счита, че даренията са нищожни на осн. чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, тъй като мотивът да направи
даренията било единствено осъществяване на сексуални контакти и получаване на
интимни ласки от Т., в замяна на прехвърлените от него имоти. Прави искане да
бъдат обявени за нищожни даренията, с които прехвърлил на ответницата имотите
си на 27.05.2013г. Освен това, дареният е длъжен да оказва подобаващо уважение
към дарителя си и при поискване от негова страна да му осигури определена
издръжка. От момента на влошаване на здравословно му състояние се намирал във
финансово затруднение и му било много трудно да посреща ежедневните си нужди.
Твърди, че бил пенсионер, диабетик и инвалид по болест, с тумор на ларинкса и
прекаран остър миокарден инфаркт и инплантиран стент. Съгласно приложените
епикризи и Решение на ТЕЛК, водещата диагноза му било: Лезия, излизаща извън
границите на една и повече посочени локализации на ларинкса, като мотивите за
издаване на решението на ТЕЛК били: „за малигнения тумор на ларингса с понесена
трахиотомия и парциална ларингектомия и премахване на лявата истинска гласна
гънка -м.05.2015г. съгл.ч.3 р.6 т.2.1, от което следват 100% СУ без ЧП, за срок
пожизнен съгл.чл.69, ал.7, пост.87/05.05.2010г.“ Имал прекаран КП № 50-ИБС-Остър миокарден
инфаркт на предна стена, с фибринолиза и придружаващи заболявания Хипертонична
болест НИЗЗД, двуклонова коронарна болест, прекаран долцо-латерален МИ с
ангиопластика на LCX. Извършени му били ангиопластика с имплантиране на
интракоронарен стент на ДКА в проксимален към медиален сегмент. Заболяванията
му обуславяли нуждата от лекарства на значителна стойност. Месечно му били нужни
немалко средства, а пенсията му било недостатъчна за покриване на нуждите му,
поради което многократно отправял молби към ответницата за помощ със средства
за лекарства и грижи, но тя всеки път отказвала. Поддържа също така с исковата
молба, че след даренията и след като здравословното му състояние се влошило,
отношението на Т. към него коренно се променило - станало грубо и неуважително.
Изпаднал в положение, при което сам не можел да се издържа, а ответницата
многократно отказвала да окаже помощ в издръжката му, от която се нуждаел.
Многократно я подканвал и я молил да му помогне по някакъв начин, с който да
облекчи ежедневието му, тъй като силите му не стигали, а имал нужда от средства
за лекарства. Надявал се нейното отношение към него да се промени и да
демонстрира поне малко загриженост, но така и не получил никаква признателност
и помощ за направеното дарение. Точно обратното, напуснала го, изнесла се от
семейното им жилище, разбрал, че многократно му е изневерявала и отношенията им
се влошили до такава степен, че тя по всякакъв начин показвала, че не се
интересува от него. Крайно влошените отношения и незаинтересоваността на Т. го
накарали да остави всякакви надежди, че може да получи помощ от нея. Същата
показала и продължавала да показва непризнателност към него, не просто като
неин съпруг и като дарител, а изобщо като човек. Това било израз на
непризнателност според възприетото тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД,
предпоставяща отмяна на дарението
при наличие на посочените в разпоредбата, достатъчни и установени предпоставки.
Режимът по чл. 227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД бил базиран на виновно отменително
основание - непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка
на дарителя си, от която той се нуждае. Това представлявало виновно нарушение
на добросъвестността и морала. С допълнителна молба, неразделна част,
конкретизира, че по отношение на иска по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД,
многократно отправял устни покани за издръжка към ответницата. Не веднъж се
обръщал към нея за помощ, тъй като му бил открит тумор на ларингса и му била
направена операция, в резултат на което се нуждаел от средства за лечение,
възстановяване и медикаменти. Точната дата на първата му покана за издръжка към
ответницата се явявала датата
04.06.2015г. На този ден бил изписан от УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“ ЕАД, след
като му била направена операция - трахеотомия. Състоянието му не било добро и
се налагало да разполага със значителни средства за лечение и възстановяване.
Поради това отправил устна покана към Т.Ц.Д. – М. за издръжка, но тя
категорично отказала и ясно му дала да разбере, че не се интересува от него.
Тогава ответницата не проявила никаква загриженост за него. Оставяла го всеки
път да пътува сам до болницата и сам да се прибира, без да се интересува от
състоянието му и средствата, които му били необходими за лечение. Не полагала
никакви грижи, въпреки многократните му молби и необходимостта му от грижи и
издръжка.
Към исковата молба са приложени всички горецитирани
документи.
Ответницата Т.Ц.Д.-М. депозира Писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Признава, че с ищеца са
съпрузи, сключили граждански брак на 10.10.2010г.
в град *** след дългогодишна връзка и приела
неговото фамилно име. По време на брака им
ищецът имал здравословни проблеми. По време на
брака им, сключили двата договора за дарение, които ищецът иска да бъдат
отменени. Оспорва обаче всички останали факти,
на които се основават исковете. Поддържа да са неверни следните твърдения- че с
ищеца са сключили граждански брак, защото му била поставила
ултиматум и причините, изложени в исковата молба; че ищецът през целия им
брачен живот бил толкова сексуално активен, както се твърди в исковата молба;
че прекратила интимния си живот с ищеца след
заболяването му с мотив липсата на компенсации от негова страна; че настояла имотите да бъдат прехвърлени на нейно име в замяна на „сексуалните ми услуги“; че ищецът се е
съгласил, за да продължат да имат
интимен живот и това била целта на договорите за
дарение. В случай, че ищецът е имал такива цели, то заявява, че те не са ми
били известни. Оспорва изявленията, че след
установеното заболяване на ищеца през 2015г., не проявила загриженост за него,
че е отправял молби към нея, че след това го
напуснала; че многократно изневерявала на
ищеца с други мъже. Счита иска по 226, ал.3 от
ЗЗД за неоснователен. В тази връзка твърди, че с
ищеца имали около десетгодишна връзка, през
време на която живеели заедно и работели заедно на хижа „***“. И двамата били разведени и свободни, и не се притеснявала от връзката им,
която не била тайна за никого, включително за децата им.
Дългогодишното им партньорство в живота и работата
довело и до логичното сключване на брак, и то
по предложение на ищеца. Никакви ултиматуми не била поставяла, още повече че и от твърденията на ищеца се
виждало, че партньорството им продължило тринадесет години преди да сключим брак.
През 2013 г. ищецът пожелал да й дари семейното им жилище – къща, негова собственост в село *** и идеални части от празно
дворно място. И преди да сключат договор за
дарение, и след това, аз полагала всички грижи
за къщата, независимо, че рядко отсядали в
нея, предвид местоработата им. Занимавала се и полагала всички грижи за имотите, плащала данъци, поддържала ги в
годен за живеене начин, грижела се, ако се
наложи някакъв ремонт, като освен
инцидентните, три години й правил ремонт и
реновирала изцяло къщата. Тя вече била като нова, както и всички онези необходими неща за
поддръжката на един имот, винаги се стараела, когато се приберат да
усещат, че са в своя дом. Категорично причината за дарението не е била ищецът да
получава сексуални ласки, които преди това да е
отказала. По време на връзката им имали нормален сексуален живот, както подобава на едно
семейство. Твърденията на ищеца, че дарението било направено единствено с цел
да получава от нея женски ласки, намира меко
казано за неуместни, доколкото счита, че сексуалният живот било естествена част от семейните отношения, а в много случаи -
техен стожер. Ищецът никога не е бил толкова сексуално активен, както се твърди
в исковата молба, а брак сключили на зряла
възраст, която не предполага интензивен сексуален живот. Твърди, че след като ищецът заболял, с оглед здравословното му състояние,
той изоставил тази част от общуването им на последното място и проявявал желание към нея само в
пияно състояние, което също допринесло за
разрива в отношенията им. Не й тежало, че трябва да се лиши от интимен живот, тежало й ищецът да я обижда с поведението
си, когато пиян предявявал претенции към нея. Разривът в отношенията им
започнал, когато приключили ангажиментите им за работа на хижа „***“ и ищецът приел работа на друга хижа - „***“, докато тя, заради здравословното му състояние, и поради липса на
работа, а и желание да работи в планината,
настояла двамата да се установят в семейното им жилище. След категоричния отказ на ищеца да се
установят в с.***, и след като пренебрегнал всички празници, по време на които предпочел да стои на хижата, вместо да се прибере и да бъдат заедно, след като отказал да отговаря на
обажданията й и след двукратно обидно негово
поведение през април и юни тази година, се стигнало и до прекъсване на фактическото им съжителство. Ищецът в нито един момент преди това не
е недоволствал от съвместния им живот. Счита, че направеното й от
него дарение не противоречи по никакъв начин на морала и добрите нрави. Ищецът й е дарил тези имоти по собствено желание, без никакви
уговорки за „заплащане в натура“, още повече че в този период той сам изгубил желание, а и здравето му пречело. Дарението възприела като
един жест към мен като негова съпруга и опит да имат общ дом като семейство. Твърди, че до края на 2016 година двамата имали хармонични отношения. Намира искът по чл.
227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД също за
неоснователен, като по него заявява следното:
в нито един момент от съвместния им живот ищецът не я е канил
да му дава издръжка, нито преди дарението на имотите, нито след това. През
времето на цялото им съжителство имали общ бюджет, двамата работели като ищецът получаваше и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че през време на целия им
съвместен живот той е имал подобри доходи от нея, но тъй като отношенията между тях били хармонични, никога този въпрос не е бил поставян от някой
от тях. Твърдяното
в исковата молба, че не е проявявала
загриженост към него и не му е помагала след
заболяване, не отговаряло на истината. Докато
живеели като семейство, постоянно се грижела за него. Ходела да му оправя документи за ТЕЛК, поемала по-голямата
част от задълженията в хижата, в която работели.
Опитвала се по всякакъв начин да облекчи положението му след като се разболял. Когато се налагало да
влезе в болница, винаги намирала техни приятели, които да го закарат до там, защото някой от тях двамата трябвало да стои
на хижата, за да я поддържа и да посреща гостите. На хижата имало животни, за които трябвало
да се грижи сама, по времето когато ищецът
отсъствал. Било
невъзможно да го придружава в болницата, но многократно изпращала дъщеря си от първия брак на посещение и за да му осигури
вещите, от които ищецът имал нужда. Когато го
изписвали от болница, винаги слизала от хижата, за да му
помогне да стигне до работното си място, до
което се стигало пеш. Твърди, че през 2016г. останали и
двамата без работа, той не се вслушал в
молбите й тогава да слязат да живеят в ***. Намерила си работа във ВМЗ – ЕАД,
гр. ***, за да има някакви доходи и да подпомага семейния бюджет, а той останал като пазач на хижата. Въпреки, че го умолявала да слезе да живеят
заедно, той отказал и си намерил работа на друга хижа. Явно това, че започнал работа във ВМЗ - ЕАД не му се нравело, въпреки, че всеки почивен ден била при него на хижата, за да му помага. Отношенията между тях
съвсем охладнели. Когато си била вкъщи, всеки ден му звъняла
по телефона, за да чуе как е. Постепенно той престанал да отговаря на
обажданията й. Дори когато имал възможност, не
слизал при нея в семейното им жилище. Не й се обадил
нито на 8-ми март, нито на рождения й и имен ден тази година. Миналата година на Коледа също
отказал да си дойде, като причина посочи
факта, че с нея щели да са децата й от първия
ми брак. Това му поведение недвусмислено й
показвало, че с брака им нещата не вървели добре.
Вече не живеели като семейство, но въпреки
това се примирявала с поведението му и се
надявала, че това е временно. През месец април
ищецът се появил ненадейно в семейното им жилище, изглеждал й употребил алкохол, и след време започнал да иска да изпълнява съпружеските си задължения. Отказала, но ищецът настоявал и бил много груб, което било
много обидно за нея. След този случай се изнесла при родителите й, където
живеела и до сега. В началото на месец юни
тази година отишла до семейното им жилище да потърси
документите му за ТЕЛК, тъй като ищецът ги поискал от мен. Той се появил,
отново бил пиян и започнал да я обижда с много
грозни думи. През цялото време докато търсела
неговите документи, той я обиждал и накрая я изгонил от общото им жилище като
казал, че не иска да стъпва никога повече там
в негово присъствие. Това минало границата на
търпението й и вече почти не е ходила в дома си. След този случай ищецът започнал да звъни на майка й и
дъщеря й, и да ги притеснява като им говори
много обидни думи за нея. Дори по време на тези обаждания, ищецът не е проявявал
претенции за издръжка, нито е твърдял, че е изпаднал в нужда и невъзможност да
се издържа от доходите си, което е едно от условията за уважаване на иска по
чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД. Счита, че била правила всичко необходимо и нужно за съпруга си, помагала му и се грижела за него,
докато той сам не реши да се отдалечи от нея.
Ищецът не само че не я е молил за издръжка, но
дори сам правел всичко възможно да се отдалечи
от нея. Счита
също, че за да се отмени направено дарение, не е необходимо само дарителят да
има нужда и да е поискал издръжка, но и дареният да може да му я даде, без да
поставя себе си в по-лошо положение от това на дарителя. Твърди, че се издържала само от заплатата
си във ВМЗ ***. Нямала представа дали ищецът
продължава да работи, но същият получавал и
пенсия, освен трудовите си доходи. Съдебната
практика сочи, че не е достатъчно дарителят само да има намерения да иска
отмяна на дарението. Необходимо е и дареният да е известен за това. По делото
няма такива данни. Ищецът никога не е заявявал, че има нужда от издръжка и, че
трябва да му осигуря такава. По свои си причини той, въпреки загрижеността й към него, прие едно поведение на отчуждение, като
постепенно се отдръпна, отклонявал
непрестанните й опити да поддържат контакт, отказал да си
дойде да живеят заедно и контактите му с нея се ограничили само до
обиди към нея. Сочи, че била жена в активна възраст, имала нужда да работи и да получава
собствени доходи от труда си, а с това ищецът отказал да се примири. Уточнява, че по главния иск с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - иска
се прогласяване на нищожност на даренията, поради това, че според ищеца
дарението и мотивът, единствено поради който то е направено са противни на
добрите нрави, като се излагат доводи, че същото е извършено от ищеца,
единствено с цел да получава „интимни ласки” и „удовлетворяване на негови
сексуални потребности и фантазии”, което според него противоречи на добрите
нрави. Сочи, че правната доктрина и съдебната практика е константна, че
правното основанието за сключване на договор за дарение включва безвъзмездното
прехвърляне на собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна
престация. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото
основание. С чл. 226, ал. 3 от ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато
то противоречи на закона, но и когато единственият мотив за извършването му е
противен закона и морала. Това значение, което е отдадено в закона на мотива на
дарението, обаче не го превръща в основание на договора. В този смисъл
реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а
този който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и морала,
следва да докаже тези мотиви. Това означава да се разкрие такова поведение от
страна на ответника, което да е станало причина за сключване на сделката и да е
несъвместимо с основните човешки ценности и морални категории. Към момента на
извършване на дарението мотив за него, свързан с тези, посочени от ищеца не е
бил налице. Страните по договора за дарение са съпрузи и твърдините ласки и
интимности са елемент от съдържанието на брачния съюз. Отделно от това липсват
каквито и да е данни или доказателства, различни от твърденията на ищеца, че не
благодарността е мотивирала ответницата да приеме дарението, а друг скрит мотив
- очакване на овъзмездяване за проявеното от нея отношение спрямо съпруга си.
В хода на производството в
едно съд. заседание на 03.04.2019г. са разпитани допуснатите на страните
свидетели, съответно трима за ищеца – Н.М. /без родство/, М.М. /без родство/ и
И.Т. /без родство/, и двама за ответницата – Н.Д./брат/ и Т. Г. /дъщеря/.
Районен съд -***, с атакуваното
решението, за да отхвърли изцяло
предявения иск, излага основни съображения, относно иска по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД – за нищожност на дарението. Аргументира, че от приетите гласни доказателства на свидетелите както от
ищеца, така и от ответника, не са се установили твърдения в исковата молба мотив, съгласно който даренията са направени, с
оглед осъществяване на сексуални контакти и получаване на интимни ласки от Т.,
в замяна на прехвърлените от него имоти. По-скоро от техните показания се
налага извод, че мотив да извърши дарението е този, че ако нещо се случи с него, прехвърляйки имотите
си, да лиши неговите деца от такива и същите да нямат имотни претенции, т.е. да
осигури съпругата си Т., като й прехвърли къщата. Освен това се е изяснило, че съпрузите преди сключване на брака не са имали
безпокойства, притеснения и тревоги от това, че живеят съвместно, без брак.
Двамата спокойно, непритеснявани от собствените си деца са споделяли съвместно
едно жилище, без сключен брак. Свидетелите ги описват като грижовни един към
друг, полагайки взаимно грижи за общите им цели и намерения. Районинят съд
налага извод, че липсват всякакви доказателства по делото, които да доведат до
сигурното установяване на обстоятелството, че мотивът да направи даренията било единствено осъществяване на сексуални
контакти и получаване на интимни ласки от Т.. Затова
е прието, че процесното дарение не е нищожно поради това, че мотивът
единствено, поради което то е направено е противен на добрите нрави.
Относно иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД - дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва
да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. По възражението за
недопустимост - поради това че е предявен
извън срока по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД, Районният съд се е позовал на Решение № 186/
25.10.2017г., постановено по гр.д. № 5147/2016г.. В тази връзка посочва, че за
да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената
правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази
воля на дарителя. Противното би означавало, че дарителят има само намерение да
осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание
чл.227, ал.1 от ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и
волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в
равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Ето защо се приема
за покана и директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 от ЗЗД. В конкретния
случай не е налице изпратена покана на дарителя, която да е станала известна на
надарената. Не са събрани доказателства и за отправена устна покана, която да е
достигнала до надарения. Поради това и
приема за покана получаването на исковата молба по предявявения на
16.08.2018г. иск по чл.227, ал.1 от ЗЗД, тоест спазен едногодишният срок. По
същество, Районният съд е
мотивирал, че в конкретния случай, с оглед нормата на член 154, ал.1 от
ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно
доказване на всеки един от елементите от фактическия състав, пораждащ
претендираното право на отмяна. От приетите гласни
доказателства се е установило, че отношенията
между дарената и ищеца - дарител били нормални и тя се грижила
за него, до фактическата им раздяла. Нямало е финансовите спорове помежду
им. В последствие възникнали имотни спорове. Не се е доказало обстоятелството, че ищецът е
поискал от ответницата да му заплаща някаква издръжка и същата да е отказала
изрично или мълчаливо. Липсва изрично искане от страна на ищеца, адресирано до
ответника за заплащане на издръжка или за допълване на средствата. В тази
връзка не се установява и ответницата да е отказала да дава поискана от
дарителя - ищец издръжка. Това е обуславило извода, че не е налице
за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към
дарителя, което да бъде скрепено със санкция съгласно чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, още повече по делото безспорно се установи, че ответникът разполага с
доходи от трудово възнаграждение и пенсия. Не се е доказало наличието на всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД., а именно - дарителят да е отправил до ответника – надарен искане за
издръжка и последният да е отказал да я дава. Позовава се на Тълкувателно
решение № 1 от 21.10.2013г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК.
С
подадената въззивна жалба от А.Д.М.
оспорва
изцяло горните правни изводи.
Въззиваемата
страна Т.Ц.Д.-М. с писмения отговор
поддържа доводите от първата инстанция.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото основно възражение се
отнася до това, че Районният съд, че неправилно са преценени събраните
доказателства по делото, което е довело до отхвърляне на исковете по чл.226 ал.3 и чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД. Оплакването е
неоснователно, тъй като са обсъдени подробно всички показания на свидетелите и
с основание е констатирано, че същите не се отличават съществено, доколкото е
станало ясно, че страните са имали дългогодишна връзка преди брака, и двамата
са били свободни и необвързани хора, живели са и са работили заедно на хижа..
След сключване на брака през 2010г. са продължили да живеят съвместно като нормално семейство. След
като А. се е разболял са се появили трудности, но свидетелите не са останали с
впечатление съпругата му изобщо да не полага грижи за него. Впоследствие били
чули, че са се разделили. По делото не са събрани доказателства съответно А. да
е отправял на твърдяната дата 04.06.2015 г. устна покана към Т. за даване на
издръжка, от която той се нуждае, респ. несъмнено да достигнала до нея; нито е
доказано, че е изпаднал в такава необходимост, както и че надарената отказва да
дава такава издръжка.
По отношение на следващото основно
въведено възражение, че прехвърлянето на собствеността по отношение на жилищния
имот е станало при условията на запазване на правото на ползване от
жалбоподателя, следва да се посочи, че това обстоятелство за първи път се
въвежда по делото и е преклудирано. Но дори и да бе направено своевременно, то
не променя фактическата обстановка, тъй като
е отразено в Нот. акт № 200,
т. II, peг. № 3367, дело 392/2013г. на Нотариус Ралица Коновска, град ***,
вписан в СВ имотен регистър под акт № 87, том 8, дело № 1402/13, вх. регистър №
1925 от 27.05.2013г., а именно, че дарителят си запазва правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху ½ ид.ч. от дарения имот. Този факт не се и
оспорва от надарената. Запазено право на ползване по нотариален акт не променя
нито фактическия състав на елементите,
които трябва да се доказват по исковете, нито крайния правен резултат по
делото.
Обжалваното
решение се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На осн. чл.272 от ГПК се извършва препращане към неговите мотиви.
Разноски.
Съобразно
изхода на делото жалбоподателят А.Д.М.
ще бъде осъден да заплати на въззиваемата старана Т.Ц.Д.-М. сумата 500 лв. за направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш
И :
Потвърждава Решение № 159/02.05.2019г.
на КрлРС – I гр.с.
по гр.д.№ 1201/2018г.
Осъжда А.Д.М.,
ЕГН - **********,*** да заплати на Т.Ц.Д.-М., ЕГН - **********,***, направените по
въвз.гр.д.№ 1417/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с. разноски в размер на 500 лв.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове :