Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 12.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 10250 по
описа за 2018 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата Б.Н.П., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв. Ц.В. е предявила против З. „Е.“ АД,
*** иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 19.12.2017 г. в размер на
сумата от 60 000 лева, както и сумата от 599,70 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечението й, ведно със
законна лихва върху посочените суми от изтичането на 15-дневния срок от
представяне на всички документи – 12.03.2018 г. до окончателното им изплащане и
направените по делото разноски.
Твърди,че е
пострадала при ПТП настъпило по вина на водача на лек автомобил „Санг
Йонг", модел „Рекстон" с per. № ******Д.М.,а също,че за
горния автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при
ответното дружество.
Твърди,че в
следствие на деликта е получила телесни увреждания - мозъчно сътресение ,
контузия на главата , фрактура на L4 и фрактура на тялото на Тх 12 гръбначен
прешлен. Претърпяла е силни болки и страдания,като такива търпи и
понастоящем,тъй като не се е възстановила напълно от уврежданията.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
ответникът З.
„Е.“ АД, *** оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието
на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Сеат Йонг
Рекстон“, с рег. № ******към датата на процесното ПТП. Оспорва наличието на
вина на водача на посоченото МПС за настъпването на ПТП, както и механизма на
ПТП. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на пешеходката, която не е
съобразила поведението си с конкретни разпоредби на ЗДвП, като е навлязла на
платното за движение внезапно и без да се съобрази с прекалено близкото
разстояние от приближаващия лек автомобил, като е поставила водача в
невъзможност да спре безопасно.
В тази връзка прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице поради нарушение на чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП, като счита, че приносът на ищцата за настъпването на
процесното ПТП е в размер на 90 %.
Алтернативно, в случай, че искът на ищцата бъде доказан като
основателен, оспорва същия като прекомерно завишен по размер. Оспорва и
претенцията за законна лихва, като твърди, че в настоящия случай ответното
застрахователно дружество е поискало от ищцата да представи допълнителни
документи, които не са били представени, поради което застрахователя е бил
лишен от възможността да прецени основателността на претенцията, поради което
същата е останала недоказана. В тази връзка счита, че застрахователят не е
изпаднал в забава относно дължимостта на такава претенция, която не е
безспорна.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От представените Констативен протокол с пострадали лица от 23.02.2018г.
и Постановление за прекратяване на РП Враца от 19.03.2018г. се установява, че 19.12.2017г.
около 17.50ч. в гр. Враца, на бул. „Втори Юни" № 63 в района на пешеходна пътека
е настъпило ПТП, при което при което лек автомобил „Санг Йонг", модел
„Рекстон" с per. № ******управляван от Д.М. *** е блъснал пресичащата на
пешеходна пътека от дясно на лява спрямо движението му Б.Н.П., в резултат на
което й причинил телесни увреждания.
Обявено е за
безспорно,че за лекия автомобил описан по-горе е имало застрахователна полица
по застраховка за Гражданска отговорност
BG/07/117002459827, със срок на валидност от 11.09.2017 г. до 10.09.2018г.
От
заключението на вещото лице по възложената автотехническа експертиза, което
съдът приема като обективно и професионално, се установява следния механизъм на
катастрофата: На 19.12. 2017 г. около 17,50 ч. в гр. Враца лек автомобил „Санг
Йонг“ с per. № ******се е движил по бул. „Втори юни“ с посока от центъра на гр.
Враца към гр. Мездра. ПТП-то е настъпило по широчина на пътното платно - на
5,20 5,30 м в ляво от десния край на платното за движение считано по посоката
на движение на автомобила .
Скоростта на
автомобила в района на произшествието е била около 40 км/ч. В даден момент
автомобила е достигнал района на пешеходната пътека пред вход на ДКЦ -1. В
същото време пострадалата пешеходка е започнала да пресича платното за движение
движейки се от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Водача
е на автомобила е предприел спиране със закъснение от 0,74 секунди. Скоростта
на автомобила в момента на удара е била 17 км/ч. Последвал е удар между
предната дясна част на автомобила и левия крак на пешеходката. От удара, който
е под масовия център на тялото на пострадалата в следствие на силите и
моментите е последвало накланяне на тялото на автомобила и удар в областта на
откритите и описани увреждания по автомобила. След този удар тялото е
отхвърлено напред и вдясно и е паднало върху пътната настилка.
Според
становището на експерта дадено в допълнителното заключение, при липса на
паркиран автомобил в дясната лента,който да ограничава видимостта на водача,
произшествието е било предотвратимо при скорост от 40 км.ч.,а при наличие на
такъв/хипотетично/, ударът би бил предотвратим при скорост не повече от 30
км.ч.
От заключението
на вещото лице по възложената първоначална и допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, което съдът приема като обективно и професионално, се установява,
че в следствие удара ищцата е получила Мозъчно сътресение, контузия на главата
и тялото, фрактура на IV поясен прешлен /Л4/ и фрактура на тялото на XII гръден
прешлен /Тх12/. Мозъчното сътресение е протекло без пълна загуба на съзнание,
със зашеметяване, липса на спомен за инцидента и бързопреходна общомозъчна
симптоматика. Непосредствено след инцидента е проведено 10-дневно лечение в
МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр. Враца, ,като по време на болничното лечение не е
регистрирана огнищна и отпадна неврологична симптоматика. След стабилизиране на
състоянието, пострадалата е изписана без неврологичен дефицит, с наложен корсет
и препоръка да продължи постелен режим 30 дни след изписването.
В резултат на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и
страдания за срок от 45 дни, значителни до три месеца, умерени до 10 месеца и
продължаващи в по-лека степен до момента. Прогнозата за в бъдеще е
благоприятна, допълнителни усложнения в резултат на получените травматични
увреждания не се очакват.
Експертът е
категоричен ,че уврежданията при процесната катастрофа нямат връзка с
последвалата операция и смяна на тазобедрената става.
От показанията
на св.Г./майка на ищцата/ се установява,че непосредствено след катастрофата
дъщеря й била на легло,не можела ,а и не й разрешавали да става и да се
движи.Около 3-4 месеца била на легло и имала затруднения да се обслужва сама,а
около година била в болнични.Понастоящем има страх да се движи по
улиците,изпитва болки в кръста и лесно се уморява.
Св. Д.М. /делинквент/ установява,че приближавайки
към пешеходната пътека се движел с не-повече от 30 км.ч.,вдясно имало
джип,който му пречел на добрата видимост. Ищцата внезапно се появила пред
автомобила му и той нямал възможност да спре навреме.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД.
В настоящия
случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
От доказателствата по делото се установява, че
произшествието е настъпило по вина на Д.М. при управление на лек автомобил „Санг Йонг“ с per. № ******,
който блъснал ищцата, докато тя пресичала улицата на пешеходна пътека тип MBl -
зебра и с това й причинил телесни увреждания. Горното се установява от
констативния протокол и от показанията на разпитания свидетел М.. Според съда
същия е нарушил разпоредбата на чл.5,ал.2,т.1 ЗДвП- да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и на чл.119,ал.1 ЗДвП , според който при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. Факт е,че водачът на автомобила се е движил с допустима за
градски условия скорост,но категорично тя не е била съобразена с метеорологичните
условия/тъмно време и дъжд/, ограничената видимост вкл. и от и от спрял пред
пешеходната пътека автомобил/по свидетелства на делинквента/,както и от самия
факт ,че се приближава към пешеходна пътека,където по всяко време може да се
появи/дори и внезапно/ пешеходец.
Съдът
намира,че направеното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата е неоснователно, доколкото
не се събраха доказателства последната да е извършила някое от нарушенията при
пресичане на пътя на пешеходна пътека визирани в чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП.
Установено е и
няма спор,че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
Установено и е признато за безспорно наличието
на валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил при ответното
дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и
степента на увреждането, претърпените по-интензивни болки и страдания в
началния период след злополуката и продължилите по-дълго такива свързани с
възстановяването от уврежданията на прешлените,макар и с лек и затихващ
интензитет. Мозъчното сътресение и главоболието са преминали за около седмица.
На основание
изложеното, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е основателен в
размер на 15000 лв. , която сума ответникът следва да заплати на ищцата, ведно
със законната лихва, считано от 12.03.2018
г.
до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед претърпените от ищцата сравнително леки телесни увреждания, болки
и страдания с нисък интензитет , но с по-дълга продължителност/била е в
болнични,т.е. възстановявала се е около 8 месеца/ и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 60 000 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Претенцията за заплащане на сумата от 599,70 лева –
имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечението й,е доказана в
пълен размер с оглед представените на л.26 и 27 от делото фактура и
протокол,установяващи плащане на услуги по профилактика и рехабилитация.
Съобразно
този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника разноски за експертиза,свидетел и преводач в размер от 255
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ответникът
следва да заплати на ищцата съобразно
уважената част от иска разноски в размер на 188 лв.,а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 600 лв. Не следва да заплаща адвокатско възнаграждение на
адв.В. или на представляваното от нея адвокатско дружество,доколкото по делото
няма никакви доказателства за сключен съгласно изискванията на чл.36,ал.2 от ЗА
договор между адвоката/дружеството и ищцата. Твърдението,че услугата е безвъзмездна
не дерогира задължението за доказване на сключен договор.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Е.“ АД, ***, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Н.П., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв. Ц.В., с адрес ***, офис № 5 на основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане настъпило при пътнотранспортно произшествие на 19.12.2017 год. в гр.Враца , както и сумата от 599,70 лв.
представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от 12.03.2018 год. до
окончателното им изплащане и разноски от
188 лв. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за обезщетяване на неимуществените вреди над уважения размер от 15 000 лв.
до предявения такъв от 60 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„Е.“ АД, ***, ЕИК ****** да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА Б.Н.П.,
ЕГН ********** да
заплати на З. „Е.“ АД, ***, ЕИК ****** разноски в общ
размер на 455 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: