Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.258 и сл ГПК. С решение № 351 от 05.04.2013г. по Г.д.№ 4229/2012г. Районен съд В.Т. е прекратил с развод по реда на чл.49,ал.1 СК ,сключения на 14.10.2006г. в Г.В.Т. граждански брак между С. И. М. с ЕГН * от Г.Д. и Г. А. М. с ЕГН * от Г.В.Т. ,кат одълбоко и непоправимо разстроен, приел е ,че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи, постановил е детето К. Г. М. ,родена на 20.03.2007г. да живее при бащата Г. А. М. в Г.В.Т.,в семейното жилище на ул."П.. И. Я." №1,В.Г,.4,А.16 ,като е предоставил това семейно жилище на бащата и той да упражнява родителските права по отношение на детето, определил е режим на лични контакти на майката С. И. М. с детето К. : майката да взема детето при себе си от местоживеенето му в Г.В.Т. всеки първи,втори и трети петъчен ден от месеца от 17ч. до 17ч. на неделния ден, като връща детето обратно по местоживеенето му в Г.В.Т., както и да взема детето и един месец през лятото,когато бащата не е в платен годишен отпуск ,половината от пролетната и от зимната ученически ваканции, както и полровината от всички официални празници, осъдил е С. М. да заплаща на малолетното дете К. чрез неговия баща и законен представител Г. А. М. месечна издръжка от 80лв. ,считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване ,като е отхвърлил иска за издръжка от 80лв. до пълния претендиран размер от 100лв., като неоснователен и недоказан, осъдил е С. И. да заплати в полза на ВТРС ДТ по развода от 20лв. и 115.20лв. ДТ върху размера на присъдената издръжка ,а Г. М. е осъден да заплати на ВТРС ДТ от 20лв. за окончателна такса по допускане на развода. Въззивна жалба в законоустановения срок е подадена от С. И. М. срещу решението в частта относно възлагането на вината за разстройството на брака върху двамата съпрузи, определяне на местожителството на детето и родителските права на бащата Г. М., режима на личните отношения на майката С. ,осъждането да заплаща издръжка на детето Калина и разпределение на разноските по исковете. В жалбата се правят оплаквания ,че решението постановено при недостатъчно установена фактическа обстановка, като не са изследвани, отчетени и приети за установени безспорни факти и обстоятелства. В тази връзка твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства относно това, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и с Г. М. е на последния, който със сприхавия си характер и трайно агресивно поведение, нескончаеми предизвикани скандали по незначителни причини, мотивирани и дирижирани от майка му ,постоянно е разрушавал и отравял взаимоотношенията им. В тази връзка посочва постановеното от ВТРС решение по Г.д. 1/2013 г. за забрана да се доближава до нея и жилището, в което живее, а също и до детето К., освен установения режим на лични отношения и заповедта за незабавна защита. Твърди, че неправилно и при нарушение на закона е постановено местожителстовто и родителските права да бъдат възложени на Г. А. М., като в тази връзка посочва, че съдът не е съобразил решението в тази си част с интересите на детето К. Твърди и развива съображения, че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на нея, като се определи режим на лични отношение между детето К. и башата Г. М. всяка първа и трета събота от месеца между 10 ч. до 17 ч., като Г. М. бъде осъден да заплаща на детето Калина чрез нея, като майка на последното, издръжка в рзмер на 150 лева. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието. Моли решението, като порочно в атакуваната част, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъде прието, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им с въззиваемия е на Г. М., родителските права спрямо детето К. да бъдат предоставено на нея, като бъде определен режим на лични контакти между К. и нейния баща, така както е посочено от нея в жалбата и Г. М. бъде осъден да изплаща за детето К. месечна издръжка в размер на 150 лева месечно. Прави доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с определение от 16.05.2013 г., респективно - отхвърлил е като неоснователно искането на С. М. да се приемат като доказателства приложените от нея към жалбата писмени такива. В срока по чл. 263 ГПК на подадената от С. М. въззивна жалба по делото е постъпил отговор от адв. К.Г., в качеството и на пълномощник на Г. А. М.. В отговора си адв. Г. заема становище по всички направени от С. М. в жалбата и оплаквания, като развива съображения в подкрепа на твърдението си, че същите са неоснователни и недоказани. Развива съображения, че решението в обжалваната от С. М. част е правилно, законосъобразно и обосоновано, респективо - изводите на съда са подробни и изцяло съответстват на доказаните обстоятелства и факти по делото, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Моли решението, като правилно и законосъобразно в обжалваната част, да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания. Претендира разноски. Окръжен съд В. Т. в настоящия си състав след като разгледа жалбата,прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства по делото,направи проверка на правилността на решението и съобразно правомощията си приема за установено следното: Въззивният съд при служебна проверка на обжалваното решение намира,че то е валидно и допустимо. По съществото на спора Окръжният съд приема следното: Производството по делото е образувано по предявен от С. И. М. иск по чл.49 СК и съпътстващите го искове по чл.53,чл.56 и чл.59 СК.От събраните и подробно обсъдени писмени и гласни доказателства ,в т.ч. и изготвени от Дирекция"Социално подпомагане" В.Т. социални доклади ,последния от които представен и пред ВТОС, се установява следната фактическа обстановка: От сключения на 14.10.2006г. в Г.В.Т. граждански брак страните имат родено на 20.03.2007г. дете К.. През годините страните са влошили отношенията си ,като в началото на 2013г. по молба на С. М. ,подадена до ВТРС е издадена заповед от 02.01.2013г. за защита от домашно насилие от ответника по делото Г. М.,станало на 20.12.12г., с която на последния е забранено да приближава ищцата. Не е спорно,че при подаване на исковата молба -19.10.2012г. и към този момент, детето К. живее в семейното жилище на страните в Г.В.Т.,ул.”П..И. Я.” 1Г с бащата , а ищцата от 13.08.2012г. е напуснала семейното жилище и живее в дома на родителите си в Г.Д. От разпита на свидетелите на ищцата и на ответника се установява,че нежеланието за разбирателство и компромиси от страна на С., нейният избухлив характер ,липсата на толерантност и желание за компромис при съжителството с майката на съпруга й,са довели до отчуждаването им. От събраните доказателства се установява още,че и двамата съпрузи са имали обидно отношение един към друг,надхвърлящо последните месеци на 2012г. нормите на нормално общуване между брачни партньори. Неразбирателството им е било породено и от наличието на конфликти с родителите на другия, които не са се постарали да игнорират ,за да запазят брака си. Тези обстоятелства дават основание да се направи извод,че вина за брачното разстройство имат и двамата съпрузи,до какъвто извод правилно е стигнал и ВТРС в обжалваното решение. Безспорно по делото е и,че са постановени привременни мерки по реда на чл.323 ГПК в първоинстанционното производство.За да ги постанови ВТРС е съобразил изготвения социален доклад, като е приел,че в интерес на малолетното дете Калина е да е с местоживеене при бащата в жилището в Г.В.Т..Това жилище е обитавано от семейството и в него е отгледана К. ,намира се в близост до училище „Ем.С.”,в което детето посещава предучилищна група. И към момента на обжалваното решение от събраните доказателства се установява,че макар и двамата родители да притежават родителски капацитет, по-пригодния родител е бащата, който преди и след фактическата раздяла между съпрузите продължава да се грижи за детето.Към него то е по-привързано , по –спокойно се чувства в негово присъствие. Бащата с оглед на работното си време е с възможност ежедневно да полага грижи за детето -водене и вземане от занималня.Детето е По делото безспорно се установява обстоятелството,че при напускането на семейното жилище от С. през лятото на 2012г. до предевяване на иска в съда -19.10.12г., детето е живяло при бащата в дома на неговите родители,като за него грижи са полагали и двамата .И тъй като най-съществено значение за предоставяне упражняването на родителските права върху децата от брака при прекратяването му с развод имат личните възпитателски качества на родителите, а жилищните условия и помощта на трети лица имат само значение при констатация,че и двамата родители имат еднакви родителски възпитателски качества ,съдът е длъжен да се произнесе по въпроса кой от двамата родители притежава такива качества.По делото е безспорно,че и двамата родители предлагат много добри в хигиенно-битово отношение условия. При извършеното социално проучване отразено в представен социалния доклад се установява,че и двамата родители поотделно имат възможност да полагат грижи за детето в собствената си семейна среда ,че между детето и тях съществува привързаност без предпочитания към някой от двамата ,че то се чувства несигурно и обезпокоено от бъдещето си.Това становище се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства- разпитаните пред районния съд свидетели. Съобразявайки в тази връзка събраните доказателства и обстоятелството,че работното място на бащата е в Г.В.Т., а на майката в Г.Д., както и непрекъснатия интерес от негова страна, респ.упражняван контрол целодневно,съдът приема,че бащата притежава по-добри умения за възпитание на детето,неговата родителска отговорност е по-висока. Законът в нормата на чл.59,ал.4 СК изисква преценка на всички обстоятелства по делото с оглед едÞнствено интересите на детето.В настоящия случай съдът намира,че именно интересите на детето и по-добрите лични родителски качества на бащата са съществени и определящи при предоставяне упражняването им на него.Същият е доказал възможността си за отглеждане и възпитание на детето и е полагал и полага грижи за него ,като между тях съществува много силна връзка.До този извод е стигнал и ВТРС в обжалваното решение. От представения пред въззивната инстанция социален доклад се установява,че след работа на психолози от Центъра за обществена подкрепа в Г.В.Т., детето К. е приело вече факта на раздялата на родителите си, емоционално стабилизирано е ,успокоено е и показва силна емоционална привързаност към бащата. Запазване на тази стабилност в ежедневието на детето от датата на постановяване на привременните мерки до постановяване на атакуваното решение и към този момент е в изключителен интерес на детето. С оглед неговата възраст и предстоящо започване на учебен процес всяка промяна , в т.ч. на искано от майката ново местоживеене и пътуване ,би нарушила създадената психологическа и емоционална стабилност. В тази връзка и с оглед изложеното съдът приема за несъстоятелни доводите на жалбоподателката,че детето е косвен пострадал от упражненото от бащата през м.12.2012г. домашно насилие и този факт рефлектира върху неговите възпитателски качества. Правилни и обосновани на доказателствата и закона са изводите на ВТРС и досежно режима на лични контакти на майката с малолетното дете. Същите са разширени с оглед възможността детето да не прекъсва връзката с този родител и съдът намира,че така определен режима на лични контакти не следва да бъде променян. С оглед на изложеното съдът намира,че решението в атакуваната част като правилно ,законосъобразно и обосновано на събраните доказателства следва да бъде потвърдено.По отношение на присъдената издръжка с оглед изхода на спора ,съдът намира,че правилно е определена да се заплаща от майката в размер на 80лв.Този размер съдът определя отчитайки възрастта и нуждите на детето,както и възможностите на родителите -доказани по делото. При така изложеното Окръжният съд намира жалбата на С. И. за неоснователна и недоказана и като такава същата следва да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение в частта досежно предоставяне упражняването на родителските права,режима на лични отношения и контакти и издръжката следва да се потвърди.По делото няма данни да са направени разноски от страните,поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 351 от 05.04.2013г. по Г.д.№ 4229/2012г. Районен съд В.Т. . Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |