№ 16574
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110167634 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
и субективно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо всеки един от ответниците, а именно за В. Ц. П.,
сумата в размер на 95,23 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се в ***************************, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 15,82 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2021г. до 12.09.2023 г., както и суми за дялово
1
разпределение в размер на 17,19 лв. – главница за периода
от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.09.2023г. до изплащане на вземането и 3,92 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023 г. и
за Ц. В. П., сумата в размер на 31,74 лв. – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., за
топлоснабден имот, находящ се в
***************************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 20.09.2023г., до изплащане на вземането, сумата в
размер на 5,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2021г. до 12.09.2023 г.,
както и суми за дялово разпределение в размер на 5,73 лв. –
главница за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 20.09.2023г. до изплащане на вземането
и 1,31 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
12.09.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
25.10.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 51776
/2023 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер 444120, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
2
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия билa извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците. Твърдят, че не е доказана
облигационната обвързаност между страните, поради което
считат иска за недопустим и неоснователен. Оспорват да са
потребители на топлинна енергия и да има сключен
договор с ищеца. По отношение на топлоснабдения имот
твърдят, че не е налице въведен в експлоатация по реда на
ЗУТ обект. Оспорват исковете като недоказани. П.вят
възражение за погасяване на вземането по давност.
Оспорват да се доказва размера на потребените количества
топлинна енергия, измерени с годни средства.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. № 181482 от
04.06.2024г. поддържа исковата молба и моли за уважаване
на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. Ц. П., редовно
3
призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание ответникът Ц. В. П., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Р., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответниците е да докажат възраженията
си срещу вземането, поради което отричат съществуването
4
на спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния
срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 51776/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК при подадени в срока по чл. 414 от
ГПК възражения от ответниците.
От приетото по делото удостоверение за наследници на
СО, район Слатина, се установява, че лицето М.Б.П. е
починало на 26.11.2017г., като след смъртта си е оставило
законни наследници, както следва: съпруг – ответникът В.
Ц. П. и син – ответникът Ц. В. П.. На 09.11.2007г. М. П. и
ответникът В. П., заедно с други лица са учредили право на
строеж в полза на /ФИРМА/, като на М.Б.П. е учредено,
същата е приела и е запазила за себе си правото на строеж
за построяване на редица обекти, сред които и процесният –
апартамент № 9. От приетото по делото писмо с вх. №
148887/08.05.2024г. в СРС на МРРБ – ДНСК, се установява,
че при извършена проверка в публичния регистър на
издадените разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както
и в архива на ЦУ на ДНСК, не е установено наличие на
преписки, съответно на издаване на разрешение за
5
ползване на сграда, с административен адрес в
************************
По делото е приет Протокол № 6 от 14.09.2014г., от
който се установява, че собствениците в сграда – етажна
собственост на адрес: ******************************* са
взели решение за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа на /ФИРМА/ и за избор на
последното дружество да извършва услугата „топлинно
счетоводство“. Към протокола, в който е обективирано
решението е представен списък, с който собствениците са
удостоверили взетото решение. Решението е влязло в сила и
подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици
на самостоятелни имоти в сградата на етажната
собственост, включително и правоприемниците, каквито са
ответниците.
Изслушаната СТЕ установява, че сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество. Изградена е АС от индиректен тип с
пластинчати подгреватели тип БАС 100/75 kW, като в нея е
монтиран общ топломер, който се отчита в началото на
всеки месец по електронен път, чрез проносим „терминал“,
с който се снема показанието на топлинна енергия в 0:00
часа на първо число на месеца. Ищцовото дружество е
извършвало разпределение на топлинната енергия в блока
след отчет на уредите – апартаментните топломери и
водомери, монтирани в имота. Констатирано е че в имота
6
не се ползва отопление и топла вода, като няма монтиран
апартаментен топломер и водомер за топла вода. Вещото
лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от
109 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в
жилищната сграда от 01.12.2014г., като за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на
чл. 61,т.7.2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.,
приложима с оглед процесния период. Съгласно
експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е
бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в
рамките на процесния период.
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за
отопление на имота след изравняване е в размер на 126,97
лева, като за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г. на
абоната са начислявани и такси за дялово разпределение в
размер на 22,92 лева. Вещото лице е посочило, че
мораторната лихва върху главницата от 126,97 лева е в
размер на 20,82 лева, за периода от 15.08.2021г. до
12.09.2023г., а върху главницата от 22,92 лева, в размер на
4,81 лева, за периода от 16.10.2020г. до 30.04.2022г. Експерта
в о.с.з уточни, че процесните общи фактури №
**********/30.06.2021г. и № **********/31.07.2022г.,
посочени в Таблица 4 на л.5 от експертизата, не са посочени
7
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но
именно те касаят процесните суми, като тези фактури са
издадени за задълженията на абоната за периода от
м.10.2020г. до м.04.2022г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
8
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответниците като законни наследници на М. П., при квоти,
съобразно правилата на чл. 5 и чл. 9 от ЗН - ¾ за В. П. и 1/4
за ответника Ц. П., са наследили по силата на универсално
правоприемство и правото на П. да построи процесния
имот. Няма спор, че сградата е изградена, респективно
обекта, предмет на спора, както и че сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество. Следователно съдът приема, че ответниците,
като наследници на покойната П. са съсобственици на
процесния изграден имот, до размера на притежаваната от
тях квота в съсобствеността по смисъла и изискването на
ЗЕ, което е меродавно. В случая е без значения дали
сградата е въведена в експлоатация, последното има
значение за реалното ползване на имота, както се установи
9
в конкретиката на казуса, че в имота няма апартаментни
топломери и водомери. От значение е въвеждането в
експлоатация на абонатната станция, посредством която
сградата е присъединена към топлопреносната мрежа на
ищеца. От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че абонатната станция
съществува и към нея е присъединен имотът на
ответниците, доколкото вещото лице се е запознал с
техническата и характеристика и е посочило, че сградата се
топлоснабдява от една абонатна станция, като измерването
на постъпилата в нея топлинна енергия се осъществява с
определените съгласно нормативната уредба средство за
измерване – общ топломер, който макар и непреминал
метрологична проверка през 2020г. е годно СТИ, както
самото вещо лице обясни в о.с.з., като и добави, че
изчисленията са прецизни, доколкото се касае до сграда с
апартаментни топломери и изчисленията са точни и
реални. Предвид изложеното, съдът приема, че през
процесния период ответниците са имали качеството
клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал.1 от ЗЕ. Ирелевантно за правния спор е обстоятелството
дали са обитавали имота, след като по делото не са
представени доказателства в рамките на процесния период
между трето за спора лице и топлопреносното предприятие
да е налице правоотношение по доставка на топлинна
енергия, което да изключва отговорността им. Определящо
за задължението за заплащане на цената на топлинната
10
енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на
ответника, което произтича от правото му на собственост, а
не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот и
което по отношение на ответниците се установи в
производството.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г., приложима към
процесния период. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143,
ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на
общите части на сградата се разпределя между всички
потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект. Както е посочено и в решение
на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009
г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която
11
се явява обща част на сградата. Предназначението на
сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й
топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на
топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик /той не би могъл да получи енергията, без да
ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило
могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани
общите части, както и е процедирано от собствениците на
партаменти в процесната СЕС. Потребител на услугата е
цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата, като и дължи заплащане на
припадащата му се част за отопление на общите части и за
12
сградна инсталация. Нещо повече, с решение от 5 декември
Съдът на Европейския съюз /СЕС/ прие, че в българската
правна уредба, която задължава собствениците на
апартаменти в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата
и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, както се установи в настоящото
производство, не противоречи на правото на ЕС и в
частност на правата на потребителите и регулацията за
нелоялните търговски практики. Напротив, следва
сметките за използваната топлоенергия в тези общи части
да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в
сградата, като се изчисляват пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
13
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК
и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ се
погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД.
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от 2016г.
е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва
след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който са отчетени. Следователно вземането за цена за
потребената енергия за текущия месец става изискуемо от
петнадесето число на втория месец, следващ отчетния за
процесния период. От изслушаната ССчЕ се установи, че
процесния период, съгласно издадените общи фактури
касае период от м.10.2020г. до 30.04.2022г., независимо от
този за който е издадена заповедта за изпълнение.
14
Обстоятелството, че ищецът претендира сумите от
м.05.2020г. не води до недопустимост на производството в
тази част, тъй като изискването е предмета на делото по
иска по чл. 422 от ГПК да е идентичен като размер и период
с тези, за които е издадена заповедта за изпълнение, което е
изпълнено в настоящата хипотеза. Останалото касае спора
по същество. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
подадено в съда на дата 20.09.2023г., когато давността е
прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава,
че претендираните от ищеца изискуеми вземания преди
дата 20.09.2020г. са погасени по давност. Началото на
процесния период е от м.10.2020г., като задължението за
м.10.2020г., става изискуемо след 15.12.2020г., когато
давността вече е прекъсната с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, което обосновава извод, че възражението
за давност на ответника е неоснователно.
Така главните искове следва да бъдат уважени, като
доказани по основание, а от изслушаната ССчЕ и по размер.
С договора сключван по реда на 139а, ал. 3, т. 4 ЗЕ
между топлофикационното дружество и ЕС се определят
параметрите на услугата и цената, а в този по чл. 140, ал. 5,
т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. Ето защо, съдът приема, че законът установява
15
задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество сумите за дялово
разпределение. Освен това по делото безспорно се
установява, че собствениците на апартаменти в СЕС са
взели решение именно ищцовото дружество да извършва
услугата „дялово разпределение“, а изслушаната СТЕ
установява насрещната престация от него, обстоятелство
което няма как да се дерогира от съда и при
непредставянето на договор. По гореизложеното исковете за
общата сума от 22,51 лева, за периода от 01.08.2020г. до
30.04.2022г., представляваща главница за такси за дялово
разпределение, които са и установени по размер и не са в
погасителна давност съгласно изслушаната ССчЕ, следва
да бъдат уважени до пълно предявения размер.
Исковете за мораторна лихва върху главницата за
такси за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
Това е така, тъй като в ОУ на ищеца от 2016г. не е налице
уредба за предоставен срок за заплащане на това
задължение, поради което и по аргумент от чл. 84 от ЗЗД е
нужна покана. По делото не са налице данни за отправена
покана до ответниците, поради което исковете за общата
сума от 5,23 лева за мораторна лихва върху главницата за
такси за дялово разпределение, за периода от 16.10.2020г. до
12.09.2023г., следва да бъдат отхвърлени.
Акцесорните искове върху главницата за отопление на
имота следва да бъдат уважени до размерите установени със
16
ССчЕ от 20,82 лева, или 15,62 лева, дължими от В. П. и 5,20
лева, дължими от Ц. П.. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи
ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-01/27.06.2016г., то в
ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от
ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Така ответниците са изпаднали в забава, поради
срочността на задължението, което обосновава извод, че не
е нужна покана, поради което следва да отговарят и за
заплащане на дължимата мораторна лихва, върху
главничното вземане. Сумата е станала изискуема с
изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактура №
**********/30.06.2021г., тоест от 15.08.2021г., от който
период се претендира и лихвата. Така съобразно
заключението на вещото лице по ССчЕ акцесорните искове
върху главницата за отопление на имота следва да бъдат
уважени, както следва: по отношение на ответника В. П. до
размера на сумата от 15,62 лева, а за сумата в размер на 0,20
лева, разликата над уважената сума от 15,62 лева до
размера на пълно предявената от 15,82 лева, следва да
бъдат отхвърлени; по отношение на ответника Ц. П. до
размера на сумата от 5,20 лева, а за сумата в размер на 0,08
лева, разликата над уважената сума от 5,20 лева до размера
на пълно предявената от 5,28 лева, следва да бъдат
отхвърлени.
Искане за присъждане на разноски са направили и
17
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и
на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от
исковете. На ищеца в заповедното производство следва да
му бъдат присъдени разноски в размер на 72,65 лева,
съобразно уважената част от исковете, платими от
ответниците, както следва: от В. П. сумата в размер на
54,49 лева, а от Ц. П. сумата в размер на 18,16 лева. В
исковото производство ищецът е заплатил разноски за
държавна такса в размер на 75,00 лева, сумата 630,00 лева
за експертизи, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в
размер на 200,00 лева. Или общо разноски в размер на
905,00 лева, като на ищеца съобразно уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер на 876,70 лева, платими от
ответниците, както следва: от В. П. сумата в размер на
657,53 лева, а от Ц. П. сумата в размер на 219,17 лева.
Ответниците също претендират присъждане на
адвокатско възнаграждение в заповедното производството
от 400,00 лева и в исковото производство в размер на 600,00
лева за представителство на ответника В. П. и 500,00 лева
за представителство на ответника Ц. П.. С молба с вх. №
181482/04.06.2024г. ищецът е направил изрично възражение
за прекомерност на така претендираното възнаграждение.
18
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение в
заповедното производство за всеки от двамата ответници
следва да се определи по реда на чл. 6, т.5 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в каквато връзка е константната съдебна
практика на СГС /в тази връзка виж Определение №
11686/05.10.2023г. на СГС, ЧЖ, VI-И състав, постановено по
ч.гр.д. № 20231100503303/. Така претендираното от
ответниците адвокатско възнаграждение в заповедното
производство следва да се редуцира до размера на сумата от
по 200,00 лева за всеки от тях, или в заповедното
производство на ответника В. П. следва да му се присъди
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете,
предявени срещу него, в размер на 6,36 лева, а на ответника
Ц. П. в размер на 6,31 лева. В исковото производството
възнаграждението следва да се определи по правилата на
чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата, към установения минимум, с
оглед цената на исковете в размер на 400,00 лева, или на
всеки от ответниците, съобразно отхвърлената част от
исковете следва да им се присъди възнаграждение, както
следва: на В. П. в размер на 12,47 лева, а на Ц. П. в размер
на 12,62 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
19
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу В. Ц. П., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че В. Ц. П. дължи на /ФИРМА/ сумата в
размер на 95,23 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.10.2020г. до 30.04.2022г., претендирана със заявлението за
периода от м.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се в ************************************, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 15,62 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.08.2021г. до 12.09.2023 г., сумата в размер на 17,19 лв. –
главница за дялово разпределение, за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.09.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата в размер на 3,92 лв. – мораторна лихва
върху главницата за такси за дялово разпределение, за
периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023г. и иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за отопление на имота,
за сумата в размер на 0,20 лева, разликата над уважената
сума от 15,62 лева до размера на пълно предявената сума от
15,82 лева, и за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 51776/2023г. по описа на СРС,
45-ти състав.
20
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК **********
срещу Ц. В. П., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че Ц. В. П. дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 31,74 лв. – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.10.2020г. до 30.04.2022г., претендирана със заявлението за
периода от м.05.2020г. до 30.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се в ***************************, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.09.2023г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 5,20 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия, за периода от
15.08.2021г. до 12.09.2023 г., сумата в размер на 5,73 лв. –
главница за такси за дялово разпределение, за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
20.09.2023г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата в размер на 1,31 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение, за периода от 16.10.2020г. до 12.09.2023 г. и
иска за мораторна лихва, начислена върху главницата да
отопление на имота, за сумата в размер на 0,08 лева,
разликата над уважената сума от 5,20 лева до размера на
пълно предявената от 5,28 лева, и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 25.10.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 51776
21
/2023 г. по описа на СРС, 45- ти състав.
ОСЪЖДА В. Ц. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 54,49 лева
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 18,16 лева
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Ц. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 657,53 лева
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК **********, сумата в размер на 219,17 лева
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
22
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на В. Ц. П., ЕГН **********, сумата в размер на 6,36 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. В. П., ЕГН **********, сумата в размер на 6,31 лева,
деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на В. Ц. П., ЕГН **********, сумата в размер на 12,47 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. В. П., ЕГН **********, сумата в размер на 12,62 лева,
деловодни разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
23
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24